Колелото на мелничарството
Хлябът е заветен и няма по-голям от него. Животът е съюз сред хляба и здравето и по тази причина нарекохме нашата компания „ Хляб и здраве “. Това, което споделяме и даваме на хората, е това, в което мислим и имаме вяра, то е и смисълът на нашия живот, твърди Калина Илиева. В продължение на седем години тя се пробва да изяснява на хората кое в действителност е положително за тях. Вече е приела, че всеки има правото на избор, включително и какъв самун да употребява. Ето какъв е нейният път и по какъв начин дружно със брачна половинка ѝ Мирослав Илиев стигат до хляба с мая.
Квасеният самун е бил обичаен за българската софра до Втората международна война. После е била нужна по-бърза технология на приготвянето. Но откакто гладът се засити, идва времето на осъзнаването и на по-бавните технологии. Калина е икономист по обучение. Тя знае, че икономическата логичност повелява когато се заемаш с нова активност,
да намериш своя ниша
на пазара: „ Ако влезем нападателно с ниска цена, може да създадем пет хлебозавода, с които да задоволяваме потребностите на 20% от популацията в столицата. Въпросът е дали имаме сходен вкус “.
В курортния комплекс „ Албена “ е в продължение на 12 години: „ Там се научих да работя. Нашата задача беше да създадем най-хубави условия за летовниците. Започнах от най-ниското равнище, откакто в Балчик приключих гимназия с образователна процедура по хранене. Албена е близо и беше най-логично там да стартира работа. Всяка година минавахме през състезания, на които със познание и визия трябваше да се преборим за своето работно място “. Това е хубаво време за Калина, само че когато става на 28 година, стартира да търси ново професионално предизвикателство. И взема решение да се заеме с реституираната мелница на своя жанр в Горни Дъбник. Тогава татко ѝ я пита: „ Ти трезва ли си? “ Това начинание я среща с индивида, който става неин сътрудник в бизнеса и в живота. И двамата с Мирослав Илиев влизат в сфера, изцяло непозната за тях. Но имат поддръжката на бащата на Калина, който е ветеринарен доктор, с опит и знания оттатък специалността. Калина стартира да се интересува и да чете по тематиката. Посещават Софийския мелничен комбинат, насочват ги към инж. Пятницки, най-хубавия технолог в мелничарската промишленост. Пристъпват към реорганизация на мелницата, само че и учат
по какъв начин се прави брашно
На хубавото брашно му би трябвало добър пазар и по този начин стигат до компания „ Нилана “ и до други огромни на пазара, главно в София. Постепенно задвижват колелото на мелничарството. После си купуват лична мелница в с. Горна Кремена, с цел да избегнат проблемите с наследственото дружество, подбудени от разностранните ползи на всеки съсобственик. Стъпват си крепко на краката, развиват се добре, само че брашното е артикул, който се продава на разсрочено заплащане. На пазара настъпват фрапантни промени – „ Нилана “ банкрутира, бизнеси се прегрупират и преструктурират, стартира да навлиза на ниска цена нискокачествено брашно, а наред с него идва и „ модата “ да се поставят най-различни добавки и „ подобрители “, до момента в който най-после се стига до въпроса „ Колко пшеница има в това брашно? “. И тук настава огромното несъгласие с житейската философия на Калина и Мирослав. Те се ориентират към чисто произвеждане на брашно, но… продажбите им се срутват. След серия от неплащания стигат до големи загуби. Да продължат напред може единствено с нещо ново. Какво да е то? Така фактът, че създават качествено брашно, ги води до
качествено нова активност
И вместо към всеобщо произвеждане се насочват към занаятчийското. Калина стартира да търси продукта, който да ги води до крайния клиент. Така стига до квасения самун. Тогава под външния напън за смяна усеща своето вътрешно предпочитание да създава природосъобразен артикул. В един миг „ визията и чуването “ идва като резултат от узряването: „ Квасеният самун дава отговор на характерността и уменията на този, който го прави. Специфичното е в интензивността на кваса, забъркан от брашно и вода. Настъпва ферментация, провокирана от бактериите, дремещи в брашното, само че и намиращи се във въздуха, на всички места. Бактериите стартират да се хранят и да се развъждат и в този развой преобразуват алергените, като глутенът може да доближи даже нулеви равнища. Процесът е дълъг и трае най-малко осем часа. Сложен в хладилника, квасът може да бъде „ приспан “, а след това още веднъж да бъде задействан. Този самун има дълъг период на валидност, той може да се замрази и след това да се възвърне, като бъде измокрен и комплициран в загрята фурна.
В оня миг Калина и Мирослав нямат различен избор, с изключение на да създадат
крачка настрана
от мелничарството: „ Животът ни буташе да вземаме тези решения и ние бяхме смели. Прилагах стопански метод, наред с това, което желаех да реализира, открих нишата на пазара и стигнахме до риска, който си заслужава. Правим нещо, което ни е прелестно, и се усещаме потребни на хората, като в същото време им даваме и тематика за размисъл “.
Минават две години, през които Калина прави „ тухли “. Но едвам месец, откакто е почнала да употребява единствено от този самун, тя усеща мощен прилив на сила, усеща смяна в тялото, в настройките, отстрани множеството от храните, с които са привикнали. Чете и не се отхвърля да търси отговора „ Как “, до момента в който не успее да направи
вкусния мек самун
И от майка си получава признанието, че към този момент пече хляба, който в миналото нейната прабаба е месила. Направила даже самун със закваска от нахут, само че той е на доста висока цена и липсват толкоз взискателни и платежоспособни клиенти, на които да го предлага. Чрез квасения самун Калина схваща какво значи със сърце да правиш продукта – хората им казвали, че хлябът става все по-хубав, вместо качеството да пада, както е при други. Получават това самопризнание на фермерските пазари, на които имат среща със своите ценители.
Завършила Счетоводство и надзор във Варна, Калина не стопира да проучва. Сега се усеща като изнемощял, само че благополучен човек, на който към този момент не му е мъчно да подхваща промени. Нейният ход е от Изток на Запад, само че все в границите на България. Двамата с Мирослав се усещат задоволени от всичко, което вършат. „ От мен беше концепцията и хъсът да се науча да създавам квасен самун, само че без неговата поддръжка нищо нямаше да стане. За нас беше въпрос на предизвикателство, в което да успеем. Двамата разбрахме какъв брой е значимо да почитаме своите визии и да ги отстояваме. Тогава получаваме и силите да ги изпълним. Щом ние можем, могат го и другите “. Вярата, че си коства да отстояват себе си, продължава да ги води напред.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Квасеният самун е бил обичаен за българската софра до Втората международна война. После е била нужна по-бърза технология на приготвянето. Но откакто гладът се засити, идва времето на осъзнаването и на по-бавните технологии. Калина е икономист по обучение. Тя знае, че икономическата логичност повелява когато се заемаш с нова активност,
да намериш своя ниша
на пазара: „ Ако влезем нападателно с ниска цена, може да създадем пет хлебозавода, с които да задоволяваме потребностите на 20% от популацията в столицата. Въпросът е дали имаме сходен вкус “.
В курортния комплекс „ Албена “ е в продължение на 12 години: „ Там се научих да работя. Нашата задача беше да създадем най-хубави условия за летовниците. Започнах от най-ниското равнище, откакто в Балчик приключих гимназия с образователна процедура по хранене. Албена е близо и беше най-логично там да стартира работа. Всяка година минавахме през състезания, на които със познание и визия трябваше да се преборим за своето работно място “. Това е хубаво време за Калина, само че когато става на 28 година, стартира да търси ново професионално предизвикателство. И взема решение да се заеме с реституираната мелница на своя жанр в Горни Дъбник. Тогава татко ѝ я пита: „ Ти трезва ли си? “ Това начинание я среща с индивида, който става неин сътрудник в бизнеса и в живота. И двамата с Мирослав Илиев влизат в сфера, изцяло непозната за тях. Но имат поддръжката на бащата на Калина, който е ветеринарен доктор, с опит и знания оттатък специалността. Калина стартира да се интересува и да чете по тематиката. Посещават Софийския мелничен комбинат, насочват ги към инж. Пятницки, най-хубавия технолог в мелничарската промишленост. Пристъпват към реорганизация на мелницата, само че и учат
по какъв начин се прави брашно
На хубавото брашно му би трябвало добър пазар и по този начин стигат до компания „ Нилана “ и до други огромни на пазара, главно в София. Постепенно задвижват колелото на мелничарството. После си купуват лична мелница в с. Горна Кремена, с цел да избегнат проблемите с наследственото дружество, подбудени от разностранните ползи на всеки съсобственик. Стъпват си крепко на краката, развиват се добре, само че брашното е артикул, който се продава на разсрочено заплащане. На пазара настъпват фрапантни промени – „ Нилана “ банкрутира, бизнеси се прегрупират и преструктурират, стартира да навлиза на ниска цена нискокачествено брашно, а наред с него идва и „ модата “ да се поставят най-различни добавки и „ подобрители “, до момента в който най-после се стига до въпроса „ Колко пшеница има в това брашно? “. И тук настава огромното несъгласие с житейската философия на Калина и Мирослав. Те се ориентират към чисто произвеждане на брашно, но… продажбите им се срутват. След серия от неплащания стигат до големи загуби. Да продължат напред може единствено с нещо ново. Какво да е то? Така фактът, че създават качествено брашно, ги води до
качествено нова активност
И вместо към всеобщо произвеждане се насочват към занаятчийското. Калина стартира да търси продукта, който да ги води до крайния клиент. Така стига до квасения самун. Тогава под външния напън за смяна усеща своето вътрешно предпочитание да създава природосъобразен артикул. В един миг „ визията и чуването “ идва като резултат от узряването: „ Квасеният самун дава отговор на характерността и уменията на този, който го прави. Специфичното е в интензивността на кваса, забъркан от брашно и вода. Настъпва ферментация, провокирана от бактериите, дремещи в брашното, само че и намиращи се във въздуха, на всички места. Бактериите стартират да се хранят и да се развъждат и в този развой преобразуват алергените, като глутенът може да доближи даже нулеви равнища. Процесът е дълъг и трае най-малко осем часа. Сложен в хладилника, квасът може да бъде „ приспан “, а след това още веднъж да бъде задействан. Този самун има дълъг период на валидност, той може да се замрази и след това да се възвърне, като бъде измокрен и комплициран в загрята фурна.
В оня миг Калина и Мирослав нямат различен избор, с изключение на да създадат
крачка настрана
от мелничарството: „ Животът ни буташе да вземаме тези решения и ние бяхме смели. Прилагах стопански метод, наред с това, което желаех да реализира, открих нишата на пазара и стигнахме до риска, който си заслужава. Правим нещо, което ни е прелестно, и се усещаме потребни на хората, като в същото време им даваме и тематика за размисъл “.
Минават две години, през които Калина прави „ тухли “. Но едвам месец, откакто е почнала да употребява единствено от този самун, тя усеща мощен прилив на сила, усеща смяна в тялото, в настройките, отстрани множеството от храните, с които са привикнали. Чете и не се отхвърля да търси отговора „ Как “, до момента в който не успее да направи
вкусния мек самун
И от майка си получава признанието, че към този момент пече хляба, който в миналото нейната прабаба е месила. Направила даже самун със закваска от нахут, само че той е на доста висока цена и липсват толкоз взискателни и платежоспособни клиенти, на които да го предлага. Чрез квасения самун Калина схваща какво значи със сърце да правиш продукта – хората им казвали, че хлябът става все по-хубав, вместо качеството да пада, както е при други. Получават това самопризнание на фермерските пазари, на които имат среща със своите ценители.
Завършила Счетоводство и надзор във Варна, Калина не стопира да проучва. Сега се усеща като изнемощял, само че благополучен човек, на който към този момент не му е мъчно да подхваща промени. Нейният ход е от Изток на Запад, само че все в границите на България. Двамата с Мирослав се усещат задоволени от всичко, което вършат. „ От мен беше концепцията и хъсът да се науча да създавам квасен самун, само че без неговата поддръжка нищо нямаше да стане. За нас беше въпрос на предизвикателство, в което да успеем. Двамата разбрахме какъв брой е значимо да почитаме своите визии и да ги отстояваме. Тогава получаваме и силите да ги изпълним. Щом ние можем, могат го и другите “. Вярата, че си коства да отстояват себе си, продължава да ги води напред.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ