Хайао Миязаки е известен с това, че се е пенсионирал“

Хайао Миязаки е прочут с това, че се е „ пенсионирал “ най-малко седем пъти. Последният му огромен успех – „ Момчето и чаплата “ (The Boy and the Heron), освен му донесе следващия „ Оскар “, само че и подсети на света за какво неговият жанр е безподобен. Той не просто рисува филми. Той основава светове, в които природата, духовете и хората съжителстват в внимателен баланс.

 

Какво прави толкоз специфични даже след пет десетилетия? Почитта към природата е водещ детайл в неговите анимации. От горите в до морските талази в „ Поньо “, природата постоянно е основен воин. Полетът се употребява като метафора. Самолетите и летенето са негова пристрастеност (баща му е имал фабрика за елементи за изтребители). За Миязаки полетът е знак на свободата и човешкия дух. Той акцентира женската мощ и основава ярки женски облици. Неговите героини не чакат принцове, те са смели, работливи и постоянно избавят света посредством емпатия, а не посредством принуждение.

 



 

В епохата на изкуствения разсъдък и компютърната анимация, 85-годишният занаятчия остава правилен на ръчно рисуваните фрагменти. Всеки подробност в неговите филми – от трептенето на листата до придвижването на парата над чаша чай – е напоен с живот и човешка страст.

 

Днес Миязаки е повече от режисьор; той е страж на детството и на способността ни да се удивляваме. Неговите истории ни учат, че даже в най-мрачните времена, положителното и чистотата могат да победят, в случай че имаме смелостта да погледнем оттатък забележимото.