Хладно оръжие се прави с мерак Той не е потомствен

Хладно оръжие се прави с копнеж

Той не е потомствен майстор, само че от дете обичал красивите ножове и мечтаел един ден и той да се научи да ги създава. Не може да изясни от кое място се е появило у него това увлечение, назовава го „ моето занимание. “ „ Има много красота и прелест в остриетата “ – споделя Иван. Той не е скандалжия, нито хулиган. Напротив. В село Крупник, Симитлийско всеки го познават първо като „ Иван Усмивката “, а след това като Иван Ножаря.

30-годишният Иван Кюпов е женен, има дъщеричка и работи в машиностроително дружество. Преди 5 години стартира да майстори ножове поради копнеж. Прави ги, скапва ги и отново ги прави. Така схваща, че някой би трябвало да го научи на тънкостите на мъжкия поминък. Но, учебно заведение за това няма, няма и учебници. Иван влиза в интернет, намира клипове и стартира да се учи оттова. След това открива литература по въпроса и стартира да се самообразова. Чете за тайните на метала и неговата обработка. И малко по малко двете му ръце стават по-сигурни и знаят към този момент какво вършат. Направата на красивия нож се оказва освен поминък, а и изкуство.

„ Изработвам разнообразни ножове с естествени материали. Човек се увлича от магията на това своебразно изкуство. За мен основаването на ножове е неповторимо занятие. Ножовете постоянно са ми били пристрастеност. Започнах да ги върша с един шлайф и една бормашина. Правех за мен и за брат ми, основно ножове, които не бяха нищо изключително. В началото правех един нож в продължение на един месец. Сега, с цел да стане добър ножът, ми би трябвало една седмица “, споделя Иван, а усмивката му не слиза от лицето.

Той счита, че неговият поминък е доста значим – „ тъй като ножът е неразделна част от човешкия обичай, предмет, който ни съпътства през целия живот. “ „ Той може да бъде домашен, ловджийски, армейски, обреден, сувенирен и т.н… Направата му е поминък, който е надълбоко почитан в редица култури по целия свят. “, споделя Иван.

А ножарите в България са малко.
Стоманата Иван си купува единствено от България. Тя е специфична ножарска стомана, купува се на листове и се разкроява съгласно модела на оръжието, което ще се създава. За дръжките майсторът употребява украински материали – на ловните, спортните и касапските ножове поставя слонова кост. Обковът го прави самичък, съгласно това, което му диктува фантазията. Кованите ножове са му специалитет.

„ Само за 5 години усвоих доста тънкости в занаята и съм доста удовлетворен от себе си. В обществените мрежи обявявам фотоси на моите произведения и съм извънредно благополучен, че получавам утвърждението на доста хора, които ми поръчват особено да изработя нож за тях. Има фейсбук групи, основани за продан на информация по отношение на майстори на ножове. Ловджия съм, доста другари ловджии също ми дават поръчки, тъй като един уважаващ себе си ловджия би трябвало да има прекрасен нож – това е наложително! “, споделя самоукият ножар.

Повечето от феновете на изобретателно направените остриета са ревностни колекционери. „ В ръчно направените ножове на Иван Кюпов участва забалежителен живописен нюх и мурафет – споделя един от тях. – Търсят го за направа на подаръчни ножове, той умее да създава ексцентрични модели.
Иван изпипва всички елементи, създава самичък калъфите, шие и боядисва кожата, която преди този момент е обработил. Прави орнаменти, с които всеки нож става уникат – със своя шарка и предопределение. „ Докато ръцете ми са здрави, ще върша ножове “, споделя той. Мечтата му е да се сдобие с нови съвременни машини и с тяхна помощ да създава все нови и нови творби на изкуството.

„ В ума ми – споделя – непрестанно се въртят нови хрумвания за модели ножове, за гравюри и декорация. Щастлив съм, че държа сигурен самун в ръцете си. Но не е елементарно. Ножарството изисква с изключение на доста въображение и доста самообладание. Това не е работа за нервни хора. Във всеки нож аз влагам голяма обич, доправям го и не преставам след това да диря съвършения нож. Чуствам се благополучен, когато вляза в работилницата – в нея не чувствам по кое време часовете се изнизват “, споделя младия майстор.Той признава, че първоначално брачната половинка му била скептична, само че след това се трансформирала в най-големият му познавач и най-взискателният му критик.

Негови ножове от дълго време се продават доста добре в чужбина. Пътуват за пазарите в Америка, Англия, Германия и други страни. Поръчват си ги разнообразни чужденци – колекционери, ловджии и просто фенове на красивия нож. Един от уникатите, с които се гордее, е якутски нож.

„ Слагам постоянно върху ножа своите букви. Това е моята гаранция за качество. Искам да потвърдя, че българският нож е заслужен да конкурира международните и освен. Той е доста по-добър от доста от тях. В предишното е имал международна популярност. А сета е тъкмо противоположното – мръщят се, като чуят, че стоката е от от България “, споделя Иван.

Той не крие насладата си, когато получи поръчки от чужбина. „ Радостен съм, тъй като при осъществяването на всяка поръчка потвърждавам, че българският нож е в пъти по–евтин, а и в пъти по-добър от тези, създадени на Запад “, споделя той.

Изпод ръцете му са излезли над 700 ножа, които са неповторими, неповторими.
„ Аз не работя на конвейер – споделя – при мен нито един нож не се повтаря. Това е безконечен български поминък и аз ще се боря за му върна славата.