Хемингуей някога е казал, че всичко, което се намира далече

Хемингуей в миналото е споделил, че всичко, което се намира надалеч от вода е провинция. Не би трябвало да пропущаме обстоятелството, че преди епохи, всеки по-сериозен водоем се трансформира във връзка сред градове, канал на търговия и извор на просвета. Един от градовете, повлиян извънредно доста от този факт е Русе. Не инцидентно даже архитектурата там потвърждава съществуването на живот, който не би могъл да се срещне на други места.

Цивилизацията там стартира някъде през II в пр.н.е. и това също не би трябвало да ни изненадва. Във времето, всеки държател се е опитвал да трансформира града в цитадела и до някаква степен е имал триумфи, само че по-големите триумфи се дължат на жителите, които даже и през Османско господство не престават да построяват Русе. Комбинацията от архитектура, поданици и локация може да трансформира целият град в музей, запазвайки следите на редица генерации.

Не би трябвало да забравяме, че изкуството също е на особена респект. Именно в Русе можем да открием дом на нобелов лауреат по литература – Елиас Канети. Впрочем огромна част от постройките оживяват благодарение на италиански дизайнери. И въздействието на Италия може да бъде видяно още от времето на Римската империя. Любопитен факт е, че и от там потегля оперното изкуство. В края на XVI век можем да видим по какъв начин културният живот основава нов тип изкуство, в което артист и оркестър пресъздават творба по метод, който до този миг не е прочут.

Три века по-късно Русе посреща може би най-висшата форма на музиката, създавана в миналото. Желанието за налагането на този музикален жанр притегля най-различни музиканти, хорови обединения и още доста други. Така в зората на XX век русенци се радват на опери от Вагнер – „ Танхойзер “, Джузепе Верди – „ Ернани “ и на Шарл Гуно – Фауст. Всичко се случва само и единствено с любовта към културата и изкуството. Докато тези опери обаче се свирят при започване на XX век, в края на XIX можем да видим основаването на Музикално Дружество „ Лира “. Негови създатели са А. Паунов и П. Трифонов.

Те обаче не са единствените, оперни и музикални трупи се образуват непрекъснато и в резултат на това огромно предпочитание, русенци вземат решение, че е време да се снабдят с опера. Стъпките несъмнено са бързи, а доста скоро и родните композитори ще оставят своя знак в музикалната история. Така се ражда и Оперна Дружба през 1919 година е един от главните помощници в основаването и оформянето на театралното наличие. Първата премиера е операта „ Камен и Цена “ от Иван Иванов.

За страдание идват и по-тежки времена за изкуството, което до този миг е било допустимо благодарение на частни средства и от време на време води до краткотрайно преустановяване на активност. През 1949 година Оперна Дружба е одържавена и трансформирана в „ Народна опера – Русе “. През 1952 година към този момент е изцяло независима административна единица и неин първи шеф е Георги Чендов.

Успехът се дължи на представянето на прегледа на оперните театри в София с „ Дон Паскуале “ от Доницети. През 1955-1956 година Русенската опера свири в София, а в програмата са заложени произведения като „ Ловци на бисери “, „ Селска чест “, „ Риголето “ и други. В Русе се построява и новият дом на операта, който и до през днешния ден се счита за емблема, а първата оперета за русенци там е „ Евгений Онегин “ от Чайковски. Сътрудничеството с други опери и Съюза на композиторите в Москва също не би трябвало да се пропуща.

Самият Дмитрий Шостакович взима присъединяване за подготовката на „ Катерина Измайлова “, която има особено готова версия за русенската аудитория. Малко по-късно Шостакович става и почетен жител на дребната Венеция. В същата опера през 50-те и 60-те години на предишния век изгравя и по този начин наречената „ Звездна тройка “ – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. Солистите получават интернационална популярност, благодарност на своите съграждани, а през днешния ден същите имат и монумент, с който да припомнят на своите съграждани за достиженията си в областта на изкуството.

Не липсват и визити на звезди от международен мащаб, както и участия в чужбина. Русенската опера има записи в златния фонд на БНР и Българска национална телевизия, притежател е на наградата „ Кристална лира “ през 2003 година, 2004 година, 2005 година, 2006 година, 2014 година БНР връчва и премията „ Ансамбъл на годината “ през 2015 година 101-годишната история сигурно има още доста истории за шерване, само че предлагаме на читателите да се срещнат персонално с нея или даже да я чуят.

Заглавна фотография: By Собствена творба – Любителска фотография правена от мен. Amateur photo made by me., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25153538