Хиляди българи пред дилема за втората пенсия
Хиляди българи пред алтернатива за втората пенсия
Хиляди българи, на които им предстои пенсиониране, са изправени пред комплициран финансов избор, който може да дефинира стандарта им на живот в златните години. Причината е алтернативата дали да получават две по-малки пенсии – една от държавния Национален застрахователен институт (НОИ) и втора от частен универсален пенсионен фонд (УПФ),
или да се откажат от частния фонд в интерес на една, само че по-висока държавна пенсия.
Към сегашния миг, 10 септември 2025 година, дебатът се разгаря с цялостна мощ, защото сметките на доста хора демонстрират, че насъбраните средства във втория дирек са извънредно незадоволителни за обезпечаване на пожизнена пенсия. Това кара мнозина да трансферират парите си назад към НОИ, с цел да избегнат понижението на главната си държавна пенсия.
Математиката зад сложния избор
Основният проблем се крие в три основни цифри. Според последните данни на Комисията за финансов контрол (КФН), междинният размер на насъбраните средства по самостоятелна партида в УПФ е едвам към 8128 лв.. В същото време, с цел да може един предстоящ пенсионер да получава даже минималната пожизнена
втора пенсия (около 95 лв. месечно), в сметката му би трябвало да има насъбрани над 21 000 лв..
Третият съставен елемент в уравнението е редукцията на държавната пенсия. Ако човек избере да получава пари от УПФ,
пенсията му от НОИ се понижава с коефициент,
който за пенсиониращите се тази година е към 11%, само че с времето ще нарасне до близо 25%. Така хората с дребни натрупвания в УПФ рискуват да получават разсрочено заплащане за няколко години, след което да останат доживот единствено на трайно понижена държавна пенсия.
„ За “ и „ Против “ втория дирек
Основният мотив на хората, които трансферират средствата си към НОИ, е финансовата сигурност. Те избират една, само че сигурна и по-висока пенсия от страната, която се индексира всяка година.
От своя страна, от асоциацията на пенсионните сдружения отвръщат,
че вторият дирек е финансов – парите в него са персонална благосъстоятелност, натрупват рентабилност от вложения и се наследяват при гибел на обезпечения преди пенсиониране. Те акцентират, че държавната система е разходно-покривна и е мощно подвластна
от демографската рецесия в страната, до момента в който частните фондове обезпечават диверсификация на риска.
Според специалисти, решението е строго самостоятелно. „ Хората би трябвало да оценят насъбраната сума, предстоящото си здравословно положение, както и своята податливост да поемат капиталов риск, “ коментират финансови анализатори.
Законови периоди усложняват решението
Допълнително затруднение основава и законодателството. Правото на избор за прекачване на парите към НОИ
би трябвало да се упражни в избрани периоди
преди навършване на пенсионна възраст. За пенсиониращите се до края на 2025 година срокът беше една година авансово. Този интервал обаче последователно се усилва и за хората,
които ще се пенсионират след 2038 година, изборът ще би трябвало да се прави цели пет години по-рано.
Според критиците на модела, този дълъг период лишава хората от опцията да вземат осведомено решение директно преди пенсиониране, когато имат най-ясна визия за финансовото си положение и насъбраните суми.
Хиляди българи, на които им предстои пенсиониране, са изправени пред комплициран финансов избор, който може да дефинира стандарта им на живот в златните години. Причината е алтернативата дали да получават две по-малки пенсии – една от държавния Национален застрахователен институт (НОИ) и втора от частен универсален пенсионен фонд (УПФ),
или да се откажат от частния фонд в интерес на една, само че по-висока държавна пенсия.
Към сегашния миг, 10 септември 2025 година, дебатът се разгаря с цялостна мощ, защото сметките на доста хора демонстрират, че насъбраните средства във втория дирек са извънредно незадоволителни за обезпечаване на пожизнена пенсия. Това кара мнозина да трансферират парите си назад към НОИ, с цел да избегнат понижението на главната си държавна пенсия.
Математиката зад сложния избор
Основният проблем се крие в три основни цифри. Според последните данни на Комисията за финансов контрол (КФН), междинният размер на насъбраните средства по самостоятелна партида в УПФ е едвам към 8128 лв.. В същото време, с цел да може един предстоящ пенсионер да получава даже минималната пожизнена
втора пенсия (около 95 лв. месечно), в сметката му би трябвало да има насъбрани над 21 000 лв..
Третият съставен елемент в уравнението е редукцията на държавната пенсия. Ако човек избере да получава пари от УПФ,
пенсията му от НОИ се понижава с коефициент,
който за пенсиониращите се тази година е към 11%, само че с времето ще нарасне до близо 25%. Така хората с дребни натрупвания в УПФ рискуват да получават разсрочено заплащане за няколко години, след което да останат доживот единствено на трайно понижена държавна пенсия.
„ За “ и „ Против “ втория дирек
Основният мотив на хората, които трансферират средствата си към НОИ, е финансовата сигурност. Те избират една, само че сигурна и по-висока пенсия от страната, която се индексира всяка година.
От своя страна, от асоциацията на пенсионните сдружения отвръщат,
че вторият дирек е финансов – парите в него са персонална благосъстоятелност, натрупват рентабилност от вложения и се наследяват при гибел на обезпечения преди пенсиониране. Те акцентират, че държавната система е разходно-покривна и е мощно подвластна
от демографската рецесия в страната, до момента в който частните фондове обезпечават диверсификация на риска.
Според специалисти, решението е строго самостоятелно. „ Хората би трябвало да оценят насъбраната сума, предстоящото си здравословно положение, както и своята податливост да поемат капиталов риск, “ коментират финансови анализатори.
Законови периоди усложняват решението
Допълнително затруднение основава и законодателството. Правото на избор за прекачване на парите към НОИ
би трябвало да се упражни в избрани периоди
преди навършване на пенсионна възраст. За пенсиониращите се до края на 2025 година срокът беше една година авансово. Този интервал обаче последователно се усилва и за хората,
които ще се пенсионират след 2038 година, изборът ще би трябвало да се прави цели пет години по-рано.
Според критиците на модела, този дълъг период лишава хората от опцията да вземат осведомено решение директно преди пенсиониране, когато имат най-ясна визия за финансовото си положение и насъбраните суми.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ