Англичаните сменят хартиените паунди с пластмасови
Хартиените пари от дълго време към този момент не са чисто хартиени. От много години банкнотите се печатат върху полимер и те последователно изместват остарялата хартия.
Първата полимерна банкнота се е появила преди 28 години. Тя стартира да се постанова главно поради това, че в случай че междинният живот на хартиената е към 2,5 години, на полимерната е 5 години. Тези банкноти са по-устойчиви на изхабяване, мокрене, механични повреди. Замяната на материалите, от които са направени парите, обаче става постепенно и трае най-малко 10-15 години.
Миналата седмица Английската централна банка разгласи, че хората, държащи у себе си 14,5 милиарда паунда в остарели хартиени банкноти, имат 100 дни да ги похарчат или подават парите, преди те да останат без стойност.
По данни на банката към момента 477 млн. от последните останали банкноти, отпечатани на хартия, са в джобовете на жителите, само че те ще спрат да бъдат законно платежно средство след 30 септември. След тази дата обмяната им ще става единствено на касите на Английската централна банка или в пощите.
Първата страна, в която се появяват пластмасовите пари, е Австралия, това е станало през 1988 година. След нея ги вкара Папуа - Нова Гвинея. В момента пластмасовите банкноти остават известни главно в Азия. 20 страни, измежду които Хонконг, Израел, Мексико и Нигерия, са заменили изцяло хартията с пластмаса. Други 10, измежду които Бразилия, Китай, Полша. Северна Ирландия и други към момента отпечатват върху полимер единствено юбилейните си банкноти.
На 28 декември 2018 година Българска народна банка пусна в обращение нова серия банкноти от 100 лв..
“Това е висококачествена банкнота, памучна като еврото и $, само че с лаково покритие, което на процедура съставлява главното преимущество на полимерните банкноти - не попива влага, мазнини.
Ако върху новата 100-левова банкнота попаднат капки вода, тя няма да ги попие”, изясни тогава подуправителят на ръководство “Емисионно” Калин Христов.
Почти незабавно откакто влезе в оборот, българската столевка стана банкнотата на 2019 година Признанието пристигна поради високи достижения в дизайна, техническата трудност и отбраната на банкнотата. Новата столевка има спомагателен знак за незрящи, холограмна лента с оптични резултати, мастило с оптичен резултат, вградена осигурителна нишка и воден знак с висока резолюция.
Независимо на какво са отпечатани националните банкноти, всички страни, и изключително Европа, гледат към безналичните заплащания. Логичен е въпросът идва ли краят на парите в брой.
“Този въпрос се задава доста постоянно през последните години и причина е възходящата цифровизация, увеличението на електронните разплащания. Действително това е реалност, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме от ден на ден картово и електронно. От друга страна обаче, парите в брой не престават да бъдат феномен и дори нараства масата на парите в обращение и у нас, и в Европа”, съобщи в неделя по Би Ти Ви подуправителката на Българска народна банка Нина Стоянова.
Тя цитира проучване на Европейската централна банка, която дефинира като абсурд това, че по едно и също време нарастват електронните заплащания и парите в обращение. Според проучването към 20% от парите в брой в действителност се употребяват за разплащания в Европа, като преди към 15 години този % е бил 30. Обяснението съгласно Стоянова е във функционалностите, които парите в брой имат.
“На първо място те са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които държат кредитните институции. Също по този начин парите в брой са универсално средство за заплащане. Те могат да бъдат употребявани от всички без нужда от някакви спомагателни механически средства”, счита Стоянова.
Тя напомни също, че парите в брой не престават да имат и обществена функционалност за тези елементи от обществото, които към момента не са включени към банковите услуги и не разполагат с банкова сметка. И не на последно място по време на рецесии, каквато беше пандемията или в този момент войната в Украйна, парите в брой са средство за икономисване и това дава по-голямо успокоение у популацията, че разполага със средства при положение на някаква рецесия. Затова късият отговор е, че парите в брой, или кешът остават като един значим инструмент най-малко в средносрочен проект, а може би и по-нататък”, предвижда Стоянова.
Затова страните от Европейски Съюз не престават да създават банкноти, като технологиите стават все по-съвършени. 11 печатници в Европа с високо равнище на сигурност създават банкнотите. Чрез обща система за ръководство на качеството се ползва обединен стандарт за всички евробанкноти, с цел да се подсигурява, че купюрите са изцяло идентични, без значение къде са отпечатани. Евробанкнотите не престават да се печатат на хартия от чист памук, която ги прави характерно твърди и шумящи, както и устойчиви на изхабяване. А някои защитни детайли, като да вземем за пример водни знаци и вградени влакна, към този момент са част от самата хартия.
Издръжката на паричното обращение е една от главните задания на Българска народна банка. За нейното осъществяване централната банка харчи до 30% от годишния си бюджет. Средногодишно Българска народна банка отделя 30-35% от него за това, като разноските за печатане на нови банкноти са към половината от тази сума. Това какви номинали и колко от всеки зависи от доста фактори- както от растежа на стопанската система, т.е. на стоките и услугите, чийто оборот обслужват парите, по този начин и от инфлацията и степента на цифровизация. Зависи и от броя на развалените и извадени от оборот пари.
Първата полимерна банкнота се е появила преди 28 години. Тя стартира да се постанова главно поради това, че в случай че междинният живот на хартиената е към 2,5 години, на полимерната е 5 години. Тези банкноти са по-устойчиви на изхабяване, мокрене, механични повреди. Замяната на материалите, от които са направени парите, обаче става постепенно и трае най-малко 10-15 години.
Миналата седмица Английската централна банка разгласи, че хората, държащи у себе си 14,5 милиарда паунда в остарели хартиени банкноти, имат 100 дни да ги похарчат или подават парите, преди те да останат без стойност.
По данни на банката към момента 477 млн. от последните останали банкноти, отпечатани на хартия, са в джобовете на жителите, само че те ще спрат да бъдат законно платежно средство след 30 септември. След тази дата обмяната им ще става единствено на касите на Английската централна банка или в пощите.
Първата страна, в която се появяват пластмасовите пари, е Австралия, това е станало през 1988 година. След нея ги вкара Папуа - Нова Гвинея. В момента пластмасовите банкноти остават известни главно в Азия. 20 страни, измежду които Хонконг, Израел, Мексико и Нигерия, са заменили изцяло хартията с пластмаса. Други 10, измежду които Бразилия, Китай, Полша. Северна Ирландия и други към момента отпечатват върху полимер единствено юбилейните си банкноти.
На 28 декември 2018 година Българска народна банка пусна в обращение нова серия банкноти от 100 лв..
“Това е висококачествена банкнота, памучна като еврото и $, само че с лаково покритие, което на процедура съставлява главното преимущество на полимерните банкноти - не попива влага, мазнини.
Ако върху новата 100-левова банкнота попаднат капки вода, тя няма да ги попие”, изясни тогава подуправителят на ръководство “Емисионно” Калин Христов.
Почти незабавно откакто влезе в оборот, българската столевка стана банкнотата на 2019 година Признанието пристигна поради високи достижения в дизайна, техническата трудност и отбраната на банкнотата. Новата столевка има спомагателен знак за незрящи, холограмна лента с оптични резултати, мастило с оптичен резултат, вградена осигурителна нишка и воден знак с висока резолюция.
Независимо на какво са отпечатани националните банкноти, всички страни, и изключително Европа, гледат към безналичните заплащания. Логичен е въпросът идва ли краят на парите в брой.
“Този въпрос се задава доста постоянно през последните години и причина е възходящата цифровизация, увеличението на електронните разплащания. Действително това е реалност, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме от ден на ден картово и електронно. От друга страна обаче, парите в брой не престават да бъдат феномен и дори нараства масата на парите в обращение и у нас, и в Европа”, съобщи в неделя по Би Ти Ви подуправителката на Българска народна банка Нина Стоянова.
Тя цитира проучване на Европейската централна банка, която дефинира като абсурд това, че по едно и също време нарастват електронните заплащания и парите в обращение. Според проучването към 20% от парите в брой в действителност се употребяват за разплащания в Европа, като преди към 15 години този % е бил 30. Обяснението съгласно Стоянова е във функционалностите, които парите в брой имат.
“На първо място те са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които държат кредитните институции. Също по този начин парите в брой са универсално средство за заплащане. Те могат да бъдат употребявани от всички без нужда от някакви спомагателни механически средства”, счита Стоянова.
Тя напомни също, че парите в брой не престават да имат и обществена функционалност за тези елементи от обществото, които към момента не са включени към банковите услуги и не разполагат с банкова сметка. И не на последно място по време на рецесии, каквато беше пандемията или в този момент войната в Украйна, парите в брой са средство за икономисване и това дава по-голямо успокоение у популацията, че разполага със средства при положение на някаква рецесия. Затова късият отговор е, че парите в брой, или кешът остават като един значим инструмент най-малко в средносрочен проект, а може би и по-нататък”, предвижда Стоянова.
Затова страните от Европейски Съюз не престават да създават банкноти, като технологиите стават все по-съвършени. 11 печатници в Европа с високо равнище на сигурност създават банкнотите. Чрез обща система за ръководство на качеството се ползва обединен стандарт за всички евробанкноти, с цел да се подсигурява, че купюрите са изцяло идентични, без значение къде са отпечатани. Евробанкнотите не престават да се печатат на хартия от чист памук, която ги прави характерно твърди и шумящи, както и устойчиви на изхабяване. А някои защитни детайли, като да вземем за пример водни знаци и вградени влакна, към този момент са част от самата хартия.
Издръжката на паричното обращение е една от главните задания на Българска народна банка. За нейното осъществяване централната банка харчи до 30% от годишния си бюджет. Средногодишно Българска народна банка отделя 30-35% от него за това, като разноските за печатане на нови банкноти са към половината от тази сума. Това какви номинали и колко от всеки зависи от доста фактори- както от растежа на стопанската система, т.е. на стоките и услугите, чийто оборот обслужват парите, по този начин и от инфлацията и степента на цифровизация. Зависи и от броя на развалените и извадени от оборот пари.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ