Изненадите, които крие играта „Камък, ножица, хартия“
Хартията побеждава камъка, камъкът – ножицата, а ножицата – хартията. Това са разпоредбите на една от най-лесните за научаване и известни по целия свят игри. Едва ли има човек, който най-малко един път да не е намерил решение на някой малък спор с нейна помощ.
Какъв е произходът ѝ? Може ли да се приложи някаква тактика, която да ни подсигурява победа? И дали индивидът е единствения тип, който е кадърен да играе на „ Камък ножица, хартия “?
Историята на „ Камък, ножица, хартия “
Повечето историци считат, че играта е основана в Китай по време на династията Хан (206 година прочие н. е. – 220 година сл. н. е.), като употребяваните знаци били други – жаба, стоножка и змия. Няколко века по-късно тя била пренесена в Япония. Там получила името сансукуми-кен, което значи „ тримата, които се опасяват един от различен “. Въпросът по кое време знаците били изменени и се трансформирали в познатите по целия свят през днешния ден камък, ножица и хартия е обект на доста разногласия. Предполага се, че това се случило точно в Япония през XVII в. Там обаче знакът за хартия в действителност означавал нещо малко по-различно – парче плат.
The Long, Winding History of Rock Paper Scissors
— Damn Interesting (@DamnInteresting)
В началото на XX в. играта почнала да става все по-популярна и в други страни. В писмо, изпратено до английския вестник „ Таймс “ през 1924 година се твърдяло, че тя в действителност е със средиземноморски генезис и се назовава „ зот “. Друг четец по-късно се свързал с редакцията с цел да означи, че играта явно е „ джан-кен-пон “, която е доста публикувана в Япония. През 1927 година за нея било упоменато и във френско детско списание, където била наречена „ ши-фу-ми “ (смята се, че това име произлиза от старояпонските думи за „ едно, две, три “). Играта достигнала Съединени американски щати през 30-те години на предишния век. На нея била отдадена публикация, оповестена във вестник „ Ню Йорк Таймс “ през 1932 година В енциклопедия, оповестена през идната година, играта пък била разказана като способ за разрешаване на разногласия, постоянно практикуван от децата в Япония.
Печеливша тактика
Каква е връзката сред играта „ Камък, ножица, хартия “ и метода, по който вземаме решения? И дали е допустимо да бъде основана печеливша тактичност, с помощта на която постоянно да надвиваме над своите съперници? Отговори на тези въпроси се пробва да даде проучване, извършено през 2014 година от екип китайски учени. В него взели участие 360 студенти, които били разграничени на 60 групи (във всяка група имало по шестима души). От тях се изисквало единствено едно нещо – да играят на „ Камък, ножица, хартия “. Учените на собствен ред следили деликатно държанието им.
How to win at rock-paper-scissors
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Те достигнали до някои забавни изводи. Според едно от тях, хората са склонни да се придържат към избора си, в случай че той им донесе триумф. Обяснено по различен метод – в случай че сте посочили хартия и сте спечелили, то най-вероятно ще повторите своя ход и през идната игра. Две или повече следващи загуби на собствен ред карат хората да трансформират своето решение и да покажат друг знак. Авторите на проучването назовават въпросната тактика „ печелиш – продължаваш, губиш - променяш “. Те прибавят още нещо любопитно: мъжете най-често първо демонстрират камък, а дамите – ножица. Учените обобщават, че играта наподобява изцяло непредсказуема и в доста връзки наподобява на хвърлянето на монета, само че в действителност е изцяло допустимо да предвидите решението на своя конкурент.
Световно състезание
През 1995 година братята Дъглас и Греъм Уолкър решили да основат собствен уеб страница. Имало единствено един проблем – те нямали никаква визия какъв да бъде той. Двама обичали да играят на „ Камък, ножица, хартия “ в своя гараж, до момента в който си разменят обиди и заядливи мнения. Затова и решили уеб сайтът да е отдаден на въпросното им занимание. В него те добавили измислени разкази и подправени обичаи, свързани с играта. Всичко почнало като смешка, само че напълно скоро уеб сайтът им се трансформирал в същинска сензация.
Rock, paper, scissors is ostensibly a game of chance.
But players can deploy different strategies to win -- and in one game between two auction houses, millions of dollars were at stake.
— CNN (@CNN)
Популярността му повишена толкоз доста, че през 2002 година братята Уолкър наели бар в Торонто, в който се състояло първото „ Световно състезание по Камък, ножица, хартия “. Дъглас по-късно споделил, че очаквал да дойдат 25 – 30 души, с които да изпият по няколко бири и да се позабавляват. За негова изненада, барът се оказал прекомерно стеснен за стотиците искащи да се включат в конкуренцията. На идната година, медии като CNN отразили събитието, а през 2006 година спонсорите на надпреварата обезпечили парична премия за спечелилия в размер на 50 000 $.
Шимпанзетата, които играят на „ Камък, ножица, хартия “
Може би ще се изненадате, само че ние не сме единствения тип, кадърен да играе на „ Камък, ножица, хартия “. Това могат да вършат и шимпанзетата. Изследвания, извършени от японски и китайски учени, посочили, че въпросните човекоподобни маймуни показват умения, сходни с тези на четиригодишно дете. Това, което ги затруднявало най-вече, било да осъзнаят, че разпоредбите на играта съставляват затворен кръг (камъкът е по-силен от ножицата, а тя побеждава хартията. Ако бъде следвана линейна подчиненост, камъкът би трябвало да надвива над хартията. Всички знаем обаче, че това не е така).
Chimps can play rock-paper-scissors
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Показателен е следният факт – шимпанзетата научавали най-лесно какво е отношението сред камъка и хартията. Това им отнемало приблизително по към 1,71 сесии. В същото време, за разбирането на връзката сред камъка и ножицата трябвало да бъдат провеждани приблизително по 3,14 сесии, а за тази сред хартията и ножицата – по 14,29 сесии. Въпреки това, способността на маймуните да разсъждават, употребявайки като основа разпоредбите на играта, изумила специалистите. Според тях, заключенията от проучването им могат да трансформират метода, по който гледаме както на уменията на шимпанзетата да вземат решение разнообразни проблеми, по този начин и на обществените им връзки и метода, по който поддържат връзка между тях.
Още от създателя:
Какъв е произходът ѝ? Може ли да се приложи някаква тактика, която да ни подсигурява победа? И дали индивидът е единствения тип, който е кадърен да играе на „ Камък ножица, хартия “?
Историята на „ Камък, ножица, хартия “
Повечето историци считат, че играта е основана в Китай по време на династията Хан (206 година прочие н. е. – 220 година сл. н. е.), като употребяваните знаци били други – жаба, стоножка и змия. Няколко века по-късно тя била пренесена в Япония. Там получила името сансукуми-кен, което значи „ тримата, които се опасяват един от различен “. Въпросът по кое време знаците били изменени и се трансформирали в познатите по целия свят през днешния ден камък, ножица и хартия е обект на доста разногласия. Предполага се, че това се случило точно в Япония през XVII в. Там обаче знакът за хартия в действителност означавал нещо малко по-различно – парче плат.
The Long, Winding History of Rock Paper Scissors
— Damn Interesting (@DamnInteresting)
В началото на XX в. играта почнала да става все по-популярна и в други страни. В писмо, изпратено до английския вестник „ Таймс “ през 1924 година се твърдяло, че тя в действителност е със средиземноморски генезис и се назовава „ зот “. Друг четец по-късно се свързал с редакцията с цел да означи, че играта явно е „ джан-кен-пон “, която е доста публикувана в Япония. През 1927 година за нея било упоменато и във френско детско списание, където била наречена „ ши-фу-ми “ (смята се, че това име произлиза от старояпонските думи за „ едно, две, три “). Играта достигнала Съединени американски щати през 30-те години на предишния век. На нея била отдадена публикация, оповестена във вестник „ Ню Йорк Таймс “ през 1932 година В енциклопедия, оповестена през идната година, играта пък била разказана като способ за разрешаване на разногласия, постоянно практикуван от децата в Япония.
Печеливша тактика
Каква е връзката сред играта „ Камък, ножица, хартия “ и метода, по който вземаме решения? И дали е допустимо да бъде основана печеливша тактичност, с помощта на която постоянно да надвиваме над своите съперници? Отговори на тези въпроси се пробва да даде проучване, извършено през 2014 година от екип китайски учени. В него взели участие 360 студенти, които били разграничени на 60 групи (във всяка група имало по шестима души). От тях се изисквало единствено едно нещо – да играят на „ Камък, ножица, хартия “. Учените на собствен ред следили деликатно държанието им.
How to win at rock-paper-scissors
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Те достигнали до някои забавни изводи. Според едно от тях, хората са склонни да се придържат към избора си, в случай че той им донесе триумф. Обяснено по различен метод – в случай че сте посочили хартия и сте спечелили, то най-вероятно ще повторите своя ход и през идната игра. Две или повече следващи загуби на собствен ред карат хората да трансформират своето решение и да покажат друг знак. Авторите на проучването назовават въпросната тактика „ печелиш – продължаваш, губиш - променяш “. Те прибавят още нещо любопитно: мъжете най-често първо демонстрират камък, а дамите – ножица. Учените обобщават, че играта наподобява изцяло непредсказуема и в доста връзки наподобява на хвърлянето на монета, само че в действителност е изцяло допустимо да предвидите решението на своя конкурент.
Световно състезание
През 1995 година братята Дъглас и Греъм Уолкър решили да основат собствен уеб страница. Имало единствено един проблем – те нямали никаква визия какъв да бъде той. Двама обичали да играят на „ Камък, ножица, хартия “ в своя гараж, до момента в който си разменят обиди и заядливи мнения. Затова и решили уеб сайтът да е отдаден на въпросното им занимание. В него те добавили измислени разкази и подправени обичаи, свързани с играта. Всичко почнало като смешка, само че напълно скоро уеб сайтът им се трансформирал в същинска сензация.
Rock, paper, scissors is ostensibly a game of chance.
But players can deploy different strategies to win -- and in one game between two auction houses, millions of dollars were at stake.
— CNN (@CNN)
Популярността му повишена толкоз доста, че през 2002 година братята Уолкър наели бар в Торонто, в който се състояло първото „ Световно състезание по Камък, ножица, хартия “. Дъглас по-късно споделил, че очаквал да дойдат 25 – 30 души, с които да изпият по няколко бири и да се позабавляват. За негова изненада, барът се оказал прекомерно стеснен за стотиците искащи да се включат в конкуренцията. На идната година, медии като CNN отразили събитието, а през 2006 година спонсорите на надпреварата обезпечили парична премия за спечелилия в размер на 50 000 $.
Шимпанзетата, които играят на „ Камък, ножица, хартия “
Може би ще се изненадате, само че ние не сме единствения тип, кадърен да играе на „ Камък, ножица, хартия “. Това могат да вършат и шимпанзетата. Изследвания, извършени от японски и китайски учени, посочили, че въпросните човекоподобни маймуни показват умения, сходни с тези на четиригодишно дете. Това, което ги затруднявало най-вече, било да осъзнаят, че разпоредбите на играта съставляват затворен кръг (камъкът е по-силен от ножицата, а тя побеждава хартията. Ако бъде следвана линейна подчиненост, камъкът би трябвало да надвива над хартията. Всички знаем обаче, че това не е така).
Chimps can play rock-paper-scissors
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Показателен е следният факт – шимпанзетата научавали най-лесно какво е отношението сред камъка и хартията. Това им отнемало приблизително по към 1,71 сесии. В същото време, за разбирането на връзката сред камъка и ножицата трябвало да бъдат провеждани приблизително по 3,14 сесии, а за тази сред хартията и ножицата – по 14,29 сесии. Въпреки това, способността на маймуните да разсъждават, употребявайки като основа разпоредбите на играта, изумила специалистите. Според тях, заключенията от проучването им могат да трансформират метода, по който гледаме както на уменията на шимпанзетата да вземат решение разнообразни проблеми, по този начин и на обществените им връзки и метода, по който поддържат връзка между тях.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ