Хауърд Грийнбърг, галерист: Напоследък класическата фотография позагуби спонтанността си
Хауърд Грийнбърг е един от огромните колекционери и галеристи на снимка в Америка. След като приключва лицей през 70-те години стартира да снима. Постепенно от фотограф се трансформира в откривател, който се интересува от историята зад дадена фотография. Отваря първата си изложба през 1981 година Пет години по-късно се мести Ню Йорк. От 2003 година галерията му е в сърцето на Манхатън, на 57 улица. Днес Грийнбърг е измежду най-активните дилъри и куратори на модерни фотографи. Сред тях е и сензацията Мери Елън Марк (1940 - 2015). Изложба с нейните произведения продължава до 22 април в Софийската градска художествена изложба, като част от платформата " Майстори на фотографията ", а Грийнбърг пристигна персонално да я показа. С него беседва Георги Тошев.
Г-н Грийнбърг, каква беше Мери Елън Марк като човек?
- Много стимулирана, брилянтна и прогресивна. Посветена на работата. Беше извънредно самостоятелна – правеше нещата по нейния си метод. По някакъв метод тя не избра да бъде част от " системата на галериите ", в която битуваха мнозина от нейните известни съвременници. Въпреки че двамата с нея направихме една обща галерия преди 17 години, до момента в който беше жива, постоянно искаше да си остане самостоятелна. Да играе по свои лични правила.
Тя бе доста добър преподавател. Правеше уъркшопи в Америка и по света с по-млади фотографи, даваше им насоки и ги обучаваше. Спомням си един уъркшоп в Уудсток, където имам къща и живеех преди време. Моите дъщери й бяха студенти. Останаха във екстаз от нея. Затова мога да ви кажа, че Мери Елън беше толкоз въодушевяващ преподавател, колкото и фотограф. Тя бе невероятна персона, доста решителна, енергична. Резултатът е налице. Завеща ни изключителни фотографии. Необикновена работа, която ни демонстрира света към нас по метод, по който никой различен фотограф не го е правил.
С какво нейните фотографии са неповторими, какъв беше методът й?
© МУСИЗ
Тайни, или Малката, е една от известните героини на Мери Елън Марк. Фотографът я среща, до момента в който снима бездомните деца на Сиатъл за най-известната си книга и след 30 години се връща още веднъж към живота и.
- Мисля че е композиция от неща. Куражът й да влиза в обстановки, в които множеството фотографи не биха посмели. Например, една от обичаните й книги е Falkland Road, където работи с проститутки в Бомбай. Това беше през 80-те години. Беше рисково да правиш това. Освен това тя снимаше цветно, когато множеството фотографи не снимаха по този начин. Преди това издаде книгата Ward 81. За нея влезе в психиатрична клиника. Направи дълго фотографско есе какво се случва там. Не се сещам някой през днешния ден да е толкоз краен и безапелационен в работата си! Преди 30 или 40 години това си беше рискова обстановка. Много фотографи не биха избрали сходен метод даже през днешния ден, други не биха се справили.
Ако се вгледате във фотографиите й, ще разпознаете човек, който прави фотоси на хора, които са на ръба. Понякога в неволя! Тя правеше всичко това със съчувствие, само че без прочувственост. Снимките са комплицирани. Ситуациите, показани в тях са тежки, само че Мери Елън е безкомпромисна да покаже тези хора в тяхната среда.
Работили сте дружно. Как се разбирахте?
- Тя беше гневно самостоятелен човек. Имаше мнение за безусловно всичко. Беше безапелационна по какъв начин би трябвало да стоят нещата. Когато направихме изложбата преди 17 години – към този момент бяхме положителни другари и се познавахме от дълго време, беше комплицирано.Тя не беше излагала в Ню Йорк от много време Процесът беше сложен, тъй като тя настояваше да трансформира неща, които към този момент беше трансформирала.и след това още веднъж, и отновоСтремеше се към перфекционизъм, съгласно нейното лично схващане за това. Получи се чудесна галерия, само че най-после седнахме и поговорихме. Мисля, че се съгласихме, да не сме съгласни(усмихва се). Което значи, че Мери Елън сподели: " Не, не мисля че ще имам галерия в твоята изложба още веднъж. Може би да не го вършим за известно време. Това е методът да си останем положителни другари. " Така и стана. Не направихме повече нищо дружно, само че бяхме другари. Мисля, че към края на живота си искаше да създадем още една галерия, само че беше мъчно, тъй като имахме много задължения в галерията. Тя просто отхвърли да бъде в " системата на галериите ".
© Мери Елън Марк, МУСИЗ
Мери Елън Марк © Федерико Фелини на снимачната площадка на " Фелини Сатирикон ", Рим, Италия, 1969
Кои са известните персони, снимани от нея и трансформирали се с времето в иконични портрети?
- Една от най-известните фотографии е на режисьорът Фелини, до момента в който прави един от своите филми. Мери Елън го снима на няколко пъти, само че този портрет го показва по метод, по който никой различен фотограф не го е уловил. Снимала е звезди като Марлон Брандо също по метод, който не се е случвал преди. Друг е Клейтън Мур – не сте го чували преди?
Не.
Това е индивидът, който играе Самотният рейнджър в телевизионния сериал и няколко още кино лентата. Известните й се доверяваха.
Ще забележим ли тези фотографии в изложбата?
- Да, трите, които загатнах, са включени. Има и други.
Фотогалерия: Одри Хепбърн, която живее на сметището >
Определят стила на Мери Елън като " комбнация от фотожурнализъм и портретна снимка ", какво бихте добавили вие?
- Нищо. Точно е казано. Мери Елън не беше студиен фотограф. Не е от фотографите, които " нагласят " фрагмента. Тя е от тези, които назовавам " реалистични фотографи ". Типично за репортажните и документалните фотожурналисти. Това е нейният жанр. В същото време обаче контролираше обстановката. Особено, когато снимаше потрети. Може да помоли обекта да седне някъде, да направи нещо или да не прави нищо. Така че имаше някакъв тип дирижиране в работата й. Но все пак бе непосреден фотограф с 35 милиметрова камера.
Питал ли сте я в миналото за какво е избрала фотографията, с цел да изрази себе си?
- Добър въпрос, само че в никакъв случай не съм й го задавал. Мисля, че множеството хора, които стават съществени фотографи, са принудени да показват себе си. Визията за нещата, от които се интересуват, по метода, по който ги виждат. Мисля че всички огромни фотографи знаят, още от началото на кариерата си, че тази специалност е пътешестване. Те работят 40-50 години от план на план. И постоянно има ново предизвикателство, което доста обичат. На тях им харесва да влизат в нова непредвидена обстановка. Искат да научат повече за света и хората и го вършат през камерата, през изследването - да намерят верните хора, да се озоват на верните места. Мери Елън не бе по-различна. Мисля, че на нея й харесваше концепцията да пътува на разнообразни места, преследвайки задачите си. В този смисъл, работата й е доста персонална.
Как се е трансформирала фотографията от тези години до през днешния ден?
- Дигитализацията промени доста фотографията спрямо тези години. Имам поради, че през днешния ден от техническа позиция всеки би могъл да прави положителни фотоси. Това даде независимост на доста фотографи и образни актьори. Свобода да откриват нови пространства във фотографията, които жестоко са наричани " концептуална снимка ". То е по-скоро да бъдеш в действителността и да реагираш, правейки фотографии. Да генерираш хрумвания и да създаваш фотографии, които ги поддържат. По-различен метод на работа, както и на мислене върху това, което искаш да постигнеш. Този метод на изложение през днешния ден се преподава в колежи и арт учебни заведения, а не беше прочут допреди 20-25 години. Тогава фотографията беше друго изразно средство.
Мисля, че спонтанността на класическата снимка се е изгубила в последно време, тъй като има малко по-различен умишлен метод да измислиш нещо и по-късно да отидеш да го реализираш.
С какво изложбата на Мери Елън Марк в София е по-различна от други нейни представяния?
- Тази галерия обгръща към 40 години от работа й. Това е добър преглед. Включва някои от най-важните тематики от работата й, планове, които са персонални. Има доста портрети. Тя се впечатляваше от хората, които вършат необикновени неща. Изпитваше емпатия към героите си, показвайки хора, които постоянно живеят в периферията на обществото, правещи неща, които нормално не виждаме. Разбира се, публиката ще се впечатли от фотографиите на известни персони, които участват в ретроспективата. Стилът й е доста необикновен. Тя в никакъв случай не работи в студио, снима ги в среда, която не бихте предполагали, снима ги по неочакван метод.
Г-н Грийнбърг, каква беше Мери Елън Марк като човек?
- Много стимулирана, брилянтна и прогресивна. Посветена на работата. Беше извънредно самостоятелна – правеше нещата по нейния си метод. По някакъв метод тя не избра да бъде част от " системата на галериите ", в която битуваха мнозина от нейните известни съвременници. Въпреки че двамата с нея направихме една обща галерия преди 17 години, до момента в който беше жива, постоянно искаше да си остане самостоятелна. Да играе по свои лични правила.
Тя бе доста добър преподавател. Правеше уъркшопи в Америка и по света с по-млади фотографи, даваше им насоки и ги обучаваше. Спомням си един уъркшоп в Уудсток, където имам къща и живеех преди време. Моите дъщери й бяха студенти. Останаха във екстаз от нея. Затова мога да ви кажа, че Мери Елън беше толкоз въодушевяващ преподавател, колкото и фотограф. Тя бе невероятна персона, доста решителна, енергична. Резултатът е налице. Завеща ни изключителни фотографии. Необикновена работа, която ни демонстрира света към нас по метод, по който никой различен фотограф не го е правил.
С какво нейните фотографии са неповторими, какъв беше методът й?
© МУСИЗ
Тайни, или Малката, е една от известните героини на Мери Елън Марк. Фотографът я среща, до момента в който снима бездомните деца на Сиатъл за най-известната си книга и след 30 години се връща още веднъж към живота и.
- Мисля че е композиция от неща. Куражът й да влиза в обстановки, в които множеството фотографи не биха посмели. Например, една от обичаните й книги е Falkland Road, където работи с проститутки в Бомбай. Това беше през 80-те години. Беше рисково да правиш това. Освен това тя снимаше цветно, когато множеството фотографи не снимаха по този начин. Преди това издаде книгата Ward 81. За нея влезе в психиатрична клиника. Направи дълго фотографско есе какво се случва там. Не се сещам някой през днешния ден да е толкоз краен и безапелационен в работата си! Преди 30 или 40 години това си беше рискова обстановка. Много фотографи не биха избрали сходен метод даже през днешния ден, други не биха се справили.
Ако се вгледате във фотографиите й, ще разпознаете човек, който прави фотоси на хора, които са на ръба. Понякога в неволя! Тя правеше всичко това със съчувствие, само че без прочувственост. Снимките са комплицирани. Ситуациите, показани в тях са тежки, само че Мери Елън е безкомпромисна да покаже тези хора в тяхната среда.
Работили сте дружно. Как се разбирахте?
- Тя беше гневно самостоятелен човек. Имаше мнение за безусловно всичко. Беше безапелационна по какъв начин би трябвало да стоят нещата. Когато направихме изложбата преди 17 години – към този момент бяхме положителни другари и се познавахме от дълго време, беше комплицирано.Тя не беше излагала в Ню Йорк от много време Процесът беше сложен, тъй като тя настояваше да трансформира неща, които към този момент беше трансформирала.и след това още веднъж, и отновоСтремеше се към перфекционизъм, съгласно нейното лично схващане за това. Получи се чудесна галерия, само че най-после седнахме и поговорихме. Мисля, че се съгласихме, да не сме съгласни(усмихва се). Което значи, че Мери Елън сподели: " Не, не мисля че ще имам галерия в твоята изложба още веднъж. Може би да не го вършим за известно време. Това е методът да си останем положителни другари. " Така и стана. Не направихме повече нищо дружно, само че бяхме другари. Мисля, че към края на живота си искаше да създадем още една галерия, само че беше мъчно, тъй като имахме много задължения в галерията. Тя просто отхвърли да бъде в " системата на галериите ".
© Мери Елън Марк, МУСИЗ
Мери Елън Марк © Федерико Фелини на снимачната площадка на " Фелини Сатирикон ", Рим, Италия, 1969
Кои са известните персони, снимани от нея и трансформирали се с времето в иконични портрети?
- Една от най-известните фотографии е на режисьорът Фелини, до момента в който прави един от своите филми. Мери Елън го снима на няколко пъти, само че този портрет го показва по метод, по който никой различен фотограф не го е уловил. Снимала е звезди като Марлон Брандо също по метод, който не се е случвал преди. Друг е Клейтън Мур – не сте го чували преди?
Не.
Това е индивидът, който играе Самотният рейнджър в телевизионния сериал и няколко още кино лентата. Известните й се доверяваха.
Ще забележим ли тези фотографии в изложбата?
- Да, трите, които загатнах, са включени. Има и други.
Фотогалерия: Одри Хепбърн, която живее на сметището >
Определят стила на Мери Елън като " комбнация от фотожурнализъм и портретна снимка ", какво бихте добавили вие?
- Нищо. Точно е казано. Мери Елън не беше студиен фотограф. Не е от фотографите, които " нагласят " фрагмента. Тя е от тези, които назовавам " реалистични фотографи ". Типично за репортажните и документалните фотожурналисти. Това е нейният жанр. В същото време обаче контролираше обстановката. Особено, когато снимаше потрети. Може да помоли обекта да седне някъде, да направи нещо или да не прави нищо. Така че имаше някакъв тип дирижиране в работата й. Но все пак бе непосреден фотограф с 35 милиметрова камера.
Питал ли сте я в миналото за какво е избрала фотографията, с цел да изрази себе си?
- Добър въпрос, само че в никакъв случай не съм й го задавал. Мисля, че множеството хора, които стават съществени фотографи, са принудени да показват себе си. Визията за нещата, от които се интересуват, по метода, по който ги виждат. Мисля че всички огромни фотографи знаят, още от началото на кариерата си, че тази специалност е пътешестване. Те работят 40-50 години от план на план. И постоянно има ново предизвикателство, което доста обичат. На тях им харесва да влизат в нова непредвидена обстановка. Искат да научат повече за света и хората и го вършат през камерата, през изследването - да намерят верните хора, да се озоват на верните места. Мери Елън не бе по-различна. Мисля, че на нея й харесваше концепцията да пътува на разнообразни места, преследвайки задачите си. В този смисъл, работата й е доста персонална.
Как се е трансформирала фотографията от тези години до през днешния ден?
- Дигитализацията промени доста фотографията спрямо тези години. Имам поради, че през днешния ден от техническа позиция всеки би могъл да прави положителни фотоси. Това даде независимост на доста фотографи и образни актьори. Свобода да откриват нови пространства във фотографията, които жестоко са наричани " концептуална снимка ". То е по-скоро да бъдеш в действителността и да реагираш, правейки фотографии. Да генерираш хрумвания и да създаваш фотографии, които ги поддържат. По-различен метод на работа, както и на мислене върху това, което искаш да постигнеш. Този метод на изложение през днешния ден се преподава в колежи и арт учебни заведения, а не беше прочут допреди 20-25 години. Тогава фотографията беше друго изразно средство.
Мисля, че спонтанността на класическата снимка се е изгубила в последно време, тъй като има малко по-различен умишлен метод да измислиш нещо и по-късно да отидеш да го реализираш.
С какво изложбата на Мери Елън Марк в София е по-различна от други нейни представяния?
- Тази галерия обгръща към 40 години от работа й. Това е добър преглед. Включва някои от най-важните тематики от работата й, планове, които са персонални. Има доста портрети. Тя се впечатляваше от хората, които вършат необикновени неща. Изпитваше емпатия към героите си, показвайки хора, които постоянно живеят в периферията на обществото, правещи неща, които нормално не виждаме. Разбира се, публиката ще се впечатли от фотографиите на известни персони, които участват в ретроспективата. Стилът й е доста необикновен. Тя в никакъв случай не работи в студио, снима ги в среда, която не бихте предполагали, снима ги по неочакван метод.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ