Хариет Куимби е родена в Мичиган през 1875 г., след

Хариет Куимби е родена в Мичиган през 1875 година, след което фамилията й се мести в Калифорния – фермерските им инициативи се бяха провалили и те потърсиха по-добър живот в топлия, безоблачен щат. Куимби открива, че атмосферата в Калифорния е по-спокойна, изключително за дамите. Младите дами посещаваха университети, ставаха лекари и играеха в театъра. Очите й се отвориха към нови благоприятни условия и тя стартира да мечтае.

Куимби не става водач незабавно – тя първо си построи име като публицист като за първи път написа в San Francisco Dramatic Review. След това отпътува за Ню Йорк, където става известна със своите публикации в „ Leslie’s Illustrated Weekly “ – списанието разгласява над 250 нейни публикации за 9 години. След като известно време е външен създател, през 1905г. я наемат на щат като трагичен критик.

Тази работа дава на Куимби парите и опцията да пътува, за което и пишеше доста. Като множеството хора, тя също обичаше да се среща с разнообразни култури и да поддържа връзка с нови хора. Жадуваше за приключенията и свободата, които й даваха тези пътувания. Любовта й към пътуването беше надмината единствено от любовта й към колите. През 1906 година Куимби написа публикация за шофирането със 160 км/ч (100 благи в час) в спортен автомобил, прехласната по скоростта и свободата, които колите дават.

През 1910 година любовта към приключенията някак неизбежно вкарва авиацията в живота й. През октомври същата година тя се срещна с Матилде и Джон Моисант на авиационно ревю. Джон и брат му имат учебно заведение за летци и, за разлика от Братята Райт, нямаха нищо срещу да научат една жена по какъв начин да лети. Куимби беше разчувствана от концепцията да се научи да лети със аероплан и се отличава на уроците, за които съумява да накара списание Leslie да заплати в подмяна на това да лети за тях. През 1911 година тя става първата лицензирана жена-пилот в Съединените щати.

Отначало мнението на необятната общност беше, че летенето би трябвало да се остави на по-смелите млади мъже – нежни, нежни млади дами нямаха място там. Но, както съобщи Куимби:

И Куимби направи тъкмо това – преследва пристрастеността си – като в това време отчасти следваше и публични правила, което оказа помощ за известността й. Например, първият роман за нейните уроци по авиация включваше указания по какъв начин дамите би трябвало да се обличат за приключенията си със самолета. Що се отнася до самата нея, тя постоянно носеше емблематичния си виолетов авиационен костюм, поради който репортерите я назоваха „ Дрезденската летателка “. Нейният добър външен тип и потребни публикации направиха толкоз романтизираната авиация много известно занятие.

Луи Блерио, кацнал във Франция, малко откакто прелита Ламанша

На 16 април 1912 година Куимби става първата жена, прелетяла Ламанша. Тя взема самолета (с мощ 50 конски сили), с които Луи Блерио става първият мъж, прелетял Ламанша, и макар че всички чакат да се провали, тя съумява. Нейният другар, Густав Хамел, също първоначално е песимистичен към способността на дамата да реализира подвига и с цел да й помогне, предлага той да облече виолетов костюм като нейния и да лети вместо нея като най-после скрито ще си разменят местата, когато стигне във Франция. Куимби отхвърля офертата. Други пък бяха скептични, че тя изобщо приказва съществено. Жената по-късно споделя:

Самолетът, в който летяха, по-късно се изправи ненапълно и продължи към земята, където се разруши при кацане.

Точната причина за произшествието не е известна. Самолетите по това време бяха нестабилни, конструирани от дърво и платно и с открити кабини. Нямаше условия за сигурност или кой знае какъв надзор на качеството, защото авиацията към момента беше в начален етап. Пилотите се учиха от грешките на другите, а грешките, които те самите правеха на половин километър във въздуха, нормално бяха съдбовни. По подигравка на ориста, Куимби в действителност имаше известност, че взима доста защитни ограничения – правеше инспекции на самолета преди полет, ползваше защитни колани и даже беше написала публикация за ограниченията за сигурност, които би трябвало да бъдат подхванати още преди полет.

В последна сметка повода за злополуката остава мистерия. Това, което не е мистерия обаче, е следата, която Хариет Куимби остави в региона на авиацията и правата на дамите. Макар и значително забравена през днешния ден, нейните добре документирани достижения, любовта й към приключенията и независимостта й въодушевяват доста дами от нейната ера да следват личните си фантазии, без значение дали ползите им са били в авиацията или другаде.