Хари Прайс – преследвачът на духове и медиуми
Хари Прайс е забавно име в науката, чийто знания в света на физиката съумяват да наранят доста съществено характерния бизнес на шарлатанството. По същото време и Хари Худини се пробва да разобличи всички форми на измамничество. Хари Прайс има обикновено детство, роден е в Лондон през 1881 година и като доста други свои връстници открива най-различни занимания към товрчеството. На 15-годишна възраст написа пиеси, основава драми и се вълнува най-вече от призраците.
В началото на XX век това е една от най-големите мании. Може да се открият най-различни гадатели, врачки и други вещери, с чиято помощ човек може да направи контакт с отвъдното. Преди да се трансформира в съдник, самият той става част от по този начин наречения „ Магически кръг “ и през 1922 година продължава да изследва материята на магията. Колкото и красиви да са историите за призраци, младият Хари стартира да вижда, че всички те са добре съшити с розови конци, през които всичко прозира.
За разкриването на истината насочва публична покана и на различен физик на име Ерик Дингуол. Двамата разгласяват специфична книга с името „ Откровенията на духовния медиум “. В страниците участват всички познати трикове, които се употребяват за пресъздаването на каквито и да е паранормални феномени. Ерик и Хари се оправят повече от добре, книгата им носи доходи, само че не съумява да отвори очите на обществото. Изкупена е точно от медиуми и по-късно унищожена. Това е единствено началото в дългата и безкрайна борба на науката против паранормалното.
Хари ще продължи да търси отговори и постоянно ще похвали тези, които показват нови способи, непознати на науката. През 1922 година насочва вниманието си към Уилям Хоуп – фотограф на духове. Методът на работа на Хоуп бил извънредно автентичен. Той карал неговият събеседник да седне на избрана локация, с цел да снима духовете към него. Фотографът демонстрира две фотоси, само че на втората прибавя облика на призрака. При срещата с Хари, Уилям не знае, че получава маркирани плаки, които по-късно ще липсват върху проявените фотоси.
Снимка: By William Hope – Crewe Circle, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1486939
Мнозина считат и до през днешния ден, че фото лентата може да улавя и детайли, които не са забележими за окото. За страдание фотографията е много нежна и лесна за манипулиране, а методите доста бързо се разказват в дневниците и приключват порочната процедура на призрачните фотографии. Следващата спирка е Уили Шнайдер, който бързо съумява да разкрие тайните си, а за медиума Ян Гюзик написа следното: „ индивидът е интелигентен, съумял е да усъвършенства краката си по този начин, като че ли са ръце и това в действителност може да се счита за единствен феномен измежду уменията му “. Оказва се, че краката са доста значима част от цялата формула за доказването на свръхестествени провокации.
През 1925 година вижда, че Мария Силберт ги употребява, с цел да мести разнообразни обекти из стаята. Когато Джордж Валантайн декларира, че може да приказва с духове и посредством него комуникира Луиджи Ардити – известен немски композитор, Прайс записва всички думи и открива, че са взети поредно от английско-италианския речник. Нито една от тях няма необикновен смисъл, а и надали някой чака сходни нелогични отговори от отвъдното. В следствие стартира и едно доста съществено другарство с Хари Худини. Магьосникът употребява най-различни способи, с цел да впечатлява тълпата, само че когато е поканен да се свърже с духа на майка си, той разпалва един заветен яд, който ще го изправи пред конгреса, с цел да приказва срещу този тип измамничество.
Хари Прайс основава лаборатория, в която кани най-различни шарлатани. Те би трябвало да показват специфичен феномен, без да разполагат с всички остарели средства за впечатляването на публиката. Така да вземем за пример Франк Декър влиза през 1933 година и по-късно напуща научното пространство, до момента в който Хари написа, че неговият събеседник не съумял да блесне. По-късно е издирван от малкия екран, а по-късно има даже малко предаване, в което изследва човешките явления. За жал след края на всеки епизод, същите намалявавали фрапантно. Накрая основава и клуб за лов на духове, които за жалост не ловят паранормалните феномени, а тези, които ги фалшифицират.
Снимка: By Harry Price – Harry Price (1931) Regurgitation and the Duncan Mediumship (Bulletin I of the National Laboratory of Psychical Research, 120pp with 44 illustrations.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28126116
Руди Шнайдер постоянно казвал, че може да мести предмети, употребявайки силата на мисълта. Разполагал със фотоси от въпросните опити. Ревностно отказвал да посети лабораторията и даже съзнателно избягвал учения. В следствие Хари вижда, че местенето на предмети става посредством освобождение на една от ръцете на медиума и неусетно да предвижва избрани предмети. Руди отказал да се оправдае, само че обстоятелствата били повече от забележими. Кръгът на медиумите продължава да заобикаля ловецът, до момента в който той самият не стартира да си заплаща за опитите. Хелън Дънкън получава 50 паунда, с цел да показва по какъв начин вади от себе си ектоплазма – детайл, който се всмуква от тялото, до момента в който е медиумът е под мощен транс. За публиката това бил необикновен триумф, a за ученият – следващ трик.
Като един от феновете на този опит, Хари съумява да вземе парче от ектоплазмата, с цел да потвърди, че е просто плат. В лабораторията моли своята пациентка да легне под рентген, до момента в който се пробва да генерира въпросният детайл. Хелън бяга на улицата, прави необикновен скандал и единствено мъжът ѝ съумява да я успокои. По-късно Прайс счита, че това е била сцена, с която да прикрие измамата. Хелън изпраща втора ектоплазма, когато към този момент не е в лабораторията и под микроскоп излиза наяве, че това е добре разрушен белтък. Измамите от тази дама стигат до съда и точно показанията на Хари се оказват повода да я затворят за 9 месеца.
Работата на учения съумява да разгневи мнозина. Медиумите го заобикалят и стават все по-добри в основаването на своите измами. Като откривател и физик, преследвачът на призраци се трансформира и в сериозна злина на всеки един лъжец. С течение на времето и тези практики се редуцират доста, тъй като рационалното пояснение постоянно ще изпревари всички останали благоприятни условия. За останалите учени това е човек, който се от дълго време на преследването на измами, въпреки и тъкмо тази линия на науката да не носи огромен авторитет, нито трофеи. За Прайс е било по-важно да даде отговор и да прекъсне операцията и нездравословните практики на всички провъзгласени гурута.
Битката с окултното завършва на 29 март 1948 година преследвачът на призраци умира от сърдечен удар. Целият му списък е предаден на университе в Лондон от вдовицата му. За интервала от 1976 до 1978 година точно тя съумява да подреди и даде целия списък, в който се включват разнообразни описания на трикове, извадки, фотоси и всевъзможни други функционалности на средностатистическия лъжец. Към това е добавена и цяла сбирка от артефакти – точният брой е към 13 000.
Заглавна фотография: By William Hope, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1487053
