Хиляда години по-късно един български цар ще проговори отново. С

Хиляда години по-късно един български цар ще проговори още веднъж. С думи към своите жители. От земите на днешна Северна Македония.

Плочата е отрита инцидентно при разрушаването на битолската Сунгур Чауш бей джамия през зимата на 1956-а година.

Заради масивността и вярната й, правоъгълна форма мнозина считат, че цели 520 години тя е била вградена като ходило в преддверието на най-стария мюсюлмански храм на Балканите. A надписът е прикрит с лице към земята, претърпяла бедствия, епидемии и войни.

Цели 65 години след откриването й за първи път български екип е позволен да снима плочата от Битоля. Екипът на телевизия bTV извървя дългия път до надписа след месеци безмълвни отводи от редица виновни за паметника институции в Република Северна Македония.

Историческият пробив настъпи след желанието на екипа ни да трансформира отхвърли за достъп до експоната в дипломатически въпрос сред страните ни посредством публична нота до македонското Външно министерство.

Какво в действителност съставлява откритата плоча? И за какво в края на 50-те е на път да се трансформира в крайъгълен камък за историята на Първото Българско царство в територията на Македония?

Надписът от Битоля е изкован върху бяла, мраморна плоча с приблизителни размери 91 на 58 сантиметра, дебела 15 сантиметра. Според относителната компактност на мрамора, можем да предположим, че камъкът тежи към 230 кг.

Етнонимът " българин ", " български " се появява цели три пъти в текста, от който до нас са достигнали 329 букви в 12 реда.

„ Изключителна работа! Спецификата идва от самия шрифт, който е употребен. Полуустав на Кирилицата, употребен в Първата и Втората българска страна. Мраморът има изключителни качества. Oсвен цвета, хубостта, другото значимо нещо е неговата издръжливост “, изяснява Петър Трифонов, преподавател в гимназията по каменообработване в с. Кунино.

Въпреки здравината на материала, до нас плочата е достигнала с отвесна цепнатина, която разделя надписа на двe неравни половини.

Освен поради качествата си, мраморът е определен и тъй като в региона на Битоля се добиват обилни количества от него. Технологията на обработката и изковаването му е непроменена от хилядолетия.

„ Хората, които работят камък и които оставят душата си в камъка, са едни повелители на времето. Ти оставяш своя взор, сърцето си, ръцете си. А камъкът запечатва всичко и го придвижва във времето. Това е посланието на камъка “, споделя Трифонов.

Снимките и фрагментите, които екипът ни снима, към този момент бяха предадени на редица български учени за нови проучвания на надписа. Проф. Казимир Попконстантинов е един от тях.

„ Буквата „ А “ за първи път виждам по този начин врязана. Това подсказва, че каменоделецът тук е пропуснал буквата " А " и по-късно я вмъква напълно дискретно “, изясни проф. дин Казимир Попконстантинов.

Един от най-уважаваните български археолози и историци самичък прави опит да снима плочата преди 9 години - по време на посещаване в битолския музей.

„ Вълнението ми, би трябвало да си призная, беше доста огромно. Гледам, не мога да го видя! Две витрини! В дясно, като застанете против самия надпис. Пред него още една, някъде към метър и 20. И достъпът е съвсем неосъществим “, споделя проф. Попконстантинов.

Снимките от персоналния списък на проф. Попконстантинов ясно демонстрират, че управата на музея е пренаредила непрекъснатата експозиция особено за визитата на екипа ни – витрините, които нормално скриват надписа от посетителите, са отстранени. Стоят обаче обяснителните табели, които указват само, че експонатът съдържа " Старославянски текст от 1015/1017 година, в който за първи път се загатва името на Битоля “. И нито дума за българския цар, неговите жители и смисъла на написаното.

„ Самият Йоан Владислав отбелязва – " родом блъгаром ". Тоест, той е от български жанр. " За спасяването… избавление жизн, блгаром. " За избавление на българите, на всички българи, които са във и към Битоля. " Бъйст българин родом! Страхът от истината! А надписът е голямата истина за това, което се пробват да заметат македонските сътрудници ", сподели проф. дин Казимир Попконстантинов.

Каква истина крие Битолският надпис?

Текстът го дефинира като ктиторски или строителен – поръчан от цар Йоан Владислав, племенник на Саумил и финален представител на Самуиловата династия, откакто укрепва крепостта Битоля поради настъплението на византийските армии при започване на 11 век.

" През 6523 година от сътворението на света обнови се тая цитадела, зидана и правена от Йоан самовластник български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на висшите апостоли тази цитадела бе направена за леговище и за избавление и за живота на българите. Тоя самовластник беше българин по жанр. ", гласи част от текста.

„ В чисто палеографско и правописно отношение той наподобява на други надписи, които са свързани с владетели и висши сановници. На първо място с Германския надпис и несъмнено доста известния надпис на чъргубиля Мостич. Става дума за надпис, който е юридически точно, и е изискан от правописна позиция “, споделя проф. Анна-Мария Тотоманова.

Заедно с сътрудника си Попконстантинов проф. Анна-Мария Тотоманова деликатно изследва Битолския надпис със средствата на езиковата историография. Дори в най-дребните му елементи тя открива доказателства за продължението на българската езикова школа от Първото българско царство.

„ Правописът на Битолския надпис е доста подобен със Супрасълския алманах. А Супрасълският алманах е най-обемистият, най-големият старобългарски монумент и той несъмнено е обвързван с Преслав. Вероятно сътрудниците от Македония ги смущава това, че тук напълно ясно се споделя, че Самуил и цялото му родословие е българско. И почтено казано, ме боли сърцето за това, за това, което се случва. Защото се постанова да изкривяваме историческата истина, с цел да позволим на един народ да придобие своята национална еднаквост “, изясни проф. Анна-Мария Тотоманова.

Битолският надпис, съгласно Вас, дава ли отговор на въпроса за етническата принадлежност на популацията, което е живяло там?

„ Не. Абсолютно не. Той не касае популацията, той касае страната и нейните искания “, счита доцент Стойко Стойков, учител в Университета на Щип, Северна Македония.

Доц. Стойко Стойков е доказателство, че въпросът за етническия темперамент на Самуиловото царство продължава да е настоящ. Роден в Сандански, той се самоопределя като македонец. Преди 18 години пази първата си дисертация в Скопие по тематика от македонската средновековна история, а по-късно изследва плочата от Битоля.

„ Винаги е била в центъра на вниманието в националистическите разногласия, а не толкоз в историческите, защото обективно този надпис няма огромна историческа стойност. В него, в случай че премахнем трите използва на понятието " българи ", в действителност единственото, което се оповестява е, че някой е почнал градеж на 20 октомври незнайно коя година. Така че отвън това не е забавен. “, споделя доцент Стойков.

“Този надпис съдържа необикновено доста информация! Но моите сътрудници от Скопие – основната им цел е да покажат, че там, където написа " българи " и " българин ", не е " българин " и не е българско. Някои учени и други псевдо учени оповестиха, че надписът е фалшификат, изработен от българите”, разяснява доцент доктор Георги Николов.

Името на професорския претендент от Щипския университет е едно от цитираните имена, когато се приказва за съмнителна достоверност на плочата от Битоля в днешна Северна Македония. Оказва се обаче, че въпросът, дали надписът е подправен, или не, зависи от неговата интерпретация.

„ Смятам, че в случай че се опитаме да го интерпретираме в тази посока, като етнически, тогава става просто неосъществим надписът. Но в случай че го интерпретираме в тези понятия като политоними, тогава надписът е вероятен “, изясни доцент Стойко Стойков.

„ Когато науката се вкара и то по подобен метод в руслото на политиката, то тогава се намират и хора, които не работят за Хонорис Кауза, а за идея " Хонорарис ". Фалшиви надписи има – и през Средновековието, и през Възраждането, и в ново време. Има един доста значим въпрос: Защо е изработен? И тук е слабата страна на поддръжниците на такава теза. Защо? Защото до Втората международна война или до основаването на Социалистическа Югославия, никой не е оспорвал българския темперамент на Самуиловото царство! “, споделя доцент доктор Георги Николов.

„ След като този фалшификат не важи нищо - Махнете го! Или напишете – ние съхраняваме този фалшификат и нищо повече! А там няма даже и надпис! “, счита проф. Казимир Попконстантинов.

Любопитен епизод от съществуването си плочата претърпява и преди 15 години. По план сред македонското и френското министерства на културата екип от Париж идва в Битоля, с цел да сътвори рекламен азбучник за южния македонски град. Френските специалисти избират най-интересния локален артефакт за корица на каталога и за смут на локалните управляващи.

" Малко оставаше каталогът " Сигналитика " да показа пред интернационалната аудитория градското завещание на Битоля, един от най-старите градове на Балканите, като българско. На заглавната страница на този промоционален материал, напечатан наскоро в Битоля, е записана думата " Блгарско ".

Тази публикация в локалния вестник " Дневник " от октомври 2006 година е доказателство, че този епизод напълно не е градска легенда.

" На деградирането на македонското културно завещание посредством този азбучник попречиха битолските съветници, които намерено се опълчиха то да се показва като българско. "

Каталогът е спрян от щемпел, а създадените бройки - унищожени.

Има ли обаче и различен прочит на Битолския надпис в модерна Северна Македония?

„ Битолският надпис е извънредно значим бих споделил, първокачествен исторически извор. И това, което също по този начин е извънредно значимо, е използването на термина " българи " и " български " в надписа “, изясни проф. доктор Драган Зайковски, медиавист, Институт за национална история на Македония.

Проф. доктор Зайковски е част от ново потомство македонски историци в Скопие, които пробват да работят настрана от политическия дневен ред.

„ Въз основа на Битолската плоча в полза на истината и въз основа на други, литературни извори, с огромна възможност допускаме, че Самуил и неговите наследници себе си и тяхната страна я считали за държавно-правен правоприемник на Първото българско средновековно царство “, споделя проф. доктор Драган Зайковски.

Но тази теза не е доста известна в Македония ?

- Много е неправилно, когато актуалните събития и условия ги тълкуваме през предишното. Само ние тук на Балканите можем да спорим, дали Самуил е бил български или македонски в актуалния смисъл на думата. В междинния век не съществуват народи. Феноменът на нацията се появява в 19. век. Средният век е напълно друг от това, което ние през днешния ден знаем за 19. век и интервала на възраждането.

Възможно ли е в продължение на повече от едно хилядолетие локалните хора да съхраняват познанието за себе си? И какво се случва с тези " българи " от Битолския надпис? Връщане към началото на тази история ни демонстрира, че тя нямаше да е допустима без един локален преподавател, който пръв снима и крие надписа от югославските управляващи?

Кой е спасителят на плочата от Битоля?

„ Аз съм Панде Сотиров Ефтимов. Роден съм в Претор, Преспа, 1932 година от православни български родители! “, показва се Панде Ефтимов.

Кадрите са снимани при започване на 2012 година в Скопие. Панде Ефтимов в никакъв случай не е крил българското си съзнание или обстоятелството, че избавя Битолския надпис, поради което прекарва седем години в югославските затвори в Македония. В документите на обвиняването е записано " българофилство " – или " обич към България ". С това става следващият член на семейство, посветило се в отбрана на българския корен точно в годините, в които, съгласно локалните историци, се образуват актуалните народи на Балканите.

„ Всички те починаха, тъй като бяха членове на българската революционна организация. В моето семейство сме българи! “, споделя Ефтимов.

При последната ни среща, в последния си роман Панде Ефтимов ни върна към най-яркия спомен от своето детство – влизането на българската войска, наричана през днешния ден " окупаторска " от македонските историци, в Ресен през 1941 година.