Бахмут - голямата грешка на Зеленски?
Харковската контраатака ни обнадежди. Освобождаването на Херсон ни успокои...
Година след началото на войната украинците убедиха и най-големите си критици, че са способни да се борят с руснаците и да ги отблъскват, даже когато съперникът разполага с числено и оръжейно предимство.
И по този начин стигаме доникъде на март, когато Източен Бахмут е под цялостния надзор на руснаците, които застрашително захождат от север и юг в устрема си да обкръжат града и да принудят хилядите украински бойци, останали в него, да се предадат. Или да загинат, изпращайки в отвъдното допустимо максимален брой окупатори със себе си.
Но задачата на тази публикация не е да възпее героизма на украинските бранители. За него е писано доста и занапред ще бъде прославян.
Преди месец Киев бе изправен пред предопределен избор. Руснаците бяха крепко стъпили на територията на Бахмут. Множество военни специалисти предвидиха, че украинците последователно и проведено ще се изтеглят, за да заемат готовите отбранителни линии на запад, които на процедура щяха да " убият " съветския напредък.
Това обаче не се случи.
Решението на Зеленски
Президентът Володимир Зеленски разгласи при започване на март, че украинските войски ще останат да отбраняват Бахмут.
Докога?
Предполагаемо, до момента в който отбраната на града стане на процедура невъзможна.
Решението на Киев бе аргументирано с три причини:
1. " Отворен път " (думи на Зеленски от изявление пред Си Ен Ен) за руснаците към Краматорск и Словянск.
Това бе и повода Москва да подеме офанзивата към Бахмут. Градът и самото му разположение сами по себе си не са толкова значими. Но той може да се трансформира в плацдарм за атака към стратегически центрове като Краматорск и Словянск. Ако успее да ги покори, Русия доста би се доближила до осъществяването на една от главните цели на " специфичната военна интервенция - да " освободи " Донецк.
2. Благоприятно съответствие на жертвите.
Между 20 000 и 30 000 убити или ранени съветски бойци в офанзивата към Бахмут. По данни на Киев съотношението на съветските към украинските жертви е 7:1.
3. Символът " Бахмут ".
От предишното лято насам Русия не е превземала огромен украински град. Тя обезверено се нуждае от победа. Бахмут е главният план на шефа на " Вагнер " Евгений Пригожин. Ако го завладее, той ще потвърди, че заслужава да получи лидерска роля във войната, изключително откакто офанзивата на постоянната съветска войска край Угледар, Авдийвка и Маринка буксува. Задържането на града под украински надзор усилва напрежението сред борещите се фракции за вниманието на Кремъл, което пък вреди изцяло на съветската военна акция.
А в този момент дано разбираем за какво тези аргументи не звучат безапелационно.
" Отворен път "?
Русия започва офанзивата си към Бахмут в края на юли и до февруари това бе най-благоприятният фронт за украинците. Руснаците, подкрепяни от наемниците на " Вагнер ", се придвижваха постепенно, оставяйки из украинските мочурища труповете на хиляди свои приятели. Но си струваше - в името на последващата окупация на Словянск и Краматорск.
През септември обаче украинците проведоха изненадваща контраатака в Харковска област, която им оказа помощ да освободят Изюм и Лиман. Преди това съветските сили заплашваха Словянск от север (Изюм) и от изток (Лиман).
Here is a FIRMS map of today in the Donbas in the key areas the Rus want to attack and covering the broad sweep from Izyum to Lyman to Siversk around to Bakhmut. This looks like the lightest day for FIRMS for a very long time.
— Phillips P. OBrien (@PhillipsPOBrien)
(На картата може да видите разположението на Изюм и Лиман по отношение на Словянск.)
След като украинците си върнаха контрола над двата огромни града, офанзивата към Бахмут загуби своята военностратегическа логичност. Краматорск и Словянск са на процедура непревземаеми. Особено откакто доста по-малкият по размер Бахмут лиши толкоз доста време и човешки запаси, с цел да бъде доближат.
Институтът за проучване на войната категорично показва, че не се съгласява с мнението на Зеленски, че градовете са уязвими:
" Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 7 март, че хипотетичното съветско завладяване на Бахмут ще обезпечи на съветските сили " отворен път " към Краматорск, Словянск и други сериозни селища в Донецка област.
Институтът за проучване на войната продължава да счита, че съветските сили нямат способността да употребяват тактическото завладяване на Бахмут за генериране на оперативни резултати и евентуално бързо ще доближат кулминационната точка си след завладяването на Бахмут ", оповестяват специалистите.
NEW: Ukrainian President Volodymyr Zelensky stated on March 7 that the hypothetical capture of would provide Russian forces an “open road ” to key cities in Oblast. ISW continues to assess, however, that Russian forces lack the …
— ISW (@TheStudyofWar)
7 е повече от 1. Но не и в Бахмут
Критици на решението на Зеленски са експертите Роб Лий (старши помощник на американския Институт за проучване на външната политика) и Майкъл Кофман (директор на руската програма на Центъра за военноморски разбори на САЩ), които от началото на март са на обиколка в района към Бахмут. В къса обява в Туитър Лий оборва изказване на някогашния началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреус, съгласно който украинците " употребяват Бахмут, с цел да оказват помощ на руснаците сами да се набият на прът ". Лий показва, че съотношението на украински и съветски жертви се е трансформирало от края на февруари и че Русия губи по-малко елитни елементи спрямо другите фронтове.
1: Bakhmut is no longer a good place to attrit Russian forces
2: The attrition ratio became worse once Russia seized the northern flank in mid/late-Feb
3: The attrition ratio in Bakhmut is worse than elsewhere
4: The % of Russian casualties from elite units is higher elsewhere
— Rob Lee (@RALee85)
Кофман показва, че съотношението на жертвите има " намаляваща възвращаемост ". Той акцентира и други основни проблеми пред бранителите на Бахмут - изчерпването на артилерийските снаряди, нарушаването на линиите за връзка и битката на неподходящ терен.
Rob and I were in Bakhmut last week and the situation looked difficult. From artillery ammo shortages, increasingly contested lines of communication, and an attritional battle in unfavorable terrain - this fight doesn’t play to Ukraine’s advantages as a force. More to follow.
— Michael Kofman (@KofmanMichael)
С точния брой на починалите украинци може единствено да се спекулира. Тук би трябвало да споменем, че упоменатото нагоре съответствие 7:1 не е общоприето. Западните експерти настояват, че действително за всеки погубен украинец, руснаците губят петима. Дребен подробност, който придобива още по-голямо значение, като вземем поради, че в " месомелачката " си " Вагнер " най-вече пуска пандизчии и мобилизирани дилетанти. Едва през последните седмици в Бахмут започнаха да работят елитните елементи на групировката.
От самото начало руснаците в Бахмут се борят против най-хубавите сили на Украйна. Сред тях бе именитият пълководец Дмитро Коцюбайло ( " Да Винчи " ), който бе погубен на 7 март.
Съотношението единствено на пръв взор наподобява удобно. Русия може да си разреши да хвърля " месо ". За Украйна всеки боец е необходим, в случай че възнамерява в края на пролетта или лятото да провежда контраатака.
" Крепостта " Бахмут се трансформира в гробница. И за Украйна
Така идваме до последната опорна точка на Киев, която е може би най-значимата - символичното значение на Бахмут. Колкото повече той остава под контрола на Украйна, толкоз повече съветските бойци се изтощават и умират. А техните командири стават за смях.
Въпросът е докога? На 11 март съветникът на украинския президент Михайло Подоляк разгласи, че настъплението ще започва след два месеца.
Ще съумеят ли украинските бойци в Бахмут да издържат толкова време? На каква цена?
По-вероятно е в последна сметка украинските сили да бъдат принудени да се изтеглят от града, с цел да избегнат сюжета " заграждане ". Тогава тези няколко седмици от началото на март (и отвъд) на обезверена опозиция ще бъдат деликатно оценени.
Ще се направи равносметка: струваше ли си поради смисъла, което Русия безразсъдно вложи в Бахмут, украинците да вършат същото и да отлагат неизбежното? След като Пригожин и неговите " музиканти " по този начин или другояче ще си снимат победоносните пропагандни филми.
Над Бахмут към момента се вее украинско знаме. И това може би е най-голямата грешка на Володимир Зеленски от началото на войната.
Още по темата
Година след началото на войната украинците убедиха и най-големите си критици, че са способни да се борят с руснаците и да ги отблъскват, даже когато съперникът разполага с числено и оръжейно предимство.
И по този начин стигаме доникъде на март, когато Източен Бахмут е под цялостния надзор на руснаците, които застрашително захождат от север и юг в устрема си да обкръжат града и да принудят хилядите украински бойци, останали в него, да се предадат. Или да загинат, изпращайки в отвъдното допустимо максимален брой окупатори със себе си.
Но задачата на тази публикация не е да възпее героизма на украинските бранители. За него е писано доста и занапред ще бъде прославян.
Преди месец Киев бе изправен пред предопределен избор. Руснаците бяха крепко стъпили на територията на Бахмут. Множество военни специалисти предвидиха, че украинците последователно и проведено ще се изтеглят, за да заемат готовите отбранителни линии на запад, които на процедура щяха да " убият " съветския напредък.
Това обаче не се случи.
Решението на Зеленски
Президентът Володимир Зеленски разгласи при започване на март, че украинските войски ще останат да отбраняват Бахмут.
Докога?
Предполагаемо, до момента в който отбраната на града стане на процедура невъзможна.
Решението на Киев бе аргументирано с три причини:
1. " Отворен път " (думи на Зеленски от изявление пред Си Ен Ен) за руснаците към Краматорск и Словянск.
Това бе и повода Москва да подеме офанзивата към Бахмут. Градът и самото му разположение сами по себе си не са толкова значими. Но той може да се трансформира в плацдарм за атака към стратегически центрове като Краматорск и Словянск. Ако успее да ги покори, Русия доста би се доближила до осъществяването на една от главните цели на " специфичната военна интервенция - да " освободи " Донецк.
2. Благоприятно съответствие на жертвите.
Между 20 000 и 30 000 убити или ранени съветски бойци в офанзивата към Бахмут. По данни на Киев съотношението на съветските към украинските жертви е 7:1.
3. Символът " Бахмут ".
От предишното лято насам Русия не е превземала огромен украински град. Тя обезверено се нуждае от победа. Бахмут е главният план на шефа на " Вагнер " Евгений Пригожин. Ако го завладее, той ще потвърди, че заслужава да получи лидерска роля във войната, изключително откакто офанзивата на постоянната съветска войска край Угледар, Авдийвка и Маринка буксува. Задържането на града под украински надзор усилва напрежението сред борещите се фракции за вниманието на Кремъл, което пък вреди изцяло на съветската военна акция.
А в този момент дано разбираем за какво тези аргументи не звучат безапелационно.
" Отворен път "?
Русия започва офанзивата си към Бахмут в края на юли и до февруари това бе най-благоприятният фронт за украинците. Руснаците, подкрепяни от наемниците на " Вагнер ", се придвижваха постепенно, оставяйки из украинските мочурища труповете на хиляди свои приятели. Но си струваше - в името на последващата окупация на Словянск и Краматорск.
През септември обаче украинците проведоха изненадваща контраатака в Харковска област, която им оказа помощ да освободят Изюм и Лиман. Преди това съветските сили заплашваха Словянск от север (Изюм) и от изток (Лиман).
Here is a FIRMS map of today in the Donbas in the key areas the Rus want to attack and covering the broad sweep from Izyum to Lyman to Siversk around to Bakhmut. This looks like the lightest day for FIRMS for a very long time.
— Phillips P. OBrien (@PhillipsPOBrien)
(На картата може да видите разположението на Изюм и Лиман по отношение на Словянск.)
След като украинците си върнаха контрола над двата огромни града, офанзивата към Бахмут загуби своята военностратегическа логичност. Краматорск и Словянск са на процедура непревземаеми. Особено откакто доста по-малкият по размер Бахмут лиши толкоз доста време и човешки запаси, с цел да бъде доближат.
Институтът за проучване на войната категорично показва, че не се съгласява с мнението на Зеленски, че градовете са уязвими:
" Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 7 март, че хипотетичното съветско завладяване на Бахмут ще обезпечи на съветските сили " отворен път " към Краматорск, Словянск и други сериозни селища в Донецка област.
Институтът за проучване на войната продължава да счита, че съветските сили нямат способността да употребяват тактическото завладяване на Бахмут за генериране на оперативни резултати и евентуално бързо ще доближат кулминационната точка си след завладяването на Бахмут ", оповестяват специалистите.
NEW: Ukrainian President Volodymyr Zelensky stated on March 7 that the hypothetical capture of would provide Russian forces an “open road ” to key cities in Oblast. ISW continues to assess, however, that Russian forces lack the …
— ISW (@TheStudyofWar)
7 е повече от 1. Но не и в Бахмут
Критици на решението на Зеленски са експертите Роб Лий (старши помощник на американския Институт за проучване на външната политика) и Майкъл Кофман (директор на руската програма на Центъра за военноморски разбори на САЩ), които от началото на март са на обиколка в района към Бахмут. В къса обява в Туитър Лий оборва изказване на някогашния началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреус, съгласно който украинците " употребяват Бахмут, с цел да оказват помощ на руснаците сами да се набият на прът ". Лий показва, че съотношението на украински и съветски жертви се е трансформирало от края на февруари и че Русия губи по-малко елитни елементи спрямо другите фронтове.
1: Bakhmut is no longer a good place to attrit Russian forces
2: The attrition ratio became worse once Russia seized the northern flank in mid/late-Feb
3: The attrition ratio in Bakhmut is worse than elsewhere
4: The % of Russian casualties from elite units is higher elsewhere
— Rob Lee (@RALee85)
Кофман показва, че съотношението на жертвите има " намаляваща възвращаемост ". Той акцентира и други основни проблеми пред бранителите на Бахмут - изчерпването на артилерийските снаряди, нарушаването на линиите за връзка и битката на неподходящ терен.
Rob and I were in Bakhmut last week and the situation looked difficult. From artillery ammo shortages, increasingly contested lines of communication, and an attritional battle in unfavorable terrain - this fight doesn’t play to Ukraine’s advantages as a force. More to follow.
— Michael Kofman (@KofmanMichael)
С точния брой на починалите украинци може единствено да се спекулира. Тук би трябвало да споменем, че упоменатото нагоре съответствие 7:1 не е общоприето. Западните експерти настояват, че действително за всеки погубен украинец, руснаците губят петима. Дребен подробност, който придобива още по-голямо значение, като вземем поради, че в " месомелачката " си " Вагнер " най-вече пуска пандизчии и мобилизирани дилетанти. Едва през последните седмици в Бахмут започнаха да работят елитните елементи на групировката.
От самото начало руснаците в Бахмут се борят против най-хубавите сили на Украйна. Сред тях бе именитият пълководец Дмитро Коцюбайло ( " Да Винчи " ), който бе погубен на 7 март.
Съотношението единствено на пръв взор наподобява удобно. Русия може да си разреши да хвърля " месо ". За Украйна всеки боец е необходим, в случай че възнамерява в края на пролетта или лятото да провежда контраатака.
" Крепостта " Бахмут се трансформира в гробница. И за Украйна
Така идваме до последната опорна точка на Киев, която е може би най-значимата - символичното значение на Бахмут. Колкото повече той остава под контрола на Украйна, толкоз повече съветските бойци се изтощават и умират. А техните командири стават за смях.
Въпросът е докога? На 11 март съветникът на украинския президент Михайло Подоляк разгласи, че настъплението ще започва след два месеца.
Ще съумеят ли украинските бойци в Бахмут да издържат толкова време? На каква цена?
По-вероятно е в последна сметка украинските сили да бъдат принудени да се изтеглят от града, с цел да избегнат сюжета " заграждане ". Тогава тези няколко седмици от началото на март (и отвъд) на обезверена опозиция ще бъдат деликатно оценени.
Ще се направи равносметка: струваше ли си поради смисъла, което Русия безразсъдно вложи в Бахмут, украинците да вършат същото и да отлагат неизбежното? След като Пригожин и неговите " музиканти " по този начин или другояче ще си снимат победоносните пропагандни филми.
Над Бахмут към момента се вее украинско знаме. И това може би е най-голямата грешка на Володимир Зеленски от началото на войната.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ