Разбира се, че няма да те питат ИСКАШ ли да те тровят
… тъй като най-вероятно ще кажеш НЕ! и ще им кажеш да си гледат работата…
Референдумът „ за " или „ срещу " построяването на инсинератор за боклуци в София НЯМА да има. Точка. Решено е. А мнението си го резервира за себе си!
***
Ето за какво информацията е най-ценното, което можеш да притежаваш. На процедура, „ нещо като спор “ се води с хората, само че постоянно едностранно и като ги питат дали желаят или друг инсинератор за горене на отпадък в София, те не знаят. Просто не знаят. И дават отговор съгласно политическите си пристрастия.
Ако са „ почитатели “ на тези, които го оферират, са „ за “, несъмнено, без да могат да обяснят за какво, единствено повтарят рефрена: „ такива има и в Австрия, и на други „ чисти “ места в Европа “. Предъвкани изречения, повтаряни от тях, без да знаят даже правилно ли е или не.
Реално видяно, е правилно – да, има такива инсинератори, само че те не са издигнати през вчерашния ден или през днешния ден. Строени са, когато това е била „ най-хубавата концепция “.
10 години се приказва за този план у нас. За 10 години доста малко хора си направиха труда да ревизират по какъв начин стоят нещата. Това е едно, второ: за 10 години светът се промени по този начин фрапантно, че този инсинератор просто остаря морално толкоз, че се трансформира в хумореска.
Кока-Кола влага в разградими бутилки за еднократна приложимост. Хората живеят в бъдещето, ние ще горим отпадък.
Искам да си го визиите: бутилките на Кока-Кола ще бъдат напълно, 100% направени от биоразградими фибри (тоест 100% рециклируеми) до 2023 година, а ние занапред ще сътворяваме място, на което ще събираме отпадък, който да горим. Насред столицата си!
„ Ама то има и на други места “ изобщо не ми е задоволително като аргумент! Това е най-примитивният метод да се опитваш да ме убедиш в каквото и да било. Особено пък, когато тези „ други места “ към този момент се отхвърлят от тази концепция.
Ние сме от последните градове в Европа, които ще употребяват тази технология. Край. Няма да има повече утвърждения това да се случва. Това какво ви приказва? Че е станало ясно: нездравословно е и има по-добри способи за ръководство на отпадъците! А не морално остарели инсинератори.
От болшинството в общинския съвет обаче повтарят същото, а някак си съумяват да му придадат различен смисъл. Да, те споделят, че сме измежду последните, които ще го вкарат, само че го извъртат да звучи, че ние „ догонваме “, тъй като било имало към този момент над 400 такива съоръжения в Европа.
Нужно ли е, в случай че тези „ стъпки “ към този момент са извървени от други, в случай че уроците са научени от други, в случай че образците са дадени… нужно ли е да ги повтаряме и да вършим остарели неща, с цел да имитираме Европа, каквато е била, а не да бъдем част от нея, каквато е през днешния ден? Тоест: в случай че в предишното са боядисвали детските играчки с оловна багра, нужно ли е „ да ги догонваме “ и да повторим модела? Не може ли непосредствено да отидем на това, което се прави сега, без да повтаряме старите неща? Цяла Европа модифицира проектите си за ръководство на отпадъците, залагайки на преработването, а ние ще горим отпадък, а кофите за преработване още ги гледаме като магаре—компютър.
Ако някое изостанало племе в неразучена част на планетата през днешния ден реши да догонва цивилизацията, ще му препоръчате ли да мине през всички стъпки, с цел да „ догони “? През пиенето на живак, оловната багра, хероин в детските сиропи за кашлица? Или напряко ще им дадете актуалните медикаменти?
Европа споделя, че това е скапана и остаряла, и рискова технология и към този момент ѝ поставя край, а ние се ФУКАМЕ, че, видите ли – сме хванали въпреки всичко финала, не сме изостанали, ще можем да си замърсяваме въздуха ОЩЕ. Догонваме…
С чудото на кой ПР-трик ще ме убедите, че приказките на Фандъкова и целия общински съвет за „ зелена “ София, които ги слушахме предизборно, а и посред суматохата с мръсния въздух напълно неотдавна, са откровени, в случай, че делата сочат ДРУГО?
Говоренето е на ниска цена, господа, на думи всеки може всичко. Ето: „ Аз Съм Космонавт!!! “ Какво ще кажете? На думи може всичко. Но на процедура: седнал съм зад един компютър и пиша, не се рея в космоса.
Точно, както и вие в СОС на думи сте доста „ еко “ и „ зелени “ и мислите за нас и нашето здраве, а на процедура желаете да извършите инсинератор, който ще отделя ОЩЕ 13 тона фини прахови частици, които ще се прибавят към тези, които ВЕЧЕ са проблем и колкото да дишахме през зимата—сещате се… тези, които обещахте, че ще намалите, а не увеличите.
Започнах с това, че информацията „ е най-ценното, което можеш да притежаваш “. Ето какво сподели Малина Едрева от ГЕРБ-СДС: „ Ако градът беше срещу, щеше от дълго време да стане ясно “.
Въпроси…?
И, действително видяно, сухите обстоятелства са някак на нейна страна, тъй като:
1. на града не му пука;
2. градът няма информация, че да заеме позиция „ за “ или „ срещу “;
3. НА ГРАДА НЕ МУ ПУКА! и по тази причина не се и прави даже на заинтригуван, че да изрича мнение. Апатията е на цялостна пара и автопилот.
Едрева, с помощта на личната ни липса на инстинкт за самозапазване и хронична религия, че „ по този начин и по този начин нищо не зависи от мене! “… съумя да ни затвори устите с тъкмо 9 думи. „ Ако градът беше срещу, щеше от дълго време да стане ясно “.
Говорим за: ОЩЕ 256 тона азотни окиси, 64 тона серни окиси и 13 тона фини прахови частици, добавени към ВЕЧЕ съществуващия проблем.
Ето какво още сподели Едрева:
„ Остава да игнорирате всички специалисти в България и отвън нея и да се заигравате с терзанията на хората “.
Хм…
„ Всички “…?
Много свободно боравим с думите, ми се коства пък на мен. Да видим…
Още преди седем години университетът Йейл разгласява проверяващ материал (‘Incineration Versus Recycling: In Europe, A Debate Over Trash‘) на Нейт Селтенрич, в който обосновано се приказва за това, че инсинераторите са печеливши за притежателите си, само че с малко изгоди и доста вреди за близките.
В материала е представен Пал Мартенсон от Швеция, който с образци свежда нещата до следното: „ Пластмасите са извънредно примамливи за горене, тъй като са създадени от нефт и основават повече сила при горене, повече от съвсем всеки различен материал. Затова и те [собствениците] не си вършат доста труд да ги отделят от другите боклуци “.
Това е единствено част от аргументите замърсяването от инсинераторите да е толкоз рисково (нещо, което не ни казват).
Какъв е казусът ли? Както ясно се разказва и в материала на Селтенрич, при горенето на пластмаса във въздуха се отделя огромно количество рискови диоксини. Както към този момент споменахме, въздухът в София И ТАКА си е токсичен.
Все още не съществува филтър или филтърна система, които да се оправят с тези диоксини.
***
Почти 1000 индивида на година умират в София, поради заболявания, свързани с мръсния въздух.
Още нещо: събирането и горенето на боклуци съвсем изцяло обезсмисля напъните и самодейностите за повече преработване. Основен проблем при съществуването на инсинератор в града ти е това, че притежателите ангажират теб и града ти с дълготраен контракт – 20-30 години, от време на време и повече, през което време би трябвало да генерирате задоволително отпадък за горене. Достатъчно гориво, с други думи. Това подтиква „ производството “ на отпадък, ликвидира самодейността за рационално основаване на боклук, а и политиката за преработване отива на кино. Тоест: отново ще работим в противоположна посока на цяла Европа и специалистите, които след години проучвания, са разбрали, че преработването е най-хубавият способ, и отново ще сме наобратно и на личния си интерес, и против личното си здраве.
Инсинераторът ще се намира на единствено 2 км от центъра на София. Тук, под носовете ни. Има и още една малко детайлност, която все не помнят да ни споделят: цялостният потенциал на инсинератора е за изгаряне на 3 пъти повече боклуци, в сравнение с София „ създава “ в този момент.
Това значи, че с цел да се зарежда той, ще ТРЯБВА ДА ВНАСЯМЕ БОКЛУК за горене. А сякаш точно това ни притесняваше досега… Противоречията стават прекомерно доста.
Нали си представяте картинката: кръстосващите из града камиони с отпадък, а след това същият този отпадък (или най-малко най-отровните му и токсични съставки) ще го дишаме. И нали… „ Да го дишаш! “ става новото: „ Да го д*х@ш! “
И да се върнем там, откъдето започнахме: правото ти на информация, от която си лишен, и резултатът от това.
Имаш право на информация, само че тя не е достигнала до теб, по редица аргументи. В резултат на това болшинството в СОС ти споделя, че: 1. очевидно си склонен, щом мълчиш; 2. ти нищо не разбираш, тъй че ще е неточност да те питат какво мислиш. Ето:
„ Референдумите са положителни по ясни тематики, където може да се каже „ да " или „ не " без значение от равнището на подготовка. Референдумите обаче се употребяват от демагози… “ (Прошко Прошков).
Не ставаш, с други думи, не разбираш. Щом мълчиш, значи си склонен, а в случай че се обадиш, да кажеш, че не си, значи нищо не разбираш и „ тебе никой не те пита! “ Очарователно за едно демократично ръководство да ти приказва такива неща, ДОКАТО те трови с отпадък, ДОКАТО ти дава обещание да понижи отровите във въздуха…
Делата, делата… не думите! Делата гледайте.
И за край, ето две неща, които доста ме тормозят изначално:
1. тези хора от СОС не живеят на доста по-различно/далечно място от мен и теб; и те са тук, и те дишат и ще дишат отровите, и те ще се разболяват и техният живот ще се редуцира. Но поради нечий „ интерес “ са склонни да се тровят. Те безусловно се самоубиват, с цел да спазят „ обещанието “, което са поели към „ индивида на индивида “ да изкара едни пари. Те поставят интереса даже пред личния си живот… какво остава, защо изобщо приказваме, когато на везните е моят или твоят…?
2. манталитетът… доста пъти съм го казвал: те не са паднали от небето, те са едни от нас, ние всеобщо сме такива – загрижени, но не съвсем; желаеме смяна, но някой различен да я направи; пука ни, но „ да не ни занимават доста “; нервира ни, но ще мълчим; не е хубаво, но „ то тука е по този начин “; желаеме, но не настояваме, да не зèме да стане нещо.
Референдумът „ за " или „ срещу " построяването на инсинератор за боклуци в София НЯМА да има. Точка. Решено е. А мнението си го резервира за себе си!
***
Ето за какво информацията е най-ценното, което можеш да притежаваш. На процедура, „ нещо като спор “ се води с хората, само че постоянно едностранно и като ги питат дали желаят или друг инсинератор за горене на отпадък в София, те не знаят. Просто не знаят. И дават отговор съгласно политическите си пристрастия.
Ако са „ почитатели “ на тези, които го оферират, са „ за “, несъмнено, без да могат да обяснят за какво, единствено повтарят рефрена: „ такива има и в Австрия, и на други „ чисти “ места в Европа “. Предъвкани изречения, повтаряни от тях, без да знаят даже правилно ли е или не.
Реално видяно, е правилно – да, има такива инсинератори, само че те не са издигнати през вчерашния ден или през днешния ден. Строени са, когато това е била „ най-хубавата концепция “.
10 години се приказва за този план у нас. За 10 години доста малко хора си направиха труда да ревизират по какъв начин стоят нещата. Това е едно, второ: за 10 години светът се промени по този начин фрапантно, че този инсинератор просто остаря морално толкоз, че се трансформира в хумореска.
Кока-Кола влага в разградими бутилки за еднократна приложимост. Хората живеят в бъдещето, ние ще горим отпадък.
Искам да си го визиите: бутилките на Кока-Кола ще бъдат напълно, 100% направени от биоразградими фибри (тоест 100% рециклируеми) до 2023 година, а ние занапред ще сътворяваме място, на което ще събираме отпадък, който да горим. Насред столицата си!
„ Ама то има и на други места “ изобщо не ми е задоволително като аргумент! Това е най-примитивният метод да се опитваш да ме убедиш в каквото и да било. Особено пък, когато тези „ други места “ към този момент се отхвърлят от тази концепция.
Ние сме от последните градове в Европа, които ще употребяват тази технология. Край. Няма да има повече утвърждения това да се случва. Това какво ви приказва? Че е станало ясно: нездравословно е и има по-добри способи за ръководство на отпадъците! А не морално остарели инсинератори.
От болшинството в общинския съвет обаче повтарят същото, а някак си съумяват да му придадат различен смисъл. Да, те споделят, че сме измежду последните, които ще го вкарат, само че го извъртат да звучи, че ние „ догонваме “, тъй като било имало към този момент над 400 такива съоръжения в Европа.
Нужно ли е, в случай че тези „ стъпки “ към този момент са извървени от други, в случай че уроците са научени от други, в случай че образците са дадени… нужно ли е да ги повтаряме и да вършим остарели неща, с цел да имитираме Европа, каквато е била, а не да бъдем част от нея, каквато е през днешния ден? Тоест: в случай че в предишното са боядисвали детските играчки с оловна багра, нужно ли е „ да ги догонваме “ и да повторим модела? Не може ли непосредствено да отидем на това, което се прави сега, без да повтаряме старите неща? Цяла Европа модифицира проектите си за ръководство на отпадъците, залагайки на преработването, а ние ще горим отпадък, а кофите за преработване още ги гледаме като магаре—компютър.
Ако някое изостанало племе в неразучена част на планетата през днешния ден реши да догонва цивилизацията, ще му препоръчате ли да мине през всички стъпки, с цел да „ догони “? През пиенето на живак, оловната багра, хероин в детските сиропи за кашлица? Или напряко ще им дадете актуалните медикаменти?
Европа споделя, че това е скапана и остаряла, и рискова технология и към този момент ѝ поставя край, а ние се ФУКАМЕ, че, видите ли – сме хванали въпреки всичко финала, не сме изостанали, ще можем да си замърсяваме въздуха ОЩЕ. Догонваме…
С чудото на кой ПР-трик ще ме убедите, че приказките на Фандъкова и целия общински съвет за „ зелена “ София, които ги слушахме предизборно, а и посред суматохата с мръсния въздух напълно неотдавна, са откровени, в случай, че делата сочат ДРУГО?
Говоренето е на ниска цена, господа, на думи всеки може всичко. Ето: „ Аз Съм Космонавт!!! “ Какво ще кажете? На думи може всичко. Но на процедура: седнал съм зад един компютър и пиша, не се рея в космоса.
Точно, както и вие в СОС на думи сте доста „ еко “ и „ зелени “ и мислите за нас и нашето здраве, а на процедура желаете да извършите инсинератор, който ще отделя ОЩЕ 13 тона фини прахови частици, които ще се прибавят към тези, които ВЕЧЕ са проблем и колкото да дишахме през зимата—сещате се… тези, които обещахте, че ще намалите, а не увеличите.
Започнах с това, че информацията „ е най-ценното, което можеш да притежаваш “. Ето какво сподели Малина Едрева от ГЕРБ-СДС: „ Ако градът беше срещу, щеше от дълго време да стане ясно “.
Въпроси…?
И, действително видяно, сухите обстоятелства са някак на нейна страна, тъй като:
1. на града не му пука;
2. градът няма информация, че да заеме позиция „ за “ или „ срещу “;
3. НА ГРАДА НЕ МУ ПУКА! и по тази причина не се и прави даже на заинтригуван, че да изрича мнение. Апатията е на цялостна пара и автопилот.
Едрева, с помощта на личната ни липса на инстинкт за самозапазване и хронична религия, че „ по този начин и по този начин нищо не зависи от мене! “… съумя да ни затвори устите с тъкмо 9 думи. „ Ако градът беше срещу, щеше от дълго време да стане ясно “.
Говорим за: ОЩЕ 256 тона азотни окиси, 64 тона серни окиси и 13 тона фини прахови частици, добавени към ВЕЧЕ съществуващия проблем.
Ето какво още сподели Едрева:
„ Остава да игнорирате всички специалисти в България и отвън нея и да се заигравате с терзанията на хората “.
Хм…
„ Всички “…?
Много свободно боравим с думите, ми се коства пък на мен. Да видим…
Още преди седем години университетът Йейл разгласява проверяващ материал (‘Incineration Versus Recycling: In Europe, A Debate Over Trash‘) на Нейт Селтенрич, в който обосновано се приказва за това, че инсинераторите са печеливши за притежателите си, само че с малко изгоди и доста вреди за близките.
В материала е представен Пал Мартенсон от Швеция, който с образци свежда нещата до следното: „ Пластмасите са извънредно примамливи за горене, тъй като са създадени от нефт и основават повече сила при горене, повече от съвсем всеки различен материал. Затова и те [собствениците] не си вършат доста труд да ги отделят от другите боклуци “.
Това е единствено част от аргументите замърсяването от инсинераторите да е толкоз рисково (нещо, което не ни казват).
Какъв е казусът ли? Както ясно се разказва и в материала на Селтенрич, при горенето на пластмаса във въздуха се отделя огромно количество рискови диоксини. Както към този момент споменахме, въздухът в София И ТАКА си е токсичен.
Все още не съществува филтър или филтърна система, които да се оправят с тези диоксини.
***
Почти 1000 индивида на година умират в София, поради заболявания, свързани с мръсния въздух.
Още нещо: събирането и горенето на боклуци съвсем изцяло обезсмисля напъните и самодейностите за повече преработване. Основен проблем при съществуването на инсинератор в града ти е това, че притежателите ангажират теб и града ти с дълготраен контракт – 20-30 години, от време на време и повече, през което време би трябвало да генерирате задоволително отпадък за горене. Достатъчно гориво, с други думи. Това подтиква „ производството “ на отпадък, ликвидира самодейността за рационално основаване на боклук, а и политиката за преработване отива на кино. Тоест: отново ще работим в противоположна посока на цяла Европа и специалистите, които след години проучвания, са разбрали, че преработването е най-хубавият способ, и отново ще сме наобратно и на личния си интерес, и против личното си здраве.
Инсинераторът ще се намира на единствено 2 км от центъра на София. Тук, под носовете ни. Има и още една малко детайлност, която все не помнят да ни споделят: цялостният потенциал на инсинератора е за изгаряне на 3 пъти повече боклуци, в сравнение с София „ създава “ в този момент.
Това значи, че с цел да се зарежда той, ще ТРЯБВА ДА ВНАСЯМЕ БОКЛУК за горене. А сякаш точно това ни притесняваше досега… Противоречията стават прекомерно доста.
Нали си представяте картинката: кръстосващите из града камиони с отпадък, а след това същият този отпадък (или най-малко най-отровните му и токсични съставки) ще го дишаме. И нали… „ Да го дишаш! “ става новото: „ Да го д*х@ш! “
И да се върнем там, откъдето започнахме: правото ти на информация, от която си лишен, и резултатът от това.
Имаш право на информация, само че тя не е достигнала до теб, по редица аргументи. В резултат на това болшинството в СОС ти споделя, че: 1. очевидно си склонен, щом мълчиш; 2. ти нищо не разбираш, тъй че ще е неточност да те питат какво мислиш. Ето:
„ Референдумите са положителни по ясни тематики, където може да се каже „ да " или „ не " без значение от равнището на подготовка. Референдумите обаче се употребяват от демагози… “ (Прошко Прошков).
Не ставаш, с други думи, не разбираш. Щом мълчиш, значи си склонен, а в случай че се обадиш, да кажеш, че не си, значи нищо не разбираш и „ тебе никой не те пита! “ Очарователно за едно демократично ръководство да ти приказва такива неща, ДОКАТО те трови с отпадък, ДОКАТО ти дава обещание да понижи отровите във въздуха…
Делата, делата… не думите! Делата гледайте.
И за край, ето две неща, които доста ме тормозят изначално:
1. тези хора от СОС не живеят на доста по-различно/далечно място от мен и теб; и те са тук, и те дишат и ще дишат отровите, и те ще се разболяват и техният живот ще се редуцира. Но поради нечий „ интерес “ са склонни да се тровят. Те безусловно се самоубиват, с цел да спазят „ обещанието “, което са поели към „ индивида на индивида “ да изкара едни пари. Те поставят интереса даже пред личния си живот… какво остава, защо изобщо приказваме, когато на везните е моят или твоят…?
2. манталитетът… доста пъти съм го казвал: те не са паднали от небето, те са едни от нас, ние всеобщо сме такива – загрижени, но не съвсем; желаеме смяна, но някой различен да я направи; пука ни, но „ да не ни занимават доста “; нервира ни, но ще мълчим; не е хубаво, но „ то тука е по този начин “; желаеме, но не настояваме, да не зèме да стане нещо.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ