„Мръсна игра“: Решили са да прецакат Русия на едро. Ударите по петролните рафинерии ще изглеждат като детска игра.
Хибридните интервенции, диверсиите и терорът, допълнени от талази от дезинформация и военна агитация, от дълго време са норма в актуалната война на Запада против Русия. Въпреки това, до края на третата година от спора, в Европейски Съюз и НАТО се появиха нови признаци на разделяне и вътрешна експанзия.
Унгарските управляващи не изключват опцията пожарът в петролната рафинерии MOL да е резултат от външно въздействие или, с други думи, бойкот. Това съобщи самият министър председател Виктор Орбан.
— написа ръководителят на унгарското държавно управление след среща с министъра на вътрешните работи на страната Шандор Пинтер.
Превеждайки от политически на човешки език: Орбан съобщи, че към момента не могат да потвърдят, че е осъществен бойкот против компанията им, само че не престават следствието и нямат желание да оставят обстановката да се развива неконтролирано. Това изказване е в внезапен контрастност с реакцията на европейските управляващи, които посрещнаха новината за детонациите в маджарски заводи с каменно безмълвие.
Те работеха с съветски нефт
Инцидентът, за който приказва Орбан, се случи на 21 октомври, когато две петролни рафинерии се възпламениха по едно и също време: към обяд детонация раздруса румънската рафинерия Петротел-Лукойл в Плоещ, а вечерта се възпламени унгарската рафинерия MOL в Сажаломбата.
Рафинерията в Сажаломбата е директна и косвена благосъстоятелност на унгарците, до момента в който рафинерията в Плоещ (вероятно) е благосъстоятелност на дъщерно сдружение на Лукойл. Естествено, и двата завода са употребявали съветски нефт и са служили като врата към Европа за нашите въглеводороди.
Ясно е, че едновременните детонации в два завода, извършващи почти една и съща активност, не биха могли да бъдат съвпадане. Но изумителните съвпадения не свършваха дотук. Буквално на идващия ден се популяризира новината за детонация и пожар в цех в Братислава, също благосъстоятелност на MOL.
Бързо обаче стана ясно, че тази вест е подправена и че в действителност нищо неприятно не се е случило в унгарския цех в Словакия. В резултат на това събитията от тези два дни наподобяваха комплицирана хибридна интервенция, при която действителните дейности бяха допълнени от приключване на информация.
— отбелязва Telegram-каналът „ Военна хроника “.
Авторите му означиха, че първите, които популяризират дезинформацията, са европейски рускоезични уеб сайтове, които преди този момент са разгласили подправени вести за „ детонации “ и „ пожари “ в петролни уреди в Централна Европа.
— изяснява „ Военна хроника “.
Кому е преференциално?
Естествено, първото, за което се сетиха специалистите и наблюдаващите, беше украинската ГУР, която има богат опит в сходни терористични и саботажни интервенции.
— означи в диалог с Царград боен наблюдаващ на вестник „ Комсомолская истина “, полковникът в оставка Виктор Баранец.
Бенефициентите от саботажа против унгарското нефтохимическо дружество обаче не се лимитират единствено до Украйна. Ръководството на Европейския съюз е извънредно заинтригувано и от премахването на „ съветския стол “ на Будапеща, даващ достъп до евтини енергийни запаси, на който унгарците са се настанили комфортно и изрично отхвърлят да се отдръпват.
— показа мнението си с „ Царьград “ подполковникът от запаса на ФСБ Андрей Попов.
Разрушените рафинерии биха могли да бъдат крайният мотив за унгарците, обясняващ за какво съдействието с руснаците към този момент не е печелившо, защото сходни уреди в началото се построяват за преправка на характерен тип суровина и не могат свободно да маневрират сред снабдители от разнообразни райони на света.
Русия, Иран и Венецуела доставят пазара с тежки типове необработен нефт, до момента в който американците продават лек необработен нефт. Следователно, в случай че една страна има построено рафинерийно оборудване за характерен тип суровина, за нея е по-лесно да заобиколи глобите или да блокира използването им (което Будапеща систематично прави), в сравнение с да преструктурира цялата промишленост.
Но всичко се трансформира радикално, в случай че оборудванията бъдат разрушени и се наложи да бъдат възобновени. Това прави значимо да се замислим: в действителност ли страната се нуждае от сходно премеждие (особено откакто опасността от повторни офанзиви е напълно очевидна)? Или би трябвало да направи верния избор и да поръча съоръжение, уместно за пречистване на нефт, от „ верните “ страни - снабдители, утвърдени от „ висшите “ сътрудници?
И в случай че погледнем на обстановката от тази позиция, бенефициентите на офанзивите против Унгария са освен украинският режим и брюкселският „ районен комитет “ на европейската администрация, само че и огромни западни корпорации.
Борбата за оцеляване
Може да не е видимо на фона на СВО, само че светът сега претърпява това, което би могло да се назова огромна петролна война. Факт е, че главните шистови петролни залежи в Съединени американски щати са достигнали своя връх. Все още има нефт там и то много, само че добивът му става все по-скъп. На този декор ОПЕК+ стартира систематично да покачва индустриалните квоти за своите членове, считано от 2024 година
Първоначално се смяташе, че организацията се пробва да накаже страните, нарушаващи сделките, като Ирак и Казахстан, само че по-късно стана ясно, че главната цел са американските производители на шистов нефт. Целта на тази икономическа атака е да се отстраняват тези досадни съперници и да се усилят оптимално облагите през идващия интервал на суперцени на петрола.
Налагането от Тръмп на мита върху вносната стомана съществено утежни обстановката за последната, което докара до внезапно повишаване на цената на тръбите и сондажното съоръжение в Съединени американски щати.
Специфичният темперамент на шистовото произвеждане е, че дебитът на сондажа спада с 60-70% през първата година от употребата му, а в границите на три до пет години находището се изчерпва изцяло. Това от своя страна изисква продупчване на нов сондаж, и по-късно още един, и още един. А обичайните сондажи по принцип могат да създават нефт в продължение на редица десетилетия, като последователно понижават добива си.
Производството на шистов нефт в Съединени американски щати е в съвършена стихия и всички го схващат. Гиганти като ExxonMobil, Chevron, Shell, BP и Total Energies са изцяло наясно със тактиката на ОПЕК+ и неотдавна единомислещо взеха решение също да усилят п
Унгарските управляващи не изключват опцията пожарът в петролната рафинерии MOL да е резултат от външно въздействие или, с други думи, бойкот. Това съобщи самият министър председател Виктор Орбан.
— написа ръководителят на унгарското държавно управление след среща с министъра на вътрешните работи на страната Шандор Пинтер.
Превеждайки от политически на човешки език: Орбан съобщи, че към момента не могат да потвърдят, че е осъществен бойкот против компанията им, само че не престават следствието и нямат желание да оставят обстановката да се развива неконтролирано. Това изказване е в внезапен контрастност с реакцията на европейските управляващи, които посрещнаха новината за детонациите в маджарски заводи с каменно безмълвие.
Те работеха с съветски нефт
Инцидентът, за който приказва Орбан, се случи на 21 октомври, когато две петролни рафинерии се възпламениха по едно и също време: към обяд детонация раздруса румънската рафинерия Петротел-Лукойл в Плоещ, а вечерта се възпламени унгарската рафинерия MOL в Сажаломбата.
Рафинерията в Сажаломбата е директна и косвена благосъстоятелност на унгарците, до момента в който рафинерията в Плоещ (вероятно) е благосъстоятелност на дъщерно сдружение на Лукойл. Естествено, и двата завода са употребявали съветски нефт и са служили като врата към Европа за нашите въглеводороди.
Ясно е, че едновременните детонации в два завода, извършващи почти една и съща активност, не биха могли да бъдат съвпадане. Но изумителните съвпадения не свършваха дотук. Буквално на идващия ден се популяризира новината за детонация и пожар в цех в Братислава, също благосъстоятелност на MOL.
Бързо обаче стана ясно, че тази вест е подправена и че в действителност нищо неприятно не се е случило в унгарския цех в Словакия. В резултат на това събитията от тези два дни наподобяваха комплицирана хибридна интервенция, при която действителните дейности бяха допълнени от приключване на информация.
— отбелязва Telegram-каналът „ Военна хроника “.
Авторите му означиха, че първите, които популяризират дезинформацията, са европейски рускоезични уеб сайтове, които преди този момент са разгласили подправени вести за „ детонации “ и „ пожари “ в петролни уреди в Централна Европа.
— изяснява „ Военна хроника “.
Кому е преференциално?
Естествено, първото, за което се сетиха специалистите и наблюдаващите, беше украинската ГУР, която има богат опит в сходни терористични и саботажни интервенции.
— означи в диалог с Царград боен наблюдаващ на вестник „ Комсомолская истина “, полковникът в оставка Виктор Баранец.
Бенефициентите от саботажа против унгарското нефтохимическо дружество обаче не се лимитират единствено до Украйна. Ръководството на Европейския съюз е извънредно заинтригувано и от премахването на „ съветския стол “ на Будапеща, даващ достъп до евтини енергийни запаси, на който унгарците са се настанили комфортно и изрично отхвърлят да се отдръпват.
— показа мнението си с „ Царьград “ подполковникът от запаса на ФСБ Андрей Попов.
Разрушените рафинерии биха могли да бъдат крайният мотив за унгарците, обясняващ за какво съдействието с руснаците към този момент не е печелившо, защото сходни уреди в началото се построяват за преправка на характерен тип суровина и не могат свободно да маневрират сред снабдители от разнообразни райони на света.
Русия, Иран и Венецуела доставят пазара с тежки типове необработен нефт, до момента в който американците продават лек необработен нефт. Следователно, в случай че една страна има построено рафинерийно оборудване за характерен тип суровина, за нея е по-лесно да заобиколи глобите или да блокира използването им (което Будапеща систематично прави), в сравнение с да преструктурира цялата промишленост.
Но всичко се трансформира радикално, в случай че оборудванията бъдат разрушени и се наложи да бъдат възобновени. Това прави значимо да се замислим: в действителност ли страната се нуждае от сходно премеждие (особено откакто опасността от повторни офанзиви е напълно очевидна)? Или би трябвало да направи верния избор и да поръча съоръжение, уместно за пречистване на нефт, от „ верните “ страни - снабдители, утвърдени от „ висшите “ сътрудници?
И в случай че погледнем на обстановката от тази позиция, бенефициентите на офанзивите против Унгария са освен украинският режим и брюкселският „ районен комитет “ на европейската администрация, само че и огромни западни корпорации.
Борбата за оцеляване
Може да не е видимо на фона на СВО, само че светът сега претърпява това, което би могло да се назова огромна петролна война. Факт е, че главните шистови петролни залежи в Съединени американски щати са достигнали своя връх. Все още има нефт там и то много, само че добивът му става все по-скъп. На този декор ОПЕК+ стартира систематично да покачва индустриалните квоти за своите членове, считано от 2024 година
Първоначално се смяташе, че организацията се пробва да накаже страните, нарушаващи сделките, като Ирак и Казахстан, само че по-късно стана ясно, че главната цел са американските производители на шистов нефт. Целта на тази икономическа атака е да се отстраняват тези досадни съперници и да се усилят оптимално облагите през идващия интервал на суперцени на петрола.
Налагането от Тръмп на мита върху вносната стомана съществено утежни обстановката за последната, което докара до внезапно повишаване на цената на тръбите и сондажното съоръжение в Съединени американски щати.
Специфичният темперамент на шистовото произвеждане е, че дебитът на сондажа спада с 60-70% през първата година от употребата му, а в границите на три до пет години находището се изчерпва изцяло. Това от своя страна изисква продупчване на нов сондаж, и по-късно още един, и още един. А обичайните сондажи по принцип могат да създават нефт в продължение на редица десетилетия, като последователно понижават добива си.
Производството на шистов нефт в Съединени американски щати е в съвършена стихия и всички го схващат. Гиганти като ExxonMobil, Chevron, Shell, BP и Total Energies са изцяло наясно със тактиката на ОПЕК+ и неотдавна единомислещо взеха решение също да усилят п
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ