Новото ни Турско робство. Как да го наречем?
„ … По тази стълба се разиграва непрекъснат карнавал на властта на индивида над индивида, върви манифестация от катерене, побутване, удряне и боричкане, на стремително нанагорнище и на принудително слизане…
… Лъжа и истина разменят своите стойности с честотата на изменчивия ток. Ние имаме държавници, които нямат страна, персони, които нямат лица, политици, които нямат политика…
… избори, в които няма избор, съд, който самичък е наказан “.
Из „ Задочни репортажи за България “
Георги Марков
Преди повече от 40 години тези думи са били изречени, а звучат като че ли вчера…
Георги Марков е оня, който дълго време е следил свинщините от първия ред, самият той си е признавал, че е бил в среда, която е облагодетелствана (или прокълната, зависи от гледната точка) да вижда всички свинщини на режима и сменени човешки полезности. Подменени с психопатски стремежи и упоритостите на сериен палач.
В последния ден на този първи за 2019 година месец поглеждаме обратно, с цел да забележим какво ни направи най-силно усещане през последните дни. И ще разберете за какво интрото на текста е такова.
Скандалните градежи и заличаване на природата. Влязохме в полезрението даже на Би Би Си. Разбрахме, че една гора може да е, може и да не е гора. Зависи от настроението на вложителя. И от правна позиция е изрядно и правилно. Разбрахме, че предпазените дюни не са чак толкоз предпазени. Че брегът, като цяло, не е наш, а е „ техен “ и, в случай че желаят ще е земеделска земя, в случай че желаят – открит космос.
BBC News
Чиновниците „ реализатори “ на тази пиеса на парадокса от десетилетия не познават срама, в противен случай, те евентуално са горди с това какъв брой са изобретателни. Ако един възпитаник се омаже с някоя задача по този начин, той ще почине от срам; в случай че един служащ си свърши работата по този начин, ще го уволнят. Но не и „ изпълнителите “ – те ядат и пият за непозната сметка цялостен живот и се гордеят с това. Че паразитират.
В България честният труд е уважаван единствено за пред света, само че другояче завиждаме на мутрите, на измамниците, на корумпираните и си мечтаем да сме като тях. Безгранично лицемерие. Защо? Защото българинът знае, че с почтен труд ще получи единствено заболявания и ранна гибел, до момента в който в естествените страни хората с работата си (честната си работа) икономисват стотици хиляди за златните си години, а преди този момент си купуват къщи, коли, опазване на здравето, всичко.
И това тук е по този начин от онази заветна 1944 година, когато аленият ботуш е сгазил България. Кой има вяра, че комунизмът си е отишъл през 1989 година, в случай, че техните деца и внуци отново държат властта – имат си партии, имат си компании, с които получават пари по европроекти, имат си всичко и ще си го имат, до момента в който са послушни пред кораба майка – оня – дето е малко пò на Изток.
„ Инвеститорите “ тук не знаят срам и спирка, тъй като те са привикнали да получават каквото си изискат – както го получаваха преди, когато ги назоваха приятели и се употребиха с привилегии – кой от Политбюро, кой от Централен комитет, кой от Държавна сигурност, кой родственик техен. И в този момент децата и внуците им вършат същото.
*
Другото, което ни се завря в очите този месец, беше абсурдът към Елена Йончева и абсурдът, който тя се опита да започва с информацията за Банов. За Йончева към този момент писах – не желая да се дублирам. Ще отбележа единствено отговорите на въпросите, които ви се въртят в главата от последните два дни: Защо в този момент се разгласява разкритието за аферата „ Ало, Банов съм “? И за какво не е известена прокуратурата?
Отговорите (ще се изненадате, но) са извънредно елементарни. Предполагам, знаете или най-малко се досещате какво значи Timing – избор на подобаващ миг. Имали са информацията, само че тя не би била потребна, в случай че се „ изхаби “ просто по този начин в несъответствуващ миг. Сега: първо идват избори, в акция сме; второ – Йончева получи удар, трябваше да върнат удара. Целта беше реализирана. Второ: в случай че внесеш сигнал до прокуратурата, не можеш след това да разгласяваш по този начин обществено информацията и да правиш такива ефектни постановки. Просто тъй като информацията става следствена загадка и край. Тоест ще загубиш резултата на рекламата.
Малко история:
Елена Йончева е приключила телевизионна публицистика в Москва с отличие. От 1994 до 2009 година къде публично, къде – не, са двойка със Сергей Станишев, с който се познават точно от студентските си години в Москва (не къде да е, а Москва!)
Писна ми да приказвам със заобикалки. Затова ще кажа каквото ми се върти в главата от години. Не е доста мъчно да станеш „ огромната работа “ в която и да е сфера (дори журналистиката), когато гаджето ти е политик и татко му е от Централен комитет, а след това самият той е… министър-председател. Когато и двамата сте закриляни, та закриляни. Когато единствено казваш „ желая “ и получаваш. И, почтено казано, някой да ти бутне запис в ръцете наготово – не е следствие, а си е чист шанс, пристигнал с помощта на позицията ти; също както документалните филми не са следствие, а са си точно това – документални филми. Това правеше Йончева. А сега… в този момент е народен представител. При (о, каква изненада!) комунистите.
*
Да се върнем отново на първата ни тематика – „ вложителите “. По време на Турското иго не самите турци са били „ врагът “. Врагът е бил (както и самият Левски е определял) властта. Освен нея зложелател са били и чорбаджиите изедници. Тогавашните „ вложители “, с други думи. Кръвопийците. Българи.
„ Патриот е – душа дава
за просвета, за свобода;
само че не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму положително коства,
единствено, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата “.
„ Патриот “
Христо Ботев
Сменете малко имена, дати и постове и какво имаме? Съвременната ни картинка едно към едно. Едно време чорбаджиите изедници са се кланяли и служили на непозната власт и страна за персонална полза – тъкмо както и през днешния ден, просто страната и властта са други.
„ Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския… “
Захари Стоянов
Захари Стоянов го е споделил това, не аз. Нямам какво да прибавя.
Прави усещане през годините, че тези днешни чорбаджии не умеят да работят обикновено. В една естествена страна те най-вероятно ще бършат масите в сладкарница, само че тук (защото са „ наши хора “) са „ вложители “. Ако влагат в строителство, то е калпаво или бетонират плажа, или строят в предпазена зона, или се подиграват с всякаква хармония в градоустройството, или разрушават монументи на културата; в случай че влагат в земеделие, все има документни измами за продукция, която не съществува, само че са взети парите от Брюксел за нея – винопроизводител печели европари, с цел да посади овощни дръвчета, с цел да може плодовият усет на виното му да е от същински ябълки, а не от прахчета. Посажда няколко овошки пред винпрома и ги назовава „ овощна градина “, нататък продължава да блъска прахчета във виното си. Без коментар. Ако влага в IT, краде програмен продукт и хрумвания. Една естествена мисъл за бизнес няма, отвън кражбите и измамите.
С тоя багаж на раменете си България мъчно ще се изправи.
Ако това е било Турско иго, това в този момент по какъв начин да го назовем?
… Лъжа и истина разменят своите стойности с честотата на изменчивия ток. Ние имаме държавници, които нямат страна, персони, които нямат лица, политици, които нямат политика…
… избори, в които няма избор, съд, който самичък е наказан “.
Из „ Задочни репортажи за България “
Георги Марков
Преди повече от 40 години тези думи са били изречени, а звучат като че ли вчера…
Георги Марков е оня, който дълго време е следил свинщините от първия ред, самият той си е признавал, че е бил в среда, която е облагодетелствана (или прокълната, зависи от гледната точка) да вижда всички свинщини на режима и сменени човешки полезности. Подменени с психопатски стремежи и упоритостите на сериен палач.
В последния ден на този първи за 2019 година месец поглеждаме обратно, с цел да забележим какво ни направи най-силно усещане през последните дни. И ще разберете за какво интрото на текста е такова.
Скандалните градежи и заличаване на природата. Влязохме в полезрението даже на Би Би Си. Разбрахме, че една гора може да е, може и да не е гора. Зависи от настроението на вложителя. И от правна позиция е изрядно и правилно. Разбрахме, че предпазените дюни не са чак толкоз предпазени. Че брегът, като цяло, не е наш, а е „ техен “ и, в случай че желаят ще е земеделска земя, в случай че желаят – открит космос.
BBC News
Чиновниците „ реализатори “ на тази пиеса на парадокса от десетилетия не познават срама, в противен случай, те евентуално са горди с това какъв брой са изобретателни. Ако един възпитаник се омаже с някоя задача по този начин, той ще почине от срам; в случай че един служащ си свърши работата по този начин, ще го уволнят. Но не и „ изпълнителите “ – те ядат и пият за непозната сметка цялостен живот и се гордеят с това. Че паразитират.
В България честният труд е уважаван единствено за пред света, само че другояче завиждаме на мутрите, на измамниците, на корумпираните и си мечтаем да сме като тях. Безгранично лицемерие. Защо? Защото българинът знае, че с почтен труд ще получи единствено заболявания и ранна гибел, до момента в който в естествените страни хората с работата си (честната си работа) икономисват стотици хиляди за златните си години, а преди този момент си купуват къщи, коли, опазване на здравето, всичко.
И това тук е по този начин от онази заветна 1944 година, когато аленият ботуш е сгазил България. Кой има вяра, че комунизмът си е отишъл през 1989 година, в случай, че техните деца и внуци отново държат властта – имат си партии, имат си компании, с които получават пари по европроекти, имат си всичко и ще си го имат, до момента в който са послушни пред кораба майка – оня – дето е малко пò на Изток.
„ Инвеститорите “ тук не знаят срам и спирка, тъй като те са привикнали да получават каквото си изискат – както го получаваха преди, когато ги назоваха приятели и се употребиха с привилегии – кой от Политбюро, кой от Централен комитет, кой от Държавна сигурност, кой родственик техен. И в този момент децата и внуците им вършат същото.
*
Другото, което ни се завря в очите този месец, беше абсурдът към Елена Йончева и абсурдът, който тя се опита да започва с информацията за Банов. За Йончева към този момент писах – не желая да се дублирам. Ще отбележа единствено отговорите на въпросите, които ви се въртят в главата от последните два дни: Защо в този момент се разгласява разкритието за аферата „ Ало, Банов съм “? И за какво не е известена прокуратурата?
Отговорите (ще се изненадате, но) са извънредно елементарни. Предполагам, знаете или най-малко се досещате какво значи Timing – избор на подобаващ миг. Имали са информацията, само че тя не би била потребна, в случай че се „ изхаби “ просто по този начин в несъответствуващ миг. Сега: първо идват избори, в акция сме; второ – Йончева получи удар, трябваше да върнат удара. Целта беше реализирана. Второ: в случай че внесеш сигнал до прокуратурата, не можеш след това да разгласяваш по този начин обществено информацията и да правиш такива ефектни постановки. Просто тъй като информацията става следствена загадка и край. Тоест ще загубиш резултата на рекламата.
Малко история:
Елена Йончева е приключила телевизионна публицистика в Москва с отличие. От 1994 до 2009 година къде публично, къде – не, са двойка със Сергей Станишев, с който се познават точно от студентските си години в Москва (не къде да е, а Москва!)
Писна ми да приказвам със заобикалки. Затова ще кажа каквото ми се върти в главата от години. Не е доста мъчно да станеш „ огромната работа “ в която и да е сфера (дори журналистиката), когато гаджето ти е политик и татко му е от Централен комитет, а след това самият той е… министър-председател. Когато и двамата сте закриляни, та закриляни. Когато единствено казваш „ желая “ и получаваш. И, почтено казано, някой да ти бутне запис в ръцете наготово – не е следствие, а си е чист шанс, пристигнал с помощта на позицията ти; също както документалните филми не са следствие, а са си точно това – документални филми. Това правеше Йончева. А сега… в този момент е народен представител. При (о, каква изненада!) комунистите.
*
Да се върнем отново на първата ни тематика – „ вложителите “. По време на Турското иго не самите турци са били „ врагът “. Врагът е бил (както и самият Левски е определял) властта. Освен нея зложелател са били и чорбаджиите изедници. Тогавашните „ вложители “, с други думи. Кръвопийците. Българи.
„ Патриот е – душа дава
за просвета, за свобода;
само че не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму положително коства,
единствено, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата “.
„ Патриот “
Христо Ботев
Сменете малко имена, дати и постове и какво имаме? Съвременната ни картинка едно към едно. Едно време чорбаджиите изедници са се кланяли и служили на непозната власт и страна за персонална полза – тъкмо както и през днешния ден, просто страната и властта са други.
„ Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския… “
Захари Стоянов
Захари Стоянов го е споделил това, не аз. Нямам какво да прибавя.
Прави усещане през годините, че тези днешни чорбаджии не умеят да работят обикновено. В една естествена страна те най-вероятно ще бършат масите в сладкарница, само че тук (защото са „ наши хора “) са „ вложители “. Ако влагат в строителство, то е калпаво или бетонират плажа, или строят в предпазена зона, или се подиграват с всякаква хармония в градоустройството, или разрушават монументи на културата; в случай че влагат в земеделие, все има документни измами за продукция, която не съществува, само че са взети парите от Брюксел за нея – винопроизводител печели европари, с цел да посади овощни дръвчета, с цел да може плодовият усет на виното му да е от същински ябълки, а не от прахчета. Посажда няколко овошки пред винпрома и ги назовава „ овощна градина “, нататък продължава да блъска прахчета във виното си. Без коментар. Ако влага в IT, краде програмен продукт и хрумвания. Една естествена мисъл за бизнес няма, отвън кражбите и измамите.
С тоя багаж на раменете си България мъчно ще се изправи.
Ако това е било Турско иго, това в този момент по какъв начин да го назовем?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ