Хиляди гърци протестират в Атина за по-високи доходи, стачката парализира транспорта в Гърция
Хиляди гърци се събраха в Атина, с цел да изискат по-високи заплати, с цел да се оправят с възходящите разноски за живот. В резултат на еднодневната стачка фериботите бяха спрени на пристанищата, полетите – прекратени, а влаковете – спрени, предадоха международните организации.
Наред с ръководителите на полети, моряците и железопътните служащи, в столицата на митинг излязоха и общински чиновници, както и служащи в рейсовете и метрото.
Гърция излезе от дълговата рецесия през 2009-2018 година, която докара до внезапно понижаване на заплатите и пенсиите в подмяна на избавителни заеми на стойност към 290 милиарда евро. Икономическият напредък, който се чака да доближи 2,3 % през тази година, в този момент изпреварва другите стопански системи от еврозоната.
От 2019 година насам консервативното държавно управление усили месечната минимална работна заплата с кумулативните 35% до 880 евро. Но доста семейства към момента се борят да свържат двата края на фона на бързо растящите разноски за храна, електрическа енергия и жилища, настояват най-големите гръцки профсъюзи.
„ Работническата заплата ни стига единствено за 10-ия или 15-ия ден от месеца, тя не може да покрие съществени потребности като жилище и храна, обучение и опазване на здравето “, съобщи 52-годишната Дина Гкогкаки, представител на служащите от частния бранш, която се причисли към митингите на централния площад „ Синтагма “.
Общата конфедерация на гръцките служащи, която съставлява повече от 2 млн. чиновници от частния бранш, твърди, че гръцките служащи купуват с 10 % по-малко артикули спрямо 2019 година заради инфлацията, и прикани за доста нарастване на заплатите и групови трудови контракти.
През януари минималната работна заплата в Гърция по покупателна дарба е била една от най-ниските в Европейския съюз, след Португалия и Литва, сочат данни на Евростат.
Според данни на министерството на труда междинната брутна заплата от 1342 евро на месец към момента е с 10% по-ниска от тази през 2010 година, когато Гърция подписа контракта за първата си избавителна стратегия.
Страната преизпълнява задачите си за примитивен остатък от 2%, което оставя опция за известно нарастване на заплатите, само че държавното управление твърди, че би трябвало да бъде фискално рационално, с цел да ограничи лихвите, събирани по дълга, които към момента са най-високите в еврозоната.
Изпълнителната власт даде обещание да увеличи минималната работна заплата до 950 евро до 2027 година, защото се стреми да реализира междинна брутна месечна заплата от 1500 евро, която да се приближи до междинната за Европейски Съюз. Но месечните разноски за храна, комунални услуги и жилище нарастват бързо.
Работниците от обществения бранш, които бяха наранени от ограниченията за понижаване на разноските на страната, се причислиха към стачката, като желаеха годишните бонуси, които бяха отстранени през последното десетилетие.
Министърът на финансите Кириакос Пиеракакис съобщи на икономическа конференция в Делфи, Гърция, че споделя опасенията на гръцките служащи, само че че намаляването на данъчното облагане към момента е основен приоритет за държавното управление.
Наред с ръководителите на полети, моряците и железопътните служащи, в столицата на митинг излязоха и общински чиновници, както и служащи в рейсовете и метрото.
Гърция излезе от дълговата рецесия през 2009-2018 година, която докара до внезапно понижаване на заплатите и пенсиите в подмяна на избавителни заеми на стойност към 290 милиарда евро. Икономическият напредък, който се чака да доближи 2,3 % през тази година, в този момент изпреварва другите стопански системи от еврозоната.
От 2019 година насам консервативното държавно управление усили месечната минимална работна заплата с кумулативните 35% до 880 евро. Но доста семейства към момента се борят да свържат двата края на фона на бързо растящите разноски за храна, електрическа енергия и жилища, настояват най-големите гръцки профсъюзи.
„ Работническата заплата ни стига единствено за 10-ия или 15-ия ден от месеца, тя не може да покрие съществени потребности като жилище и храна, обучение и опазване на здравето “, съобщи 52-годишната Дина Гкогкаки, представител на служащите от частния бранш, която се причисли към митингите на централния площад „ Синтагма “.
Общата конфедерация на гръцките служащи, която съставлява повече от 2 млн. чиновници от частния бранш, твърди, че гръцките служащи купуват с 10 % по-малко артикули спрямо 2019 година заради инфлацията, и прикани за доста нарастване на заплатите и групови трудови контракти.
През януари минималната работна заплата в Гърция по покупателна дарба е била една от най-ниските в Европейския съюз, след Португалия и Литва, сочат данни на Евростат.
Според данни на министерството на труда междинната брутна заплата от 1342 евро на месец към момента е с 10% по-ниска от тази през 2010 година, когато Гърция подписа контракта за първата си избавителна стратегия.
Страната преизпълнява задачите си за примитивен остатък от 2%, което оставя опция за известно нарастване на заплатите, само че държавното управление твърди, че би трябвало да бъде фискално рационално, с цел да ограничи лихвите, събирани по дълга, които към момента са най-високите в еврозоната.
Изпълнителната власт даде обещание да увеличи минималната работна заплата до 950 евро до 2027 година, защото се стреми да реализира междинна брутна месечна заплата от 1500 евро, която да се приближи до междинната за Европейски Съюз. Но месечните разноски за храна, комунални услуги и жилище нарастват бързо.
Работниците от обществения бранш, които бяха наранени от ограниченията за понижаване на разноските на страната, се причислиха към стачката, като желаеха годишните бонуси, които бяха отстранени през последното десетилетие.
Министърът на финансите Кириакос Пиеракакис съобщи на икономическа конференция в Делфи, Гърция, че споделя опасенията на гръцките служащи, само че че намаляването на данъчното облагане към момента е основен приоритет за държавното управление.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ