Хелън Келър е родена през юни 1880 г. в Тускумбия,

Хелън Келър е родена през юни 1880 година в Тускумбия, северозападна Алабама. На 19-месечна възраст е наранена от незнайно заболяване (вероятно скарлатина или менингит), което я оставя сляпа и глуха, Келър обаче съумява да постигне доста забележителни подвизи макар положението си като разгласява 14 книги и става международно прочут с активизма си за редица разнообразни дела.

Днес Келър е запомнена най-ярко като човек, преодолял персоналните си неволи, с цел да се трансформира в един от водещите покровители на филантропичните действия на 20 век. В България тя може би не е изключително известно – по тази причина дано споделим 9 обстоятелството за нея и нейния живот.

Във време, когато дамите имат нищожно наличие в колежи и университети, Келър е приключва девическия лицей на Харвардския университет – лицей Радклиф, през 1904 година Тя е първият глухоням и кьорав човек в света, който реализира това.

Като се застъпва за гражданските права през целия си живот, Келър разгласява 14 книги, 500 публикации, провежда лекции за гражданските права в над 35 страни и повлияwa на над 50 закона и политики. Това включва превръщането на брайла в формалната система за писане за слепи в Съединени американски щати.

През 1916 година Келър подарява 100 $ на Националната асоциация за прогрес на цветнокожите (NAACP). По това време тя живее в Алабама и съгласно специалисти от епохата тя и фамилията й са изложени на риск от закононарушения от ненавист, в това число линчове, които са постоянно срещани в тази област и интервал, поради това, че са поддръжници на придвижването.

През 1920 година Келър съосновава Американския съюз за цивилен свободи (ACLU) дружно с още девет учредители. ACLU остава водещ профсъюз за битка с гражданските свободи в Америка и през днешния ден.

Келър се среща с 12 президенти: от Гроувър Кливланд – когато е на 7 години, незабавно откакто се научава да поддържа връзка – до Джон Ф. Кенеди, който тя приканва да обърне внимание на тематиката за гражданските права.

Марк Твен споделя: „ Хелън Келър е другар на Цезар, Александър, Наполеон, Омир, Шекспир и останалите безсмъртни… Тя ще бъде толкоз известна след хиляда години, колкото е и през днешния ден. “ Твен, Александър Греъм Бел, Хенри Форд, Томас Едисон и други са другари на Келър и поддържат нейните инициативи.

Като бранител на контрола на раждаемостта, Келър написа писма и публикации и изнася речи в негова поддръжка, както и подкрепя освобождението на тези, които са в пандиза за разпространяване на информация за надзор на раждаемостта, в това число Ема Голдман, известна анархистка. В писмо до социалистическо списание тя написа: „ Ако Ема Голдман бъде изпратена в пандиза, повода за надзор на раждаемостта в Ню Йорк е мъртва за години напред. Ще минат години, преди в Олбани да има задоволително информация, с цел да се промени закона. “

Поради „ радикалната “ си политическа позиция, която тя поддържа по доста въпроси, ФБР следи връзките и интензивността на Келър в продължение на повече от 30 години. В един от материалите на ФБР написа: „ Съобщава се, че Хелън Келър, сляпа авторка и възпитател, е едно от група лица, изпращащи съболезнования във връзка погребението на майка Блур, известна членка на комунистическата партия през август 14, 1951 година “

На 36-годишна възраст Хелън се влюбва във краткотрайния си помощник Питър Фаган, вестникарски публицист, който е седем години по-млад от нея. Фаган и Келър вадят лиценз за брак и се пробват да избягат три пъти. Въпреки това, в ера, в която е популярна евгениката, както и съществуването на опасения, че Хелън може да бъде обгрижвана вярно единствено от нейното семейство, точно то застава на пътя на най-малко едно от несполучливите бягства.

Келър освен взе участие във филма „ Deliverance “ през 1919 година, който е за самата нея, тя е и водевил за известно време през 20-те години. Нейните другари звезди включват Чарли Чаплин и доста известни режисьори, писатели, композитори и артисти по това време.

През 1955 година Келър приема Оскар на 75-годишна възраст за документалния филм за живота си, озаглавен „ Helen Keller: In Her Story “.

Животът й ще бъде драматизиран и през 1959 година в пиесата на Уилям Гибсън, „ The Miracle Worker “, която демонстрира по какъв начин тя се образова под управлението на учителката й Ан Съливан. По-късно пиесата печели премията Пулицър – през 1960 година – и е превърната във филм през 1962 година