Хърватия спъва Сърбия по пътя към ЕС заради кражба на културно наследство
Хърватия спъва Сърбия по пътя към Европейски Съюз поради кражба на културно завещание. Това заяви министърът на външните и европейските въпроси Гордан Гърлич Радман, съобщи БГНЕС.
Присвояването на непознато културно завещание е скандално, само че явно се вписва в хегемонистичната политика на разпространяване на така наречен „ Сръбския свят “, сподели още Гордан Гърлич Радман в град Пула. Той взе участие там дружно със своя гръцки сътрудник Никос Дендиас в полемика по време на Конференция за бъдещето на Европа, озаглавена „ Подготовка за утрешния ден: световно и районно ангажиране на Европейския съюз, аспекти на сигурността и защитата “.
На 23 декември 2021 година в Сърбия беше признат Законът за културното завещание, който включи в старите и редки библиотечни материали издания на дубровнишката литература, които до 1867 г.принадлежат „ както към сръбската, по този начин и към хърватската просвета “. Приемането му провокира гневни рецензии както от страна на хърватски публични лица, по този начин и на културни институции.
След приемането на оспорвания закон посолството на Хърватия в Белград предизвести сръбските управляващи, че счита за недопустимо присвояването на хърватското културно завещание и изиска среща с министъра на културата Майя Гойкович.
Сърбия не оспорва, че литературата на Дубровник до 1867 година принадлежи към културното завещание на хърватите, оповестиха белградски медии, базирайки се на изказване на сръбското министерство на културата и информацията, което счита, че това завещание е общо.
Разпоредбата на Закона за културното завещание, съгласно която изданията на дубровнишката литература към 1867 г, принадлежат както към сръбската, по този начин и към хърватската просвета, не значи, че Сърбия оспорва, че остарялата дубровнишка литература е част от хърватското културно завещание, споделиха от министерството.
„ Именно по образеца на двойното завещание, общото езиково минало и отношението към литературното завещание най-добре се разпознават европейските полезности и вероятностите за добросъседски връзки “, споделиха от сръбското министерство на културата.
Старата дубровнишкова литература е неповторимо събитие измежду южните славяни
Сръбското министерство на културата и информацията реагира с изказване на оценките на Института за хърватски език и филология (IHJJ), който на 17 януари осъди законовите решения на Сърбия, заявявайки, че литературата на Дубровник е присвоена.
Според репортаж на Радио Свободна Европа (RFE) в известие на Министерството на културата се показва, че Разпоредбата за остарели и редки библиотечни материали от чл.23 от противоречивия закон е формулировка, открита от Закона за старите и редки библиотечни материали от 2011 година Тя е удостоверение на научно-методическата поредност, открита от сръбската филологическа школа преди 100 и петдесет години, която продължава и през днешния ден.
„ Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ), Белградският университет, Матица сръбска и други научни институции са определили, че остарялата дубровнишка литература е неповторимо събитие измежду южните славяни, което има свои особености и съставлява огромно общо богатство. Въз основа на езика, на който е написана, може да бъде както сръбска, по този начин и хърватска ", сподели сръбското министерство в обяснението си за законовите разпореждания, признати в края на предходната година.
Според министерството, такава позиция са застъпвали и известни жители на Дубровник от Матия Бан и Балтазар Богишич през XIX век до Милан Решетар и Петър Колендич през XX век, които са били членове на САНУ.
Обулен Коржинек: Очаквам Сърбия да промени този закон
Хърватският министър на културата Нина Обулен Коржинек съобщи по-рано, че законовите разпореждания на Сърбия по отношение на литературата на Дубровник са професионално голословни.
„ Очаквам Сърбия да промени този закон и да спре да протяга ръка към културното завещание на Хърватия “, сподели Обулен Коржинек. На 19 януари хърватският евродепутат Карло Реслер прикани Европейската комисия да реагира на спорната наредба от сръбския Закон за културното завещание.
Сърбия ще понесе следствията от отнемането на културното завещание на Хърватия в договарянията за присъединение към Европейски Съюз, безапелационен е министърът на външните работи и европейските въпроси на Хърватия Гордан Гърлич Радман.
„ Отнемането на хърватското културно завещание не е в сходство с европейските полезности и вероятността, която Сърбия е избрала, и сигурно ще има избрани последствия, когато бъдат отворени избрани основни глави като образованието “, сподели Гърлич Радман пред кореспонденти.
Присвояването на непознато културно завещание е скандално, само че явно се вписва в хегемонистичната политика на разпространяване на така наречен „ Сръбския свят “, сподели още Гордан Гърлич Радман в град Пула. Той взе участие там дружно със своя гръцки сътрудник Никос Дендиас в полемика по време на Конференция за бъдещето на Европа, озаглавена „ Подготовка за утрешния ден: световно и районно ангажиране на Европейския съюз, аспекти на сигурността и защитата “.
На 23 декември 2021 година в Сърбия беше признат Законът за културното завещание, който включи в старите и редки библиотечни материали издания на дубровнишката литература, които до 1867 г.принадлежат „ както към сръбската, по този начин и към хърватската просвета “. Приемането му провокира гневни рецензии както от страна на хърватски публични лица, по този начин и на културни институции.
След приемането на оспорвания закон посолството на Хърватия в Белград предизвести сръбските управляващи, че счита за недопустимо присвояването на хърватското културно завещание и изиска среща с министъра на културата Майя Гойкович.
Сърбия не оспорва, че литературата на Дубровник до 1867 година принадлежи към културното завещание на хърватите, оповестиха белградски медии, базирайки се на изказване на сръбското министерство на културата и информацията, което счита, че това завещание е общо.
Разпоредбата на Закона за културното завещание, съгласно която изданията на дубровнишката литература към 1867 г, принадлежат както към сръбската, по този начин и към хърватската просвета, не значи, че Сърбия оспорва, че остарялата дубровнишка литература е част от хърватското културно завещание, споделиха от министерството.
„ Именно по образеца на двойното завещание, общото езиково минало и отношението към литературното завещание най-добре се разпознават европейските полезности и вероятностите за добросъседски връзки “, споделиха от сръбското министерство на културата.
Старата дубровнишкова литература е неповторимо събитие измежду южните славяни
Сръбското министерство на културата и информацията реагира с изказване на оценките на Института за хърватски език и филология (IHJJ), който на 17 януари осъди законовите решения на Сърбия, заявявайки, че литературата на Дубровник е присвоена.
Според репортаж на Радио Свободна Европа (RFE) в известие на Министерството на културата се показва, че Разпоредбата за остарели и редки библиотечни материали от чл.23 от противоречивия закон е формулировка, открита от Закона за старите и редки библиотечни материали от 2011 година Тя е удостоверение на научно-методическата поредност, открита от сръбската филологическа школа преди 100 и петдесет години, която продължава и през днешния ден.
„ Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ), Белградският университет, Матица сръбска и други научни институции са определили, че остарялата дубровнишка литература е неповторимо събитие измежду южните славяни, което има свои особености и съставлява огромно общо богатство. Въз основа на езика, на който е написана, може да бъде както сръбска, по този начин и хърватска ", сподели сръбското министерство в обяснението си за законовите разпореждания, признати в края на предходната година.
Според министерството, такава позиция са застъпвали и известни жители на Дубровник от Матия Бан и Балтазар Богишич през XIX век до Милан Решетар и Петър Колендич през XX век, които са били членове на САНУ.
Обулен Коржинек: Очаквам Сърбия да промени този закон
Хърватският министър на културата Нина Обулен Коржинек съобщи по-рано, че законовите разпореждания на Сърбия по отношение на литературата на Дубровник са професионално голословни.
„ Очаквам Сърбия да промени този закон и да спре да протяга ръка към културното завещание на Хърватия “, сподели Обулен Коржинек. На 19 януари хърватският евродепутат Карло Реслер прикани Европейската комисия да реагира на спорната наредба от сръбския Закон за културното завещание.
Сърбия ще понесе следствията от отнемането на културното завещание на Хърватия в договарянията за присъединение към Европейски Съюз, безапелационен е министърът на външните работи и европейските въпроси на Хърватия Гордан Гърлич Радман.
„ Отнемането на хърватското културно завещание не е в сходство с европейските полезности и вероятността, която Сърбия е избрала, и сигурно ще има избрани последствия, когато бъдат отворени избрани основни глави като образованието “, сподели Гърлич Радман пред кореспонденти.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ