Шефът на Хърватската национална банка: Това чака България след 1 януари и еврото!
Хърватия получи това, което очакваше, от приемането на еврото.
Това сподели шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в интервю за БТА по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
На първо място, уточни Вуйчич, бе отхвърлен рискът, произлизащ от промени във валутните курсове.
Преди влизането в еврозоната в хърватската стопанска система има висока степен на " евровизация " – доста хора държат депозити в евро като последователност от предишното, когато депозитите са в дойче марки.
Банките от своя страна отпускат заеми в локална валута, които обаче са индексирани в евро, тъй че всяка смяна на валутния курс в посока обезценяване на еврото утежнява изплащането на отговорностите на фирмите и физическите лица, деноминирани в локална валута.
Отстраняването на този риск с прекосяването към еврото в последна сметка способства за повишение на кредитния рейтинг на страната, а това на собствен ред понижи разноските по обслужването на дълга й, разясни Вуйчич, който е отпред на централната банка от 2012 година.
Друга огромна изгода е премахването на разноските за превалутиране при преводи с комерсиалните сътрудници на страната, множеството от които са членки на еврозоната. Не на последно място, туризмът също печели от въвеждането на единната валута, засилвайки привлекателността на Хърватия за туристи от страни от еврозоната и облекчавайки бизнеса.
Инфлационен резултат
Преминаването към еврото има прочут инфлационен резултат, само че той е доста слаб – съгласно проучвания на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка то форсира инфлацията с 0,2 до 0,4 процентни пункта.
В случая на Хърватия обаче влизането в еврозоната съответствува по време с интервал на изцяло висока инфлация – страната се причислява към валутния съюз на 1 януари 2023 година, а максимумът на инфлацията е през ноември 2022 година.
След това инфлационният ритъм непрестанно се забавя. Отчитаното в последно време ново покачване се дължи на фактор, който няма нищо общо с еврото – дължи се на мощното вътрешно търсене, подбудено от това, че темпът на стопански напредък на Хърватия е 3-4 пъти над този на еврозоната, доста по-бързо порастват също по този начин заплатите и се усилват работните места, изясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и позитивен резултат – способства за понижаване на държавния дълг на страната. Само за последните четири години държавният дълг се е свил от 87 на 57 % от брутния вътрешен артикул (БВП) или с 30 процентни пункта.
Инфлацията усилва приходите, а в същото време не всички разноски са индексирани съгласно инфлацията, което значи, че не нарастват със същия ритъм. Най-важният фактор обаче е бързият стопански напредък.
" Успяхме да реализираме висок напредък след коронавирус пандемията, също като доста други, само че успяхме и да го запазим. Това несъмнено оказва помощ да се понижи нивото на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Много е мъчно това да бъде реализирано, в случай че имате слаб напредък ", сподели Вуйчич.
Така доказахме, че сходно понижаване на дълга е допустимо, в този момент остава да поддържаме равнище под 60 % от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг под 3 %, добави той.
За Хърватия преходът от национална валута към евро в огромна степен е равен посредством най-много на положителната подготовка.
Много е значимо финансовите институции, бизнесът и жителите да са готови за смяната, акцентира централният банкер. В очакване на новата валута Хърватската национална банка раздава 900 000 стартови пакета с евромонети, банките съумяват да заредят в евро две трети от банкоматите още от 1 януари, незабавно към евро минават и заплащанията с банкови карти.
Именно подготовката е главното предизвикателство, акцентира централният банкер.
" Приемането на еврото е положително решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава единствено да се подготвите за 1 януари, тъй че всичко да премине безпрепятствено. Сигурен съм, че България може да се оправи доста добре ", изрази убеденост той.
Хърватия като част от политиката на еврозоната
Вече в еврозоната, Хърватия получава място в процеса на взимане на решения на равнище Европейска централна банка (ЕЦБ).
Управителният съвет на институцията се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и 20-имата ръководители на националните централни банки, които скоро ще станат 21 (с присъединението на управителя на Българската централна банка Димитър Радев от 1 януари).
Пирнципът е " един човек – един глас " и това е добре за страна като България, тъй като всеки има идентична тежест, уточни хърватският централен банкер.
По думите му към този момент не се чака смяна в политиката на ЕЦБ, поради че инфлацията е на целевото равнище, водещите лихви са на ниво от 2 %, а стопанската система е устойчива и в действителност се показва по-добре, в сравнение с се очакваше при започване на годината.
Сега задачата е инфлацията да бъде арестувана на целевото равнище, добави той.
На фона на проектите на Европейски Съюз за основаване на съюз на финансовите пазари Хърватия предложи самодейност за развиване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, измежду които и България.
Идеята е да се покаже на районно равнище, че нещо такова може да бъде реализирано, сподели Вуйчич.
" Всеки би трябвало да получи опция, да вземем за пример от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или противоположното. Това ще бъде реализирано най-много посредством хармонизиране на разпоредбите и практиките на фондовите тържища ", изясни той.
По този метод, посредством хармонизиране на регулациите и разпоредбите за активност на пазарите, от една страна, ще се увеличи ликвидността на тържищата, вложителите ще получат повече благоприятни условия да влагат средства, а фирмите – да се финансират от фондовите пазари.
В самодейността все още вземат участие осем страни – Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдаващ.
Хърватия интензивно взе участие и в създаването на различен общ за еврозоната план – цифровото евро.
Дигиталното евро ще се основава на няколко обособени стълба. Ролята на централните банки ще бъде да предизвикват потреблението на цифровото евро и да включат към него локалните снабдители на платежни услуги.
Ролята на комерсиалните банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с цифрово евро, тъй че всички те ще бъдат включени в системата посредством локалните търговски банки.
Търговските банки, както и при обичайна платежна система, ще работят директно с клиентите – от привличането им до разглеждане на жалбите. А на назад във времето ще бъдат ЕЦБ и обединяване от централни банки в еврозоната, които ще обезпечават базовите функционалности, нужни за действието на цифровото евро, разясни централният банкер.
По думите му възприемането на цифровото евро от жителите ще зависи от това до каква степен то е привлекателно, елементарно за потребление. То ще предложи още един общоевропейски метод за разплащане, наред с към този момент съществуващите.
Ето и цялостният текст на изявлението:
Г-н Вуйчич, Хърватия се причисли към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от миналото време?
- Получихме това, което чакахме, от въвеждането на еврото. На първо място, отстранихме риска, който може да възникне от валутните курсове. Дълги години имахме парична политика, която на процедура бе обвързана с курса на еврото.
Курсът на хърватската куна не бе изцяло закрепен, както е курсът на българския лев, само че към 30 години поддържахме курса доста постоянен. Равнището на " евровизация " на стопанската система обаче бе високо.
Хората държаха доста депозити в евро като табиет от предишното, когато правеха същото, само че в дойче марки. Банките от своя страна предлагаха заеми, индексирани в евро, което значи, че получавате заем в локална валута, само че индексиран в евро. Така равнището на риск от промени във валутните курсове бе доста високо.
Ако обменният курс се намали с 10 или 20 %, това би нараснало дълговото задължение за хората или фирмите, които би трябвало да изплащат тези заеми. За да онагледим – преди приемането на еврото, през декември 2022 година, общият размер на заемите, индексирани в евро, във всички браншове – семействата, бизнеса и държания бранш, се равняваше на 115 % от Брутният вътрешен продукт.
Така обезценяване на валутата с 10 % би нараснало отговорностите, който би трябвало да бъдат върнати в локална валута, с 11,5 % от Брутният вътрешен продукт.
На 1 януари (2023 година - бел. ред.), когато въведохме еврото, размерът на експозициите към риска, подбуден от валутните курсове, спадна до под 1 % от Брутният вътрешен продукт. Това е нещо доста значимо и способства за увеличение на кредитния рейтинг на Хърватия, а това на собствен ред оказа помощ за понижаване на спреда по облигациите ни.
Като цяло получихме удобните резултати, които чакахме. Разходите по преводи са по-ниски, а ние търгуваме главно с еврозоната, тъй че разноските за превалутиране към този момент на процедура не съществуват.
Преминаването към еврото е положително и за туризма, защото множеството туристи при нас идват от страни от еврозоната, което също прави страната ни по-привлекателна и понижава разноските за туристическия бранш.
Така че, мога да кажа, като цяло сме удовлетворени от смяната.
Кои бяха главните провокации при прекосяването към нова валута както за финансовата система като цяло, по този начин и за елементарните жители?
- Подготвителният стадий е доста значим, защото всички финансови институции би трябвало да бъдат подготвени за смяната. И освен финансовите институции, само че и бизнесът и жителите.
В нашия случай смяната се случи доста безпрепятствено. Населението бе квалифицирано, тъй като раздадохме над 900 000 стартови комплекта с евромонети преди смяната. Банките в същото време съумяха да заредят две трети от банкоматите с евро още през цялото време, от 1 януари. Всички банкови карти още от 1 януари, директно след смяната, също заработиха в евро.
Така че подготовката е доста значима за всички, с цел да се подсигурява, че всичко ще действа още през цялото време. Точно това е и главното предизвикателство - освен за банките, само че и за бизнеса, както и за централната банка.
Страховете от повишение на инфлацията след приемане на еврото са мощно публикувани в България. В Хърватия след прекосяването към единната европейска валута се следиха известни инфлационни процеси. Зад вас ли е към този момент високата инфлация?
- Да, въвеждането на еврото ще се отрази на инфлацията. Ние усетихме този резултат, само че той е доста слаб. Бяха направени три изследвания – на Хърватската национална банка, на Евростат и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Те демонстрираха, че въздействието на въвеждането на еврото върху инфлацията е сред 0,2 и 0,4 процентни пункта. Това не е мощен резултат и той е напълно в бранша на услугите, когато се закръглят цените, а не на стоките. Това, което се случи с Хърватия, бе, че промяната на валутата съответства с повсеместен интервал на по-висока инфлация.
Ние приехме еврото на 1 януари 2023 година, а пикът на инфлацията бе през ноември 2022 година. Откакто приехме еврото обаче, инфлационният ритъм непрекъсното се намалява.
По-високата инфлация, следена в последно време, към този момент въобще не е обвързвана с еврото, а по-скоро се дължи на мощното вътрешно вкупом търсене, което е резултат от това, че стопанската система ни пораства бързо.
Икономическият ни напредък е три до четири пъти по-бърз от този на еврозоната. Заплатите нарастват над три пъти по-бързо, в сравнение с в еврозоната, основаването на работни места е над три пъти по-бързо по отношение на еврозоната. Всичко това сътвори инфлационния ритъм, които се следи при нас сега.
Вече сте част от процеса на взимане на решения в еврозоната на равнище Европейска централна банка (ЕЦБ). Еднаква ли е тежестта на дребните страни и на огромните стопански системи?
- ЕЦБ е институция, в която решенията се вземат от Управителния съвет, формиран от шестимата членове на изпълнителния съвет и 20-те, а скоро 21, гуверньори на националните централни банки.
Принципът на работа е " един човек – един глас " и ние сме там в персонално качество, а не като представители на националните си ползи. Основната цел е да държим инфлацията постоянна. В случая задачата за инфлацията е ритъм от 2 % годишно.
Хубавото за страни като България, която се причислява към еврозоната, е, че правилото " един човек – един глас " дава на гласа на представителя на България същата тежест, каквато и на всеки различен член на Управителния съвет.
Има ли сега съмнения за посоката, която би трябвало да следва паричната политика на ЕЦБ?
- Бих споделил " не ". В момента сме, по този начин да се каже, на положително място - с инфлацията на целевото равнище, водеща рента на ниво 2 %. Икономиката е устойчива и в действителност се показва по-добре, в сравнение с се очакваше при започване на годината.
Поради това бих споделил, че сме изпълнили сполучливо задачата си да забавим инфлацията до целевото равнище. Сега би трябвало да я задържим там и ще го създадем, следвайки метода за взимане на решения поотделно за всяка последваща среща, основавайки се на постъпващите данни.
ЕЦБ работи по план за цифрово евро. Каква роля ще имат за действието му централните и комерсиалните банки?
- Дигиталното евро ще се основава на няколко обособени стълба. Ролята на централните банки ще бъде да предизвикват потреблението на цифровото евро и да включат към него локалните снабдители на платежни услуги.
Ролята на комерсиалните банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с цифрово евро, тъй че всички те ще бъдат включени в системата посредством локалните търговски банки.
Търговските банки, както и при обичайна платежна система, ще работят директно с клиентите - от привличането им до разглеждане на жалбите. А на назад във времето ще бъдат ЕЦБ и обединяване от централни банки в еврозоната, които ще обезпечават базовите функционалности, нужни за действието на цифровото евро.
Според Вас жителите ще възприемат ли този нов способ за разплащане?
- Мисля, че да, само че остава да забележим доколко. Това ще зависи от привлекателността на цифровото евро, какъв брой елементарно ще бъде то за потребление. Със сигурност обаче ще бъде общоевропейско платежно средство, което ще може да бъде употребявано от всяка точка в Европейски Съюз.
То ще бъде в допълнение платежно средство наред с тези, с които към този момент разполагаме, и каквито на процедура са двата оператора на банкови карти – " Виза " (Visa) и " Мастъркард " (Mastercard), и комерсиалните банки.
Разбира се, ще продължат да се употребяват и заплащанията в брой, както и заплащанията, които минават през комерсиалните банки. Такива са назабавните разплащания, които Европейски Съюз преди малко въведе и които подсигуряват, че 365 дни в годината, 24 часа дневно, можем да прехвърляме пари от всяка една сметка в Европейски Съюз до друга в границите на 10 секунди.
На годишните срещи на МВФ и СБ неведнъж бе насочен апел към Европейски Съюз да обезпечи изчерпателен съюз на финансовите пазари. На последната среща на Еврогрупата Хърватия показа самодейност за насърчаване на съюза на финансовите пазари в страните от Централна и Югоизточна Европа. Кои страни вземат участие в самодейността и по какъв начин тя се свързва с интеграцията на финансовите пазари на равнище Европейски Съюз?
- Идеята е да покажем на районно равнище, че нещо такова може да бъде реализирано. Всеки би трябвало да получи опция, да вземем за пример от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или противоположното.
Това ще бъде реализирано най-много посредством хармонизиране на разпоредбите и практиките на фондовите тържища. В самодейността все още вземат участие осем страни - Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдаващ.
Мисля, че това ще бъде доста добър образец какво можем да реализираме, да вземем за пример във връзка с привличането на повече ликвидност на фондовия пазар, давайки опция на всеки клиент, без значение дали е компания, или физическо лице, да може да влага на всички фондови тържища.
По този метод, от една страна, ще се усъвършенства ликвидността за вложителите, а от друга – ще се открият повече благоприятни условия за фирмите, които желаят да се финансират посредством фондовия пазар.
Друг апел, отправян неведнъж към страните тук, във Вашингтон, е да поддържат фискална дисциплинираност и да си обезпечат фискално пространство. Как се оправя Хърватия в това отношение?
- През последните четири години успяхме да понижим държавния си дълг от 87 до 57 %, т.е. с 30 процентни пункта единствено за четири години. И това несъмнено е нещо положително за Хърватия, което я слага в доста по-комфортно състояние.
Понижаването на дълга бе реализирано посредством композиция от мощен напредък, инфлация и обстоятелството, че не всички разноски бяха индексирани към инфлацията, тъй че бе допустимо бързо понижаване на съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт.
Това демонстрира също, че сходна цел е изпълнима. Сега задачата ни е да се погрижим фискалната непоклатимост да се задържи и да запазим държавния дълг под равнището от 60 %, както и бюджетния недостиг под 3 %.
Чрез какви ограничения бе реализирано намаляването на дълга?
- Основно посредством композиция от три неща. На първо място, инфлацията оказа помощ, тъй като тя усилва приходите. Същевременно не би трябвало изцяло да се индексират разноските към инфлацията, тъй като в случай че разноските ви се покачват със същия ритъм, няма да има резултат – няма да съумеете да намалите дълга.
И третият съставен елемент, който е доста значим, е, че би трябвало да имате висок напредък. Ние успяхме да реализираме висок напредък след коронавирус пандемията, също като доста други, само че успяхме и да го запазим. Тази година чакаме напредък от 3,2 на 100, а за следващата година – покрай 3 на 100. Това несъмнено помога да се понижи нивото на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Много е мъчно това да бъде реализирано, в случай че имате слаб напредък.
Какво обръщение бихте отправили към България при влизането й в еврозоната?
- Бих споделил, че това е едно положително решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава единствено да се подготвите за 1 януари, тъй че всичко да премине безпрепятствено. Сигурен съм, че България може да се оправи доста добре.
Това сподели шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в интервю за БТА по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
На първо място, уточни Вуйчич, бе отхвърлен рискът, произлизащ от промени във валутните курсове.
Преди влизането в еврозоната в хърватската стопанска система има висока степен на " евровизация " – доста хора държат депозити в евро като последователност от предишното, когато депозитите са в дойче марки.
Банките от своя страна отпускат заеми в локална валута, които обаче са индексирани в евро, тъй че всяка смяна на валутния курс в посока обезценяване на еврото утежнява изплащането на отговорностите на фирмите и физическите лица, деноминирани в локална валута.
Отстраняването на този риск с прекосяването към еврото в последна сметка способства за повишение на кредитния рейтинг на страната, а това на собствен ред понижи разноските по обслужването на дълга й, разясни Вуйчич, който е отпред на централната банка от 2012 година.
Друга огромна изгода е премахването на разноските за превалутиране при преводи с комерсиалните сътрудници на страната, множеството от които са членки на еврозоната. Не на последно място, туризмът също печели от въвеждането на единната валута, засилвайки привлекателността на Хърватия за туристи от страни от еврозоната и облекчавайки бизнеса.
Инфлационен резултат
Преминаването към еврото има прочут инфлационен резултат, само че той е доста слаб – съгласно проучвания на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка то форсира инфлацията с 0,2 до 0,4 процентни пункта.
В случая на Хърватия обаче влизането в еврозоната съответствува по време с интервал на изцяло висока инфлация – страната се причислява към валутния съюз на 1 януари 2023 година, а максимумът на инфлацията е през ноември 2022 година.
След това инфлационният ритъм непрестанно се забавя. Отчитаното в последно време ново покачване се дължи на фактор, който няма нищо общо с еврото – дължи се на мощното вътрешно търсене, подбудено от това, че темпът на стопански напредък на Хърватия е 3-4 пъти над този на еврозоната, доста по-бързо порастват също по този начин заплатите и се усилват работните места, изясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и позитивен резултат – способства за понижаване на държавния дълг на страната. Само за последните четири години държавният дълг се е свил от 87 на 57 % от брутния вътрешен артикул (БВП) или с 30 процентни пункта.
Инфлацията усилва приходите, а в същото време не всички разноски са индексирани съгласно инфлацията, което значи, че не нарастват със същия ритъм. Най-важният фактор обаче е бързият стопански напредък.
" Успяхме да реализираме висок напредък след коронавирус пандемията, също като доста други, само че успяхме и да го запазим. Това несъмнено оказва помощ да се понижи нивото на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Много е мъчно това да бъде реализирано, в случай че имате слаб напредък ", сподели Вуйчич.
Така доказахме, че сходно понижаване на дълга е допустимо, в този момент остава да поддържаме равнище под 60 % от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг под 3 %, добави той.
За Хърватия преходът от национална валута към евро в огромна степен е равен посредством най-много на положителната подготовка.
Много е значимо финансовите институции, бизнесът и жителите да са готови за смяната, акцентира централният банкер. В очакване на новата валута Хърватската национална банка раздава 900 000 стартови пакета с евромонети, банките съумяват да заредят в евро две трети от банкоматите още от 1 януари, незабавно към евро минават и заплащанията с банкови карти.
Именно подготовката е главното предизвикателство, акцентира централният банкер.
" Приемането на еврото е положително решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава единствено да се подготвите за 1 януари, тъй че всичко да премине безпрепятствено. Сигурен съм, че България може да се оправи доста добре ", изрази убеденост той.
Хърватия като част от политиката на еврозоната
Вече в еврозоната, Хърватия получава място в процеса на взимане на решения на равнище Европейска централна банка (ЕЦБ).
Управителният съвет на институцията се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и 20-имата ръководители на националните централни банки, които скоро ще станат 21 (с присъединението на управителя на Българската централна банка Димитър Радев от 1 януари).
Пирнципът е " един човек – един глас " и това е добре за страна като България, тъй като всеки има идентична тежест, уточни хърватският централен банкер.
По думите му към този момент не се чака смяна в политиката на ЕЦБ, поради че инфлацията е на целевото равнище, водещите лихви са на ниво от 2 %, а стопанската система е устойчива и в действителност се показва по-добре, в сравнение с се очакваше при започване на годината.
Сега задачата е инфлацията да бъде арестувана на целевото равнище, добави той.
На фона на проектите на Европейски Съюз за основаване на съюз на финансовите пазари Хърватия предложи самодейност за развиване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, измежду които и България.
Идеята е да се покаже на районно равнище, че нещо такова може да бъде реализирано, сподели Вуйчич.
" Всеки би трябвало да получи опция, да вземем за пример от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или противоположното. Това ще бъде реализирано най-много посредством хармонизиране на разпоредбите и практиките на фондовите тържища ", изясни той.
По този метод, посредством хармонизиране на регулациите и разпоредбите за активност на пазарите, от една страна, ще се увеличи ликвидността на тържищата, вложителите ще получат повече благоприятни условия да влагат средства, а фирмите – да се финансират от фондовите пазари.
В самодейността все още вземат участие осем страни – Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдаващ.
Хърватия интензивно взе участие и в създаването на различен общ за еврозоната план – цифровото евро.
Дигиталното евро ще се основава на няколко обособени стълба. Ролята на централните банки ще бъде да предизвикват потреблението на цифровото евро и да включат към него локалните снабдители на платежни услуги.
Ролята на комерсиалните банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с цифрово евро, тъй че всички те ще бъдат включени в системата посредством локалните търговски банки.
Търговските банки, както и при обичайна платежна система, ще работят директно с клиентите – от привличането им до разглеждане на жалбите. А на назад във времето ще бъдат ЕЦБ и обединяване от централни банки в еврозоната, които ще обезпечават базовите функционалности, нужни за действието на цифровото евро, разясни централният банкер.
По думите му възприемането на цифровото евро от жителите ще зависи от това до каква степен то е привлекателно, елементарно за потребление. То ще предложи още един общоевропейски метод за разплащане, наред с към този момент съществуващите.
Ето и цялостният текст на изявлението:
Г-н Вуйчич, Хърватия се причисли към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от миналото време?
- Получихме това, което чакахме, от въвеждането на еврото. На първо място, отстранихме риска, който може да възникне от валутните курсове. Дълги години имахме парична политика, която на процедура бе обвързана с курса на еврото.
Курсът на хърватската куна не бе изцяло закрепен, както е курсът на българския лев, само че към 30 години поддържахме курса доста постоянен. Равнището на " евровизация " на стопанската система обаче бе високо.
Хората държаха доста депозити в евро като табиет от предишното, когато правеха същото, само че в дойче марки. Банките от своя страна предлагаха заеми, индексирани в евро, което значи, че получавате заем в локална валута, само че индексиран в евро. Така равнището на риск от промени във валутните курсове бе доста високо.
Ако обменният курс се намали с 10 или 20 %, това би нараснало дълговото задължение за хората или фирмите, които би трябвало да изплащат тези заеми. За да онагледим – преди приемането на еврото, през декември 2022 година, общият размер на заемите, индексирани в евро, във всички браншове – семействата, бизнеса и държания бранш, се равняваше на 115 % от Брутният вътрешен продукт.
Така обезценяване на валутата с 10 % би нараснало отговорностите, който би трябвало да бъдат върнати в локална валута, с 11,5 % от Брутният вътрешен продукт.
На 1 януари (2023 година - бел. ред.), когато въведохме еврото, размерът на експозициите към риска, подбуден от валутните курсове, спадна до под 1 % от Брутният вътрешен продукт. Това е нещо доста значимо и способства за увеличение на кредитния рейтинг на Хърватия, а това на собствен ред оказа помощ за понижаване на спреда по облигациите ни.
Като цяло получихме удобните резултати, които чакахме. Разходите по преводи са по-ниски, а ние търгуваме главно с еврозоната, тъй че разноските за превалутиране към този момент на процедура не съществуват.
Преминаването към еврото е положително и за туризма, защото множеството туристи при нас идват от страни от еврозоната, което също прави страната ни по-привлекателна и понижава разноските за туристическия бранш.
Така че, мога да кажа, като цяло сме удовлетворени от смяната.
Кои бяха главните провокации при прекосяването към нова валута както за финансовата система като цяло, по този начин и за елементарните жители?
- Подготвителният стадий е доста значим, защото всички финансови институции би трябвало да бъдат подготвени за смяната. И освен финансовите институции, само че и бизнесът и жителите.
В нашия случай смяната се случи доста безпрепятствено. Населението бе квалифицирано, тъй като раздадохме над 900 000 стартови комплекта с евромонети преди смяната. Банките в същото време съумяха да заредят две трети от банкоматите с евро още през цялото време, от 1 януари. Всички банкови карти още от 1 януари, директно след смяната, също заработиха в евро.
Така че подготовката е доста значима за всички, с цел да се подсигурява, че всичко ще действа още през цялото време. Точно това е и главното предизвикателство - освен за банките, само че и за бизнеса, както и за централната банка.
Страховете от повишение на инфлацията след приемане на еврото са мощно публикувани в България. В Хърватия след прекосяването към единната европейска валута се следиха известни инфлационни процеси. Зад вас ли е към този момент високата инфлация?
- Да, въвеждането на еврото ще се отрази на инфлацията. Ние усетихме този резултат, само че той е доста слаб. Бяха направени три изследвания – на Хърватската национална банка, на Евростат и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Те демонстрираха, че въздействието на въвеждането на еврото върху инфлацията е сред 0,2 и 0,4 процентни пункта. Това не е мощен резултат и той е напълно в бранша на услугите, когато се закръглят цените, а не на стоките. Това, което се случи с Хърватия, бе, че промяната на валутата съответства с повсеместен интервал на по-висока инфлация.
Ние приехме еврото на 1 януари 2023 година, а пикът на инфлацията бе през ноември 2022 година. Откакто приехме еврото обаче, инфлационният ритъм непрекъсното се намалява.
По-високата инфлация, следена в последно време, към този момент въобще не е обвързвана с еврото, а по-скоро се дължи на мощното вътрешно вкупом търсене, което е резултат от това, че стопанската система ни пораства бързо.
Икономическият ни напредък е три до четири пъти по-бърз от този на еврозоната. Заплатите нарастват над три пъти по-бързо, в сравнение с в еврозоната, основаването на работни места е над три пъти по-бързо по отношение на еврозоната. Всичко това сътвори инфлационния ритъм, които се следи при нас сега.
Вече сте част от процеса на взимане на решения в еврозоната на равнище Европейска централна банка (ЕЦБ). Еднаква ли е тежестта на дребните страни и на огромните стопански системи?
- ЕЦБ е институция, в която решенията се вземат от Управителния съвет, формиран от шестимата членове на изпълнителния съвет и 20-те, а скоро 21, гуверньори на националните централни банки.
Принципът на работа е " един човек – един глас " и ние сме там в персонално качество, а не като представители на националните си ползи. Основната цел е да държим инфлацията постоянна. В случая задачата за инфлацията е ритъм от 2 % годишно.
Хубавото за страни като България, която се причислява към еврозоната, е, че правилото " един човек – един глас " дава на гласа на представителя на България същата тежест, каквато и на всеки различен член на Управителния съвет.
Има ли сега съмнения за посоката, която би трябвало да следва паричната политика на ЕЦБ?
- Бих споделил " не ". В момента сме, по този начин да се каже, на положително място - с инфлацията на целевото равнище, водеща рента на ниво 2 %. Икономиката е устойчива и в действителност се показва по-добре, в сравнение с се очакваше при започване на годината.
Поради това бих споделил, че сме изпълнили сполучливо задачата си да забавим инфлацията до целевото равнище. Сега би трябвало да я задържим там и ще го създадем, следвайки метода за взимане на решения поотделно за всяка последваща среща, основавайки се на постъпващите данни.
ЕЦБ работи по план за цифрово евро. Каква роля ще имат за действието му централните и комерсиалните банки?
- Дигиталното евро ще се основава на няколко обособени стълба. Ролята на централните банки ще бъде да предизвикват потреблението на цифровото евро и да включат към него локалните снабдители на платежни услуги.
Ролята на комерсиалните банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с цифрово евро, тъй че всички те ще бъдат включени в системата посредством локалните търговски банки.
Търговските банки, както и при обичайна платежна система, ще работят директно с клиентите - от привличането им до разглеждане на жалбите. А на назад във времето ще бъдат ЕЦБ и обединяване от централни банки в еврозоната, които ще обезпечават базовите функционалности, нужни за действието на цифровото евро.
Според Вас жителите ще възприемат ли този нов способ за разплащане?
- Мисля, че да, само че остава да забележим доколко. Това ще зависи от привлекателността на цифровото евро, какъв брой елементарно ще бъде то за потребление. Със сигурност обаче ще бъде общоевропейско платежно средство, което ще може да бъде употребявано от всяка точка в Европейски Съюз.
То ще бъде в допълнение платежно средство наред с тези, с които към този момент разполагаме, и каквито на процедура са двата оператора на банкови карти – " Виза " (Visa) и " Мастъркард " (Mastercard), и комерсиалните банки.
Разбира се, ще продължат да се употребяват и заплащанията в брой, както и заплащанията, които минават през комерсиалните банки. Такива са назабавните разплащания, които Европейски Съюз преди малко въведе и които подсигуряват, че 365 дни в годината, 24 часа дневно, можем да прехвърляме пари от всяка една сметка в Европейски Съюз до друга в границите на 10 секунди.
На годишните срещи на МВФ и СБ неведнъж бе насочен апел към Европейски Съюз да обезпечи изчерпателен съюз на финансовите пазари. На последната среща на Еврогрупата Хърватия показа самодейност за насърчаване на съюза на финансовите пазари в страните от Централна и Югоизточна Европа. Кои страни вземат участие в самодейността и по какъв начин тя се свързва с интеграцията на финансовите пазари на равнище Европейски Съюз?
- Идеята е да покажем на районно равнище, че нещо такова може да бъде реализирано. Всеки би трябвало да получи опция, да вземем за пример от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или противоположното.
Това ще бъде реализирано най-много посредством хармонизиране на разпоредбите и практиките на фондовите тържища. В самодейността все още вземат участие осем страни - Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдаващ.
Мисля, че това ще бъде доста добър образец какво можем да реализираме, да вземем за пример във връзка с привличането на повече ликвидност на фондовия пазар, давайки опция на всеки клиент, без значение дали е компания, или физическо лице, да може да влага на всички фондови тържища.
По този метод, от една страна, ще се усъвършенства ликвидността за вложителите, а от друга – ще се открият повече благоприятни условия за фирмите, които желаят да се финансират посредством фондовия пазар.
Друг апел, отправян неведнъж към страните тук, във Вашингтон, е да поддържат фискална дисциплинираност и да си обезпечат фискално пространство. Как се оправя Хърватия в това отношение?
- През последните четири години успяхме да понижим държавния си дълг от 87 до 57 %, т.е. с 30 процентни пункта единствено за четири години. И това несъмнено е нещо положително за Хърватия, което я слага в доста по-комфортно състояние.
Понижаването на дълга бе реализирано посредством композиция от мощен напредък, инфлация и обстоятелството, че не всички разноски бяха индексирани към инфлацията, тъй че бе допустимо бързо понижаване на съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт.
Това демонстрира също, че сходна цел е изпълнима. Сега задачата ни е да се погрижим фискалната непоклатимост да се задържи и да запазим държавния дълг под равнището от 60 %, както и бюджетния недостиг под 3 %.
Чрез какви ограничения бе реализирано намаляването на дълга?
- Основно посредством композиция от три неща. На първо място, инфлацията оказа помощ, тъй като тя усилва приходите. Същевременно не би трябвало изцяло да се индексират разноските към инфлацията, тъй като в случай че разноските ви се покачват със същия ритъм, няма да има резултат – няма да съумеете да намалите дълга.
И третият съставен елемент, който е доста значим, е, че би трябвало да имате висок напредък. Ние успяхме да реализираме висок напредък след коронавирус пандемията, също като доста други, само че успяхме и да го запазим. Тази година чакаме напредък от 3,2 на 100, а за следващата година – покрай 3 на 100. Това несъмнено помога да се понижи нивото на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Много е мъчно това да бъде реализирано, в случай че имате слаб напредък.
Какво обръщение бихте отправили към България при влизането й в еврозоната?
- Бих споделил, че това е едно положително решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава единствено да се подготвите за 1 януари, тъй че всичко да премине безпрепятствено. Сигурен съм, че България може да се оправи доста добре.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ