Студент събра историята на пловдивската хирургия в уникална книга
Хирургът се посвещава на най-великото от всички каузи – без чудеса да лекува и без думи да прави чудеса. Тази мисъл на Гьоте разказва брилянтно всеки от експертите, които през вчерашния ден се събраха във Втора публика на Аудиторния комплекс в Медицински университет – Пловдив. Поводът бе представянето на единствената у нас книга, проследяваща историята на хирургията в Пловдив – от първата болница, основана тук през 1879 година, до актуалните лечители, огромна част от които участваха в залата. „ История на хирургията в Пловдив ” със своите 312 страници събира величествен размер от архивни материали, текстове, фотографии и изявленията, ловко съчетавайки историята с сегашното. Огромният колосален труд е отдаден и на 80-годишнината на образователното заведение, а любопитното е, че негов създател е студентът пети курс Гълъбин Марков.
По време на презентацията той описа, че книгата има за цел освен да документира исторически обстоятелства и достижения, само че и да улови духа на една специалност, която е по едно и също време надълбоко техническа и надълбоко човешка.
„ Тя е респект към хората, чиито ръце са лекували, чиито мозъци са учили и чиито сърца са водили със съчувствие. Техните истории са вплетени в самата тъкан на тази институция и на този град. Като си спомняме за осем десетилетия хирургично обучение и процедура в Пловдив, дано намерим ентусиазъм в предишното, признателност в сегашното и вяра за бъдещето ”, показа с неспокойствие младият създател, представен от.
Той уточни, че в случай че погледнем в дълбините на историята, 80 години са просто една искра, проблеснала на небосклона. Но тази искра е светила и свети в душите на стотици хиляди излекувани и признателни пациенти. „ Тя сгрява и нашите души, на учениците и наследниците на всички всеотдайни учители, отдали безкористно всичко от себе си. В сложни години, дни и нощи на бодърствуване, тежък и нерядко непризнателен труд, с поредици от триумфи и неуспехи, само че с непоколебима религия и отдаденост на специалността ”, сподели Марков.
Трудът му стартира в квартал „ Тепелата ” в столицата на Източна Румелия, където е било обособено заведение с името „ Шпиталя ”, разполагащо с няколко стаи. Там са приемали остарели хора, заболели от друго естество, за които не е имало кой да се грижи. Функцията му е била по-скоро като приют или подслон.
Всяка една ера е носила нови провокации - войни, епидемии, политически преходи и личностни революции. И все пак през всяка промяна пловдивските хирурзи са отговаряли с резистентност, креативност и непоколебима отдаденост на своите пациенти.
Сред пионерите на актуалната хирургия са доктор Стоян Чомаков, доктор Димитър Моллов, доктор Владос, доктор Георги Аджаров и доктор Георги Золотович.
След това историята наблюдава построяването на първия операционен блок през 1946 година Гълъбин Марков показва и първия хирургичен екип, включващ проф. Лазар Хайдудов, проф. Антон Червенаков, проф. Юрий Тошев, доцент Нисим Калев, доцент Лазар Пачеджиев, проф. Генчо Кръстинов, проф. Атанас Стойчев, доцент Борис Дишлиев, проф. Янко Добрев.
През 1945 година се основава медицински факултет в декан проф. доктор Петър Николов.Още в самото начало се разкриват три хирургични катедри, една от които е Пропедевтика на хирургическите заболявания, която се основава на 1 октомври 1946 година
Пръв началник на Втора хирургична клиника е проф. Стефан Димитров. Под управлението на проф. Пейо Мишев се разкрива бранш по урология и по анестезиология и реанимация. И по този начин се стига до три клиники - по факултетска хирургия, по урология и по анестезиология и реанимация.
Първоначално Катедрата по болнична хирургия се управлява от доцент Лазар Хайдудов. При огромен напор от пациенти и стеснен брой кревати - едвам 42, и единствено двама асистенти, доцент Хайдудов съумява да провежда вярно и качествено образованието на студентите.
„ Развитието на хирургията в града е завършено освен от велики пионери и водачи, само че и от генерации, лекари, учители и студенти, които са съхранили и развили дисциплини. Те са построили институции и са обучавали наследници. Насърчавали са професионална просвета, учредена на познания, нравственос и съчувствие. По този метод историята на хирургията в Пловдив е история за общественост, за споделена отговорност и за работа на обществото. Тези хора построяват почитатели и школи с обичаи, оставящи трайна диря в един дълъг откъслек от време. Тези хирурзи със своите благоприятни условия оставят мощен отпечатък върху хора и събития, основа на бъдещи велики достижения, създаващи нови революционни хрумвания и обрисуват далечни хоризонти ”, уточни създателят.
Той е убеден, че през днешния ден, когато хирургията навлиза в ерата на роботиката, минимално инвазивните техники и световното здравно съдействие, уроците от предишното би трябвало да останат надълбоко настоящи. Иновациите се управляват от опита, а напредъкът постоянно би трябвало да служи на човечеството. Наследството на пловдивските хирурзи би трябвало да ни припомня, че медицината не е просто техническо умеене, а предопределение, което изисква храброст, емпатия и непоколебимо почитание към човешкото достолепие. Животът на същинския хирург е отдаденост без граници, без референтни стойности и стандарти. Само напълно безусловно отдадените на хирургията, посредством насъбраните знания от книгите на хирургичната класика, посредством добития дълготраен опит през всички часове на денонощието до леглото на болния и посредством получените умения съумяват да се приближат до техните учители. Успяват постепенно да прозрат техните мисли и дейности при директните им контакти и наблюдения в аудиторията, в болничните стаи и в операционните зали. Да осъзнаят, че хирургията е не просто поминък, който носи финансови облаги, а превзема съзнанието и неведнъж надвишава и най-извисеното изкуство.
„ Историята на хирургията в Пловдив е огледало на културното, научното и общественото развиване на града. От най-ранните лечители, които са разчитали на емпирични познания, през въздействията на мултикултуралните обичаи до основаването на актуалните хирургически школи и фрагменти. Тя е памет и поклонение, привилегия на хора с чисти сърца и смирени и мъдри по дух. Животът на хирурга е отдаденост до дъно през всичките години на възходи и падения, на победи и загуби, на респект и почитание с единствена цел да служи на обществото, да избавя човешки животи. Изправен пред разнообразни тествания и провокации, хирургът е задължен да резервира успокоение, религия и самообладание ”, сподели Гълъбин Марков и благодари на своите учители и на хората, помогнали тази книга да стане действителност.
Той показа и елементи от основаването на монографията, която му е лишила една година. Обърнал е персонално внимание на присъстващите в залага хирурзи и техните татковци, защото до този миг в Пловдив не е имало синтезирана информация за активността, живота и битието на всеки един от тези извисени преподаватели. Бил въодушевен от книгата на учен Дамян Дамянов „ История на хирургията в България ”. Сблъскал се е с доста компликации с намирането на информация, тъй като доста от хората са покойници, както и със снимковия материал. Но в последна сметка е задоволен, че всеки четец ще може да откри информация за историята на хирургията в Пловдив.
Рецензентът проф. Борис Сакакушев изрече възторженостти към младия създател. Той уточни, че това е един своевременен и скъп труд, който съставлява дълготрайно, задълбочено и аналитично научно проучване за зараждането, развиването и сегашното на хирургичната активност в Пловдив.
„ Прогресът изисква познаване на хирургичното ни минало и проучване на най-хубавите източници. В този смисъл монографичният труд на доктор Марков е чудесно структуриран, обстоен, сериозно показан и богато илюстриран, проявяващ респектиращ изследователски и публикационен метод ”, съобщи експертът.
Той означи, че пространното ревю поредно предлага исторически и модерни данни за развиването на хирургията в Пловдив, както в институционален, по този начин и в личен проект. Логично акцентът е подложен върху сложната, деликатна и извънредно значима академична хирургия — прецизна и комплицирана оперативна активност, съчетана с преподавателска и изследователска активност. „ Последователно и в детайли в исторически проект са показани нашите учители, плеядата от пловдивски хирурзи, съдействали за развиването на тази тежка и комплицирана клинична компетентност в районен, народен и интернационален проект ”, уточни рецензентът.
Той означи, че заради значимостта на хирургичната компетентност освен в медицински аспект, може високо да бъде оценен ползата на създателя и оригиналността на клиничния взор, с който той преглежда този биографичен преглед.
Забележителна е и илюстративната част от монографията, експертни библиографски знания, сдържаност и аналитичност при подбора на показаните данни, което обуславя научно-историческия и документален характер на този труд. Затова той предложи монографията освен на хирурзи, преподаватели и специализанти, само че и на по-широк кръг медицински експерти и студенти.
Положителни бяха и отзивите в публиката. Признателност към работата на младия създател показаха проф. Иван Дечев и проф. Мария Токмакова.
Почетният ректор на МУ-Пловдив доцент Георги Паскалев показа, че трудът на младия създател е повече от една докторска дисертация и ще се чете и след 100 години, като в него се усеща известна романтика. „ Хирургията е духовна категория. Не е единствено да шиеш и връзваш. Когато отвориш корема на пациента, виждаш нещо, което единствено ти виждаш. А има ли патология – още повече ”, сподели доцент Паскалев. И означи, че хирургията се развива не с дни, а с часове. Започнали първоначално с локална анестезия, през днешния ден са достигнали невъобразим напредък. Като всяка просвета, хирургията има бъдеще, само че не би трябвало да забравяме и предишното. И в тази връзка създателят е направил нещо огромно.
Че Гълъбин Марков е положил голям труд означи и проф. Нарцис Калева-Ходжева. Тя изрази и голямата си наслада да види в аудиторията няколко генерации лекари, деца и внуци на хората от първите страници на книгата. Които са бъдещето на специалността.
По време на презентацията той описа, че книгата има за цел освен да документира исторически обстоятелства и достижения, само че и да улови духа на една специалност, която е по едно и също време надълбоко техническа и надълбоко човешка.
„ Тя е респект към хората, чиито ръце са лекували, чиито мозъци са учили и чиито сърца са водили със съчувствие. Техните истории са вплетени в самата тъкан на тази институция и на този град. Като си спомняме за осем десетилетия хирургично обучение и процедура в Пловдив, дано намерим ентусиазъм в предишното, признателност в сегашното и вяра за бъдещето ”, показа с неспокойствие младият създател, представен от.
Той уточни, че в случай че погледнем в дълбините на историята, 80 години са просто една искра, проблеснала на небосклона. Но тази искра е светила и свети в душите на стотици хиляди излекувани и признателни пациенти. „ Тя сгрява и нашите души, на учениците и наследниците на всички всеотдайни учители, отдали безкористно всичко от себе си. В сложни години, дни и нощи на бодърствуване, тежък и нерядко непризнателен труд, с поредици от триумфи и неуспехи, само че с непоколебима религия и отдаденост на специалността ”, сподели Марков.
Трудът му стартира в квартал „ Тепелата ” в столицата на Източна Румелия, където е било обособено заведение с името „ Шпиталя ”, разполагащо с няколко стаи. Там са приемали остарели хора, заболели от друго естество, за които не е имало кой да се грижи. Функцията му е била по-скоро като приют или подслон.
Всяка една ера е носила нови провокации - войни, епидемии, политически преходи и личностни революции. И все пак през всяка промяна пловдивските хирурзи са отговаряли с резистентност, креативност и непоколебима отдаденост на своите пациенти.
Сред пионерите на актуалната хирургия са доктор Стоян Чомаков, доктор Димитър Моллов, доктор Владос, доктор Георги Аджаров и доктор Георги Золотович.
След това историята наблюдава построяването на първия операционен блок през 1946 година Гълъбин Марков показва и първия хирургичен екип, включващ проф. Лазар Хайдудов, проф. Антон Червенаков, проф. Юрий Тошев, доцент Нисим Калев, доцент Лазар Пачеджиев, проф. Генчо Кръстинов, проф. Атанас Стойчев, доцент Борис Дишлиев, проф. Янко Добрев.
През 1945 година се основава медицински факултет в декан проф. доктор Петър Николов.Още в самото начало се разкриват три хирургични катедри, една от които е Пропедевтика на хирургическите заболявания, която се основава на 1 октомври 1946 година
Пръв началник на Втора хирургична клиника е проф. Стефан Димитров. Под управлението на проф. Пейо Мишев се разкрива бранш по урология и по анестезиология и реанимация. И по този начин се стига до три клиники - по факултетска хирургия, по урология и по анестезиология и реанимация.
Първоначално Катедрата по болнична хирургия се управлява от доцент Лазар Хайдудов. При огромен напор от пациенти и стеснен брой кревати - едвам 42, и единствено двама асистенти, доцент Хайдудов съумява да провежда вярно и качествено образованието на студентите.
„ Развитието на хирургията в града е завършено освен от велики пионери и водачи, само че и от генерации, лекари, учители и студенти, които са съхранили и развили дисциплини. Те са построили институции и са обучавали наследници. Насърчавали са професионална просвета, учредена на познания, нравственос и съчувствие. По този метод историята на хирургията в Пловдив е история за общественост, за споделена отговорност и за работа на обществото. Тези хора построяват почитатели и школи с обичаи, оставящи трайна диря в един дълъг откъслек от време. Тези хирурзи със своите благоприятни условия оставят мощен отпечатък върху хора и събития, основа на бъдещи велики достижения, създаващи нови революционни хрумвания и обрисуват далечни хоризонти ”, уточни създателят.
Той е убеден, че през днешния ден, когато хирургията навлиза в ерата на роботиката, минимално инвазивните техники и световното здравно съдействие, уроците от предишното би трябвало да останат надълбоко настоящи. Иновациите се управляват от опита, а напредъкът постоянно би трябвало да служи на човечеството. Наследството на пловдивските хирурзи би трябвало да ни припомня, че медицината не е просто техническо умеене, а предопределение, което изисква храброст, емпатия и непоколебимо почитание към човешкото достолепие. Животът на същинския хирург е отдаденост без граници, без референтни стойности и стандарти. Само напълно безусловно отдадените на хирургията, посредством насъбраните знания от книгите на хирургичната класика, посредством добития дълготраен опит през всички часове на денонощието до леглото на болния и посредством получените умения съумяват да се приближат до техните учители. Успяват постепенно да прозрат техните мисли и дейности при директните им контакти и наблюдения в аудиторията, в болничните стаи и в операционните зали. Да осъзнаят, че хирургията е не просто поминък, който носи финансови облаги, а превзема съзнанието и неведнъж надвишава и най-извисеното изкуство.
„ Историята на хирургията в Пловдив е огледало на културното, научното и общественото развиване на града. От най-ранните лечители, които са разчитали на емпирични познания, през въздействията на мултикултуралните обичаи до основаването на актуалните хирургически школи и фрагменти. Тя е памет и поклонение, привилегия на хора с чисти сърца и смирени и мъдри по дух. Животът на хирурга е отдаденост до дъно през всичките години на възходи и падения, на победи и загуби, на респект и почитание с единствена цел да служи на обществото, да избавя човешки животи. Изправен пред разнообразни тествания и провокации, хирургът е задължен да резервира успокоение, религия и самообладание ”, сподели Гълъбин Марков и благодари на своите учители и на хората, помогнали тази книга да стане действителност.
Той показа и елементи от основаването на монографията, която му е лишила една година. Обърнал е персонално внимание на присъстващите в залага хирурзи и техните татковци, защото до този миг в Пловдив не е имало синтезирана информация за активността, живота и битието на всеки един от тези извисени преподаватели. Бил въодушевен от книгата на учен Дамян Дамянов „ История на хирургията в България ”. Сблъскал се е с доста компликации с намирането на информация, тъй като доста от хората са покойници, както и със снимковия материал. Но в последна сметка е задоволен, че всеки четец ще може да откри информация за историята на хирургията в Пловдив.
Рецензентът проф. Борис Сакакушев изрече възторженостти към младия създател. Той уточни, че това е един своевременен и скъп труд, който съставлява дълготрайно, задълбочено и аналитично научно проучване за зараждането, развиването и сегашното на хирургичната активност в Пловдив.
„ Прогресът изисква познаване на хирургичното ни минало и проучване на най-хубавите източници. В този смисъл монографичният труд на доктор Марков е чудесно структуриран, обстоен, сериозно показан и богато илюстриран, проявяващ респектиращ изследователски и публикационен метод ”, съобщи експертът.
Той означи, че пространното ревю поредно предлага исторически и модерни данни за развиването на хирургията в Пловдив, както в институционален, по този начин и в личен проект. Логично акцентът е подложен върху сложната, деликатна и извънредно значима академична хирургия — прецизна и комплицирана оперативна активност, съчетана с преподавателска и изследователска активност. „ Последователно и в детайли в исторически проект са показани нашите учители, плеядата от пловдивски хирурзи, съдействали за развиването на тази тежка и комплицирана клинична компетентност в районен, народен и интернационален проект ”, уточни рецензентът.
Той означи, че заради значимостта на хирургичната компетентност освен в медицински аспект, може високо да бъде оценен ползата на създателя и оригиналността на клиничния взор, с който той преглежда този биографичен преглед.
Забележителна е и илюстративната част от монографията, експертни библиографски знания, сдържаност и аналитичност при подбора на показаните данни, което обуславя научно-историческия и документален характер на този труд. Затова той предложи монографията освен на хирурзи, преподаватели и специализанти, само че и на по-широк кръг медицински експерти и студенти.
Положителни бяха и отзивите в публиката. Признателност към работата на младия създател показаха проф. Иван Дечев и проф. Мария Токмакова.
Почетният ректор на МУ-Пловдив доцент Георги Паскалев показа, че трудът на младия създател е повече от една докторска дисертация и ще се чете и след 100 години, като в него се усеща известна романтика. „ Хирургията е духовна категория. Не е единствено да шиеш и връзваш. Когато отвориш корема на пациента, виждаш нещо, което единствено ти виждаш. А има ли патология – още повече ”, сподели доцент Паскалев. И означи, че хирургията се развива не с дни, а с часове. Започнали първоначално с локална анестезия, през днешния ден са достигнали невъобразим напредък. Като всяка просвета, хирургията има бъдеще, само че не би трябвало да забравяме и предишното. И в тази връзка създателят е направил нещо огромно.
Че Гълъбин Марков е положил голям труд означи и проф. Нарцис Калева-Ходжева. Тя изрази и голямата си наслада да види в аудиторията няколко генерации лекари, деца и внуци на хората от първите страници на книгата. Които са бъдещето на специалността.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ