Гигантски водни дървеници нападнаха Южна България
Хищните буболечки се срещат по парковете и градинките
Нилските водоплавки не предизвикват гибел, само че пробождат мъчително с дългия си хобот
Яде дребни риби, жаби, червеи и даже себеподобни
Нашествие на великански хищни водни дървеници, известни още като Нилски водоплавки, стряска хората в парковете на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Димитровград.
Аналогична е обстановката и в Свиленград, Първомай и Бургас - голямата буболечка се вижда най-много по поречието на река Марица в този интервал - излиза от водата и елементарно може да бъде видяна по зелените площи на градски паркове и градинки.
Свръхпопулацията мнозина си изясняват с прекомерно горещото, съвсем тропическо лято тази година.
Буболечката не трябва да се пипа с голи ръце.
“Хапят извънредно, пазете се, пазете си децата, цялостен месец имах издутина, болеше и пареше ”, показа пред “Труд news ” Георги Радославов от града под тепетата.
Lethocerus patruelis, сем. Belostomatidae е най-едрото водно насекомо и най-едрата европейска буболечка.
Храни се с попови лъжички, дребни риби, жаби, червеи и даже себеподобни. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот, през който инжектира парализираща слюнка. След като секретът сковава жертвата и разгради вътрешностите ѝ, дървеницата безусловно я изсмуква.
Ужилването на водоплавката е доста мъчително за индивида, само че не е смъртоносно, споделят ентомолозите. Тъй като насекомото населява най-вече нечисти водоеми, предлага се при ужилване да се сложи ваксина срещу тетанус. Експертите поучават буболечката да не се пипа с голи ръце, защото нападна с убождане, когато се почувства застрашена.
Зоолози и ентомолози са безапелационни обаче, че Нилската водоплавка не населява водите на река Нил, нито може да бъде видяна в Африка. Учените даже заобикалят да ги назовават с това име. Видът се среща по нашите ширини от хилядолетия насам и е характерен за Южна Европа. Специалистите споделят, че има две съществени аргументи да виждаме с очите си големите водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и обществените мрежи, посредством които информацията доближава до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и елементарно се дезориентират от огромния брой осветителни тела в градската среда, поради което все по-често осъмват на сушата.
Проф. Мария Стаевска, алерголог, пред “Труд news ”: Хистаминът в слюнката им предизвиква зачервяване и сърбеж
“Твърде евентуално е в състава на слюнката на така наречен водоплавки да се съдържа хистамин и други сходни вещества. Затова ухапаните могат да получават сърбеж, лека болежка и зачервяване. На този стадий няма регистрирани случаи на тежки алергични реакции. Те включват съществени признаци като задушаване, отичане, световъртеж, замаяност, гадене. Най-често при алергичен припадък лекарите прилагаме противоалергични лекарствени препарати под формата на инжекции или таблетки, съгласно сериозността на положението на потърпевшия. При сходна симптоматика би трябвало да се потърси здравна помощ, самолечението в тези обстановки е изключено ”, съобщи пред “Труд news ” проф. Мария Стаевска, експерт по вътрешни заболявания и алерголог с над 30-годишен опит.
Д-р Петър Берон, зоолог, биоспелеолог и теоретичен откривател, пред “Труд news ”: Най-добре не ги пипайте!
Твърде любопитните хора да хващат гигантското насекомо единствено в профил на тялото, а по опция - въобще да не го пипат.
Това поучава доктор Петър Берон, дълготраен шеф на Природо-научния музей, бележит биолог, биоспелеолог и откривател.
Ученият побърза да посочи, че водните дървеници са летящ тип, хранят се с дребни рибки и жаби, само че не са смъртоносни за индивида.
“Срещата им с човешки представители ги стресира ненужно и е изцяло допустимо водоплавката да влиза в защитителен режим. Всяко животно хапе, когато някой стартира да го стиска с ръце. Моят съвет е да не тормозим тварите. Те избират рибки и жаби в менюто си, не хора. Знам, че типът им е повече от величествен и плаши хората, само че те са част от нашата природа и би трябвало да си останат в нея ”, съобщи доктор Берон.
Зоологът описа, че откогато се помни, в България има водни дървеници, само че до неотдавна се срещали най-вече в Петричкия район, където е много по-горещо. В момента обаче типът може да бъде видян в цяла Южна България.
“Това е любопитното. Смятам, че разпространяването на типа и в други елементи на страната се дължи на стоплянето. Имахме едно доста горещо лято, което едва ли ще е последното такова ”, означи доктор Берон.
Зоологът показа, че е донесъл сходни типове дървеници от Южна Америка - още веднъж с великански размери. Експонатите са изложени в Природо-научния музей до Руската черква в София.
“Вместо да се опасяваме - за какво не заведем децата си на музей. Нека видят какви водоплавки си имат в Америка! ”, зове доктор Берон.
Пловдивчани постоянно разгласяват колоси
Социалните мрежи са цялостни с фрагменти на буболечката
В мнения хората се предизвестяват, че хапе мъчително
Срещат се най-често около р. Марица и Гребния канал.
Публикации в обществените мрежи демонстрират Нилска водоплавка най-често от Пловдив.
В мненията под фрагментите хора споделят, че са видели такива инсекти в разнообразни елементи на града.
“Миналата седмица на Сахат тепе. Нилска водоплавка, ухапванията са доста мъчителни. Инвазивен тип, тук е заради стопляне на климата ”, написа консуматор. Други прецизират, че се срещат най-често около р. Марица, само че и на Гребния канал.
“В Смирненски също видях през вчерашния ден. Доста е неприятно, за първи път виждам... ”, написа момиче.
Друго дава отговор, че е видяло преди 10 години за първи път: “Имаше една смазана на Пешеходния мост. Изглеждаше злокобно. ”
“Аз съм на 67 и откогато се помня, водоплавките са си живели по Марица. Така че всички алабализми, че са тук поради световното стопляне, са цялостни нелепости. Съветвам ви единствено да стоите по-далеч, тъй като като дете ме е хапала и е доста мъчително! ”, разяснява различен консуматор.
Граждани прецизират, че водоплавките се срещат постоянно и в близките градове на Пловдив.
Има ги и в Бургас
Все по-често ще ги срещаме, ще се развъждат занапред
Екземпляр от Природонаучния музей в Бургас
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
Гигантските водоплавки се срещат и в Бургас. Преди десетина години, от Нефтохим, донесли един образец в Природонаучния музей. От тогава всяка година има “находки ”.
“Имаме ги като експонати в музея. Те са с дължина до 7- 8 сантиметра и живеят в сладководни водоеми. Хранят се с попови лъжички и рибки. Свирепи хищници са, описа Светла Далакчиева от Природонаучния музей в морския град.
С предните си крайници гигантските водоплавки хващат жертвата си и с хоботче пробиват тялото ѝ, като вкарват вътре слюнка.
Могат да разпознаят водоплавката по това, че има крила и наподобява на доста огромна хлебарка.
В предишното се е считала за прелетен тип, само че със стоплянето на климата към този момент се среща в южните елементи и на нашата страна.
Привличат я многото светлини. Лети през нощта.
Скоро ще се развъжда и у нас, предсказват учените. С времето, гигантската водоплавка у нас усилва числеността си.
Нилските водоплавки не предизвикват гибел, само че пробождат мъчително с дългия си хобот
Яде дребни риби, жаби, червеи и даже себеподобни
Нашествие на великански хищни водни дървеници, известни още като Нилски водоплавки, стряска хората в парковете на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Димитровград.
Аналогична е обстановката и в Свиленград, Първомай и Бургас - голямата буболечка се вижда най-много по поречието на река Марица в този интервал - излиза от водата и елементарно може да бъде видяна по зелените площи на градски паркове и градинки.
Свръхпопулацията мнозина си изясняват с прекомерно горещото, съвсем тропическо лято тази година.
Буболечката не трябва да се пипа с голи ръце.
“Хапят извънредно, пазете се, пазете си децата, цялостен месец имах издутина, болеше и пареше ”, показа пред “Труд news ” Георги Радославов от града под тепетата.
Lethocerus patruelis, сем. Belostomatidae е най-едрото водно насекомо и най-едрата европейска буболечка.
Храни се с попови лъжички, дребни риби, жаби, червеи и даже себеподобни. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот, през който инжектира парализираща слюнка. След като секретът сковава жертвата и разгради вътрешностите ѝ, дървеницата безусловно я изсмуква.
Ужилването на водоплавката е доста мъчително за индивида, само че не е смъртоносно, споделят ентомолозите. Тъй като насекомото населява най-вече нечисти водоеми, предлага се при ужилване да се сложи ваксина срещу тетанус. Експертите поучават буболечката да не се пипа с голи ръце, защото нападна с убождане, когато се почувства застрашена.
Зоолози и ентомолози са безапелационни обаче, че Нилската водоплавка не населява водите на река Нил, нито може да бъде видяна в Африка. Учените даже заобикалят да ги назовават с това име. Видът се среща по нашите ширини от хилядолетия насам и е характерен за Южна Европа. Специалистите споделят, че има две съществени аргументи да виждаме с очите си големите водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и обществените мрежи, посредством които информацията доближава до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и елементарно се дезориентират от огромния брой осветителни тела в градската среда, поради което все по-често осъмват на сушата.
Проф. Мария Стаевска, алерголог, пред “Труд news ”: Хистаминът в слюнката им предизвиква зачервяване и сърбеж
“Твърде евентуално е в състава на слюнката на така наречен водоплавки да се съдържа хистамин и други сходни вещества. Затова ухапаните могат да получават сърбеж, лека болежка и зачервяване. На този стадий няма регистрирани случаи на тежки алергични реакции. Те включват съществени признаци като задушаване, отичане, световъртеж, замаяност, гадене. Най-често при алергичен припадък лекарите прилагаме противоалергични лекарствени препарати под формата на инжекции или таблетки, съгласно сериозността на положението на потърпевшия. При сходна симптоматика би трябвало да се потърси здравна помощ, самолечението в тези обстановки е изключено ”, съобщи пред “Труд news ” проф. Мария Стаевска, експерт по вътрешни заболявания и алерголог с над 30-годишен опит.
Д-р Петър Берон, зоолог, биоспелеолог и теоретичен откривател, пред “Труд news ”: Най-добре не ги пипайте!
Твърде любопитните хора да хващат гигантското насекомо единствено в профил на тялото, а по опция - въобще да не го пипат.
Това поучава доктор Петър Берон, дълготраен шеф на Природо-научния музей, бележит биолог, биоспелеолог и откривател.
Ученият побърза да посочи, че водните дървеници са летящ тип, хранят се с дребни рибки и жаби, само че не са смъртоносни за индивида.
“Срещата им с човешки представители ги стресира ненужно и е изцяло допустимо водоплавката да влиза в защитителен режим. Всяко животно хапе, когато някой стартира да го стиска с ръце. Моят съвет е да не тормозим тварите. Те избират рибки и жаби в менюто си, не хора. Знам, че типът им е повече от величествен и плаши хората, само че те са част от нашата природа и би трябвало да си останат в нея ”, съобщи доктор Берон.
Зоологът описа, че откогато се помни, в България има водни дървеници, само че до неотдавна се срещали най-вече в Петричкия район, където е много по-горещо. В момента обаче типът може да бъде видян в цяла Южна България.
“Това е любопитното. Смятам, че разпространяването на типа и в други елементи на страната се дължи на стоплянето. Имахме едно доста горещо лято, което едва ли ще е последното такова ”, означи доктор Берон.
Зоологът показа, че е донесъл сходни типове дървеници от Южна Америка - още веднъж с великански размери. Експонатите са изложени в Природо-научния музей до Руската черква в София.
“Вместо да се опасяваме - за какво не заведем децата си на музей. Нека видят какви водоплавки си имат в Америка! ”, зове доктор Берон.
Пловдивчани постоянно разгласяват колоси
Социалните мрежи са цялостни с фрагменти на буболечката
В мнения хората се предизвестяват, че хапе мъчително
Срещат се най-често около р. Марица и Гребния канал.
Публикации в обществените мрежи демонстрират Нилска водоплавка най-често от Пловдив.
В мненията под фрагментите хора споделят, че са видели такива инсекти в разнообразни елементи на града.
“Миналата седмица на Сахат тепе. Нилска водоплавка, ухапванията са доста мъчителни. Инвазивен тип, тук е заради стопляне на климата ”, написа консуматор. Други прецизират, че се срещат най-често около р. Марица, само че и на Гребния канал.
“В Смирненски също видях през вчерашния ден. Доста е неприятно, за първи път виждам... ”, написа момиче.
Друго дава отговор, че е видяло преди 10 години за първи път: “Имаше една смазана на Пешеходния мост. Изглеждаше злокобно. ”
“Аз съм на 67 и откогато се помня, водоплавките са си живели по Марица. Така че всички алабализми, че са тук поради световното стопляне, са цялостни нелепости. Съветвам ви единствено да стоите по-далеч, тъй като като дете ме е хапала и е доста мъчително! ”, разяснява различен консуматор.
Граждани прецизират, че водоплавките се срещат постоянно и в близките градове на Пловдив.
Има ги и в Бургас
Все по-често ще ги срещаме, ще се развъждат занапред
Екземпляр от Природонаучния музей в Бургас
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
Гигантските водоплавки се срещат и в Бургас. Преди десетина години, от Нефтохим, донесли един образец в Природонаучния музей. От тогава всяка година има “находки ”.
“Имаме ги като експонати в музея. Те са с дължина до 7- 8 сантиметра и живеят в сладководни водоеми. Хранят се с попови лъжички и рибки. Свирепи хищници са, описа Светла Далакчиева от Природонаучния музей в морския град.
С предните си крайници гигантските водоплавки хващат жертвата си и с хоботче пробиват тялото ѝ, като вкарват вътре слюнка.
Могат да разпознаят водоплавката по това, че има крила и наподобява на доста огромна хлебарка.
В предишното се е считала за прелетен тип, само че със стоплянето на климата към този момент се среща в южните елементи и на нашата страна.
Привличат я многото светлини. Лети през нощта.
Скоро ще се развъжда и у нас, предсказват учените. С времето, гигантската водоплавка у нас усилва числеността си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ