Изненади на вота? 1 млн. българи още не са решили за кого да гласуват
Харалан Александров съпостави гласоподавателите с уплашени деца, скрили се под юргана от чудовища
1 млн. българи към момента не са решили по какъв начин да гласоподават, а това е над 30% от гласоподавателите. Затова са вероятни изненадващи обрати на изборите през днешния ден. Това сподели в студиото на Българска национална телевизия Доцентът по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките Петър Чолаков.
„ Интересно е кой ще мине чертата и кой ще остане под нея. Партията, която ще е първа, няма да получи целият конструктор, с цел да си го подрежда както желае. Ще би трябвало да споделя най-малко с няколко играча. Трудно ще се спогодят да си играят дружно, защото толкоз доста са се сборичкали, че да се схванат не е по никакъв начин елементарно “, добави той.
„ Три групи политически партии виждам във външен проект от позиция на техните цели и тактики. Едните мога да ги дефинира като петата колона на Кремъл. Те са ясни. Най-многобройни са обаче „ партиите на двата стола “, които споделят да сме хем с НАТО, хем с Русия, с цел да не скапваме братската дружба. Третите, които са по-скоро малцинство, които са твърдо с евроатлантическа ориентировка “, посочи доцент Чолаков.
Преобладаващите са първите две групи – путинисти и такива, на които лоялността им е някъде във въздуха, добави той.
Според него, България по-скоро не е предан член на Европейски Съюз и на НАТО.
„ Тъй като тези неща, които се случват в чужбина, имат директно отношение към България и хората се тормозят по какъв начин ще изкарат зимата и се пускат драматично-апокалиптични сюжети, по тази причина външната политика в този момент има голямо значение повече от всеки път “, акцентира доцентът.
„ Има както отчаяние и горест измежду гласоподавателите, по този начин и боязън от развиването на събитията в огромния свят, които настъпват към България. Много трагични неща се случват през последните дни – анексия на забележителна територия от суверенна страна, раздробяване на Организация на обединените нации “, сподели пък общественият антрополог Харалан Александров.
„ Тъй като огромна част от хората претърпяват това, което се случва, като опасност и реагират на правилото да се скрием като детето, което се мушка под юргана, с цел да не го видят чудовищата, в някакъв смисъл нашата мъчителна втренченост в политическите кавги, драми и междуличностни връзки ще продължи да се случва. Не се осъзнава опцията да се предпазим от огромния свят като се обърнем във вътрешността и се занимаваме със фамилните си истории “, добави той.
„ Не бих употребявал тази метафора за детската спалня, а по-скоро си представям свада във всекидневната, за която няма да има печеливш през днешния ден. Ако прогнозите за ниска изборна интензивност се осъществен, това ще значи, че прагът за влизане в Народното събрание ще е много невисок – към 100 000 гласа. При такава интензивност изненади са вероятни. Вотът в чужбина тогава ще оказва по-сериозно въздействие “, разяснява социологът Стефан Георгиев.
Кризата на представителната народна власт ще я следим през днешния ден ще забележим дали ще се стигне до нови избори след няколко месеца, добави той.
„ Ако играчите на тези избори разсъждаваха рационално, евроатлатническата писта щеше да надделее. Това надали ще се случи. Вероятно ще продължи наклонността, която следим през последните години – усилване на властта на президента и ръководство посредством служебни държавни управления “, предвижда Петър Чолаков.
" България се отклонява в посока полупрезидентска република. Заради политическата рецесия се ускори доста гласа на президента и в случай че не се образува постоянно държавно управление тази наклонност ще се задълбочава ", добави той.
„ Основните политически артисти би трябвало да се схванат по какъв начин вместо да чупят конструктора, да го сглобят и да стартира да работи машинарията на ръководството. Не мисля, че евроатлантическите партии ще стигнат до единодушие или до коалиция, тъй като за тях отричането на другите е въпрос за базова еднаквост “, разяснява Александров.
1 млн. българи към момента не са решили по какъв начин да гласоподават, а това е над 30% от гласоподавателите. Затова са вероятни изненадващи обрати на изборите през днешния ден. Това сподели в студиото на Българска национална телевизия Доцентът по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките Петър Чолаков.
„ Интересно е кой ще мине чертата и кой ще остане под нея. Партията, която ще е първа, няма да получи целият конструктор, с цел да си го подрежда както желае. Ще би трябвало да споделя най-малко с няколко играча. Трудно ще се спогодят да си играят дружно, защото толкоз доста са се сборичкали, че да се схванат не е по никакъв начин елементарно “, добави той.
„ Три групи политически партии виждам във външен проект от позиция на техните цели и тактики. Едните мога да ги дефинира като петата колона на Кремъл. Те са ясни. Най-многобройни са обаче „ партиите на двата стола “, които споделят да сме хем с НАТО, хем с Русия, с цел да не скапваме братската дружба. Третите, които са по-скоро малцинство, които са твърдо с евроатлантическа ориентировка “, посочи доцент Чолаков.
Преобладаващите са първите две групи – путинисти и такива, на които лоялността им е някъде във въздуха, добави той.
Според него, България по-скоро не е предан член на Европейски Съюз и на НАТО.
„ Тъй като тези неща, които се случват в чужбина, имат директно отношение към България и хората се тормозят по какъв начин ще изкарат зимата и се пускат драматично-апокалиптични сюжети, по тази причина външната политика в този момент има голямо значение повече от всеки път “, акцентира доцентът.
„ Има както отчаяние и горест измежду гласоподавателите, по този начин и боязън от развиването на събитията в огромния свят, които настъпват към България. Много трагични неща се случват през последните дни – анексия на забележителна територия от суверенна страна, раздробяване на Организация на обединените нации “, сподели пък общественият антрополог Харалан Александров.
„ Тъй като огромна част от хората претърпяват това, което се случва, като опасност и реагират на правилото да се скрием като детето, което се мушка под юргана, с цел да не го видят чудовищата, в някакъв смисъл нашата мъчителна втренченост в политическите кавги, драми и междуличностни връзки ще продължи да се случва. Не се осъзнава опцията да се предпазим от огромния свят като се обърнем във вътрешността и се занимаваме със фамилните си истории “, добави той.
„ Не бих употребявал тази метафора за детската спалня, а по-скоро си представям свада във всекидневната, за която няма да има печеливш през днешния ден. Ако прогнозите за ниска изборна интензивност се осъществен, това ще значи, че прагът за влизане в Народното събрание ще е много невисок – към 100 000 гласа. При такава интензивност изненади са вероятни. Вотът в чужбина тогава ще оказва по-сериозно въздействие “, разяснява социологът Стефан Георгиев.
Кризата на представителната народна власт ще я следим през днешния ден ще забележим дали ще се стигне до нови избори след няколко месеца, добави той.
„ Ако играчите на тези избори разсъждаваха рационално, евроатлатническата писта щеше да надделее. Това надали ще се случи. Вероятно ще продължи наклонността, която следим през последните години – усилване на властта на президента и ръководство посредством служебни държавни управления “, предвижда Петър Чолаков.
" България се отклонява в посока полупрезидентска република. Заради политическата рецесия се ускори доста гласа на президента и в случай че не се образува постоянно държавно управление тази наклонност ще се задълбочава ", добави той.
„ Основните политически артисти би трябвало да се схванат по какъв начин вместо да чупят конструктора, да го сглобят и да стартира да работи машинарията на ръководството. Не мисля, че евроатлантическите партии ще стигнат до единодушие или до коалиция, тъй като за тях отричането на другите е въпрос за базова еднаквост “, разяснява Александров.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ