Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз постоянно се употребява за хора, които не могат да си намеря място и непрекъснато циркулират. И в него, както в множеството национални мъдрости, има огромна доза истина, тъй като е доказан от времето и опита. Прозявката е едно от най-прилепчивите дейности. Често ни се случва, виждайки индивида насреща да се прозява, и ние незабавно да последваме неговото деяние. Защо е по този начин? Колко заразна е в действителност прозявката?
Повечето бозайници, някои птици и риби също се прозяват, само че не всички го вършат като инстикт от забелязана непозната прозявка. От биологична позиция прозяването е остарял инстикт, обвързван с работата на стволовата част от мозъка. Ефект от това деяние е насълзяването на очите. Овлажняването на ретината в действителност е доста значимо. Така че вместо да употребявате капки за очи против сухота, по-добре се прозявайте по-често.
Процесът е любопитен, само че към момента не е напълно дефиниран научно. Прозявката е тип реплика на държание. Но обяснението, че заразността й е желанието да се споделят страстите на другите, е тесногръд и повърхностен отговор. Нормално е да възникне въпросът за какво тогава не постоянно споделяме кихането, усмивката или сълзите. Като се прозяваме, в резултат на непозната прозявка, по невербален метод оповестяваме, че и ние сме част от тази група. Това важи обаче единствено за хора, които са склонни на мощно изразена съпричастност. Има и такива, при които механизмът работи много по-ограничено. Това може да е въпрос на темперамент или на тип заболяване. Аутистите да вземем за пример в никакъв случай не се поддават на болестта на прозявката. Дишащите през носа без усложнения се прозяват по-малко от тези, които имат изкривена назална стена, удебелена лигавица или полипи. Регулярното вдишване на въздух освен доставя нужното количество въздух на мозъка, само че и го охлажда. Това е един от процесите, които му обезпечават обикновено действие.
Сутрешната прозявка постоянно е съпроводена с разтягане на крайниците. Когато сме в неофициална конюнктура съпровождаме прозявката с издаване на звуци на облекчение. Има хора, които стартират да се прозяват и единствено чувайки тези звуци, без да виждат какво прави индивидът. Когато сме напълно сами, мислейки си за прозяване или представяйки си лицето на прочут, който го прави, и ние започваме да се прозяваме. Ефектът е разполагаем и на друго равнище – когато четем за прозявка или гледаме фотоси с прозяващи се. Понякога отговарянето на прозявката с прозявка не е рационално деяние. Друг път виждаме прозяващия се, осъзнаваме за какво го прави (обикновено тъй като и ние изпитваме същото – отмалялост, скука) и вършим същото. Верижността на прозявката е по-очевидна, когато се следи измежду хора в затворено помещение. Когато един от чиновниците се прозее, неговото деяние незабавно бива последвано от най-малко още двама индивида, постоянно най-близкостоящите. Заразата на прозявката се популяризира лавинообразно. Заразените двама я предават на още четирима и така нататък Връзката се назовава огледална невронна верига, тъй като се задействат неврони в мозъка, които ни карат да вършим това, което сме видели. Свързва се с несъмнено равнище на развиване на другите дялове на човешкия мозък. Ако обаче болестта на прозявката не ви работи, това никога не значи, че мозъкът ви не е задоволително развъртян. Този механизъм няма нищо общо с интелекта и мозъчните гънки.
Прозявката играе ролята и на синхронизатор сред обособени човеци. В предишното тя е била сигнал за нараснало внимание в племето, тъй като нормално се е появявала с настъпването на мрака. Като резултат на групата се демонстрира и в качеството си на знак, че всички би трябвало да спят. На стража са оставали единствено избраните за това лица. В този смисъл прозявката наподобява на реакцията на пиците, когато се събират за сезонните си миграции. Когато видят друга птица, летяща в избраната посока, към нея се причислява друга, към тези две – други две и така нататък
Докато пишех всичко това и преглеждах фотоси с прозяващи се хора, се прозях 7 пъти. А какъв брой пъти се прозяхте вие, до момента в който го четяхте тази публикация?
Повечето бозайници, някои птици и риби също се прозяват, само че не всички го вършат като инстикт от забелязана непозната прозявка. От биологична позиция прозяването е остарял инстикт, обвързван с работата на стволовата част от мозъка. Ефект от това деяние е насълзяването на очите. Овлажняването на ретината в действителност е доста значимо. Така че вместо да употребявате капки за очи против сухота, по-добре се прозявайте по-често.
Процесът е любопитен, само че към момента не е напълно дефиниран научно. Прозявката е тип реплика на държание. Но обяснението, че заразността й е желанието да се споделят страстите на другите, е тесногръд и повърхностен отговор. Нормално е да възникне въпросът за какво тогава не постоянно споделяме кихането, усмивката или сълзите. Като се прозяваме, в резултат на непозната прозявка, по невербален метод оповестяваме, че и ние сме част от тази група. Това важи обаче единствено за хора, които са склонни на мощно изразена съпричастност. Има и такива, при които механизмът работи много по-ограничено. Това може да е въпрос на темперамент или на тип заболяване. Аутистите да вземем за пример в никакъв случай не се поддават на болестта на прозявката. Дишащите през носа без усложнения се прозяват по-малко от тези, които имат изкривена назална стена, удебелена лигавица или полипи. Регулярното вдишване на въздух освен доставя нужното количество въздух на мозъка, само че и го охлажда. Това е един от процесите, които му обезпечават обикновено действие.
Сутрешната прозявка постоянно е съпроводена с разтягане на крайниците. Когато сме в неофициална конюнктура съпровождаме прозявката с издаване на звуци на облекчение. Има хора, които стартират да се прозяват и единствено чувайки тези звуци, без да виждат какво прави индивидът. Когато сме напълно сами, мислейки си за прозяване или представяйки си лицето на прочут, който го прави, и ние започваме да се прозяваме. Ефектът е разполагаем и на друго равнище – когато четем за прозявка или гледаме фотоси с прозяващи се. Понякога отговарянето на прозявката с прозявка не е рационално деяние. Друг път виждаме прозяващия се, осъзнаваме за какво го прави (обикновено тъй като и ние изпитваме същото – отмалялост, скука) и вършим същото. Верижността на прозявката е по-очевидна, когато се следи измежду хора в затворено помещение. Когато един от чиновниците се прозее, неговото деяние незабавно бива последвано от най-малко още двама индивида, постоянно най-близкостоящите. Заразата на прозявката се популяризира лавинообразно. Заразените двама я предават на още четирима и така нататък Връзката се назовава огледална невронна верига, тъй като се задействат неврони в мозъка, които ни карат да вършим това, което сме видели. Свързва се с несъмнено равнище на развиване на другите дялове на човешкия мозък. Ако обаче болестта на прозявката не ви работи, това никога не значи, че мозъкът ви не е задоволително развъртян. Този механизъм няма нищо общо с интелекта и мозъчните гънки.
Прозявката играе ролята и на синхронизатор сред обособени човеци. В предишното тя е била сигнал за нараснало внимание в племето, тъй като нормално се е появявала с настъпването на мрака. Като резултат на групата се демонстрира и в качеството си на знак, че всички би трябвало да спят. На стража са оставали единствено избраните за това лица. В този смисъл прозявката наподобява на реакцията на пиците, когато се събират за сезонните си миграции. Когато видят друга птица, летяща в избраната посока, към нея се причислява друга, към тези две – други две и така нататък
Докато пишех всичко това и преглеждах фотоси с прозяващи се хора, се прозях 7 пъти. А какъв брой пъти се прозяхте вие, до момента в който го четяхте тази публикация?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ