Фетишизмът - ексцентричната страна на секса
Харесват ви мъже с релефни мускули и „ плочки” на корема? Или ви възбужда, в случай че са кльощави? Може би давате благо и драго любовникът ви да е облечен в бял халат? Ако е по този начин, поздравления – допустимо е да сте фетишистка.
За първи път за половия фетишизъм като психологично отклоняване стартира да се приказва в края на 19 век. Тогава той се разказва като полово увлечение, при което човек се възбужда от съответна част от тялото или неодушевен предмет. Например, един мъж може да се възбужда от гърбави носове и да се влюби, единствено тъй като съответната жена е с подобен нос. Ако тя обаче си направи ринопластика – край, довиждане, обич. Не всички случаи на фетишизъм обаче са тежки.
Например, в случай че се възбуждате от мускулести мъжки гърди, това несъмнено е тип фетишизъм, само че в случай че не е единственият аршин за избор на сътрудник, всичко е наред. Страстта по част от голото тяло или неодушевен предмет се пробва да изясни дядо Фройд. Според него зависимостта от култ се появява вследствие на детска контузия. По-късно някои психолози изясняват фетишизма с съществуване на комплекси и нерешителност в себе си. Като цяло мъжете са по-склонни към сходни маниакалности – евентуално тъй като те в действителност обичат с очите.
При тях най-често срещаните култове са гърдите, задните елементи, косата. Наред с фетишистите, има и антифетишисти – когато някоя част от тялото или предмет провокират внезапна негативна реакция, която попречва възникването на полово увлечение. Например, антифетишизъм може да бъде спортният екип при мъжете или три-четвъртите панталони при дамите.
Сред най-разпространените типове фетишизъм са този към стъпалата на краката (привличане не просто към красивите стъпала, само че и към тези с ексцентричен размер – доста огромен или доста малък), към бельото, към типа на тяло в мокри облекла, култът към силата (мускули, само че и проявата на физическа сила), медицински фетишизъм (възбуда от игра „ на чичо доктор”). Челни позиции държат също обувките на висок ток, латексовите облекла, униформите.
Въпреки че има и по-крайни форми, нормално фетишизмът е безобидна странност, която провокира повече смях, в сравнение с омерзение (има култове към щедро окосмени мишници и полови органи, към ватенки и т.н.). В края на 19 и началото на 20 век склонността към идеализиране на избрани елементи от тялото или движимости се е считала за мъчително извращение наред с хомосексуализма, и хората, страдащи от тази патология, са били изпращани на лекуване. Днес фетишизмът не се счита за нещо ненормално, като се изключи случаите, когато става причина за рискови и незаконни дейности.
За първи път за половия фетишизъм като психологично отклоняване стартира да се приказва в края на 19 век. Тогава той се разказва като полово увлечение, при което човек се възбужда от съответна част от тялото или неодушевен предмет. Например, един мъж може да се възбужда от гърбави носове и да се влюби, единствено тъй като съответната жена е с подобен нос. Ако тя обаче си направи ринопластика – край, довиждане, обич. Не всички случаи на фетишизъм обаче са тежки.
Например, в случай че се възбуждате от мускулести мъжки гърди, това несъмнено е тип фетишизъм, само че в случай че не е единственият аршин за избор на сътрудник, всичко е наред. Страстта по част от голото тяло или неодушевен предмет се пробва да изясни дядо Фройд. Според него зависимостта от култ се появява вследствие на детска контузия. По-късно някои психолози изясняват фетишизма с съществуване на комплекси и нерешителност в себе си. Като цяло мъжете са по-склонни към сходни маниакалности – евентуално тъй като те в действителност обичат с очите.
При тях най-често срещаните култове са гърдите, задните елементи, косата. Наред с фетишистите, има и антифетишисти – когато някоя част от тялото или предмет провокират внезапна негативна реакция, която попречва възникването на полово увлечение. Например, антифетишизъм може да бъде спортният екип при мъжете или три-четвъртите панталони при дамите.
Сред най-разпространените типове фетишизъм са този към стъпалата на краката (привличане не просто към красивите стъпала, само че и към тези с ексцентричен размер – доста огромен или доста малък), към бельото, към типа на тяло в мокри облекла, култът към силата (мускули, само че и проявата на физическа сила), медицински фетишизъм (възбуда от игра „ на чичо доктор”). Челни позиции държат също обувките на висок ток, латексовите облекла, униформите.
Въпреки че има и по-крайни форми, нормално фетишизмът е безобидна странност, която провокира повече смях, в сравнение с омерзение (има култове към щедро окосмени мишници и полови органи, към ватенки и т.н.). В края на 19 и началото на 20 век склонността към идеализиране на избрани елементи от тялото или движимости се е считала за мъчително извращение наред с хомосексуализма, и хората, страдащи от тази патология, са били изпращани на лекуване. Днес фетишизмът не се счита за нещо ненормално, като се изключи случаите, когато става причина за рискови и незаконни дейности.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ