Фирузе Акбари, която избяга в България: Хиляди майки, които погребаха децата си, танцуват след смъртта на Хаменей
Хиляди майки, които погребаха децата си, не плачат – те танцуват след новината за гибелта на Али Хаменей. Това сподели в „ 120 минути “ Фирузе Акбари, която живее в България от няколко години, откакто съумява да избяга от Иран дружно с дребния си наследник.
„ Дори сега не мога да поема въздух “, споделя тя.
„ 48 години иранският народ беше под натиска на този режим. Нашите родители бяха убити, нашите младежи бяха убити. 50 дни не можах да дремя, 50 дни чаках момента, в който да чуя, че Хаменей е погубен “, споделя Фирузе.
„ Исках да го предадат на иранците, на майките на убитите хора. Все отново беше погубен и тази вест е доста скъпа за иранския народ. Това шокира всички “, добавя тя.
Фирузе споделя, че нито един от иранците, с които се е чула, не е могъл да повярва, че той го няма.
„ Ние единствено погледнахме телефоните си и не вярвахме, че един човек, който толкоз години подлагаше на напън хората, умря “, споделя иранката.
По думите ѝ революцията е почнала вътре в Иран, тъй като 95% от хората са желали този режим, който е умъртвил милиони хора, да завърши.
Тя сподели още, че желаят Реза Пахлави - живеещият в заточение наследник на последния ирански шах, да оглави страната.
„ Той е единственият човек, след който се събират хората. В един глас желаят той да пристигна на власт “, сподели Фирузе.
„ Жените имаха огромна роля в тази гражданска война. Заедно се борихме и давахме жертви. Една жена беше убита с изстрел. Първият мъж, който отиде да вземе тялото ѝ, беше погубен. Втори, трети... Шестима мъже отидоха да вземат тялото ѝ и бяха убити. Това демонстрира смелостта на мъжете и дамите. Ние сме дружно в това “, споделя още Фирузе Акбари.
Преди седем години взема решение да напусне Иран, тъй като дамите не са имали независимост и се е страхувала да излезе на открито.
„ Когато дамите виждахме служител на реда, постоянно се страхувахме и бягахме. Аз към момента, като видя и тук служител на реда, се опасявам. Няколко пъти ме задържаха поради забрадката ми. Исках да осигуря свободен живот на детето си и то да не вижда това, което аз съм претърпяла “, споделя Фирузе.
Казва, че сега най-голямата фантазия на иранците е да видят усмивки по лицата на хората и свободни дами. По думите ѝ доста иранци желаят да се върнат в своята страна.
„ Дори сега не мога да поема въздух “, споделя тя.
„ 48 години иранският народ беше под натиска на този режим. Нашите родители бяха убити, нашите младежи бяха убити. 50 дни не можах да дремя, 50 дни чаках момента, в който да чуя, че Хаменей е погубен “, споделя Фирузе.
„ Исках да го предадат на иранците, на майките на убитите хора. Все отново беше погубен и тази вест е доста скъпа за иранския народ. Това шокира всички “, добавя тя.
Фирузе споделя, че нито един от иранците, с които се е чула, не е могъл да повярва, че той го няма.
„ Ние единствено погледнахме телефоните си и не вярвахме, че един човек, който толкоз години подлагаше на напън хората, умря “, споделя иранката.
По думите ѝ революцията е почнала вътре в Иран, тъй като 95% от хората са желали този режим, който е умъртвил милиони хора, да завърши.
Тя сподели още, че желаят Реза Пахлави - живеещият в заточение наследник на последния ирански шах, да оглави страната.
„ Той е единственият човек, след който се събират хората. В един глас желаят той да пристигна на власт “, сподели Фирузе.
„ Жените имаха огромна роля в тази гражданска война. Заедно се борихме и давахме жертви. Една жена беше убита с изстрел. Първият мъж, който отиде да вземе тялото ѝ, беше погубен. Втори, трети... Шестима мъже отидоха да вземат тялото ѝ и бяха убити. Това демонстрира смелостта на мъжете и дамите. Ние сме дружно в това “, споделя още Фирузе Акбари.
Преди седем години взема решение да напусне Иран, тъй като дамите не са имали независимост и се е страхувала да излезе на открито.
„ Когато дамите виждахме служител на реда, постоянно се страхувахме и бягахме. Аз към момента, като видя и тук служител на реда, се опасявам. Няколко пъти ме задържаха поради забрадката ми. Исках да осигуря свободен живот на детето си и то да не вижда това, което аз съм претърпяла “, споделя Фирузе.
Казва, че сега най-голямата фантазия на иранците е да видят усмивки по лицата на хората и свободни дами. По думите ѝ доста иранци желаят да се върнат в своята страна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ