Мумийно кафяво
[Harvard Art College] Още по тематиката
Имате арт поща
Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и по какъв начин то влезе в архивите на MoMA
10 май 2018
Дяволът е в детайлите
Директорът на лондонския Музей за дизайн за изменящото се разбиране за дом и възходящото въздействие на дизайна
24 апр 2018 В лабораторията със стъклен таван на петия етаж на Музея на изкуството в Харвард измежду картините и предметите на разнообразни стадии на разбор и реституция е и портретът в цялостен растеж на испанския крал Филип III от ХVII век, дело на дворцовия художник Хуан Пантоха де ла Крус. От монархическата одежда до подредената му коса - цялото произведение е нарисувано съвсем напълно в нюанси на кафявото.
Пред кореспондент на уеб страницата artsy.net експертът по консервация и откривател Нараян Хандекер изяснява, че кафявите пигменти са много скучни за разбор и нормално са едни и същи - тъмнокафяво и червеникаво. Произвеждани са от два естествени минерала, които всеки художник - от пещерите до Рембранд, е употребявал.
[Harvard Art College] Но проучванията на Хандекар демонстрират, че един от кафявите пигменти не е толкоз еднообразен и се среща много по-рядко - мумийното кафяво. Получаван е посредством остъргване на египетски мумии. Добиването му е почнало през ХVI век и е траяло до 60-те години на предишния век, когато доставката на балсамирани тела най-сетне е прекъсната.
Историческите записи удостоверяват, че художниците са купували боята, само че съгласно Хандекар откривателите към момента не са намерили произведение, което изрично удостоверява потреблението на този пигмент. Новооткрит списък на инвентар на живописеца Де ла Крус обаче включва и мумийното кафяво измежду неговите ресурси. Ако сведението е тъкмо, портретът на Филип III ще е първата доказана приложимост на пигмента в произведение на изкуството.
Хандекар управлява Центъра за консервационни и механически проучвания в Харвард, където дружно с екип от 20 учени и експерти по консервация дава отговор за изследването и съхраняването на към 250 000 творби на изкуството и предмети, благосъстоятелност на университетските музеи - от древногръцки монети през египетски амулети до статуи на Константин Бранкузи (световноизвестен ваятел от румънски генезис от началото на ХХ век, един от основателите на минимализма).
[Harvard Art College] В продължение на десетилетие ученият е бил настойник на Forbes Pigment Collection - към 2500 прахообразни пигмента, съхранявани в стъклени съдове с всевъзможни форми и размери. Наред с няколко екземпляра на мумийното кафяво има и други, чиито истории на процедура са легенда. Тирско лилавото да вземем за пример - антична финикийска багра, един грам от която се произвеждал от 10 000 мекотели, била открита от кучето на Херкулес, до момента в който ровело по брега. Индийското жълто пък, което се добивало от урината на крави, хранени единствено с листа от манго, при започване на ХХ век е неразрешено от английското държавно управление на съображение, че производството му съставлява свирепост по отношение на животните. А ултрамаринът от мини за скъпоценни камъни в Афганистан, в миналото бил по-ценен от златото.
Но сбирката е доста повече от долап с любопитни обстоятелства. Тя е най-колоритната част от плана за модернизиране на грижата за предпазване на творби на изкуството в Съединени американски щати от предишния век, управителен от човек на име Едуард Уолдо Форбс.
[Harvard Art College]
Имате арт поща
Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и по какъв начин то влезе в архивите на MoMA
10 май 2018
Дяволът е в детайлите
Директорът на лондонския Музей за дизайн за изменящото се разбиране за дом и възходящото въздействие на дизайна
24 апр 2018 В лабораторията със стъклен таван на петия етаж на Музея на изкуството в Харвард измежду картините и предметите на разнообразни стадии на разбор и реституция е и портретът в цялостен растеж на испанския крал Филип III от ХVII век, дело на дворцовия художник Хуан Пантоха де ла Крус. От монархическата одежда до подредената му коса - цялото произведение е нарисувано съвсем напълно в нюанси на кафявото.
Пред кореспондент на уеб страницата artsy.net експертът по консервация и откривател Нараян Хандекер изяснява, че кафявите пигменти са много скучни за разбор и нормално са едни и същи - тъмнокафяво и червеникаво. Произвеждани са от два естествени минерала, които всеки художник - от пещерите до Рембранд, е употребявал.
[Harvard Art College] Но проучванията на Хандекар демонстрират, че един от кафявите пигменти не е толкоз еднообразен и се среща много по-рядко - мумийното кафяво. Получаван е посредством остъргване на египетски мумии. Добиването му е почнало през ХVI век и е траяло до 60-те години на предишния век, когато доставката на балсамирани тела най-сетне е прекъсната.
Историческите записи удостоверяват, че художниците са купували боята, само че съгласно Хандекар откривателите към момента не са намерили произведение, което изрично удостоверява потреблението на този пигмент. Новооткрит списък на инвентар на живописеца Де ла Крус обаче включва и мумийното кафяво измежду неговите ресурси. Ако сведението е тъкмо, портретът на Филип III ще е първата доказана приложимост на пигмента в произведение на изкуството.
Хандекар управлява Центъра за консервационни и механически проучвания в Харвард, където дружно с екип от 20 учени и експерти по консервация дава отговор за изследването и съхраняването на към 250 000 творби на изкуството и предмети, благосъстоятелност на университетските музеи - от древногръцки монети през египетски амулети до статуи на Константин Бранкузи (световноизвестен ваятел от румънски генезис от началото на ХХ век, един от основателите на минимализма).
[Harvard Art College] В продължение на десетилетие ученият е бил настойник на Forbes Pigment Collection - към 2500 прахообразни пигмента, съхранявани в стъклени съдове с всевъзможни форми и размери. Наред с няколко екземпляра на мумийното кафяво има и други, чиито истории на процедура са легенда. Тирско лилавото да вземем за пример - антична финикийска багра, един грам от която се произвеждал от 10 000 мекотели, била открита от кучето на Херкулес, до момента в който ровело по брега. Индийското жълто пък, което се добивало от урината на крави, хранени единствено с листа от манго, при започване на ХХ век е неразрешено от английското държавно управление на съображение, че производството му съставлява свирепост по отношение на животните. А ултрамаринът от мини за скъпоценни камъни в Афганистан, в миналото бил по-ценен от златото.
Но сбирката е доста повече от долап с любопитни обстоятелства. Тя е най-колоритната част от плана за модернизиране на грижата за предпазване на творби на изкуството в Съединени американски щати от предишния век, управителен от човек на име Едуард Уолдо Форбс.
[Harvard Art College]
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




