Правилните навици, които водят до успех
Хиляди пъти сте чували, че след неуспех не трябва да затъвате в страдалчество, а невъзмутимо да анализирате за какво ви се е случил
Същото е и след триумф. Тържествувайте, несъмнено, само че не забравяйте, че след първичната еуфория би трябвало почтено да анализирате за какво ви се е случил. Полезно е, тъй като и триумфът е табиет.
По-точно казано, верните привички водят до триумф
Ако прочетете интервютата или книгите на хора, постигнали нещо доста, ще забележите, че обръщат особено внимание на нещата, които ги водят към триумф. Понякога тези неща ви се костват клишета. Че са оптимисти. Че са фокусирани върху задачите си. Че не се опасяват да рискуват, откакто премерят риска. Че си знаят мощните и слабите страни. Че не си скъпят напъните. Че печели най-издържливият – оня, които не се отхвърля.
Всичко това звучи в действителност до болежка познато. Но е и до болежка правилно. А въпросът по какъв начин го внедрите у себе си е до болежка сложен.
Не може да си купите формула за триумф, би трябвало сами да си я откриете за себе си. В края на краищата триумфът зависи от идентифицирането на потребните дейности и построяването на привички, които ви оказват помощ да бъдете продуктивни, настояват експертите по личностно развиване.
Представете си го по този начин. Искате да отслабнете. Пробвате 5-6 диети, предложени от специалисти, колежки, съседки. Седмата се оказва ефикасна. Отслабвате. Когато идната пролет решите да свалите няколко кг, няма да си губите времето с тези 5-6, ще извършите отново седмата диета, нали.
Така е и с триумфа. Когато един път сте го постигнали, напълно разумно е да си дадете сметка кои ваши дейности са генерирали положителни резултати. Като ги осъзнаете, тъкмо тях ще повторите. Постепенно ще си създадете верните привички, които работят точни при вас и с помощта на които изпълнявате задачите си.
На процедура не е чак толкоз просто, тъй като постоянно има нови условия, които би трябвало да отчитате. Но въпреки всичко първото е
себепознанието.
Стратегическият асортимент е второто. И той няма да проработи без първото
Елементарен образец. Има хора, които могат да мислят и да приказват по едно и също време. Други са по-силни, когато подреждат мислите си племенно. Да речем, че сте от вторите. Ако си дадете сметка, че поради тази своя специфичност сте постигнали настоящия си триумф, значи би трябвало да се постараете тъкмо по този начин да действате и при идната задача.
Въпрос на стратегически асортимент е да си изберете работа, която разрешава да оползотворявате тази своя мощна страна. Очевидно не са за вас специалности или длъжности с доста обстановки, при които се изисква да мислите и да говорите по едно и също време. Примерно не ставате за политик или за шеф. Но когато попаднете на вярно място и сте си построили верния табиет по какъв начин да се справяте, възможностите ви за триумф неведнъж се усилват.
Вероятно от време на време ще се наложи и тактически асортимент – т.е. да решавате по какъв начин да се измъквате от състояние, в което нямате време да си подредите документално мислите. Но няма да е прекадено постоянно, щом сте свършили основното – имате себепознание по какъв начин успявате и съгласно него сте създали стратегически асортимент на задачите и дейностите си.
Затова след всеки триумф въпросът „ за какво “ е основен
И може би всякога ще откривате нещо ново за себе си – деяние, което ще развивате като табиет и то ще ви води до идващ триумф.
Колкото и да е необичайно, човек все мисли, че се познава, а цялостен живот открива нови неща у себе си. Може до момента да не ви се е налагало да се пазарите, при тази задача да сте го създали за първи път и тъкмо поради своята меродавност сте постигнали отличен резултат. Като го осъзнаете, и при втори случай ще действате по сходен метод, ще подобрите офертата, която ви предложиха сътрудниците, и ще спестите разноски на компанията. А това ще значи бонуси за вас.
Освен това човек се трансформира с възрастта и с опита
Дали не постигнахте триумф, тъй като идвахте на работа рано заран и бяхте доста по-ефективни в спокойния офис. Досега смятахте, че не сте от така наречен чучулиги, само че не щеш ли годните са създали нещо с вас.
„ Постигането на себепознание не е елементарно, защото човешката персона не е статична. Ако желаете да познавате добре себе си, би трябвало непрекъснато да полагате целенасочени старания, с цел да обновявате визията си за своята лична еднаквост. Това е извънредно значимо за постигането на триумф в която и да е сфера на живота, защото без нужното себепознание човек елементарно може да стане жертва на недомислени решения и на преследването на неправилна цел “, акцентират експертите.
Никой различен не знае кое е най-хубаво за вас
Обратното изказване може да бъде задоволително, и то единствено ненапълно, за децата в оня интервал от живота им, когато родителите носят цялата отговорност за тяхното благоденствие. Но когато става дума за изграждане на почтена кариера, вероятността за триумф е право съразмерно на количествата дейности, които точно вие смятате за верни.
Най-важното е да се вслушвате в себе си и да се научите да си сътрудничите със личната си вътрешен глас
Стремежът към себепознание обаче е постоянно подценявана съставна част на триумфа. Може би тъй като звучи някак метафизичен отвлечено. За сметка на това натрапчиво се повтаря съветът да вземем за пример да не спирате да се учите.
„ Напълно правилно е, че човек в никакъв случай не би трябвало да стопира да се учи, да се самоусъвършенства и да се развива. Прозорливо е да контактува с хора, които са по-умни и по-добри от него, с цел да “ купува “ от тях – споделят специалистите. – Но е изцяло безконтролно, в случай че не се учи от своите победи. Търсете улики и доказателства за триумф, опознайте какво работи при вас, превърнете го в табиет и в действителност нищо няма да може да ви спре. “
А в случай че въпреки всичко се случи? Е, тогава влизате в това другото „ за какво ” – да намерите действието, което води до отрицателни резултати и да не го повтаряте.
Такъв е животът и единственото утешение е, че по пътя нагоре и надолу последователно се развива „ шесто възприятие “ – навикът интуитивно да усещате какво да вършиме и какво да не вършиме.
