Една-единствена секция за хиляди българи с право на глас в Румъния
Хиляди са българите, които живеят и работят на територията на Румъния, само че за тези изключителни парламентарни избори бе разкрита една-единствена секция – тази в посолството ни в Букурещ.
Без машина за гласоподаване, само че с добра организация протича изборният ден в Букурещ. Едва 39 души бяха декларирали да гласоподават тук и това е повода да няма доставена машина за гласоподаване. Към 10,30 часа обаче бяха дали своят вот към този момент близо 50 българи – множеството с заявления, заяви БНР.
Вотът през днешния ден бе и добър мотив за среща сред сънародниците ни – с баница.
Коментар за организацията и интензивността на гласоподавателите направи Екатерина Бибишкова, ръководител на СИК в Румъния:
" Както беше през април, по този начин е и в този момент. Активността си е естествена. В Румъния живеят доста българи. В Букурещ има доста българи, само че не всички идват да гласоподават ".
В Румъния има историческа българска имиграция и нова икономическа. Преди 50 години половин милион души единствено в Букурещ и покрайнините са декларирали по време на преброяването на жителите на страната, че са българи. Те обаче намалели до 30 000 за цяла Румъния през 90-те години на предишния век, а през този едвам 8 500 души се дефинират като българи, споделя Антон Канчев, ръководител на българското сдружение в Румъния.
„ Почти във всеки окръг, румънски, в Южна Румъния, да кажем, има българска общественост. Българите в Румъния са една част католици, една част православни. Българите, които са съхранили езика си, културата си и които в днешно време са се оповестили за българи, са българите католици. При тях религията е спомогнала за това предпазване на идентичността. Православните са се претопили “, отбелязва Канчев. Това по думите му се дължи на огромните репресии в предишното против хора, които са говорели български – те не са успявали да си намерят работа, били са плашени и прочие
Странно е, само че разбираемо, че историческата диаспора не взе участие в изборите, проведени от българската страна, не толкоз поради индиферентност, а заради морални задръжки, разяснява Антон Канчев. Той изясни, че манталитетът в Румъния е по-скоро за преданост към страната, която в тази ситуация обезпечава опция за живот и прехранване.
Каква е днешната българска нова миграция към Румъния съгласно Екатерина Бибишкова, която работи в Букурещ, а през днешния ден бе и ръководител на секционната комисия:
„ Има лекари, зъболекари, хора в търговията, в мениджмънта на високи позиции. Тук, в Букурещ не идват да мият чинии. “
Любомир Николов е дълготраен секретар и деятел на българската общественост в Румъния. Той обобщава какво чакат от новото държавно управление българите на север от Дунава.
„ Българите в Румъния чакат малко, само че да бъде от сърце. Ние сме от години тук. Моят дядо е пристигнал през 1922 година Той е основал това сдружение и аз се усещам задължен да оказвам помощ и да поддържаме българщината в Румъния. Трудно е. Не видях с нещо да са помогнали от българската страна “, разяснява Николов.
Докато властта се интересува повече какво става по далечните Британски острови или в сърцето на Европа, то на стотина километра от границата ни с Румъния опазването на историческата ни национална памет е сложна работа. Често на границата с невъзможното.
Без машина за гласоподаване, само че с добра организация протича изборният ден в Букурещ. Едва 39 души бяха декларирали да гласоподават тук и това е повода да няма доставена машина за гласоподаване. Към 10,30 часа обаче бяха дали своят вот към този момент близо 50 българи – множеството с заявления, заяви БНР.
Вотът през днешния ден бе и добър мотив за среща сред сънародниците ни – с баница.
Коментар за организацията и интензивността на гласоподавателите направи Екатерина Бибишкова, ръководител на СИК в Румъния:
" Както беше през април, по този начин е и в този момент. Активността си е естествена. В Румъния живеят доста българи. В Букурещ има доста българи, само че не всички идват да гласоподават ".
В Румъния има историческа българска имиграция и нова икономическа. Преди 50 години половин милион души единствено в Букурещ и покрайнините са декларирали по време на преброяването на жителите на страната, че са българи. Те обаче намалели до 30 000 за цяла Румъния през 90-те години на предишния век, а през този едвам 8 500 души се дефинират като българи, споделя Антон Канчев, ръководител на българското сдружение в Румъния.
„ Почти във всеки окръг, румънски, в Южна Румъния, да кажем, има българска общественост. Българите в Румъния са една част католици, една част православни. Българите, които са съхранили езика си, културата си и които в днешно време са се оповестили за българи, са българите католици. При тях религията е спомогнала за това предпазване на идентичността. Православните са се претопили “, отбелязва Канчев. Това по думите му се дължи на огромните репресии в предишното против хора, които са говорели български – те не са успявали да си намерят работа, били са плашени и прочие
Странно е, само че разбираемо, че историческата диаспора не взе участие в изборите, проведени от българската страна, не толкоз поради индиферентност, а заради морални задръжки, разяснява Антон Канчев. Той изясни, че манталитетът в Румъния е по-скоро за преданост към страната, която в тази ситуация обезпечава опция за живот и прехранване.
Каква е днешната българска нова миграция към Румъния съгласно Екатерина Бибишкова, която работи в Букурещ, а през днешния ден бе и ръководител на секционната комисия:
„ Има лекари, зъболекари, хора в търговията, в мениджмънта на високи позиции. Тук, в Букурещ не идват да мият чинии. “
Любомир Николов е дълготраен секретар и деятел на българската общественост в Румъния. Той обобщава какво чакат от новото държавно управление българите на север от Дунава.
„ Българите в Румъния чакат малко, само че да бъде от сърце. Ние сме от години тук. Моят дядо е пристигнал през 1922 година Той е основал това сдружение и аз се усещам задължен да оказвам помощ и да поддържаме българщината в Румъния. Трудно е. Не видях с нещо да са помогнали от българската страна “, разяснява Николов.
Докато властта се интересува повече какво става по далечните Британски острови или в сърцето на Европа, то на стотина километра от границата ни с Румъния опазването на историческата ни национална памет е сложна работа. Често на границата с невъзможното.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ