Хелмут Кол: един голям европеец
Хелмут Кол по време на първите свободни избори в Източна Германия през 1990 година
Още по тематиката
70 години след проекта " Маршал ", неговият триумф и обсег не престават да го вършат настоящ на всички места по света
Архитектът на обединена Германия и първенец на европейската интеграция Хелмут Кол умря на 87-годишна възраст предишния петък. Наред с Маргарет Тачър и Роналд Рейгън той бе един от знаковите консервативни политици на 80-те - декадата, която предопредели края на Студената война. Един от бащите на еврото, вярата на Хелмут Кол в обединена постнационална Европа е разбиране, вкоренено надълбоко у него поради персоналните му мемоари от разрухата и разделения континент, който оставя Втората международна война.
За Германия Кол ще остане в историята като най-дълго управлявалият канцлер (16 години; за съпоставяне - Ангела Меркел навлиза в своята 12-а година на управление), който съумя да сплоти страната след рухването на Берлинската стена. Макар и във вътрешнополитически проект той да е спорен водач, който слиза от сцената с великански скандал, Кол има незабравим почерк върху немската политика и през днешния ден е оценен по значимите му достижения - въвеждането на обществен дневен ред в немския консерватизъм, борбата за обединяването на Западна с Източна Германия и построяването на имидж на Германия като на приближен сътрудник на европейските страни.
Въпреки комплицираните си връзки с него през последните години след гибелта му Ангела Меркел сподели с треперещ глас: " Отнасям се с голям почит и признателност към неговия живот и работа. Ще ни отнеме време, преди да осъзнаем какво в действителност сме изгубили. " Президентът на Франция Еманюел Макрон написа в Twitter на немски " Загубихме един огромен европеец ", а президентът на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер поръча всички знамена на Европейски Съюз да бъдат свалени на половина в чест на Хелмут Кол.
Роден през 1930 година в индустриалния град на Рейн Лудвигсхафен, Кол израства в семейство католици от междинната класа и има щастливата орис младостта му да го избави от това да стане съизвършител на нацисткия режим. Макар да е свикан във Вермахта през 1945 година, той в никакъв случай не вижда фронта и е едвам на 16 години, когато се записва в младежкото крило на Християндемократичeския съюз (ХДС). Учи право и политически науки в университета, а докторатът му е на тематика поствоенната реорганизация на политическите партии в родната му провинция Рейнланд-Пфалц.
Следващите 20 години от живота си Хелмут Кол посвещава на това да се изкачва в стълбицата на локалната политика. През 1969 година става най-младият министър-председател на Рейнланд-Пфалц, а четири години по-късно е определен за народен водач на ХДС - пост, на който се задържа в продължение на 25 години. Спечелва си престижа на демократичен модернизатор на своята партия. Макар и уверен антикомунист, стопански Кол не е с десни убеждения. Вярва в великодушната обществена страна и съумява да интегрира обществени проблеми в по-широкия закостенял дневен ред.
В. Financial Times го назовава " несъзнателен заповедник на властта " и точно неговите ловки политически умения го издигат до върха през 1982 година По това време в ръководството тече разделяне във връзка с икономическата политика сред социалдемократите, тогава водени от Хелмут Шмит, и защитаващата свободния пазар Партия на свободните демократи (ПСД). Възползвайки се от това, Кол съумява да притегли ПСД на своя страна, а по-късно да провокира предварителни избори, които печели шумно през март 1983 година
Взимайки властта, Хелмут Кол заварва тежко завещание - рекордна безработица, висок обществен дълг и намаляваща конкурентоспособност. Но трансформиращото събитие в кариерата му, което го изстрелва в центъра на международната сцена, е рухването на Берлинската стена, когато той съзира опция да реализира обединяване на Германия. Макар и от днешна позиция то да наподобява като логически свършек на Студената война, по това време доста гласове се афишират за опазване на Източна Германия като обособена страна. Кол обаче е уверен в противоположното и съумява да убеди администрацията на Джордж Буш да го поддържа. А фактът, че афишира, че старите немски територии - линията Одер - Ниса, ще си останат в границите на Полша, му обезпечава и заричане от Михаил Горбачов, че Москва ще разреши на немското обединяване да успее.
Макар да остава най-големият политически успех на Хелмут Кол, обединяването на Германия е скъпо решение, което предопределя бъдещите му политически проблеми. Икономическата и обществена интеграция, които вършат немският политически съюз сполучлив, постановат и голяма финансова тежест върху страната. В края на 90-те Западна Германия изпада в криза и увеличаващата се безработица взима главата на Кол, който е тежко победен на изборите през 1998 година от Герхард Шрьодер и Социалдемократическата партия.
На идната година в ХДС пък избухва вътрешен финансов скандал, в който Хелмут Кол е упрекнат, че е приел анонимни дарения в размер на 2 млн. немски марки и отхвърля да заяви обществено източника на средствата. Той е заставен да се отдръпна като ръководител на партията, подтикван към изхода и от персонално определената от него негова наследница Ангела Меркел. Тя приканва обществено ХДС да продължи напред без " остарелия си военен кон ".
Това счупва трайно връзките сред двамата, като години по-късно, когато Меркел е към този момент канцлер, Кол не си икономисва рецензиите към нейната технократска политика, която съгласно него унищожава вярата в сплотеното европейско семейство, което той толкоз се бори да сътвори. " Sie macht mein Europa kaputt " ( " Тя унищожава моята Европа " ), споделя той по този мотив.
Упоритостта, с която Кол преследва възстановяване на връзките на Германия със западния свят, е неговият важен принос във външната политика. Поддържайки топли връзки с водачи като Франсоа Митеран, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Бил Клинтън, Михаил Горбачов и Борис Елцин, той съумява да ги убеди, че Германия не е опасност за мира. Когато напуща поста на канцлер през 1999 г, Германия е обединена, и е другар - за първи път - с всеки собствен комшия.
Още на втората година от ръководството си като канцлер Кол провежда знакова среща с президента на Франция Франсоа Митеран. Датата е 22 септември 1984 година, 70 години след започването на Втората международна война, а мястото - на борбата при Вердюн, където са починали общо над 1 милион немски и френски бойци по време на Първата международна война. Фотографията от това събитие, която запечатва по какъв начин двамата водачи се държат за ръце по време на отдаването на респект към починалите, е знакова проява на зарастването на раните.
Кол заздравява и връзките със Съединени американски щати, като макар вътрешнополитическа опозиция съумява да прокара противоречиво решение на НАТО да разположи нуклеарни ракети в Германия. То идва в отговор на сходни дейности от страна на Съветския съюз в Източна Европа, само че му носи редица митинги от пацифистки придвижвания в Германия. Въпреки това Кол остава предан покровител на НАТО и Запада и приема това въоръжаване като част от натиска на Запада върху Съветския съюз, който в последна сметка води и до колапса на режима.
Личната връзка сред Кол и Митеран оформя основата на взаимоотношението им и в преследването на общи европейски цели. Сред тях е Договорът от Маастрихт през 1992 г, който води до основаването на единната европейска валута. И макар че някои от компромисите, които Кол прави тогава, водят до актуалната рецесия на еврото, той остава последовател на концепцията до края си. Дори по време на рецесията през последните години Кол приканва своите съграждани да бъдат по-милостиви към своите европейски братя и сестри в неволя, тъй като по-добре от всеки знаят какъв брой доста Германия е разчитала на помощта на другите по време на личните си тествания.
Още по тематиката
70 години след проекта " Маршал ", неговият триумф и обсег не престават да го вършат настоящ на всички места по света
Архитектът на обединена Германия и първенец на европейската интеграция Хелмут Кол умря на 87-годишна възраст предишния петък. Наред с Маргарет Тачър и Роналд Рейгън той бе един от знаковите консервативни политици на 80-те - декадата, която предопредели края на Студената война. Един от бащите на еврото, вярата на Хелмут Кол в обединена постнационална Европа е разбиране, вкоренено надълбоко у него поради персоналните му мемоари от разрухата и разделения континент, който оставя Втората международна война.
За Германия Кол ще остане в историята като най-дълго управлявалият канцлер (16 години; за съпоставяне - Ангела Меркел навлиза в своята 12-а година на управление), който съумя да сплоти страната след рухването на Берлинската стена. Макар и във вътрешнополитически проект той да е спорен водач, който слиза от сцената с великански скандал, Кол има незабравим почерк върху немската политика и през днешния ден е оценен по значимите му достижения - въвеждането на обществен дневен ред в немския консерватизъм, борбата за обединяването на Западна с Източна Германия и построяването на имидж на Германия като на приближен сътрудник на европейските страни.
Въпреки комплицираните си връзки с него през последните години след гибелта му Ангела Меркел сподели с треперещ глас: " Отнасям се с голям почит и признателност към неговия живот и работа. Ще ни отнеме време, преди да осъзнаем какво в действителност сме изгубили. " Президентът на Франция Еманюел Макрон написа в Twitter на немски " Загубихме един огромен европеец ", а президентът на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер поръча всички знамена на Европейски Съюз да бъдат свалени на половина в чест на Хелмут Кол.
Роден през 1930 година в индустриалния град на Рейн Лудвигсхафен, Кол израства в семейство католици от междинната класа и има щастливата орис младостта му да го избави от това да стане съизвършител на нацисткия режим. Макар да е свикан във Вермахта през 1945 година, той в никакъв случай не вижда фронта и е едвам на 16 години, когато се записва в младежкото крило на Християндемократичeския съюз (ХДС). Учи право и политически науки в университета, а докторатът му е на тематика поствоенната реорганизация на политическите партии в родната му провинция Рейнланд-Пфалц.
Следващите 20 години от живота си Хелмут Кол посвещава на това да се изкачва в стълбицата на локалната политика. През 1969 година става най-младият министър-председател на Рейнланд-Пфалц, а четири години по-късно е определен за народен водач на ХДС - пост, на който се задържа в продължение на 25 години. Спечелва си престижа на демократичен модернизатор на своята партия. Макар и уверен антикомунист, стопански Кол не е с десни убеждения. Вярва в великодушната обществена страна и съумява да интегрира обществени проблеми в по-широкия закостенял дневен ред.
В. Financial Times го назовава " несъзнателен заповедник на властта " и точно неговите ловки политически умения го издигат до върха през 1982 година По това време в ръководството тече разделяне във връзка с икономическата политика сред социалдемократите, тогава водени от Хелмут Шмит, и защитаващата свободния пазар Партия на свободните демократи (ПСД). Възползвайки се от това, Кол съумява да притегли ПСД на своя страна, а по-късно да провокира предварителни избори, които печели шумно през март 1983 година
Взимайки властта, Хелмут Кол заварва тежко завещание - рекордна безработица, висок обществен дълг и намаляваща конкурентоспособност. Но трансформиращото събитие в кариерата му, което го изстрелва в центъра на международната сцена, е рухването на Берлинската стена, когато той съзира опция да реализира обединяване на Германия. Макар и от днешна позиция то да наподобява като логически свършек на Студената война, по това време доста гласове се афишират за опазване на Източна Германия като обособена страна. Кол обаче е уверен в противоположното и съумява да убеди администрацията на Джордж Буш да го поддържа. А фактът, че афишира, че старите немски територии - линията Одер - Ниса, ще си останат в границите на Полша, му обезпечава и заричане от Михаил Горбачов, че Москва ще разреши на немското обединяване да успее.
Макар да остава най-големият политически успех на Хелмут Кол, обединяването на Германия е скъпо решение, което предопределя бъдещите му политически проблеми. Икономическата и обществена интеграция, които вършат немският политически съюз сполучлив, постановат и голяма финансова тежест върху страната. В края на 90-те Западна Германия изпада в криза и увеличаващата се безработица взима главата на Кол, който е тежко победен на изборите през 1998 година от Герхард Шрьодер и Социалдемократическата партия.
На идната година в ХДС пък избухва вътрешен финансов скандал, в който Хелмут Кол е упрекнат, че е приел анонимни дарения в размер на 2 млн. немски марки и отхвърля да заяви обществено източника на средствата. Той е заставен да се отдръпна като ръководител на партията, подтикван към изхода и от персонално определената от него негова наследница Ангела Меркел. Тя приканва обществено ХДС да продължи напред без " остарелия си военен кон ".
Това счупва трайно връзките сред двамата, като години по-късно, когато Меркел е към този момент канцлер, Кол не си икономисва рецензиите към нейната технократска политика, която съгласно него унищожава вярата в сплотеното европейско семейство, което той толкоз се бори да сътвори. " Sie macht mein Europa kaputt " ( " Тя унищожава моята Европа " ), споделя той по този мотив.
Упоритостта, с която Кол преследва възстановяване на връзките на Германия със западния свят, е неговият важен принос във външната политика. Поддържайки топли връзки с водачи като Франсоа Митеран, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Бил Клинтън, Михаил Горбачов и Борис Елцин, той съумява да ги убеди, че Германия не е опасност за мира. Когато напуща поста на канцлер през 1999 г, Германия е обединена, и е другар - за първи път - с всеки собствен комшия.
Още на втората година от ръководството си като канцлер Кол провежда знакова среща с президента на Франция Франсоа Митеран. Датата е 22 септември 1984 година, 70 години след започването на Втората международна война, а мястото - на борбата при Вердюн, където са починали общо над 1 милион немски и френски бойци по време на Първата международна война. Фотографията от това събитие, която запечатва по какъв начин двамата водачи се държат за ръце по време на отдаването на респект към починалите, е знакова проява на зарастването на раните.
Кол заздравява и връзките със Съединени американски щати, като макар вътрешнополитическа опозиция съумява да прокара противоречиво решение на НАТО да разположи нуклеарни ракети в Германия. То идва в отговор на сходни дейности от страна на Съветския съюз в Източна Европа, само че му носи редица митинги от пацифистки придвижвания в Германия. Въпреки това Кол остава предан покровител на НАТО и Запада и приема това въоръжаване като част от натиска на Запада върху Съветския съюз, който в последна сметка води и до колапса на режима.
Личната връзка сред Кол и Митеран оформя основата на взаимоотношението им и в преследването на общи европейски цели. Сред тях е Договорът от Маастрихт през 1992 г, който води до основаването на единната европейска валута. И макар че някои от компромисите, които Кол прави тогава, водят до актуалната рецесия на еврото, той остава последовател на концепцията до края си. Дори по време на рецесията през последните години Кол приканва своите съграждани да бъдат по-милостиви към своите европейски братя и сестри в неволя, тъй като по-добре от всеки знаят какъв брой доста Германия е разчитала на помощта на другите по време на личните си тествания.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ