Hай-спорният епизод в българската история е залавянето на Васил Левски

10 версии защо е бил заловен Васил Левски

Hай-спорният епизод в българската история е залавянето на Васил Левски на Коледа през 1872 година Как по този начин този Апостол на свободата и дявол на три империи (Турска, Руска и Австро-Унгарска) се е оставил да го заловят безславно? Колкото повече време минава от оня съдбовен ден, толкоз по-фантастични и случайни стават интерпретациите на случилото се тогава. А какво се счита за потвърдено, че се е случило?

На 26 декември 1872 година следобяд Левски поема пешком от Ловеч за Търново. С него е Никола Цвятков на кон, в чийто самар е зашит комитетският списък. Двамата се натъкват на конен патрул на Пази мост. Левски споделя на заптиетата, че отива да нагледа лозето си. Кривва към лозята и след към 3 км се връща на пътя при Гьола в местността Гешовският водовъртеж, където го чака Никола. Двамата стигат до хана в Къкрина по мрачно. Заловени са в него от потеря, в която взе участие едното заптие от моста.

След Освобождението се утвърждава мнение, че тогава Левски е станал жертва на изменничество. В този случай срещата на Пази мост няма значение за ориста на Левски – някой в Ловеч е издал, че той ще преспи в Къкринския хан. Но за тези, които отхвърлят измяната, тази среща е непресъхващ извор на ентусиазъм.

Ето къс обзор на техните тълкования за да изкарат, че за залавянето Левски си е отговорен самичък. Общото сред всички тях е, че няма по какъв начин да оставят облика на Апостола неоцапан. Другото общо е, че се построяват с анахронична предвидливост – разказват залавянето по подобен метод, че да оборят версията за измяната, като че ли тя е била налична още в оня миг:

10 версии за какво е бил хванат Васил Левски

1. Необразованост

На Левски му липсвала школовката да прави конспирации, която дават разследващите отдели в съветската или в австрийската военна академия. Той подценил осъвременената в това време турска полиция и направил 3 съдбовни неточности: появил се в обзет от арести район; отишъл персонално да прибере архива, а тази работа можел да свърши някой с по-малък ранг; отседнал да нощува в хан, а хановете в оная нощ били претърсвани наред.

Всъщност Левски е имал военна подготовка от двете легии и е бил с несравнимо по-голям военен и таен опит от заловилите го заптиета. Арестите в региона на Ловеч са престанали 2 месеца по-рано. Никой различен хан в онази нощ не е бил претърсван. След Пази мост по пътя е имало два хана, в Къкрина – също два, а в Горно Павликене – един. Но в това село попът и първенците към този момент са отказали на Левски да основават комитет и той не е имал явка там. Няма данни за претърсвания в тези дни на селото и на колибите в лозята. Другите села в близост били турски и в тях българите не замръквали.

2. Самонадеяност

Левски показал немарливост и било цяло знамение, че не е хванат още на Пази мост. Толкова се бил одързостил от възприятието си за безотговорност и предимство, че споделил на заптието Хасан Али чауш: “Не ме ли познаваш? Аз съм дякона Левски ”. Фатално сбъркал, като споделил, че отива да работи на лозето. Заптиетата знаели, че никой християнин не работи на Коледа.

Всъщност Левски не носел мотика и не споделя, че отива да копае, а че ще нагледа какъв брой тор са стоварили кираджиите. Той ловко отвърна въпроса на заптието кой е с срещуположен въпрос: “Не ме ли познаваш? Аз те познавам. От Ловеч съм ”. Това му дава психическо преимущество. Човекът против него е изкусно измамен да мисли, че в действителност са се виждали, и се мъчи да си спомни по кое време и къде. Явно този трик съумява, тъй като Левски е оставен да се отдалечи умерено.

3. Небрежност

Левски показал немарливост, тъй като се навел да пие вода от една чешма до моста и дръжката на пищова в пояса му се разкрила. Заптиетата я видели и разбрали, че е комита. Но при изравнени сили – двама на двама, не посмели да пристъпят към арест. Препуснали към Ловеч, докладвали в конака и потерята потеглила.

Всъщност чешмата, от която Левски пие, е на съвсем 50 м настрана от моста. От такова разстояние е невероятно да се разграничи ръкохватка на пищов, даже и да се е подала от пояса му.

4. Лош акцент

Левски бил облечен по турски, само че не съумял да заблуди заптиетата, че е турчин. По акцента му те усетили, че е превдварително решен българин, т.е. комита. Така компрометирал легендата и дегизировката си.
Тази версия се дължи на незнание. Погрешно се пояснява изразът “облечен по турски ”. По това време “по турски ” са се обличали освен турците. Всъщност мъжкото обличане е било два типа: – “по турски ”, т.е. с потури, антерия, пояс и калцуни или навуща; и “по европейски ”, т.е. с панталон, риза, вратовръзка, сако и чепици.

Разбира се, за праводоподобие на легендата му Левски е трябвало да бъде във вехти селски облекла. Николай Хайтов е изследвал в детайли какви. Потури с късо дъно (бир бочук гьотлъ) и антерия в пурпурен цвят (вишне гуру), пояс, калцуни от бяла аба, които обгръщат стъпалото и крайници до коляното, и япанджак (ямурлук). Освен това Хасан Али чауш не е турчин, а помак и няма за какво диалогът да е бил на турски. Но даже да са говорили на турски, Левски е нямал причина да се преструва на турчин или арнаутин. Заптиетата на моста са били наясно, че и двамата пасажери са българи. Затова питат Николчо дали се познават. Той отхвърля.

5. Отчаяние

Левски дотолкоз се бил отчаял от разгрома на комитетската мрежа, издадена от Димитър Общи, че го обзело равнодушие за личната му орис и станал безгрижен. Давал си сметка, че го търсят и е въпрос на време да го заловят. Чувството на неизбежност и фрустрацията от пропадналото дело притъпили бдителността му и той не забелязал, че заптиетата гледат подире му.

Видели по какъв начин излиза на пътя, решили, че ще нощува в Къкрина, отишли там и го заловили.
За душевното положение на Левски може да се фантазира напълно свободно. Няма риск от опровержение с обстоятелства. Но дали тогава е имало видимост от Пази мост до Гьола – това може да се ревизира. И в края на 2012 година екип от топографи го направи по концепция на в. “168 часа ”.

Срещата със заптиетата е на мост, а всеки водач знае, че мостовете са най-ниските точки на пътищата. Реките под тях са оси на водосборни зони, тъй че от всеки мост и в двете направления на пътя има баири, които лимитират видимостта. До какъв брой? На Пази мост – до 514 метра в посока към Гьола съгласно нивелационния профил на местността. Една седловина пречи да се види отвъд. Трябвало е конете на заптиетата да са високи 32 м, с цел да могат ездачите им да надникнат от моста оттатък седловината.

6. Проследяване

Хасан Али чауш се усъмнил в Левски и пратил другото заптие по петите му да види в действителност ли отива на лозе. Онзи се прокрадвал след Апостола цялостен час, видял го по какъв начин отива при Гьола и се върнал да каже на чауша. Така се сетили къде да завардят Левски.

Никой от споделящите тази версия не е бил на моста. Повечето узнаха напълно неотдавна, че той още съществува. Не знаят и къде е бил Гьола, който в този момент е пресъхнал. Най-драстична е грешката на проф. Димитър Панчовски. В книгата си “Последните дни на Васил Левски ” той твърди, че Пази мост е в местността Пиклин дол на километри настрана. Поне до 1987 година, а може би и до 2001 година даже уредникът на музея в Ловеч Иван Лалев не е знаел за моста, пък камо ли каква е видимостта оттова.

Колкото до следенето на Левски, даже при оптималната подвижност на заптието и минимална зоркост на Левски то е невероятно поради бързо спускащия се мрак в оня зимен ден.

7. Малко боеприпаси

Левски имал 6 патрона. Ако се бил запасил с повече муниции, можел да води пердах от ханчето, без да се постанова да изскача навън и да се излага на прицел.

Оръжието на Левски е австрийски “Гасер 16671 ”, произвеждане 1870 година – прекрасен, огромен револвер с дълга цев и тъпан с шест гнезда за патроните. Набавен му е от Христо Иванов-Големия и се пази във Военноисторическия музей в София. Но при залавянето гасерът не е у него. Левски е носел различен револвер, а с цел да си пробие път отвън хана, взема и пищова на ханджията Христо Цонев. Стреля по едно и също време с двата от един прозорец и изскача от малката врата на обора в задната част на хана. Там е обстрелян, патрон облизва костта над ухото, турците се нахвърлят, порязват надълбоко с нож същото ухо, повалят Левски и го връзват.

Само човек, който не е стрелял с револвер, само че пък е гледал доста уестърни, може да припише на Левски дефицит на муниции. Оръжие с къса цев не става за водене на пердах, нужна е пушка. С револвер може да се улучи човек на 10-20, дано да са 40 м, само че единствено при дневна светлина, неподвижна цел, опора на ръката и с “пристрелване ”, т.е. след един-два изстрела за въвеждане на корекции в стрелбата. Ако нищо такова не е налице, ти остава единствено да се казваш Клинт Истууд. Дори да е носел две сандъчета с патрони, Левски нямало да оцелее под огъня на 10-15 пушки, камо ли да избие заптиетата.

8. Тероризъм

През 1871 година Левски осъзнал, че членският импорт не цялостни касата на организацията му. Парите едвам стигали да се поддържа тайната поща. За да набави оръжие за въстанието, той прибягнал до революционен гнет. Почнал да праща заплашителни писма на чорбаджии, провел и самичък взел участие в изнудвания, кражби, грабежи и убийства.

Така след година Левски се трансформирал от светла персона в необут на бандитска формация, палач, терорист и рекетьор. Тази смяна съдбовно предопределила и ускорила края му, защото народът се уплашил и съратниците му ужасени го изоставяли един след различен. А и той се отчуждил от другите, ставал все по-радикален и придобил душeвността на нападател. Заради нея се бил хвърлил право против дулата на заптиетата в Къкрина. Действал като камикадзе.

9. Подмяна с двойник

На 16 декември 1872 година европейските консули били известени, че Левски е хванат в Хърсово при опит да премине в Румъния и е откаран в София. Но това било дезинформация, защото хванатият е турчин на име Осман.

Нейната цел е в Ловеч да се яви двойник на Левски, който да бъде “заловен ” в Къкрина, тъй че поп Кръстьо далновидно да бъде наквасен за изменник на Апостола. Инструктирали двойника да заобикаля попа в Ловеч, да не би той да забележи подмяната. Операцията била дело на австрийското разузнаване и я координирал австро-унгарският консул в Русе Оскар Мотлонг.

10. Левски не е Левски

Роденият на 18 юли 1837 година в Карлово Васил Кунчев не бил Васил Левски. Истинският Левски бил роден през 1848 година и е връстник на Христо Ботев. Двамата Василовци са се познавали, взаимно са се представяли един за различен. В Къкрина е хванат по-големият и му приписват подвизите на по-малкия. Той настойчиво отричал, само че го обесват и адашът му благоразумно липсващ.