Хипократовата клетва е може би най-известният от гръцките медицински текстове.

...
Хипократовата клетва е може би най-известният от гръцките медицински текстове.
Коментари Харесай

Остаряла ли е Хипократовата клетва и нуждае ли се от редакция?

Хипократовата клетва е може би най-известният от гръцките медицински текстове. Хипократ се смята за татко на медицината. За да бъдет отдадени в тънкостите на тази просвета, преди да почнат да практикуват, учениците му трябвало да положат клетва пред боговете на изцелението от гръцкия мавзолей: Аполон, Асклепий, Хигея и Панацея. Клетвата съществува от 400 година прочие н. е. Хипократ - мъдрец и доктор считал лекуването за научно изкуство. Клетвата дефинира стандартите на държание във време, когато лечителите са били считани съвсем за божества и не е имало закони или правосъдни разногласия.
Клетвата става всеобща за здравната колегия едвам към началото на 19 век. Преди това другите култури са имали свои обети. Те са артикул на социокултурните фактори на времето, когато са били основани, написа в своя научна обява Вишал Индла от Катедрата по психиатрия на Institute of Mental Health and Neurosciences във Виджаявада, Индия. 
През вековете този текст е бил пренаписван постоянно, с цел да дава отговор на полезностите на другите култури. Тъй известната измежду обществото фраза " Първо: Не вреди! " в действителност отсъства от истинския текст. Ако Хипократовата клетва се преглежда през призмата на изменящите се времена, обещанията към древногръцките богове наподобява малко непотребна в този мултиетнически, мултикултурен и плуралистичен свят, счита Индла. По времето на Хипократ на дамите не е било разрешено да стават лекари, напомня той. Оригиналната клетва не разрешава абортите и евтаназията, а абортът до 20 седмици през днешния ден е легален в доста страни по свeта. Както в последно време и евтаназията.

Клетвата не е взела поради вегетативните положения, ненужните премеждия, болки и правата на пациентите да живеят почтено, безапелационен е Индла. Тези проблеми евентуално не са съществували в антична Гърция. Тези въпроси демонстрират, че истинската клетва има лимитирана роля в актуалните социокултурни и биоетични сложности, твърди индийският психиатър.
В други полемики холистични лекари и богослови разясняват противоположното - че преиначаването на истинската Хипократова клетва с развиването на човечеството изтрива понятието Бог, с цел да добие по-голяма известност в актуалния свят, само че се обезличава по този метод. А неналичието на религия у лекарите лишава от заложеното още в дълбока античност - респект и реверанс пред основателя на живота. 
Според публикация в здравния блог на Harvard Medical school пък, и актуалният текст на Хипократовата клетва не настоящ, защото не включва редица значими етични въпроси, които изникват пред актуалните медици. Например, в нея не се загатва нищо за:зачитане на желанията на пациентите;споделяне на здравна информация с пациентите;избягване на спорове на ползи, като облага посредством поръчване на ненужни проби или лечения;защита на пациентите, които се записват в научни изследвания;третиране на всички пациенти еднообразно, без значение от платежоспособността, обществената класа, образованието, расата или съмнението за престъпност;избягване на практикуването на медицински дейности, до момента в който лекарят има физическо или психологично заболяване.Вместо да разчитат на доброжелателни, само че остарели правила, лекарите би трябвало да се базират на своя опит и образование, на необятно признати модерни насоки, на препоръките на ментори и на персоналното си възприятие за вярно и неверно, с цел да схванат какво да вършат. За благополучие има доста потребни запаси оттатък Хипократовата клетва, които да им оказват помощ да ги насочат в вярната посока, се споделя в публикацията на Харвардското здравно учебно заведение.

Ето по този начин е звучал текстът на античната Хипократова клетва

Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и дано очевидци ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разсъдък, ще съблюдавам актуалната си клетва, скрепена с моя автограф.
Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за собствен родител, като с удоволствие ще споделям с него и ще обезпечавам нужното за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и в случай че желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам гратис и без да им желая квитанция за дължимата сума.
Ще напътвам документално и устно и посредством всички останали форми на образование само своите деца, децата на своя преподавател, както и учениците, заклели се по лекарския бит - никой различен.
Ще предлагам на болните потребен метод на живот, доколкото ми разрешават това умеенето и разсъдъкът, и ще ги защищавам от всичко нездравословно и рисково.
Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно пиво, нито пък аз самичък ще реша да сторя сходно нещо.
Също по този начин не ще дам на жена песар за заличаване на плода; ще вардя своя живот и своето изкуство постоянно чисти и неопетнени от никакво закононарушение.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде единствено с цел да церя някой болен, като се защищавам от всякаква волна несправедливост и най-много от всевъзможни сластолюбия към дамите и мъжете, били те свободни или плебеи.
Това, което видя или чуя из персоналния живот на хората, когато церя или даже когато въобще не се занимавам с лечебна активност, и което никога не трябва да става обществено притежание, ще премълча, считайки го за загадка.
И в случай че благословейно съблюдавам тази клетва и не позволявам непристойни действия, то дано постоянно се веселя на благополучен живот, обкръжен с всеобща респект, и дано получа преобилен плод от своето изкуство. А в случай че я престъпя и опозоря, да ме сполети противоположното.
Заклех се!

Съвременната версия на Хипократовата клетва 

Този текст е написан през 1964 година от Луис Лазаня, научен декан на Факултета по медицина в университета Тъфтс, и се употребява в доста медицински учебни заведения през днешния ден.
Заклевам се да извърша, съгласно опциите и преценката си, този завет:
Ще почитам мъчно извоюваните научни достижения на тези лекари, по чиито стъпки ходя, и с наслада ще споделя моето познание с тези, които идват след нас.
Ще ползвам, в интерес на болните, всички нужни ограничения, като заобикалям тези двойни клопки на свръхлечение и лечебен нихилизъм.
Ще помня, че в медицината има изкуство, както и просвета, и че топлината, съчувствието и разбирането могат да надделеят над ножа на хирурга или лекарството на аптекаря.
Няма да се срамя да кажа „ не знам “, нито ще пропусна да се обадя на сътрудниците си, когато уменията на различен са нужни за възобновяване на пациента.
Ще почитам поверителността на моите пациенти, защото техните проблеми не ми се разкриват, с цел да може светът да ги узнае. Най-вече би трябвало да стъпвам деликатно, когато става въпрос за живот и гибел. Ако ми е обещано да спася живот, благодаря. Но също по този начин може да е по силите ми да лишава живот; тази тежка отговорност би трябвало да се посрещне с огромно примирение и осъзнаване на личната ми уязвимост. Преди всичко не би трябвало да си играя с Бог.
Ще запомня, че не церя диаграма с висока температура, раково образувание, а болно човешко създание, чиято болест може да засегне фамилията и икономическата непоклатимост на индивида. Моята отговорност включва и тези произлизащи проблеми, в случай че желая да се грижа съответно за болните.
Ще възпрепятствам заболяването постоянно, когато мога, тъй като предварителната защита е за предпочитане пред лекуването.
Ще помня, че оставам член на обществото със специфични отговорности към всички мои ближни човешки същества, тези със здрав разум и тяло, както и към болните.
Ако не наруша тази клетва, дано се любувам на живота и изкуството, почитан, до момента в който съм жив, и помнен с любов по-късно. Нека постоянно работя по този начин, че да запазя най-хубавите обичаи на моето предопределение и дано дълго време изпитвам насладата от изцелението на тези, които търсят помощта ми.
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР