Предприемчив нашенец осигурява нов поминък на обезлюдените райони в Родопите
Хасан Тахиров е на 69 и науми ли си нещо, не мирясва. От девет години работи за концепцията България да създава шафран и да стане експортьор на луковици, а след това да сътвори и лична марка артикули, написа "Дойче веле ".
Той живее на Стръмни хълм в Родопите до телевизионната кула. Оттам гледа по какъв начин земята опустява, по какъв начин тютюнът си е отишъл от планината, а с него и хората. Но концепцията за шафрана го вълнува от дълго време.
Избягал от България през 1973 година, едвам на 20, и съумял в Швеция с верига магазини. Ходил е в Иран още по времето на Пахлави. Там от другари схванал по какъв начин и в суровия климат на планината може да се препитаваш с шафран.
"Реално в България концепцията за производството на тази скъпа просвета се роди през 2009-а година. Беше ми омръзнало да чувам министри и политици да споделят, че нещо би трябвало да се прави, а никой нищо съответно не оферираше. Ето, аз я предлагам ", споделя той.
Началото
Със брачната половинка му Рени купили първите 70 кг луковици от Турция и ги раздали в към 30 села в Кърджалийско, с цел да пробват почвите. Засадили и в двора на къщата си и още първата година се уверили, че тази просвета се развива идеално, без значение от структурата на почвите. После Тахиров решил да пробие и в държавните опитни полета.
Пътувах доста пъти до Българска академия на науките, носех от моя разсад, предложих да опитаме в Пловдив, Русе, Враца, Видин. Беше нужно научно доказателство, че има почва за шафрана у нас. Това лилаво знамение вирее в цялата страна ", уверен е пионерът.
През 2015-а той основава Българската национална асоциация за произвеждане на шафран и биологични шафранови артикули. Членовете й към този момент са над 6 500 с общо към 10 000 дка площи, а има и производители отвън асоциацията. Хасан и Рени обработват 60 декара.
Според него това произвеждане е 10 пъти по-леко спрямо тютюна, заетостта е единствено месец и възвращаемостта е бърза. "Не е като да чакаш пари по европроекти за ябълкова градина да вземем за пример. Според нашите статистики, парите от един декар шафран се равняват на прихода от 300 декара пшеница или най-малко 70 декара лозе.
Къде в Родопите толкоз земя на едно място! За шафрана инвестираш през август и през юни към този момент имаш луковиците, 100 % си връщаш вложеното, а през октомври-ноември береш цветовете. Това е в действителност избавление от обезлюдяването ", споделя Хасан.
И добавя, че от ден на ден млади образовани хора от градовете се връщат към наследствените си парцели на село – шафранът ги притегля.
През май тази година представители на асоциацията са сключили контракт с Китай за 600 тона луковици от България, азиатската страна обаче желае хиляди тонове. Договор има и с Иран, основава се център за развиване на шафрана в България.
Лобистът за различния аграрни занаят изяснява, че иранците са водач в света по произвеждане на тази просвета, те продават няколкостотин типа негови артикули.
"Не е за поверие – тази страна е хилядолетен производител, а в този момент ние ще изнасяме луковици за там. Полезно е и за двете страни – ние се нуждаем от техния опит, а те от нашите луковици, които се развиват доста по-бързо заради подобаващите климатични условия в България ", изяснява разпалено той.
Планът „ Шехерезада “
През 2018-а година пътувал с българска делегация в Иран. Разговаряли с икономическия министър Емил Караниколов – несъмнено, че за шафрана. Той му упълномощил да създаде 5-годишен проект за производството, да направи проектосметка за това какъв брой би трябвало да вложи страната и да опише прогнозите за развиването.
"Направих го. Посочих, че в случай че страната влага в началото един милион евро, сътвори огромно опитно поле, стартираме със 100 тона или към 10 милиона луковички, засадим двеста декара първата година, то единствено след година ще имаме 50 милиона луковици. Те се развъждат доста интензивно, след което се дават на производителите.
Ако 5 000 производители с по половин декар засадят по 25 000 луковици, изискването е идната година да върнат назад също толкоз. Така се построява пирамида – тези хора основават още толкоз производители, обезпечават им първичния материал.
А след пет години засадените площи в България могат да станат един милион декара и 100 000 фамилии в планинските райони ще имат непрекъснат занаят, и годишен доход от към 30-40 000 лв..
Излиза, че държавната инвестиция в едно семейство е 10 евро. Това звучи като приказка от 1001 нощ, само че не е. Аз не пребивавам в приказките на Шехерезада, обработвам си земята и спечелвам, по тази причина знам ", твърди Хасан.
Миналото лято той е предал детайлния си проект на министър Караниколов, само че досега не е получил утвърждение. Хасан не знае дали въобще е обсъждан и разискван, единствено си повтаря, че няма право да се ядосва. Голямата му цел е България да сътвори лична шафранова марка, която би конкурирала и "Нестле " – шафранова вода да вземем за пример.
"Тази просвета е златна мина. Нали в случай че бутилка вода с дестилат от шафран е с 50 стотинки по-скъпа от елементарната минерална, ще я предпочетете поради скъпите й качества. Или в случай че в бебешките и детските храни има такава добавка. В други страни се прави чай, сапун и какво ли още не, това е доста продаваема стока. "
До Швеция и обратно
Избягал от комунизма през 1973 с другар – през Сърбия, седмица пешком из планината, с трен до Марибор, след това през Алпите пеша… В Австрия останал малко над година в емигрантския лагер в Трайскирхен до Баден, близо до Виена. "Защо ли - на 20 към този момент бях сърдит, преследваха ме.
На едно празненство за 9 септември в моето село Фотиново се добрах до микрофона и извиках: "Хора, слушайте ме, най-голямата неистина в света е комунизмът! ". Тогава бях възпитаник в Техникума по стопанска система в Хасково. И най-после през 1989-а се яви и доказателството за думите ми.
Образованието си по стопанска система продължих в Швеция, основах собствен бизнес в Малмьо. Там живях до 2000-та година “, споделя Хасан.
Свръхдинамиката на западния живот го изтощила, връхлетяла го и нещастието с двете деца – дъщерята с тежка форма на аутизъм, сина си изгубили едвам 12-годишен.
"Тогава започнах да пия безотговорно, не желаех да съм жив. Но шведите ме прибраха на наложително лекуване за две години. Отказвах алкохола за малко, само че след това пак… Всяка улица, всяко дете ми връщаше спомените. Лекарите ме посъветваха да сменя средата. Избрах да се върна в родния си край, в моите Родопи, а Рени е неразделно до мен ", споделя той.
И към този момент обмисля идващия си ход – за лилавите полета на България и живналите селища.
Той живее на Стръмни хълм в Родопите до телевизионната кула. Оттам гледа по какъв начин земята опустява, по какъв начин тютюнът си е отишъл от планината, а с него и хората. Но концепцията за шафрана го вълнува от дълго време.
Избягал от България през 1973 година, едвам на 20, и съумял в Швеция с верига магазини. Ходил е в Иран още по времето на Пахлави. Там от другари схванал по какъв начин и в суровия климат на планината може да се препитаваш с шафран.
"Реално в България концепцията за производството на тази скъпа просвета се роди през 2009-а година. Беше ми омръзнало да чувам министри и политици да споделят, че нещо би трябвало да се прави, а никой нищо съответно не оферираше. Ето, аз я предлагам ", споделя той.
Началото
Със брачната половинка му Рени купили първите 70 кг луковици от Турция и ги раздали в към 30 села в Кърджалийско, с цел да пробват почвите. Засадили и в двора на къщата си и още първата година се уверили, че тази просвета се развива идеално, без значение от структурата на почвите. После Тахиров решил да пробие и в държавните опитни полета.
Пътувах доста пъти до Българска академия на науките, носех от моя разсад, предложих да опитаме в Пловдив, Русе, Враца, Видин. Беше нужно научно доказателство, че има почва за шафрана у нас. Това лилаво знамение вирее в цялата страна ", уверен е пионерът.
През 2015-а той основава Българската национална асоциация за произвеждане на шафран и биологични шафранови артикули. Членовете й към този момент са над 6 500 с общо към 10 000 дка площи, а има и производители отвън асоциацията. Хасан и Рени обработват 60 декара.
Според него това произвеждане е 10 пъти по-леко спрямо тютюна, заетостта е единствено месец и възвращаемостта е бърза. "Не е като да чакаш пари по европроекти за ябълкова градина да вземем за пример. Според нашите статистики, парите от един декар шафран се равняват на прихода от 300 декара пшеница или най-малко 70 декара лозе.
Къде в Родопите толкоз земя на едно място! За шафрана инвестираш през август и през юни към този момент имаш луковиците, 100 % си връщаш вложеното, а през октомври-ноември береш цветовете. Това е в действителност избавление от обезлюдяването ", споделя Хасан.
И добавя, че от ден на ден млади образовани хора от градовете се връщат към наследствените си парцели на село – шафранът ги притегля.
През май тази година представители на асоциацията са сключили контракт с Китай за 600 тона луковици от България, азиатската страна обаче желае хиляди тонове. Договор има и с Иран, основава се център за развиване на шафрана в България.
Лобистът за различния аграрни занаят изяснява, че иранците са водач в света по произвеждане на тази просвета, те продават няколкостотин типа негови артикули.
"Не е за поверие – тази страна е хилядолетен производител, а в този момент ние ще изнасяме луковици за там. Полезно е и за двете страни – ние се нуждаем от техния опит, а те от нашите луковици, които се развиват доста по-бързо заради подобаващите климатични условия в България ", изяснява разпалено той.
Планът „ Шехерезада “
През 2018-а година пътувал с българска делегация в Иран. Разговаряли с икономическия министър Емил Караниколов – несъмнено, че за шафрана. Той му упълномощил да създаде 5-годишен проект за производството, да направи проектосметка за това какъв брой би трябвало да вложи страната и да опише прогнозите за развиването.
"Направих го. Посочих, че в случай че страната влага в началото един милион евро, сътвори огромно опитно поле, стартираме със 100 тона или към 10 милиона луковички, засадим двеста декара първата година, то единствено след година ще имаме 50 милиона луковици. Те се развъждат доста интензивно, след което се дават на производителите.
Ако 5 000 производители с по половин декар засадят по 25 000 луковици, изискването е идната година да върнат назад също толкоз. Така се построява пирамида – тези хора основават още толкоз производители, обезпечават им първичния материал.
А след пет години засадените площи в България могат да станат един милион декара и 100 000 фамилии в планинските райони ще имат непрекъснат занаят, и годишен доход от към 30-40 000 лв..
Излиза, че държавната инвестиция в едно семейство е 10 евро. Това звучи като приказка от 1001 нощ, само че не е. Аз не пребивавам в приказките на Шехерезада, обработвам си земята и спечелвам, по тази причина знам ", твърди Хасан.
Миналото лято той е предал детайлния си проект на министър Караниколов, само че досега не е получил утвърждение. Хасан не знае дали въобще е обсъждан и разискван, единствено си повтаря, че няма право да се ядосва. Голямата му цел е България да сътвори лична шафранова марка, която би конкурирала и "Нестле " – шафранова вода да вземем за пример.
"Тази просвета е златна мина. Нали в случай че бутилка вода с дестилат от шафран е с 50 стотинки по-скъпа от елементарната минерална, ще я предпочетете поради скъпите й качества. Или в случай че в бебешките и детските храни има такава добавка. В други страни се прави чай, сапун и какво ли още не, това е доста продаваема стока. "
До Швеция и обратно
Избягал от комунизма през 1973 с другар – през Сърбия, седмица пешком из планината, с трен до Марибор, след това през Алпите пеша… В Австрия останал малко над година в емигрантския лагер в Трайскирхен до Баден, близо до Виена. "Защо ли - на 20 към този момент бях сърдит, преследваха ме.
На едно празненство за 9 септември в моето село Фотиново се добрах до микрофона и извиках: "Хора, слушайте ме, най-голямата неистина в света е комунизмът! ". Тогава бях възпитаник в Техникума по стопанска система в Хасково. И най-после през 1989-а се яви и доказателството за думите ми.
Образованието си по стопанска система продължих в Швеция, основах собствен бизнес в Малмьо. Там живях до 2000-та година “, споделя Хасан.
Свръхдинамиката на западния живот го изтощила, връхлетяла го и нещастието с двете деца – дъщерята с тежка форма на аутизъм, сина си изгубили едвам 12-годишен.
"Тогава започнах да пия безотговорно, не желаех да съм жив. Но шведите ме прибраха на наложително лекуване за две години. Отказвах алкохола за малко, само че след това пак… Всяка улица, всяко дете ми връщаше спомените. Лекарите ме посъветваха да сменя средата. Избрах да се върна в родния си край, в моите Родопи, а Рени е неразделно до мен ", споделя той.
И към този момент обмисля идващия си ход – за лилавите полета на България и живналите селища.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ