Хлябът е най-важният на трапезата за Бъдни вечер, разказа Силвия

Хлябът е най-важният на трапезата за Бъдни вечер, описа Силвия Гарванска, организатор в отдел „ Етнография “ в Регионален исторически музей – Враца.
„ Той наложително има кръгла форма, декориран е с всички знаци на плодородието - житен клас, чепка грозде, слънце, кръст, обор с животни. Те се изобразяват с топчици от тесто, може да го има и овчаря с гегата. Върху хляба в действителност е изобразена магия за изобилие “, изясни Гарванска.
Затова той стои на централното място на трапезата, когато се разчупи от най-възрастния, се подвига високо, с цел да зреят високо житата и се благославя: „ Колкото зрънца от този самун сети пресети, вети, премлети, толкоз здраве, благодат да има в този дом “.
Според традицията най-възрастният начупвал хляба и определял кое парче за кого е. Първото можело да се остави за Богородица и да се постави на иконата, да се даде и на най-работливия член на фамилията, а на минимум работливия нормално се давал последния залък или най-малкото късче, описа още уредникът от РИМ-Враца. Гарванска добави, че младите моми слагали първото си залче от него под възглавницата, с цел да сънуват този, за който ще се омъжат.
По думите ѝ едно време доста се е държало, когато дамата замесвала обредния самун, да е облечена в най-хубава си одеждa. Много постоянно се замесвало с „ мълчана “ вода, донесена в бяло менче от извор. Наричала се по този начин, тъй като се носела при цялостно безмълвие. Нашите предшественици вярвали, че мълчанието ни свързва с другия свят. Имало и специфични условия за брашното за питката на Бъдни вечер - то трябвало да е най-хубавото, с което фамилията разполага, да е бяло и пресято през три сита. Важно било и по какъв начин се замесва - по тази причина дамите казвали благословии и наричания.
На трапезата за Бъдни вечер наложително участвал чесън с червен конец, който трябвало да се носи, с цел да защищава по време на „ мръсните дни “. „ Особено децата не можели да излизат на открито - момченцата в пояса си имали червен конец с чесън, а момиченцата го носели като гривничка или герданче “, сподели Гарванска.
По думите ѝ „ мръсните дни “, които стартират от Бъдни вечер и не престават до Йордановден, са времето сред остарялата и новата година. „ Неслучайно от Игнажден до Коледа били родилните страдания на Богородица. И защото младият Бог, младото слънце е още доста малко, некръстено, по тази причина това време е рисково. А кръщаването става на Йордановден с хвърлянето на кръста във водата и освещаването на домовете “, изясни Силвия Гарванска.
Тя описа, че през този интервал нашите предшественици спазвали доста забрани - да няма женитби, годежи, кръщенета, да няма интимни връзки. Вярвало се, че в случай че се роди момиче през тези дни, ще бъде залюбено от дракон, а в случай че е момче - ще е залюбено от змеица.
„ Много са възбраните, само че чесънът и аленият конец помагали постоянно. Освен това през всичките тези дни огънят в огнището наложително трябвало да гори без да загасва, изключително нощно време, тъй като това означавало, че злото няма да влезе в този дом. Хората гадаели и по пламъка – колкото по-висок е той, толкоз по-здрава, плодородна и берекетна ще бъде годината. Хвърляли дрянови пъпки от сурвачката в него и гледали по какъв начин пукат. Дори пепелта от огнището не изхвърли по време на „ мръсните дни “, тъй като вярвали, че караконджулите ще ги изядат “, описа още уредникът в РИМ-Враца Силвия Гарванска./БТА