7 начина да потушите гнева в себе си
Хайде да поговорим за това по какъв начин да се научите да сподявате гнева си и да контролирате личните си нападателни проявления.
Как? Като вникнете в същността на сериозния миг, споделя Наталия Гаевская, фамилен психолог.
С какво можем да съпоставим гнева? С неочакван гърмеж с огромна мощ? Или с лавина, която унищожава всичко по пътя си?
Всеки от нас е имал работа със личния си яд, когато вътрешното напрежение е толкоз огромно, че нямате сили да го удържите. И се взривявате. Викове, обвинявания, искания, предпочитание да чупите и да повреждате, да удряте, да блъскате, да хапете и да драскате.
С други думи – търсите метод да се разтоварите, с цел да изчезне непоносимото напрежение.
Всъщност, гневът, самичък по себе си, е единствено върхът на айсберга. В реалност, той е един от най-древните механизми за отбрана. Става дума за продължителни обстановки, в които сте принудени на процедура непрекъснато да чувствате позор, виновност, засегнатост, злоба, ревнивост и така нататък
В същото време нямате опция да повлияете на обстановката.
В идващия миг идва мигът, в който не можете да удържите насъбраното. Гневът се излива. Този механизъм на отбрана разрешава да възстановите нарушените граници, да отбраните личното си пространство и ясно да демонстрирате на другите, че в връзките посред ви има проблеми.
Може да се справите със личния си яд, като не разрушавате себе си и другите. Пробвайте да си зададете следните въпроси:
1. Какви са били моите упования във връзка с дейностите на другия човек, по отношение на който е насочен гневът ми? Как трябваше да се развие обстановката?
2. Доколко одобрявам непознатото право на независимост да се постъпва съгласно личните стремежи, изключително ако това не съответствува с моите лични стремежи?
3. Доколко моите упования са реалистични?
4. Длъжен ли е другият човек да удовлетворява моите стремежи?
5. Какви са следствията от моя яд – за мен и за близките? Мога ли да ги обезщетявам, и в случай че да, по какъв начин?
6. Мога ли да трансформира своите упования? Ако не, то какво ми пречи да го направя?
7. По какъв различен метод мога да отстранявам напрежението вътре в себе си?
За да постигнете оптимален резултат, запишете отговорите си и ги анализирайте.
Помнете, че гневът е единствено сила. Вие решавате дали да я употребявате, с цел да рушите себе си и другите, с цел да защитавате персоналните си граници или с цел да градите нещо ново./profit.bg
Как? Като вникнете в същността на сериозния миг, споделя Наталия Гаевская, фамилен психолог.
С какво можем да съпоставим гнева? С неочакван гърмеж с огромна мощ? Или с лавина, която унищожава всичко по пътя си?
Всеки от нас е имал работа със личния си яд, когато вътрешното напрежение е толкоз огромно, че нямате сили да го удържите. И се взривявате. Викове, обвинявания, искания, предпочитание да чупите и да повреждате, да удряте, да блъскате, да хапете и да драскате.
С други думи – търсите метод да се разтоварите, с цел да изчезне непоносимото напрежение.
Всъщност, гневът, самичък по себе си, е единствено върхът на айсберга. В реалност, той е един от най-древните механизми за отбрана. Става дума за продължителни обстановки, в които сте принудени на процедура непрекъснато да чувствате позор, виновност, засегнатост, злоба, ревнивост и така нататък
В същото време нямате опция да повлияете на обстановката.
В идващия миг идва мигът, в който не можете да удържите насъбраното. Гневът се излива. Този механизъм на отбрана разрешава да възстановите нарушените граници, да отбраните личното си пространство и ясно да демонстрирате на другите, че в връзките посред ви има проблеми.
Може да се справите със личния си яд, като не разрушавате себе си и другите. Пробвайте да си зададете следните въпроси:
1. Какви са били моите упования във връзка с дейностите на другия човек, по отношение на който е насочен гневът ми? Как трябваше да се развие обстановката?
2. Доколко одобрявам непознатото право на независимост да се постъпва съгласно личните стремежи, изключително ако това не съответствува с моите лични стремежи?
3. Доколко моите упования са реалистични?
4. Длъжен ли е другият човек да удовлетворява моите стремежи?
5. Какви са следствията от моя яд – за мен и за близките? Мога ли да ги обезщетявам, и в случай че да, по какъв начин?
6. Мога ли да трансформира своите упования? Ако не, то какво ми пречи да го направя?
7. По какъв различен метод мога да отстранявам напрежението вътре в себе си?
За да постигнете оптимален резултат, запишете отговорите си и ги анализирайте.
Помнете, че гневът е единствено сила. Вие решавате дали да я употребявате, с цел да рушите себе си и другите, с цел да защитавате персоналните си граници или с цел да градите нещо ново./profit.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ