Хей, изобщо не си се променила, даже се разхубавяваш! Остаряваш

" Хей, въобще не си се трансформирала, дори се разхубавяваш! Остаряваш като катедрала " - това евентуално е най-прекрасният комплимент, който една жена може да чуе. Такива дами не се опасяват от думата " напреднала възраст ", те одобряват този натурален развой с горделивост, с класа, с финес. Такива дами не наподобяват изтощени и обезверени от живота, въпреки да са видели доста. Тези дами не са грохнали и не са престанали да се грижат за себе си, въпреки към този момент да са отгледали няколко деца.

Тези дами пристъпват на улицата с уверената крачка на лъвица, която не се плаши от малко бръчки, тъй като очите ѝ не са се трансформирали, а светят със същия жар като преди.

Тези дами са класика, те са непреходни и тежат на мястото си, тъкмо като някоя вековна катедрала.

iStock

Защо тогава има дами, които остаряват като... чанти? Нали знаете, че когато носите някоя чанта доста дълго време, кожата ѝ стартира да се лющи, платът се намачква, цветът избледнява, появяват се дупки, дръжките се късат, ципът се скапва.
Edna предлага Съвършенство в шишенце - LLUMS Forever Flawless
Така се случва с някои дами, животът ги очуква, озлобява, а това възприятие води до едно - пренебрегване. 

Ето за какво и една от най-големите обиди за една жена е, когато я нарекат " дърта чанта ". Чанта и катедрала - две елементарни думи, само че едната е като че ли много обидна, а другата е идеален комплимент. Ето за какво би трябвало да се стараем да бъдем от втория тип дами...

iStock

Има дами, които стават лелки доста бързо в живота си и тук даже не приказвам за външния тип, по него е плоско да се съди. Има доста дами, които се обличат като лелки, само че са пичове. Но има и дами, които няма значение по какъв начин се обличат, тъй като лелченското им държание отблъсква повече от какъвто и да е външен белег.

Никой безценен парфюм няма да скрие обстоятелството, че към тях лъха на стагнация, от онази най-лошата - застоялостта на духа.

Както един другар споделяше: " Абе на дамата би трябвало да ѝ тропне токчето, да ѝ се развее косата, да ѝ усетиш парфюма, да те лъхне на сладко, на ванилия, на секс. Трябва да се види малко от крачето, от рамото, да се загатне кожа, да блесне една усмивка, която да не искаш да забравиш. И очите ѝ - те са най-важното. Трябва да са положителни, да не носят чувството за враждебна лелка, а в противен случай - да горят като на дете. Една жена, не ти ли грабне погледа от първия път, няма смисъл да я гледаш втори. "