Недай Боже, някой неграмотник да ни управлява, като „печата органи в Космоса“. По примера на сияйната Уганда
Характерна специфичност на българското общество е неналичието на концепция за подчиненост. При нас е в действие егалитаризъм на самодостатъчни човеци. Израстването нагоре е всъщност нелегитимно. Ако някой е богат – значи е апаш. Ако някой е заел висока позиция – в каквото и да е – пробутали са го там, с шанс е станало. Иначе … знам го, нали ми е съсед, и сестра му познавам…
В продължение на дълги исторически интервали от време българите не са имали своя обществена подчиненост – или са ръководени от непознати нации и йерархии, или личните им управници – политически и публични елити – постоянно са изтръгвани от корен и подменяни с нови – с „ новодошли “ (с парвенюта), които стартират да се учат на а-бе в процеса на престояване на власт.
Припомних си всичко това когато прочетох въздишките на един „ политически водач “ по какъв начин Уганда щяла да „ печата органи в Космоса “… И по какъв начин българите нямали никакво почитание към него и други „ новатори “ от партията му, които желали да пращат „ македонски космонавт “ – очевидно с българска ракета носител… Защо губим по този начин скъпото историческо време за прогрес на България в обилно заплатена от всички нас опция интелектуални и морални примитиви да се преструват, че ръководят страната? Защо нямаме съзнанието за нужда да издигаме и да разпореждаме публични очаквания и упования на хора и групи, които са в положение да създадат освен това, в сравнение с да уплътнят личните си джобове?
Екзотични особняци се добират до високи позиции в политическото ръководство на всички места по света. Популисткия зов – заричане да бъдат позволени всички проблеми с магическата пръчка на персоналната харизма – колкото и примитивна да е тя – работи по друго време в разнообразни общества. Но това, което следим в България през последните три години надминава всякаква мярка и инстинкт за самозапазване. Пред очите ни се сменят следващи Народни събрания, в които странни хора се карат и „ вземат решение “ проблеми, които са въобразени, само че не вземат решение проблеми, от които зависи съществуването на българското общество и страна.
Тази беззащитност и екзотика на институционално държание е извънредно рискова. Тя ерозира убеждението на жителите, че посредством институциите на демократичното посланичество техните проблеми могат да намерят решение. Така се проправя пътя към това един от множеството неграмотници, добрали се до обществения микрофон да получи изключителна, безконтролна власт. И да стартира да ни ръководи, като „ печата органи в Космоса “, сходно на сияйната Уганда. Недай Боже това да се случи… Не зная дали ще остане изобщо някой, който „ да загаси лампите “ и да затвори вратата…
Коментарът е поместен във фейсбук профила на политолога Огнян Минчев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В продължение на дълги исторически интервали от време българите не са имали своя обществена подчиненост – или са ръководени от непознати нации и йерархии, или личните им управници – политически и публични елити – постоянно са изтръгвани от корен и подменяни с нови – с „ новодошли “ (с парвенюта), които стартират да се учат на а-бе в процеса на престояване на власт.
Припомних си всичко това когато прочетох въздишките на един „ политически водач “ по какъв начин Уганда щяла да „ печата органи в Космоса “… И по какъв начин българите нямали никакво почитание към него и други „ новатори “ от партията му, които желали да пращат „ македонски космонавт “ – очевидно с българска ракета носител… Защо губим по този начин скъпото историческо време за прогрес на България в обилно заплатена от всички нас опция интелектуални и морални примитиви да се преструват, че ръководят страната? Защо нямаме съзнанието за нужда да издигаме и да разпореждаме публични очаквания и упования на хора и групи, които са в положение да създадат освен това, в сравнение с да уплътнят личните си джобове?
Екзотични особняци се добират до високи позиции в политическото ръководство на всички места по света. Популисткия зов – заричане да бъдат позволени всички проблеми с магическата пръчка на персоналната харизма – колкото и примитивна да е тя – работи по друго време в разнообразни общества. Но това, което следим в България през последните три години надминава всякаква мярка и инстинкт за самозапазване. Пред очите ни се сменят следващи Народни събрания, в които странни хора се карат и „ вземат решение “ проблеми, които са въобразени, само че не вземат решение проблеми, от които зависи съществуването на българското общество и страна.
Тази беззащитност и екзотика на институционално държание е извънредно рискова. Тя ерозира убеждението на жителите, че посредством институциите на демократичното посланичество техните проблеми могат да намерят решение. Така се проправя пътя към това един от множеството неграмотници, добрали се до обществения микрофон да получи изключителна, безконтролна власт. И да стартира да ни ръководи, като „ печата органи в Космоса “, сходно на сияйната Уганда. Недай Боже това да се случи… Не зная дали ще остане изобщо някой, който „ да загаси лампите “ и да затвори вратата…
Коментарът е поместен във фейсбук профила на политолога Огнян Минчев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ