Този капризен филмов Бъкингам
Херцог Бъкингам (1592-1628) достигнал невероятни висоти, той бил всемогъщият любимец на краля и фактическият държател на Англия по негово време. Човек, който тънел в лукс, популярност и мощност, наслаждавайки се на голяма власт.
Но дали в действителност обичал с същинска обич френската кралица, както е изобразен в „ Тримата на мускетари “? Или просто желаел да погъделичка суетата си, като съблазни жена от подобен сан – владетелка на страна, която била в напрегнати връзки с родната му Англия. Кралица от рода на Хабсбургите.
Независимо от високото състояние, което бил достигнал, по своя генезис Бъкингам бил просто никой спрямо френската кралица Ана Австрийска. Въпреки това протегнал ръка на нейната чест. Той не можел да стане крал при никакви условия, само че протегнал ръка на кралицата!
Ето какво написа Дюма за него на страниците на романа: „ Той беше на 35 години и прочут като най-красивия аристократ във цяла Франция и Англия. Любимец на двама крале, собственик на многомилионно благосъстояние, употребявайки нечувана власт в страна, която по своя волност ту бунтуваше, ту успокояваше, подчинявайки се единствено на своите прищявки, Джордж Вилиърс, херцог Бъкингам, живееше баснословен живот, кадърен даже след епохи да изненадва потомците. Уверен в себе си, (…) разчитайки на своята мощ, той вървеше напряко към задачата, даже тази цел да беше толкоз ослепителна и висока, че на всеки различен би се сторило безумство дори единствено да мисли за нея.
Всичко това му придаде решителност да търси срещи с красивата и недостъпна Анна Австрийска и, откакто я заслепи, да пробуди в нея обич “.
Известно е, че когато се озовава за пръв път във френския двор, херцогът се появява на бал в камзол, бродиран с перли. Перлите били преднамерено пришити повърхностно. Те се откъсвали и търкаляли по пода на залата, а Бъкингам единствено ги прекрачвал, като демонстративно не им обръщал внимание. Това шокирало даже френските придворни, които били виждали доста неща.
Едно от най-хубавите пресътворявания на облика на херцога в киното е във френския филм „ Тримата мускетари. Огърлицата на кралицата “ от 1961 година с Жерар Баре в основната роля на д`Артанян. Проблемът тук е, че Бъкингам е показан доста повече като французин, в сравнение с англичанин. Актьорът Жак Бертие изобразява сносно херцога – само че акцентът е повече върху любовната линия и въздишките по адрес на кралицата. Упрекът към артиста може да е, че липсва задоволително дълбочина на облика – героят му е като че ли от мукава. Но, несъмнено, самият артист надали носи цялата виновност. Все отново е трябвало цялата история да бъде натикана в границите на два часа екранно време и просто не остава време да се мисли за психическата дълбочина на персонажите.
Една от най-впечатляващите кино трактовки романа е съветският музикален сериал от 1978 година „ Д’Артанян и тримата мускетари “ – който мнозина считат изобщо за най-хубавата екранизация на книгата; също както, въпреки и по различен мотив, английската рецензия разгласи руския сериал „ Приключенията на Шерлок Холмс и лекар Уотсън “ за най-хубавата екранизация на похожденията на великия детектив, а Нейно Величество Елизабет ІІ награди изпълнителя на основната роля Василий Ливанов с Ордена на Британската империя. Въобще, руските кинотворци имаха обяснима уязвимост към пресътворяване на класическата западна литература – тя даваше глътка независимост измежду задушаващата атмосфера на идеологическите кинокартини. Дори създаваха уестърни, въпреки там да нямаха впечатляващи успехи… В нашия случай в ролята на херцог Бъкингам влезе артистът Алексей Кузнецов. Според мнозина фенове на романа той съвършено изобрази това, за което Дюма написа. Неговият Бъкингам излъчва пренебрежителност, предимство, убеденост в личната изключителност; върви и развиването на любовната линия. Той освен се любува на срещата с Ана, а безусловно изисква доказателство за нейните усеща. И ние разбираме, че това е освен, с цел да изпитва носталгия вечер пред британската си камина – само че и с цел да се наслаждения на своята победа. Тези две две аргументи съжителстват толкоз органично у херцога, че Алексей Кузнецов заслужава откровените ни овации. Това е и връх на актьорското майсторство – да покажеш толкоз доста неща за своя воин при толкоз малко екранно време.
Във филма от 2010 г. „ Мускетарите “ ролята на Бъкингам се извършва от Орландо Блум. Тази екранизация по принцип не е пълноценна, тъй като сюжетът там е прекомерно „ по претекстове “. По-скоро са останали единствено общите очертания на сюжета и имената на героите: а другояче сред Франция и Англия хвърчат дирижабли, Ришельо възнамерява да смъкна краля, най-после всички се трепят на покрива на „ Парижката Света Богородица “. Орландо Блум тук показва нормалния си натюрел на твърд „ мачо “ – и нищо повече…
Друга съветска екранизация, още веднъж във формата на сериал, от 2013 година – „ Тримата мускетари “, умерено можеше и да не бъде снимана, тъй като по всички индикатори губи в съпоставяне със руската. Зрителите се отзоваха много неласкаво за нея – и с цялостно съображение, откакто имаха база за съпоставяне със сериала от 1978-ма. В нея ролята на Бъкингам беше поверена на Константин Лавроненко. Неговото амплоа са най-вече персонажи от криминално-шпионски филми – само че артистът е изцяло несъответствуващ за ролята на любим на ориста в разцвета на силите, силата и могъществото си. Той по-скоро приличаше на актуален съветски служител от междинната класа, решил да „ кривне “ в търсене на флирт – само че напълно не на британски министър от ХVІІ век, който е откровено уверен, че светът лежи в краката му и за цялостно благополучие му липсва единствено недосегаем елмаз. Който в действителност даже не му е нужен, само че той просто желае да го има.
Така, по мнението на множеството фенове, които са гледали и четирите кино лентата, най-хубавият Бъкингам си остава Алексей Кузнецов във кино лентата от 1978 година.
–
