Само в "ШОУ": Хилда Казасян: „Като две капки вода” сваля клишета и вкоренени представи!
Хилда Казасян нормално демонстрира всичко, което мисли, тъй като на лицето й се изписва цяла палитра от страсти, написа " ШОУ ". Тя не е от хората, които дават постоянно изявленията, само че когато го прави, е по-откровена отвсякога. Позитивна е и се усмихва даже на тези, които не й отвръщат с усмивка. И нещо доста значимо – дефинира позитивността си като наследствена линия. В момента я виждаме в една позната роля – като жури в хитовия формат „ Като две капки вода”. В извънредно прям диалог Хилда Казасян споделя и за житейските си настройки, и за методите, които има в шоуто.
- Отново ви виждаме в журито на „ Като две капки вода” и в случай че би трябвало да извършите паралел с предходни сезони на предаването, в каква посока е израстването?
- В такава, че критерият доста се подвигна, с което пък става все по-трудно и по-трудно за участниците. Ако първоначално, в първия сезон, беше доста забавно за хората това да видят каква е самата концепция и идея на формата, то във времето на тези пет сезона се построиха такива брилянтни облици, че критерият в действителност се подвигна ужасно доста. Но това не е по никакъв начин притеснително, тъй като аз безусловно искрено, от тези два лайфа, изключително от втория, мога умерено да кажа, че това се обрисува като най-силния сезон. Не за друго, а тъй като всички са доста положителни, а нормално в предходни сезони постоянно има 2-3-ма, които се открояват още от първия лайф. Сега се вижда, че равнището е необикновено при всички. На мен самата този сезон ми е извънредно забавно.
- По време на осъществяванията, изключително в случай че те са на равнище в музикално отношение, най-често първо дават вас на напред във времето, а от израженията, които вършиме, човек елементарно разгадава страстта, още преди да е чул оценката накрая…
- Да, на мен, за хубаво или за неприятно, всичко ми проличава (смее се). И когато не съм напълно удовлетворена, и когато съм откровено възхитена, само че в действителност представянията до момента бяха доста впечатляващи.
- И сякаш най-силно усещане съумя да провокира с осъществяването си може би най-голямата изненада този сезон – Златка Райкова!
- О, да. Тя беше доста огромна изненада. А след това се замислих, че тя, като се изключи че се оправи брилянтно, предизвика изненада най-вероятно и поради това, че към нея никой не е имал тези упования. Аз още в първия лайф споделих, че ние го имаме като национална линия – това да слагаме клишета на хората. И това е! А в тази ситуация „ Като две капки вода” и поради това е гениално предаване – тъй като смъква клишетата, а това по никакъв начин не е малко. Освен това разрушава вкоренени показа за хора.
- Взехте ми напряко думите от устата с изказванието за клишетата, с които постоянно се борави у нас. А по какъв начин се разрушават те? Може би с непреклонен гений, поднесен по изключително безапелационен метод?!
- Точно по този начин, да. Много вярно определение е това. Просто надарените хора са си надарени хора, без значение в каква област са. И в този формат това доста ясно се вижда. Затова и аз в целия си живот изрично съм се пазела от това да поставям клишета на хората, да ги поставям в рамки. Щастлива съм, че вземам участие в предаване, което прави тъкмо това.
- Маги Халваджиян е един добър образец тук, тъй като той в никакъв случай не е крил, че, меко казано, не харесва поп фолк жанра. Но в това време откровено се изумява на метода, по който даден поп фолк артист извършва ария от различен род.
- И когато се оправя фантастично. Точно по този начин, да. Добър образец е. Но и ние самите, бидейки жури на това шоу, нямаме право да намесваме в преценките си персоналните си желания. Действително, когато виждаш нещо извънредно положително, то просто е такова, няма по какъв начин по различен метод да го определиш. И в такива моменти виждаш доста странични качества на всичките тези хора.
- Когато Зуека и Рачков се майтапят с журито, срещат много компликации с вас, тъй като постоянно се сблъскват челно с тази ваша огромна усмивка.
- А действително аз нямам нито един случай, в който нещо да не ми е харесало и да не съм го споделила. При мен просто маниерът, методът, по който го споделям, е с усмивка. Аз съм си такава и в живота. Смятам, че можеш да кажеш безусловно всичко – и то да бъде едно към едно с това, което в действителност мислиш, без да изневеряваш на себе си – само че да го кажеш по този начин, че да не нараниш индивида насреща. Защото, в случай че в това предаване са едни безусловно одобрени хора, които си тежат на мястото и са доста положителни експерти – всеки в своята си област, то показа си, да вземем за пример, в „ България търси талант” (предаване, в което съм била две години поред жури), в случай че нараниш някое нежно създание, което сега потегля по своя път. Ами това може безусловно да бъде съдбовно. И този принцип важи за безусловно всичко в живота, освен за музикални формати.
- Понякога човек въпреки всичко изпуска страстите си от контрол…
- Може би в миналото се е случвало, макар че в този момент нищо съответно не мога да се сетя. Като цяло това съм аз – тъкмо този обмислен изказ – това е моят метод на битие, на мислене, на живот. Трябва в действителност доста да се замисля за подобен собствен миг, в който нервите са взели връх… В такива моменти пък демонстрирам друго свое качество – стоя над обстановката, с което пък си икономисвам точно това да не бъда себе си. Мисля, че това просто е темперамент.
- Цялата ви философия, настройка и темперамент са в такава степен галантни евентуално с помощта на вашия татко Вили Казасян… Или бъркам?
- Не, не грешиш. Точно по този начин е и популярност на Бога. Благодаря доста на Господ – първо, че съм имала подобен човек до себе си, и второ, че генетично съм получила тъкмо тази част от него, тъй като тя, с изключение на извънредно добра за света към теб, е и доста самосъхраняваща.
Възможността да успяваш да заставаш над дребнотемието
и проявленията му в хората е доста съхраняваща.
- Съхраняващо вероятно е било и за него, само че пък на него постоянно му е личало ясно разочарованието, когато е било факт.
- Разбира се. И доста хубаво, че го казваш, тъй като тази тематика напълно не касае чувствителността в един човек, а е въпрос на житейски правила. Иначе и аз, и татко ми, сме едни надълбоко чувствителни хора, само че това няма нищо общо с това да умееш да застанеш над една обстановка. Така съгласно мен олекотяваш и самата проблематична обстановка, улесняваш и самия себе си, както и конфликтността, която по принцип не води до нищо положително.
- От тези хора ли сте, които елементарно се разплакват, без значение за хубаво или не?
- Ако виждам прекрасен филм, рева постоянно. Човек, в случай че е към мен в този миг, просто се сащисва от това по какъв начин аз виждам малко детенце, което играе фантастично с кученце, и стартирам да плача (смее се). Слава Богу, по този начин се е случило последните години от живота ми, че не съм имала обстановка, за която да рева. Мога единствено да благодаря на Господ за това. Говоря за последните 4-5 години. Иначе елементарно рева, да – и от хубаво, и от тъжно.
- Но това в действителност е по-добрият вид, в сравнение с неналичието на всевъзможни сълзи, защото те са пречистващи!
- Разбира се, те са пречистващи, освен това ужасно доста и енергийно доста мощно. Но дай Боже да плачем единствено от хубави и надарени неща. Защото в действителност едно нещо разплаква единствено в случай че е направено в действителност надарено.
- Да се върнем на „ Капките”. Защо не ви видяхме в предния сезон в журито?
- Ще кажа напълно откровено. С Маги говорихме и взехме решение да прескоча една година, и аз дори се зарадвах, тъй като по принцип съм от хората, които не обичат да преекспонират физиономията си. Просто бях усетила момента, в който лицето ми и въобще това, че съм там, леко се изтърка. И в този смисъл тази смяна, която Маги направи, беше извънредно потребна – както за предаването, по този начин и за самата мен. Много е ужасно да си омръзнеш мъничко самичък на себе си (усмихва се). Затова пък в този момент се усещам доста добре и с боязън чакам всеки един лайф.
- Казано с усмивка, само че в този момент, когато още веднъж сте на екран, съгласно някои сте с прекомерно подмладено лъчение, съвсем като след разкрасителни процедури…
- (смее се) О, Боже, и това ли приказват. Слава Богу, не е в отрицателен проект (смее се). И въпреки всичко, с цел да успокоя тези, които си го мислят… или по-скоро да ги отчайвам, само че аз безусловно нищо не съм правила по себе си. С изключение на допустимо най-елементарните процедури, които моята дерматоложка ми прави понякога – от вида на мезотерапия, малко ботокс, нищо друго. А другояче
по какъв начин си ме представяте мен на пластични интервенции???
Знам ли, може би някой ден… Но към този момент се одобрявам такава, каквато съм, без нужда от пластична хирургия. Наистина много неща трансформирах в метода си на живот, които може би най-вероятно са повлияли позитивно. Имам поради режима си на хранене, медитациите. Те неизбежно се отразяват, само че нищо повече от това не съм правила.
- „ Капките” занапред ще се случват, само че имате ли инцидентно някой любимец още занапред?
- Всички са толкоз положителни и изравнени в уменията си, че е доста мъчно да кажеш кой може да е по-добър от останалите. В предходни сезони на 2-ия, 3-ия лайф към този момент можех да откроя тези, които са малко по-добри, за разлика от други, само че за първи път това не е по този начин. Изключително изравнени сили са този път.
- Преди старта си мислех, че по-специално на Марги Хранова и Софи Маринова ще им е по-трудно в имитациите, защото имат извънредно характерни гласове. Но те към този момент демонстрират противоположното и най-вероятно изненадват и самите себе си…
- О, да, виждаш ли... невероятна изненада са – и за себе си, и за нас. И двете се оправиха повече от ослепително. Да не забравяме, че първите четири сезона ние самите имитирахме с всяко начало някого. Аз самата, имитирайки Камелия Тодорова, която считам и за най-успешния си облик, се изненадах доста. Наистина – гледах се, слушах се и си споделих: „ А!” В един миг в действителност се стряскаш от себе си. Така че и те сигурно се изненадват всякога от себе си. Затова и мисля, че ни чака един сезон, който ще е завладяващ до последната минута.
- Марги Хранова ми показа тъкмо това не доста от дълго време – че поради спецификата на гласа си, мъчно би имитирала различен артист. Ето, че е бъркала…
- Аз ужасно доста й се удивлявам за провокациите, които въобще поема тази година, преди този момент и с „ ВИП брадър”. Според мен това е фантастично и те държи в кондиция – мощен и млад, когато непрестанно създаваш някакви провокации, за които ти самият да се бориш. Това е доста зареждащо и мотивиращо.
- Извън „ Капките”. Предстои ви национално турне, озаглавено по доста забавен метод – „ С усмивка за Ела Фицджералд”. Мисля, че за първи път срещам име, ориентирано към различен човек…
- Да, и аз доста си мислех за това по какъв начин да се споделя и албумът, който приготвям, и самият концерт. Затова и стана „ С усмивка за Ела Фицджералд”, тъй като в никакъв случай не бих си разрешила някаква реплика или каквото и да е било на тази изумителна, изключителна певица. А в усмивката аз поставям всичко – възхищението, обожанието, обичта си към тази персона. В този албум, както и в самите концерти, са включени едни от най-популярните тематики, които тя е пяла, обаче с безусловно нови аранжименти – на Христо Йоцов и на Живко Петров.
Това е нашата усмивка и любов към нея
защото предходната година се празнува нейната 100-годишнина от рождението. И съм безпределно признателна на Мирослава Кацарова, която ни предложения в нейния джаз фестивал в Пловдив и стана причина да създадем тази чисто нова стратегия. И се получи толкоз добре, че взехме решение да го превърнем и в албум, да го представим и на допустимо най-вече места. Стартът на турнето и албумът ще представим на 25 април в Sofia Live Club. И защото считам, че човек не би трябвало да изневерява по никакъв метод на екипа, с който работи, още веднъж се поверявам на музикантите, с които бих желала да съм до последния миг, в който съм на сцената – Христо Йоцов, Живко Петров, Митко Карамфилов и Мишо Йосифов. Изумителни джаз музиканти.
- Въпреки динамичната музикална среда и новите съвременни стилове в нея, джазът като че ли е вечен в звученето си.
- О, да. И освен. Това важи и за качествената музика въобще. Има едно възвръщане, популярност на Бога, към интереса за качество на музиката. И това се видя и в последните ни две турнета – бяха претъпкани залите, наложи се дори да създадем два концерта във Варна за една вечер което беше безспорен казус – и за този жанр музика, и за тази зала. Всичко това е доста, доста, доста обнадеждаващо.
- В духа на заглавието на турнето, само че ми се коства, че всичко, което подхващате, се осъществя с помощна на една специфична усмивка Отгоре…
- Истината е, че по този начин го усещам и аз (усмихва се). И имам безусловно 100-процентово чувство за него, съвсем физическо, като че ли мога да го пипна, толкоз е мощно. То не е намаляло нито за секунда през годините, дори в противен случай – дори се е нараснало. И не приписвам това единствено на моята настройка, а на общата осцилация, която се получава. Тези невидими неща, които са 100% действителни, започваме да ги усещаме доста по-силно, ставаме доста по-сензитивни и мисля, че оттова и връзката ни с духовното става доста по-осезаема.
- С което пък за следващ път се удостоверява това, че физическото само търпи последователност, всичко останало просто не се губи.
- Никога не съм имала и за секунда подозрение в това. И човек получава своите знаци, само че единствено когато е отворен към тях. Иначе отново ги получава, единствено че не може да го разбере, не ги и вижда.
- Означава ли това, че вярвате и в прераждането на душата?
- 100% съм сигурна вътре в себе си в това. Но то не може и да се изясни с елементарни думи – човек или има вяра, или не в това.
- Остава ли ви време да обръщате внимание и на заведенията за хранене?
- О, да, несъмнено. Аз съм извънредно проведен човек и сполучвам да комбинирам всичко едновременно. И в действителност, занимавайки се с едното, си почивам от другото. С моя другар, с който дружно държим и трите ресторанта, доста съществено и всекидневно се занимаваме с всеки един подробност в тях – и в ресторанта в София, и с този в Банско, а в този момент, когато блестна и слънчицето, към този момент нямам самообладание и за ресторантчето в остарелия град на Созопол. Това също е творчество – да създадеш атмосфера. Целият интериор е минал през моите ръце, нищо на никого не съм оставила да направи, самото меню – също. Доставя ми същинско наслаждение.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Отново ви виждаме в журито на „ Като две капки вода” и в случай че би трябвало да извършите паралел с предходни сезони на предаването, в каква посока е израстването?
- В такава, че критерият доста се подвигна, с което пък става все по-трудно и по-трудно за участниците. Ако първоначално, в първия сезон, беше доста забавно за хората това да видят каква е самата концепция и идея на формата, то във времето на тези пет сезона се построиха такива брилянтни облици, че критерият в действителност се подвигна ужасно доста. Но това не е по никакъв начин притеснително, тъй като аз безусловно искрено, от тези два лайфа, изключително от втория, мога умерено да кажа, че това се обрисува като най-силния сезон. Не за друго, а тъй като всички са доста положителни, а нормално в предходни сезони постоянно има 2-3-ма, които се открояват още от първия лайф. Сега се вижда, че равнището е необикновено при всички. На мен самата този сезон ми е извънредно забавно.
- По време на осъществяванията, изключително в случай че те са на равнище в музикално отношение, най-често първо дават вас на напред във времето, а от израженията, които вършиме, човек елементарно разгадава страстта, още преди да е чул оценката накрая…
- Да, на мен, за хубаво или за неприятно, всичко ми проличава (смее се). И когато не съм напълно удовлетворена, и когато съм откровено възхитена, само че в действителност представянията до момента бяха доста впечатляващи.
- И сякаш най-силно усещане съумя да провокира с осъществяването си може би най-голямата изненада този сезон – Златка Райкова!
- О, да. Тя беше доста огромна изненада. А след това се замислих, че тя, като се изключи че се оправи брилянтно, предизвика изненада най-вероятно и поради това, че към нея никой не е имал тези упования. Аз още в първия лайф споделих, че ние го имаме като национална линия – това да слагаме клишета на хората. И това е! А в тази ситуация „ Като две капки вода” и поради това е гениално предаване – тъй като смъква клишетата, а това по никакъв начин не е малко. Освен това разрушава вкоренени показа за хора.
- Взехте ми напряко думите от устата с изказванието за клишетата, с които постоянно се борави у нас. А по какъв начин се разрушават те? Може би с непреклонен гений, поднесен по изключително безапелационен метод?!
- Точно по този начин, да. Много вярно определение е това. Просто надарените хора са си надарени хора, без значение в каква област са. И в този формат това доста ясно се вижда. Затова и аз в целия си живот изрично съм се пазела от това да поставям клишета на хората, да ги поставям в рамки. Щастлива съм, че вземам участие в предаване, което прави тъкмо това.
- Маги Халваджиян е един добър образец тук, тъй като той в никакъв случай не е крил, че, меко казано, не харесва поп фолк жанра. Но в това време откровено се изумява на метода, по който даден поп фолк артист извършва ария от различен род.
- И когато се оправя фантастично. Точно по този начин, да. Добър образец е. Но и ние самите, бидейки жури на това шоу, нямаме право да намесваме в преценките си персоналните си желания. Действително, когато виждаш нещо извънредно положително, то просто е такова, няма по какъв начин по различен метод да го определиш. И в такива моменти виждаш доста странични качества на всичките тези хора.
- Когато Зуека и Рачков се майтапят с журито, срещат много компликации с вас, тъй като постоянно се сблъскват челно с тази ваша огромна усмивка.
- А действително аз нямам нито един случай, в който нещо да не ми е харесало и да не съм го споделила. При мен просто маниерът, методът, по който го споделям, е с усмивка. Аз съм си такава и в живота. Смятам, че можеш да кажеш безусловно всичко – и то да бъде едно към едно с това, което в действителност мислиш, без да изневеряваш на себе си – само че да го кажеш по този начин, че да не нараниш индивида насреща. Защото, в случай че в това предаване са едни безусловно одобрени хора, които си тежат на мястото и са доста положителни експерти – всеки в своята си област, то показа си, да вземем за пример, в „ България търси талант” (предаване, в което съм била две години поред жури), в случай че нараниш някое нежно създание, което сега потегля по своя път. Ами това може безусловно да бъде съдбовно. И този принцип важи за безусловно всичко в живота, освен за музикални формати.
- Понякога човек въпреки всичко изпуска страстите си от контрол…
- Може би в миналото се е случвало, макар че в този момент нищо съответно не мога да се сетя. Като цяло това съм аз – тъкмо този обмислен изказ – това е моят метод на битие, на мислене, на живот. Трябва в действителност доста да се замисля за подобен собствен миг, в който нервите са взели връх… В такива моменти пък демонстрирам друго свое качество – стоя над обстановката, с което пък си икономисвам точно това да не бъда себе си. Мисля, че това просто е темперамент.
- Цялата ви философия, настройка и темперамент са в такава степен галантни евентуално с помощта на вашия татко Вили Казасян… Или бъркам?
- Не, не грешиш. Точно по този начин е и популярност на Бога. Благодаря доста на Господ – първо, че съм имала подобен човек до себе си, и второ, че генетично съм получила тъкмо тази част от него, тъй като тя, с изключение на извънредно добра за света към теб, е и доста самосъхраняваща.
Възможността да успяваш да заставаш над дребнотемието
и проявленията му в хората е доста съхраняваща.
- Съхраняващо вероятно е било и за него, само че пък на него постоянно му е личало ясно разочарованието, когато е било факт.
- Разбира се. И доста хубаво, че го казваш, тъй като тази тематика напълно не касае чувствителността в един човек, а е въпрос на житейски правила. Иначе и аз, и татко ми, сме едни надълбоко чувствителни хора, само че това няма нищо общо с това да умееш да застанеш над една обстановка. Така съгласно мен олекотяваш и самата проблематична обстановка, улесняваш и самия себе си, както и конфликтността, която по принцип не води до нищо положително.
- От тези хора ли сте, които елементарно се разплакват, без значение за хубаво или не?
- Ако виждам прекрасен филм, рева постоянно. Човек, в случай че е към мен в този миг, просто се сащисва от това по какъв начин аз виждам малко детенце, което играе фантастично с кученце, и стартирам да плача (смее се). Слава Богу, по този начин се е случило последните години от живота ми, че не съм имала обстановка, за която да рева. Мога единствено да благодаря на Господ за това. Говоря за последните 4-5 години. Иначе елементарно рева, да – и от хубаво, и от тъжно.
- Но това в действителност е по-добрият вид, в сравнение с неналичието на всевъзможни сълзи, защото те са пречистващи!
- Разбира се, те са пречистващи, освен това ужасно доста и енергийно доста мощно. Но дай Боже да плачем единствено от хубави и надарени неща. Защото в действителност едно нещо разплаква единствено в случай че е направено в действителност надарено.
- Да се върнем на „ Капките”. Защо не ви видяхме в предния сезон в журито?
- Ще кажа напълно откровено. С Маги говорихме и взехме решение да прескоча една година, и аз дори се зарадвах, тъй като по принцип съм от хората, които не обичат да преекспонират физиономията си. Просто бях усетила момента, в който лицето ми и въобще това, че съм там, леко се изтърка. И в този смисъл тази смяна, която Маги направи, беше извънредно потребна – както за предаването, по този начин и за самата мен. Много е ужасно да си омръзнеш мъничко самичък на себе си (усмихва се). Затова пък в този момент се усещам доста добре и с боязън чакам всеки един лайф.
- Казано с усмивка, само че в този момент, когато още веднъж сте на екран, съгласно някои сте с прекомерно подмладено лъчение, съвсем като след разкрасителни процедури…
- (смее се) О, Боже, и това ли приказват. Слава Богу, не е в отрицателен проект (смее се). И въпреки всичко, с цел да успокоя тези, които си го мислят… или по-скоро да ги отчайвам, само че аз безусловно нищо не съм правила по себе си. С изключение на допустимо най-елементарните процедури, които моята дерматоложка ми прави понякога – от вида на мезотерапия, малко ботокс, нищо друго. А другояче
по какъв начин си ме представяте мен на пластични интервенции???
Знам ли, може би някой ден… Но към този момент се одобрявам такава, каквато съм, без нужда от пластична хирургия. Наистина много неща трансформирах в метода си на живот, които може би най-вероятно са повлияли позитивно. Имам поради режима си на хранене, медитациите. Те неизбежно се отразяват, само че нищо повече от това не съм правила.
- „ Капките” занапред ще се случват, само че имате ли инцидентно някой любимец още занапред?
- Всички са толкоз положителни и изравнени в уменията си, че е доста мъчно да кажеш кой може да е по-добър от останалите. В предходни сезони на 2-ия, 3-ия лайф към този момент можех да откроя тези, които са малко по-добри, за разлика от други, само че за първи път това не е по този начин. Изключително изравнени сили са този път.
- Преди старта си мислех, че по-специално на Марги Хранова и Софи Маринова ще им е по-трудно в имитациите, защото имат извънредно характерни гласове. Но те към този момент демонстрират противоположното и най-вероятно изненадват и самите себе си…
- О, да, виждаш ли... невероятна изненада са – и за себе си, и за нас. И двете се оправиха повече от ослепително. Да не забравяме, че първите четири сезона ние самите имитирахме с всяко начало някого. Аз самата, имитирайки Камелия Тодорова, която считам и за най-успешния си облик, се изненадах доста. Наистина – гледах се, слушах се и си споделих: „ А!” В един миг в действителност се стряскаш от себе си. Така че и те сигурно се изненадват всякога от себе си. Затова и мисля, че ни чака един сезон, който ще е завладяващ до последната минута.
- Марги Хранова ми показа тъкмо това не доста от дълго време – че поради спецификата на гласа си, мъчно би имитирала различен артист. Ето, че е бъркала…
- Аз ужасно доста й се удивлявам за провокациите, които въобще поема тази година, преди този момент и с „ ВИП брадър”. Според мен това е фантастично и те държи в кондиция – мощен и млад, когато непрестанно създаваш някакви провокации, за които ти самият да се бориш. Това е доста зареждащо и мотивиращо.
- Извън „ Капките”. Предстои ви национално турне, озаглавено по доста забавен метод – „ С усмивка за Ела Фицджералд”. Мисля, че за първи път срещам име, ориентирано към различен човек…
- Да, и аз доста си мислех за това по какъв начин да се споделя и албумът, който приготвям, и самият концерт. Затова и стана „ С усмивка за Ела Фицджералд”, тъй като в никакъв случай не бих си разрешила някаква реплика или каквото и да е било на тази изумителна, изключителна певица. А в усмивката аз поставям всичко – възхищението, обожанието, обичта си към тази персона. В този албум, както и в самите концерти, са включени едни от най-популярните тематики, които тя е пяла, обаче с безусловно нови аранжименти – на Христо Йоцов и на Живко Петров.
Това е нашата усмивка и любов към нея
защото предходната година се празнува нейната 100-годишнина от рождението. И съм безпределно признателна на Мирослава Кацарова, която ни предложения в нейния джаз фестивал в Пловдив и стана причина да създадем тази чисто нова стратегия. И се получи толкоз добре, че взехме решение да го превърнем и в албум, да го представим и на допустимо най-вече места. Стартът на турнето и албумът ще представим на 25 април в Sofia Live Club. И защото считам, че човек не би трябвало да изневерява по никакъв метод на екипа, с който работи, още веднъж се поверявам на музикантите, с които бих желала да съм до последния миг, в който съм на сцената – Христо Йоцов, Живко Петров, Митко Карамфилов и Мишо Йосифов. Изумителни джаз музиканти.
- Въпреки динамичната музикална среда и новите съвременни стилове в нея, джазът като че ли е вечен в звученето си.
- О, да. И освен. Това важи и за качествената музика въобще. Има едно възвръщане, популярност на Бога, към интереса за качество на музиката. И това се видя и в последните ни две турнета – бяха претъпкани залите, наложи се дори да създадем два концерта във Варна за една вечер което беше безспорен казус – и за този жанр музика, и за тази зала. Всичко това е доста, доста, доста обнадеждаващо.
- В духа на заглавието на турнето, само че ми се коства, че всичко, което подхващате, се осъществя с помощна на една специфична усмивка Отгоре…
- Истината е, че по този начин го усещам и аз (усмихва се). И имам безусловно 100-процентово чувство за него, съвсем физическо, като че ли мога да го пипна, толкоз е мощно. То не е намаляло нито за секунда през годините, дори в противен случай – дори се е нараснало. И не приписвам това единствено на моята настройка, а на общата осцилация, която се получава. Тези невидими неща, които са 100% действителни, започваме да ги усещаме доста по-силно, ставаме доста по-сензитивни и мисля, че оттова и връзката ни с духовното става доста по-осезаема.
- С което пък за следващ път се удостоверява това, че физическото само търпи последователност, всичко останало просто не се губи.
- Никога не съм имала и за секунда подозрение в това. И човек получава своите знаци, само че единствено когато е отворен към тях. Иначе отново ги получава, единствено че не може да го разбере, не ги и вижда.
- Означава ли това, че вярвате и в прераждането на душата?
- 100% съм сигурна вътре в себе си в това. Но то не може и да се изясни с елементарни думи – човек или има вяра, или не в това.
- Остава ли ви време да обръщате внимание и на заведенията за хранене?
- О, да, несъмнено. Аз съм извънредно проведен човек и сполучвам да комбинирам всичко едновременно. И в действителност, занимавайки се с едното, си почивам от другото. С моя другар, с който дружно държим и трите ресторанта, доста съществено и всекидневно се занимаваме с всеки един подробност в тях – и в ресторанта в София, и с този в Банско, а в този момент, когато блестна и слънчицето, към този момент нямам самообладание и за ресторантчето в остарелия град на Созопол. Това също е творчество – да създадеш атмосфера. Целият интериор е минал през моите ръце, нищо на никого не съм оставила да направи, самото меню – също. Доставя ми същинско наслаждение.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ