Цял ден сте под напрежение на работа, съвсем малко се

Цял ден сте напрегнат на работа, напълно малко се движите, с цел да се приберете. Вкъщи си имате задоволително задължения, поради които късно лягате и рано ставате. Тогава не се чудете, че доста храна ви се желае да изяждате. Този метод на живот води до лептинова устойчивост.

Симптомите за нея са чувство за апетит, което не отминава, въпреки че доста храна сте изяли; засилен вкус късно вечер, и то за сладко; увеличение на тежестта за сметка на мастна тъкан (при дамите нормално се натрупат рисковите висцерални мазнини към вътрешните органи в средата на тялото); мъчно събаряне на непотребните мазнини даже с вярно определена диета; нарушен сън през нощта и изнемощялост денем.

Грелинът е така наречен хормон на глада. Той е кратковременен – създава го стомахът, когато е празен. Хормонът минава в кръвта, отива до мозъка и алармира, че човек би трябвало да яде. Лептинът е така наречен хормон на ситостта и е дълготраен регулатор на апетита. Той се създава от мастната тъкан, влиза в кръвоносната система и се придвижва до хипоталамуса. Там дава знак, че в тялото към този момент има непокътнати задоволително мазнини, и оказва помощ за по-добър метаболизъм.

Лептинът алармира на мозъка, че сте се наяли, и потиска апетита. Ако равнището му е ниско, човек не се усеща по какъв начин се тъпче, наддава на тегло и обърква метаболизма си, което пък води до още здравословни проблеми. С проучвания е потвърдено, че върху производството на лептин най-силно въздействат

стресът, физическата интензивност и сънят. Висок стрес и малко придвижване понижават хормона. Липсата на задоволително сън го смъква още повече. При хората, които спят по 5 часа през нощта, лептинът е с 15,5% по-нисък, в сравнение с при тези, които спят по 8 часа.

Когато тези фактори са непрекъснати, трайно потискат секрецията на хормона и водят до устойчивост – забавят сигналите за задоволеност към мозъка по време на хранене. Когато пък стигнат, той не реагира вярно на тях и не дава команда човек да спре да яде. По блуждаещия нерв, който реализира връзката сред мозъка и храносмилателната система, текат сигнали, стимулиращи апетита и устрема към зареждане на депата с още мазнини. Резултатът е, че мозъкът гладува, а тялото тлъстее.

Двата хормона са в внимателен баланс – лептинът понижава секрецията на грелина и предотвратява стимулирането на апетита. Но не е единствено това резултатът, тъй като едно от дейностите на грелина е да контролира равнищата на кръвната захар посредством понижена секреция на инсулин. Лептиновата устойчивост е сходна на инсулиновата устойчивост (секретираният от панкреаса инсулин не се употребява ефикасно от организма, което води до диабет вид 2) – те споделят общи сигнални пътища. И двата типа устойчивост се срещат дружно при хора със затлъстяване, изясняват медиците.

Те поучават да не подценявате риска от лептиновата устойчивост и да вършиме всичко допустимо, с цел да въздействате върху факторите, определящи производството на хормона – т.е. да се стараете да намалите напрежението, да увеличите физическата интензивност и времето за нощен сън.

Универсална рекомендация е и да ядете по малко, само че постоянно – по този начин се ускорява лептиновата сензитивност, тъй като упражнявате мозъка. Това е още по-важно в този момент, тъй като поради по-ниските температури и по-малкото светлина зимата провокира хормонални промени. Грелинът се покачва, а лептинът спада. Това кара хората да ядат повече. Проучвания демонстрират, че приблизително се качва към 1 кг през по-студените месеци.

Един от лесните способи за контролиране на салдото грелин – лептин е храната да се овкусява с умерено люти подправки като пипер или джинджифил. В лютите чушки има капсаицин – съединяване, което потиска глада и форсира метаболизма, като задейства произвеждане на топлота в тялото.