Хиляди украински деца са били хванати в капан, били са

Хиляди украински деца са били хванати в капан, били са жертва на трафик, похищение и изтриване на самоличността им. Над 1000 деца са върнати от Руската федерация или от окупираните територии благодарение на организацията Save Ukraine. Такъв е казусът с Владислав Руденко, който е похитен от руснаците.

Владислав Руденко е на 19 години от Херсон, Украйна. Желанието му е да учи в механически лицей. Боксът е неизменима част от живота му, тъй като му дава убеденост, че може да отбрани фамилията си.

Какво се случи през октомври 2022 година?

Владислав Руденко: На 8 октомври 2022 година у дома пристигнаха трима военни, руснаци, които ми споделиха да си събера нещата и след 30 минути да съм подготвен да потегли с тях към незнайна посока.

Какво си помислихте тогава?

Владислав Руденко: Първо започнах да се безпокоя, станах заплеснат, започнах да си групирам нещата. А по-късно, те ме чакаха към този момент на първия етаж. Аз слязох от втория и на открито към този момент ме чакаше кола с съветска регистрация, която ме откара до речната гара. След това ни качиха на параход и се отправихме към Левия бряг на Херсонска област.

Още същия ден отива в Крим. Тогава е едвам на 16 години. Попада в два лагера, а по-късно и във Военноморската академия.

Какво се случи там?

Владислав Руденко: Сутрин ставахме, слушахме химна на Русия, по-късно бяхме под строй, тичахме, след това закуска. След това имаше обучение, в което наблягахме най-много на съветския език, изучавахме съветската лирика. Може би най-вече се наблягаше на владеенето на съветски език. Трябваше да се знае извънредно добре, а също по този начин и на доктрина какво да се прави в рискови обстановки.

Имаше ли е физическо или психическо принуждение?

Владислав Руденко: Разбира се, че имаше тормоз от тяхна страна. Принуждаваха ни да учим и да пеем съветския химн. Беше неразрешена всякаква връзка с Украйна. Аз не можех да се обадя на татко ми и ми споделяха, че в случай че желая да се обадя и го направя, ще имам големи проблеми.

Има миг, когато ви затварят в изолационна стая, а вие сте едвам дете, по какъв начин приехте тогава този миг?

Владислав Руденко: Това се случи в лагера „ Дружба “. Тогава смъкнах съветското знаме и го хвърлих в тоалетната. Тогава завеждащия Астахов, когато разбра за това, сподели, че пред мен стоят два избора. Или да ме изпрати в изолационна стая, или да отида в Министерство на вътрешните работи. След известно време избрах да отида в такава стая. Там стоях шест дни. Даваха ми храна, само че не ме пускаха на открито. Бяха ми взели телефона, книгите – всичко. Нямах никакъв контакт с външния свят. Даваха ми някакви хапчета, закараха ме в психиатрията, желаеха да се избавят от мен. После ме върнаха в лагера, където изкарах до края шестте дни. Пуснаха ме и ме реалокираха в различен лагер.

Гледах видео, в което имате проблем с крайници. Това по време на някоя подготовка ли стана или имаше някакво сдърпване?

Владислав Руденко: Случи се във Военноморската академия. Счупих си крайници в действителност съществено. В момента не ме тревожи.

Това е било по време на подготовка ли?

Владислав Руденко: Не, това не беше на подготовка. На този въпрос може ли да не Ви давам отговор?

Според Вас каква беше задачата на отвличането Ви?

Владислав Руденко: Не знам, може би това е било вербовка. Може би това е било за да ме изпратят след това да водя война за Русия против Украйна.

Владислав съумява въпреки всичко да приказва с майка си веднъж в седмицата, а тя от своя страна дружно с организацията Save Ukraine му оказва помощ да се върне вкъщи. След дълго пътешестване тя стига до Влад. Следва и дълъг разпит, след което те са пуснати на независимост.

Разкажете за срещата си с Кличко. Знам, че Safe Ukraine Ви оказва помощ да се срещнете с него.

Владислав Руденко: Него го бях виждал единствено по малкия екран. И когато ми предложиха да създадем среща, да задам някакви въпроси, да си поговорим, аз отговорих – да, несъмнено. На идващия ден той ми се обади, видяхме се, имахме време да си поговорим. В началото се изненадах, защото постоянно съм си мислил, че той не е толкоз висок, когато го видях бях доста щастлив и той сподели, че в този момент в Украйна са останали доста хора такива патриоти като мен.

„ Разбрахме, че Влад се е занимавал с бокс и взехме решение, че индивидът, който би трябвало да го поддържа, е точно Кличко. Когато се свързахме с Кличко, му разказахме за фантазията на Влад и беше доста елементарно, той незабавно се съгласи. Влад беше в потрес. Не знаеше какво да каже. Не вярваше, след това го осъзна “, споделя Мирослава Харченко, началник на правния департамент на неправителствената организация Save Ukraine.

„ Най-трудното е да виждам какъв брой доста болежка претърпяват децата и техните фамилии по време на окупация. Понякога мълчат, от време на време се смеят с един подобен нехарактерен смях. Това не е единствено прочувствена контузия, от време на време става дума за загуба на доверие, боязън пред непознати хора, пред свои “, споделя Дария Загранюк, психолог в Save Ukraine.

В края на диалога ни какво е посланието Ви?

Владислав Руденко: Може би главната мотивация за мен да се върна в Украйна, беше фамилията ми. Защо ли? Защото когато ме взеха, мама беше бременна и в този миг знаех, че ще имам сестричка. Когато се прибрах, видях сестричката си и я прегърнах. Не бях у дома съвсем девет месеца и това беше един главен претекст за мен да се върна. Пазете себе си, пазете своята нация, дръжте на себе си, на нацията си, на своята дума.