Хартиеният учебник отива в историята. Това става възможно с прилагането

Хартиеният учебник отива в историята. Това става допустимо с използването на просветителния модел 1:1, който набира скорост у нас, оповестява.
В момента не са малко учениците, които " изяждат " учебника с кориците единствено с цел да изкарат хубави оценки, а след няколко седмици към този момент са не запомнили половината от изучените литературни творби или урока по география и по какъв начин се борави с карта. Така, откакто завършат, гимназистите не са натрупали доста познания или пък не могат да ги приложат в практиката. Парадигмата на учене обаче може да се промени благодарение на модел 1:1, при който учителите и възпитаници разполагат с компютър пред себе си. Той дава опция на педагозите да се откажат от хартиения учебник и да сложат завършек на зубренето на уроците, а вместо това учениците сами да създават планове по образователната стратегия.
Свободни ли са учителите да избират учебниците?
Преди дни стана ясно, че шефове на учебни заведения и учители не са съгласни с писмо, изпратено от водача на Синдиката на българските учители...
Моделът 1:1 съществува от началото на 90-те години в Съединени американски щати, а в България е внедрен преди три години. „ След като учениците могат да си носят сами и да си четат каквото би трябвало в библиотеката, няма проблем да го вършат от цифров източник “, счита Александър Ангелов от Центъра за креативно образование, който има съществена роля за внедряването на 1:1 у нас.
Първите български паралелки, които стартират да работят по модела през 2018-а, са в 8-и и 9 -и клас в 7 учебни заведения – пет в Пловдив и по едно в София и Бургас. Вече такива има и в Благоевград, а броят на класовете, които се придвижват в облака нараства на 50 или към 1500 възпитаници в четирите града. В 10 от паралелките моделът се ползва и при по-малките възпитаници от 5-и до 7-и клас. До март ще се чака облачните технологии да бъдат внедрени в Хасково, Добрич, Варна, Гоце Делчев и Разград. Така работа по модела ще започват общо 150 паралелки, в които се образоват към 4000 деца. Паралелките по модела 1:1 стават и мотор на цялостната смяна в учебните заведения, служейки за образец на всички останали, разяснява Ангелов.
Осмокласниците в Езикова гимназия „ Иван Вазов “ в Пловдив са първите, които започват работа по модела през 2018-а. Хромбуците за тях пък били обезпечени от учебното заведение. От там търсят нов модел за учене, откакто преди 4 години школото прави анкета измежду зрелостниците за удовлетвореността им от петте години в гимназията. Тогава в отговорите си учениците споделили, че не желаят да зубрят уроци, желаят учителите им да бъдат в час във времето, в което живеят, че желаят повече на практика задания, защото нямали никакви умения, откакто завършат. Така от учебното заведение си слагат за цел да трансфорат учениците от консуматори на готово образователно наличие в основатели на такова.
„ Моделът постанова трайна и смислена смяна, работя напълно в облачна среда. Отдавна не работя с учебници. Всички уроци, които преподавам върша сама. Черпя информация от доста повече запаси, с цел да я споделя с учениците. Учебниците не са им нужни “, показа Елена Вързилова, преподавател по български език и литература на първата 1:1 паралелка. Този модел отхвърля помагалата и при подготовката си учениците следват единствено образователната стратегия. „ Пагубно е да изпитваме възпитаници на първа и втора точка от урока. Те осъзнават това. Целта е учениците да осъзнаят, че имат свободата и би трябвало да я употребяват градивно. “, счита учителката. Тя залага на проектобазираното образование и обърната класна стая. Така всеки възпитаник работи със своето движение и открива своите мощни страни при осъществяването на дадена задача – един рисува, различен прави изследването, а трети неговия разбор.
Нагласи за отдалеченото образование измежду учителите
Изследване на КТ „ Подкрепа “ демонстрира, че българските учители изпитват нерешителност и даже боязън от протичащото се във връзка...
Задачите и плановете, с които би трябвало да се оправят учениците, са доста по-различни от обичайните. За да се оправят с тазседмичната планова задача учениците е трябвало да отговорят на въпроса „ Какво знае българинът за Васил Левски ”. За задачата те се разделят на групи от до 5 души, всеки прави лично изследва, по-късно разказва в таблицата на групата какво и по какъв начин е направил, а най-после показват плана си по автентичен метод. Госпожа Вързилова даде образец с ученичка, която е била в учебното заведение, в което преподава майка й и разпитала учителите, учениците и инцидентни хора на улицата, а най-после обобщила информацията във видео. За да се оправят с разбора на одата " Левски " от цикъла " Епопея на забравените " на Вазов, десетокласници е трябвало да прегледат изпратени от учителка точки в Гугъл Earth и да открият какво ги свързва – тя сортира точки, в които Левски е провел революционни комитети в България.
Миналата година пък разделя два класа на групи, които би трябвало да изчетат 20 тома от творчеството на Вазов в границите на два месеца. Всяка група има собствен образец, в който разказва прочетеното. В края на задачата те нанасят направления в Гугъл maps с творчеството и живота на Вазов.
По време на отдалеченото образование предходната година зрелостниците пък основават уебсайт за подготовка за матурата. Вързилова употребява и в този момент ресурсите, поместени в него. Учителката акцентира, че този модел може да работи там, където има целенасочена политика в учебното заведение. „ Нашият шеф провежда вътрешна подготовка. Обучените учители образоваха останалите, те стартират да споделят опита си на доброволни начала. Стъпка по стъпка екипът внедри платформата. “, изясни тя. Вързилова посочи, че преди през 2018-а да проработи моделът учителите минават през 2-годишна подготовка.