Хари Худини отива на съд
Хари Худини е роден Будапеща като Ерих Вайс, само че откакто фамилията му емигрира в Съединени американски щати името му постепенно се преобразява в Хари, минавайки през Ehrich и Ehrie. Той напуща учебно заведение след трети клас и бяга от у дома на 12-годишна възраст. Променя името си на Хари Уайт, а до момента в който е в Ню Йорк, се възпламенява по магията поради книгата откакто прочита книгата „ The Memoirs of Robert-Houdin “, френски вълшебник. От там идва и семейството му, негов другар му споделя да постави „ и “ най-после, тъй като „ Худини “ на френски значи „ като Худин “, което изобщо не е правилно, само че по този начин си му остава. По време на турне, с цел да популяризира шоуто си, Хари минава през локалния полицейски сектор и кара служителите на реда да го закопчаят с белезници, от които съумява да се освободи. Именно тук стартира днешната ни история.
Картичка, подписана от Хари Худини, на която той се пробва да отключи чифт белезници. Дано да е съумял.
През 1901 в Кьолн, Германия, вестникът Rheinishe Zeitung (RZ), разгласява история под заглавието „ Махането на маската на Худини “, в която шефът на полицията, (Schutzmann) Вернер Граф, упреква Худини в опит да го подкупи, с цел да уреди служителят на реда бягството му от градския затвор, както и в това, че заплаща на различен мъж, господин Лот, с цел да му помогне да провежда подправеното магическо зрелище.
По обвиняванията в рушвет, които се преглеждат в града на 26 февруари 1902, Граф свидетелства, че Худини му е предложил 20 марки, в подмяна на които е изискал да му даде ръчно направения му катанец, както и дубликатния ключ. Граф също по този начин споделя, че Худини имал втори човек (споменатият към този момент Лот), който ще му даде друга верига, с която да се покаже пред публиката след номера все едно тя е тази, от която се е измъкнал, до момента в който в действителност (според Вернер Граф) той просто е разрязал същинската.
Разбира се Худини отхвърля всички обвинявания и твърди, че Граф в действителност се е опитал да го измами като му е дал неотключваем (или „ мъртъв “) катанец и тъй като Лот е разкрил опитът за машинация на Вернер, Худини му е дал пари като форма на признателност за тази разбираемо скъпа информация.
Свидетели се викат и от страна на отбраната, и от страна на ищеца, само че все пак не било допустимо да се стигне до ясно извънредно присъждане. Затова, с цел да се позволи случая дефинитивно, съдията желае Худини да направи проява. Магьосникът е завързан с вериги и заключен с катинари. Той първо почуква с един от катинарите към краката му по железна плоча, което отпуска пружината и надлежно му разрешава да го отключи елементарно. След това Хари и съдията се усамотили в един от ъглите на правосъдната зала (за да резервира въпреки всичко Хари някои от магическите си тайни), където шоуменът демонстрира на съдията по какъв начин тъкмо се освобождава от оковите. Съдията, както и правосъдните заседатели са уверени в правотата му и отсъждат в негова изгода.
Граф обаче протяга ръка още веднъж – този път в най-висшия съд на Германия: Апелативния съд. Там третото дело се организира на 26 септември 1902 и Худини още веднъж печели. Граф от своя страна е приет за отговорен в „ открита клюка “ и му е наложена санкция от 30 марки. Хари Худини получава парите за разноските му по делото, както и спомагателна сума, която да се компенсират загубите му от отсрочени представления (и двете са платени от Граф). Той също по този начин получава и „ Почетно опрощение “, което е е изказано обществено.
