Хендрих Зитих: Преживях много положителна неща в България
Хендрик Зитих от медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер " приказва пред " Дойче веле " за своите прекарвания в България през последните пет години и за ролята на немските политически фондации в чужбина.
Господин Зитих, като началник на районното програмно бюро на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на немската фондация " Конрад Аденауер ". Колко тъкмо продължи Вашето българско премеждие?
- Почти пет години. Преди това бях натрупал много опит в чужбина, познавах Източна Европа, само че за Югоизточна Европа знаех малко.
А какви бяха упованията Ви по отношение на Югоизточна Европа и България?
- Аз съм роден в тогавашната Германска демократична република и в следствие от това имах съответното схващане и настройка по отношение на България, само че в този момент би трябвало да си призная, че то беше незадълбочено. Да, имах в съзнанието си някакъв облик за България, само че нямах никакъв опит. Какво тъкмо знаех? По времето на Германска демократична република знаехме за почивките на Черно море и сладко вино " Кадарка от Розовата котловина ", което не беше вкусно
Дори беше непоносимо.
- Да (смее се). Тези две неща помнех, като и двете не бяха еднопосочно позитивни. През последните пет години обаче претърпях доста позитивни неща тук.
Как бихте ги подредили?
- Първо би трябвало да направя разграничението сред персоналния ми живот и служебната ми активност. В персонален проект съм претърпял съвсем единствено хубави неща, прекараното време в България беше доста прелестно. Но освен в България, а в цяла Югоизточна Европа - ние обиколихме с колата всички тези страни, и то няколко пъти. Запознахме се с прелестни хора, радвахме се на чудесната природа и вкусната храна, радвахме се на планините и на отличните виновност. В този смисъл ще отнесем в сърцата си едни прелестни мемоари.
А в професионално отношение? Какви триумфи, само че и какви неуспехи реализира Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер " за тези пет години?
- Програмата се разгръща върху цяла Югоизточна Европа. Ние следим медийната обстановка и работата на публицистите в 10 страни. Положителното на тази наша районна стратегия е, че работим по трансгранични тематики. То е и огромно преимущество, тъй като по този начин съумяваме да създадем необятни мрежи, които се простират оттатък държавните граници. И в това време прехвърляме мостове сред Германия и Югоизточна Европа. Съвсем съответно бих изброил три сполучливи наши плана.
Първо: тематиката за дезинформацията, за разпространението на дезинформация в района, което. Преди две години ние успяхме да осигурим място за гост-преподавател в Софийския университет, организирахме и редица независими планове в тази област, а тази година. Всичко това беше голям триумф!
На второ място е огромното внимание, което отдаваме на публичните електронни медии, които са основен детайл на всяко едно демократично общество. Поради това за тях би трябвало да се поставят грижи, да им се обезпечи поощряване и финансиране. По тази тематика ние всяка година организираме една огромна среща на всички генерални шефове на публични медии от цяла Югоизточна Европа, от Балтийските страни, Украйна и Грузия, дружно с мениджърския личен състав и с присъединяване на Европейския съюз за радио и телевизия. На тези срещи се откриват контакти и се разискват всички настоящи въпроси.
И третият огромен триумф: преди три години основахме стипендии за студенти по публицистика. За нас е изключително значимо да насърчаваме млади публицисти, тъй като те са бъдещето на медийната среда. Междувременно излъчихме редица прелестни стипендианти, които се развиват в специалността. Само преди 2 седмици тук, в България се организира втората годишна среща на стипендиантите ни, с които аз съм извънредно горделив. Радваме се, че ги насърчаваме, изключително като виждаме какви триумфи реализират и по какъв начин основават мрежи между тях.
Вие си тръгвате и евентуално ще се надигнат страхове, че Медийната стратегия може да пострада. Има ли съображение за такива страхове?
- Не, по никакъв метод. Тук на мое място идва един умел публицист, който дълги години ръководеше Медийната стратегия за южната част на Африка. Той добре познава фондацията " Конрад Аденауер ", нашите стратегии и нашите планове, така че аз съм твърдо уверен, че ще поеме работата с огромен ангажимент, с мотивация и професионализъм.
Медийната стратегия се разгръща върху 10 страни, само че централата ѝ е тук, в България. А Вие самият в това време натрупахте задълбочени знания за медийната обстановка в България. Как я оценявате сега?
- Ако хвърлим взор към, ще установим, че когато аз пристигнах тук пред 5 години, България попадаше някъде на 111-112 място по медийна независимост. Честно да Ви кажа, това съгласно мен беше нереалистично, в това число и на фона на сравнението с другите страни в района.
Несправедливо?
- Да, и незаслужено, в случай че би трябвало да сме откровени. За всеки наблюдаващ, който познава медиите в Югоизточна Европа, би трябвало да е ясно, че в някои от страните ситуацията е по-трудно, много по-трудно. Трябва да имаме поради, че системата за оценяване на медийната независимост е доста комплицирана и сложна. Тази система беше изменена преди две години - съгласно мен това е една значима и вярна стъпка. И България към този момент излезе на 71 място, което е много по-реалистично.
Значи всичко е наред?
- За страдание, не напълно. И в България, и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект. А тя е витално значима за всяка народна власт! И то за всички прослойки в обществото. Всички би трябвало добре да схващат каква роля играят медиите, каква роля играе журналистът в едно същински демократично общество, кои са критериите.
Хендрик Зитих: Българското общество не осъзнава потребността от качествена публицистика
Но този въпрос има и финансово измерение.
- Да, безусловно, качествената публицистика коства пари. Трябва да сме наясно, че в случай че политиката и обществото не възприемат публицистите като четвъртия темел на демокрацията, тогава и самото общество няма да работи както би трябвало. Освен това публицистите не трябва да изпадат в зависимости.
© Privat
В България и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект, споделя пред " Дойче веле " Хендрик Зитих. А тя е витално значима за всяка народна власт.
В Югоизточна Европа аз се срещнах с доста извънредно положителни журналистки и публицисти, които добре схващат каква е ролята и отговорността им. Но, няма какво да се лъжем: има задоволително други публицисти, които са подвластни, които работят едностранчиво. Това не трябва да е по този начин. Ето за какво би трябвало да се покачва чувствителността на хората за нуждата от качествена публицистика.
Да не приказваме, че отсреща ни се задават редица нови провокации: цифровият свят, мултимедиалността, рецесията на доверието освен към медиите, само че и към всички останали публични структури, а и супер настоящата тематика:, до които той ще докара в медийния свят.
Вашият профил е обвързван с медиите, само че живеете в България и следите политическото състояние. Как го оценявате сега?
- Оценката на политическата обстановка в България с признателност отпущам на колежките и сътрудниците от районното бюро на фондацията " Конрад Аденауер " за България. Все отново персонално аз като европеец и жител на Европейски Съюз, който пет години имаше шанса да живее в България, ще кажа следното: През последните две години всички деликатно следяхме какво се случва, в страната се организираха пет пъти избори, политическата система е комплицирана и много объркана, само че като европеец доста се веселя, че.
Много се веселя, че това държавно управление е прозападно насочено, че България ясно и недвусмислено е пуснала котва в западната система - там ѝ е мястото, в Европейски Съюз и в НАТО. Непосредствено обвързвана с този факт е и поддръжката за Украйна в битката ѝ против. Защото Украйна се бори освен за себе си,, за единството на Европа. В този смисъл доста се радваме на поддръжката за Украйна и аз съм благополучен, че сега България дава ясни знаци в това отношение.
Време е за неофициален Алианс за качествена публицистика в България
Вие споменахте сътрудниците си от районното бюро на фондацията и. Да, те правят чудесна аналитична работа, само че в българските медии от време на време има рецензии, че. Както се споделя също, че фондацията " Фридрих Науман " през годините е подпомагала. Как Вие виждате тези партийни " родства " на интернационалната сцена? Примерно: дали са социалисти в западноевропейския смисъл?
- На по този начин заложен въпрос ми е мъчно да отговоря, само че ще го дефинирам малко по-различно. Германските политически фондации играят в чужбина една и съща роля: те предизвикват демокрацията и върховенството на закона, работят за единението на Европа и трансферират мост към. Тези фондации са значима част от немската външна политика и съгласно мен правят чудесна работа. Всяка от тези фондации самостоятелно взема решение въпроса за целите и посоките на съдействие и не е моя работа да го разясня. Мога да кажа за нашата фондация " Конрад Аденауер ": ние работим почтено и това се приема добре. И си сътрудничим с разнообразни и доста качествени сътрудници.
Последен въпрос, господин Зитих: Какви са упованията Ви към работата в Южна Африка, за където заминавате?
- Аз от много време съм мечтал да работя зад граница, а в идеалния случай и да се занимавам с медии. Тази моя фантазия се сбъдна преди пет години, само че аз не преставам да я бленувам и отсега нататък. Със фамилията ми се радваме на идното, в това число и на провокациите, които ни чакат. Африка е напълно ново място за нас. Никога не сме били там, през настъпващото лято за пръв път ще посетим района. Но от моите колежки и сътрудници знам какво ни чака и доста се веселя на новите хоризонти.
Пожелаваме Ви на добър час!
Господин Зитих, като началник на районното програмно бюро на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на немската фондация " Конрад Аденауер ". Колко тъкмо продължи Вашето българско премеждие?
- Почти пет години. Преди това бях натрупал много опит в чужбина, познавах Източна Европа, само че за Югоизточна Европа знаех малко.
А какви бяха упованията Ви по отношение на Югоизточна Европа и България?
- Аз съм роден в тогавашната Германска демократична република и в следствие от това имах съответното схващане и настройка по отношение на България, само че в този момент би трябвало да си призная, че то беше незадълбочено. Да, имах в съзнанието си някакъв облик за България, само че нямах никакъв опит. Какво тъкмо знаех? По времето на Германска демократична република знаехме за почивките на Черно море и сладко вино " Кадарка от Розовата котловина ", което не беше вкусно
Дори беше непоносимо.
- Да (смее се). Тези две неща помнех, като и двете не бяха еднопосочно позитивни. През последните пет години обаче претърпях доста позитивни неща тук.
Как бихте ги подредили?
- Първо би трябвало да направя разграничението сред персоналния ми живот и служебната ми активност. В персонален проект съм претърпял съвсем единствено хубави неща, прекараното време в България беше доста прелестно. Но освен в България, а в цяла Югоизточна Европа - ние обиколихме с колата всички тези страни, и то няколко пъти. Запознахме се с прелестни хора, радвахме се на чудесната природа и вкусната храна, радвахме се на планините и на отличните виновност. В този смисъл ще отнесем в сърцата си едни прелестни мемоари.
А в професионално отношение? Какви триумфи, само че и какви неуспехи реализира Медийната стратегия на фондация " Конрад Аденауер " за тези пет години?
- Програмата се разгръща върху цяла Югоизточна Европа. Ние следим медийната обстановка и работата на публицистите в 10 страни. Положителното на тази наша районна стратегия е, че работим по трансгранични тематики. То е и огромно преимущество, тъй като по този начин съумяваме да създадем необятни мрежи, които се простират оттатък държавните граници. И в това време прехвърляме мостове сред Германия и Югоизточна Европа. Съвсем съответно бих изброил три сполучливи наши плана.
Първо: тематиката за дезинформацията, за разпространението на дезинформация в района, което. Преди две години ние успяхме да осигурим място за гост-преподавател в Софийския университет, организирахме и редица независими планове в тази област, а тази година. Всичко това беше голям триумф!
На второ място е огромното внимание, което отдаваме на публичните електронни медии, които са основен детайл на всяко едно демократично общество. Поради това за тях би трябвало да се поставят грижи, да им се обезпечи поощряване и финансиране. По тази тематика ние всяка година организираме една огромна среща на всички генерални шефове на публични медии от цяла Югоизточна Европа, от Балтийските страни, Украйна и Грузия, дружно с мениджърския личен състав и с присъединяване на Европейския съюз за радио и телевизия. На тези срещи се откриват контакти и се разискват всички настоящи въпроси.
И третият огромен триумф: преди три години основахме стипендии за студенти по публицистика. За нас е изключително значимо да насърчаваме млади публицисти, тъй като те са бъдещето на медийната среда. Междувременно излъчихме редица прелестни стипендианти, които се развиват в специалността. Само преди 2 седмици тук, в България се организира втората годишна среща на стипендиантите ни, с които аз съм извънредно горделив. Радваме се, че ги насърчаваме, изключително като виждаме какви триумфи реализират и по какъв начин основават мрежи между тях.
Вие си тръгвате и евентуално ще се надигнат страхове, че Медийната стратегия може да пострада. Има ли съображение за такива страхове?
- Не, по никакъв метод. Тук на мое място идва един умел публицист, който дълги години ръководеше Медийната стратегия за южната част на Африка. Той добре познава фондацията " Конрад Аденауер ", нашите стратегии и нашите планове, така че аз съм твърдо уверен, че ще поеме работата с огромен ангажимент, с мотивация и професионализъм.
Медийната стратегия се разгръща върху 10 страни, само че централата ѝ е тук, в България. А Вие самият в това време натрупахте задълбочени знания за медийната обстановка в България. Как я оценявате сега?
- Ако хвърлим взор към, ще установим, че когато аз пристигнах тук пред 5 години, България попадаше някъде на 111-112 място по медийна независимост. Честно да Ви кажа, това съгласно мен беше нереалистично, в това число и на фона на сравнението с другите страни в района.
Несправедливо?
- Да, и незаслужено, в случай че би трябвало да сме откровени. За всеки наблюдаващ, който познава медиите в Югоизточна Европа, би трябвало да е ясно, че в някои от страните ситуацията е по-трудно, много по-трудно. Трябва да имаме поради, че системата за оценяване на медийната независимост е доста комплицирана и сложна. Тази система беше изменена преди две години - съгласно мен това е една значима и вярна стъпка. И България към този момент излезе на 71 място, което е много по-реалистично.
Значи всичко е наред?
- За страдание, не напълно. И в България, и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект. А тя е витално значима за всяка народна власт! И то за всички прослойки в обществото. Всички би трябвало добре да схващат каква роля играят медиите, каква роля играе журналистът в едно същински демократично общество, кои са критериите.
Хендрик Зитих: Българското общество не осъзнава потребността от качествена публицистика Но този въпрос има и финансово измерение.
- Да, безусловно, качествената публицистика коства пари. Трябва да сме наясно, че в случай че политиката и обществото не възприемат публицистите като четвъртия темел на демокрацията, тогава и самото общество няма да работи както би трябвало. Освен това публицистите не трябва да изпадат в зависимости.
© Privat
В България и в другите страни от района качествената публицистика не е изключително на респект, споделя пред " Дойче веле " Хендрик Зитих. А тя е витално значима за всяка народна власт.
В Югоизточна Европа аз се срещнах с доста извънредно положителни журналистки и публицисти, които добре схващат каква е ролята и отговорността им. Но, няма какво да се лъжем: има задоволително други публицисти, които са подвластни, които работят едностранчиво. Това не трябва да е по този начин. Ето за какво би трябвало да се покачва чувствителността на хората за нуждата от качествена публицистика.
Да не приказваме, че отсреща ни се задават редица нови провокации: цифровият свят, мултимедиалността, рецесията на доверието освен към медиите, само че и към всички останали публични структури, а и супер настоящата тематика:, до които той ще докара в медийния свят.
Вашият профил е обвързван с медиите, само че живеете в България и следите политическото състояние. Как го оценявате сега?
- Оценката на политическата обстановка в България с признателност отпущам на колежките и сътрудниците от районното бюро на фондацията " Конрад Аденауер " за България. Все отново персонално аз като европеец и жител на Европейски Съюз, който пет години имаше шанса да живее в България, ще кажа следното: През последните две години всички деликатно следяхме какво се случва, в страната се организираха пет пъти избори, политическата система е комплицирана и много объркана, само че като европеец доста се веселя, че.
Много се веселя, че това държавно управление е прозападно насочено, че България ясно и недвусмислено е пуснала котва в западната система - там ѝ е мястото, в Европейски Съюз и в НАТО. Непосредствено обвързвана с този факт е и поддръжката за Украйна в битката ѝ против. Защото Украйна се бори освен за себе си,, за единството на Европа. В този смисъл доста се радваме на поддръжката за Украйна и аз съм благополучен, че сега България дава ясни знаци в това отношение.
Време е за неофициален Алианс за качествена публицистика в България Вие споменахте сътрудниците си от районното бюро на фондацията и. Да, те правят чудесна аналитична работа, само че в българските медии от време на време има рецензии, че. Както се споделя също, че фондацията " Фридрих Науман " през годините е подпомагала. Как Вие виждате тези партийни " родства " на интернационалната сцена? Примерно: дали са социалисти в западноевропейския смисъл?
- На по този начин заложен въпрос ми е мъчно да отговоря, само че ще го дефинирам малко по-различно. Германските политически фондации играят в чужбина една и съща роля: те предизвикват демокрацията и върховенството на закона, работят за единението на Европа и трансферират мост към. Тези фондации са значима част от немската външна политика и съгласно мен правят чудесна работа. Всяка от тези фондации самостоятелно взема решение въпроса за целите и посоките на съдействие и не е моя работа да го разясня. Мога да кажа за нашата фондация " Конрад Аденауер ": ние работим почтено и това се приема добре. И си сътрудничим с разнообразни и доста качествени сътрудници.
Последен въпрос, господин Зитих: Какви са упованията Ви към работата в Южна Африка, за където заминавате?
- Аз от много време съм мечтал да работя зад граница, а в идеалния случай и да се занимавам с медии. Тази моя фантазия се сбъдна преди пет години, само че аз не преставам да я бленувам и отсега нататък. Със фамилията ми се радваме на идното, в това число и на провокациите, които ни чакат. Африка е напълно ново място за нас. Никога не сме били там, през настъпващото лято за пръв път ще посетим района. Но от моите колежки и сътрудници знам какво ни чака и доста се веселя на новите хоризонти.
Пожелаваме Ви на добър час!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ