Хенри Браун още от раждането си през 1815 година е

Хенри Браун още от раждането си през 1815 година е плебей дружно със своите брат и сестра и живее със фамилията си на ферма в град Луиза, щатът Вирджиния.

От 15-годишна възраст младият Браун е пратен да работи в тютюнева фабрика. Въпреки, че животът му е изпълнен с неплатен и изтезаващ труд, той се любува на повече независимост от своите връстници. Заради положителната работа, която Браун прави, неговият притежател Уилиям Барет ще го награди неведнъж с хубави облекла и джобни пари за лично харчене.

По време на работата си Браун е покорен от хубостта на робиня на име Нанси. Малко след първата си среща любовта сред двамата пламва и се женят. Съдбата им се усмихва и двойката е дарена с три деца, всяко от тях от утробата отредено робската орис на родителите си. Радостното семейство ще се настани в къща, която Браун наема. За жал Нанси и трите им чеда принадлежат на различен притежател на име Ли, който неколкократно ще се закани да ги продаде на друга ферма. В опит да убеди алчният господин Ли, Браун всяка година му заплаща по 50 $, с цел да не раздели фамилията му. Усилията му ще се окажат напразни, когато една вечер през 1848 година, връщайки се от работа измореният Браун ще разбере с смут, че домът му е празен. Скъпата му Нанси, бременна с четвъртото им дете и останалите му потомци са продадени от господин Ли на ферма и към този момент пътуват към Северна Каролина. Съсипаният брачен партньор и татко като плебей няма никаква мощ над своите притежатели и единственото, което може да направи в този момент е да скърби загубата на фамилията си.

На скръбта се отдава изцяло Браун за няколко месеца, когато ще се зароди в сърцето му жаждата за независимост от робските окови. Оставен без нищо и унищожен той се взема решение да се опълчи на робството, което му лишава щастието. Браун има и проект, само че с цел да е сполучлив той има потребност от помощ. Обръща се към собствен безценен другар от църковният хор на име Джеймс Уилиям, свободен афроамериканец. С наслада Уилиям приема концепцията на другарят си и го среща с белият мъж Самюел Александър Смит, изтъкнат обущар и комарджия. Аболиционист по сърце, той изслушва концепцията на Браун – бягство в дървена щайга до щатът Пенсилвания, където робите са свободни хора. Решен да помогне на Браун той се съгласява против възнаграждение за труда, който ще извърши. Така Смит се обръща към членове на Пенсилванското общество против робството за съвет. За сполучливо бягство, Щайгата с Браун вътре, ще би трябвало да се прати тъкмо от офисът на Пасмор Уилиамсън, член на същото общество.

Когато всички нужни контакти са осъществени остава едно само нещо за Браун – да откри по какъв начин да се извини за няколко дни от работното си място. За задачата той ще нарани неприятно един от пръстите си със сярна киселина. С това всички мерки за бягството са изпълнени.

29 март 1849 година е съдбоносният ден, в който Хенри Браун ще поеме по рисковият си път към свободата. Въпреки знанието за огромният риск, който той поема, Браун е решен на всичко, с цел да избяга. На Самюел Смит дава 86 $, половината от спестените му пари. Щайгата, в която Браун се настанява е дребна, единственият метод той да влезе е да легне по тил и да притисне краката си покрай корема. Преди пътя си Браун се угощава единствено с няколко бисквити и малко количество вода. Така добре затворената дървената щайга е пратена под претекста, че се придвижва суха храна.

За дългият 27-часов път Браун има разполагаем единствено три дупки, през които да диша. Въпреки външният надпис на щайгата, който гласи “Боравете деликатно ” и “Поставяйте единствено на тази страна ”, горкият Браун доста пъти ще е прехвърлян без грижа от служащите на другите си превози. В един сериозен миг Браун е извърнат на неправилната страна и усеща по какъв начин може и да не оцелее краят на превозването си. Робското му сърце, изпълнено с обезсърчение се хваща за най – дребната допустима вяра и религиозен от дребен той оставя ориста си напълно в ръцете на Бог.

След дълги мъчителни часове на 30 март 1849 година измореният Браун се озовава в градът Филаделфия, щат Пенсилвания. Там той е посрещнат от Обществото срещу робството. С отваряне на щайгата първите думи на Браун към членовете са: “Как сте драги господа? ”. Така Браун получава свободата си.

Невероятното му бягство се чества и разпространява и от самият Браун, който написа биографията си озаглавена “Разкази от живота на Хенри Бокс Браун ” през 1849 година. При научаване за ориста на вирджинскят плебей, неговият остарял притежател се свързва с него и му дава шансът да откупи фамилията си от техният рабски живот. Опияненият от свободата Браун по необясними аргументи отхвърля да го направи, при което е тежко подложен на критика от хората. Дълги години Браун се занимава с представления, свързани с робството. Обикаля цяла Америка и даже Англия, играе и в няколко пиеси. Става и изтъкнат представител за освобождение на робите на американските колонии.

Неговите представления и речи завършват с неговата гибел през 1875 година в град Торонто. До краят на живота си Браун живее като свободен негър мъж. Приживе не споделя доста за ранните си години, тъй като той не помни доста за тях нито детайлности за роднините си, само че всякога, когато се сеща за тях го прави с усмивка.