Икономист: Премахването на ДДС върху хляба не намали цената му
Хлябът и хлебните произведения са по-скъпи с 34% по отношение на януари предходната година, разяснява Лъчезар Богданов в профила си във Facebook
Една година война, „ цената на хляба “ и популизма с махането на Данък добавена стойност:
- През зимата на предходната година стартира внезапно повишаване на хлебната пшеница – както на българския пазар, по този начин и като цяло в Европейски Съюз. През май 2022 година цената на пшеницата беше с 34% по-висока от цената през януари 2022 година приблизително в Европейски Съюз, а в България пикът беше юни 2022 година, когато междинната цена беше с 39% над цената през януари (данните са от Agri-food Data Portal на DG Agriculture and Rural Developmpent на Европейската комисия).
- След това обаче стартира усмиряване на пазарите и цените започнаха последователно да спадат. Така към този момент през януари 2023 година средномесечните цени са с 19-20% по-ниски от най-високите си стойности от пролетта.
- Цената на хляба и хлебните произведения, регистрирани в показателя на потребителските цени на Национален статистически институт също стартират нарастват още от началото на годината (след доста повишаване и през цялата 2021 г.). Тъй като от 1 юли Данък добавена стойност за хляба и брашното е с нулева ставка, за сравнимост използваме показател на чистите цени (т.е. без ДДС), който демонстрира, че повишаването продължава и през есента, даже когато цените на пшеницата падат доста.
- През януари 2023 цената на електрическата енергия също е по-ниска (след компенсациите) - 200 лв. при 233 лв. през януари 2022 година
- В умозаключение – цената на пшеницата през януари 2023 година е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 година, до момента в който на хлябът и хлебните произведения са с 34% по-скъпи спрямо преди 12 месеца.
Политическа партия. Това, с изключение на друго, демонстрира и че понижението (а тук – премахването изцяло) на Данък добавена стойност не се придвижва към потребителите посредством по-ниски крайни цени. Може би това ще е сигнален сигнал към политиците, когато (отново) стартират да се упражняват в популизъм върху данъчната система.
Лъчезар Богданов
Една година война, „ цената на хляба “ и популизма с махането на Данък добавена стойност:
- През зимата на предходната година стартира внезапно повишаване на хлебната пшеница – както на българския пазар, по този начин и като цяло в Европейски Съюз. През май 2022 година цената на пшеницата беше с 34% по-висока от цената през януари 2022 година приблизително в Европейски Съюз, а в България пикът беше юни 2022 година, когато междинната цена беше с 39% над цената през януари (данните са от Agri-food Data Portal на DG Agriculture and Rural Developmpent на Европейската комисия).
- След това обаче стартира усмиряване на пазарите и цените започнаха последователно да спадат. Така към този момент през януари 2023 година средномесечните цени са с 19-20% по-ниски от най-високите си стойности от пролетта.
- Цената на хляба и хлебните произведения, регистрирани в показателя на потребителските цени на Национален статистически институт също стартират нарастват още от началото на годината (след доста повишаване и през цялата 2021 г.). Тъй като от 1 юли Данък добавена стойност за хляба и брашното е с нулева ставка, за сравнимост използваме показател на чистите цени (т.е. без ДДС), който демонстрира, че повишаването продължава и през есента, даже когато цените на пшеницата падат доста.
- През януари 2023 цената на електрическата енергия също е по-ниска (след компенсациите) - 200 лв. при 233 лв. през януари 2022 година
- В умозаключение – цената на пшеницата през януари 2023 година е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 година, до момента в който на хлябът и хлебните произведения са с 34% по-скъпи спрямо преди 12 месеца.
Политическа партия. Това, с изключение на друго, демонстрира и че понижението (а тук – премахването изцяло) на Данък добавена стойност не се придвижва към потребителите посредством по-ниски крайни цени. Може би това ще е сигнален сигнал към политиците, когато (отново) стартират да се упражняват в популизъм върху данъчната система.
Лъчезар Богданов
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ