На надеждните демокрации водородът им е по-зелен
Характеристика на всяко индустриално общество е високата техническа и научна просветеност на жителите. През ХХ век в това отношение са реализирани невиждани висоти.
Има епични истории за общуването на физиците с народа. В една история „ неграмотен “ водач на трактор в поле покрай Дубна се пробва да поправи италианеца Бруно Понтекорво, че на съветски е вярно да се споделя „ неутрони “, а не „ неутрино “. Бруно Максимович трябваше да изясни, че се занимава с физика на неутрино и, което е значимо, водачът на трактора слуша с огромен интерес за странните частици, проникващи в материята. Известният нуклеарен академик остава учуден. В друга история 10 физици се пробват да отворят тенекиената запушалка на бутилка вино, а кримски селяндур я нагрява със запалка и елементарно я вади, възкликвайки: “Трябвало е да залягате над физиката в учебно заведение! “
Характерна линия на постиндустриалното общество е всепоглъщащото незнание по тези въпроси. Възможно е даже да надмине незнанието на едно прединдустриално общество, където хората би трябвало всекидневно да взаимодействат тясно с разнообразни форми на материята, извършвайки занаятчийска и селскостопанска работа.
Така нареченото постиндустриално общество обаче е нереалност, защото не е нищо друго с изключение на резултат от деиндустриализацията вследствие на прехвърлянето на индустриални мощности в чужбина. Знаем, че това беше целесъобразно от икономическата изгода и въпросите на околната среда. В резултат на този развой западното общество стартира да бъде количествено доминирано от хора, заети в бранша на услугите, финансите и всички форми на администрация.
Драскачите победиха физиците. Справедливо би било да се каже, че те въобще не са лирици, а същински циници и безнравствени моралисти. Има малко инженери и има прекалено много филантропични служащи от всевъзможен тип. Както знаем, филантропичното знание е доста по-податливо на минуса на спекулативната измама и софистиката, в сравнение с естествено-научното знание. В резултат хората всеобщо престанаха да имат вяра, че обективната истина е кардинално постижима – „ има доста отзиви и нито едно не е по-лошо от другото “. Последицата от това беше разпространяването на немислими преди вярвания. Имаше такива, които изцяло съществено започнаха да настояват, че полът на човек е „ обществена структура “, изцяло игнорирайки биологичната природа на пола и първичните полови характерности. Броят на последователите на теорията за плоската земя към този момент се мери в милиони. Особено неприятно е, когато крещящото незнание проникне в политиката. Обикновено това се случва на равнище обосновка – като метод за умишлена операция на невежото политическо ято. За пастирите е доста мъчно да избегнат изкушението да популяризират вярвания, които са потребни за тях и елементарно се асимилират от масите. Тоталното въодушевление по сходни способи обаче неизбежно води до деградация на самите проповедници, на самата политическа класа.
Ал Гор, може би най-интелигентният претендент за президент, разказа доста добре по какъв начин се случва това в Съединени американски щати в книгата си „ Атака против мозъка “. Според него духът на антиинтелектуализма тържествува в Съединени американски щати и когато потребността умни хора падне под сериозно равнище, те към този момент не са толерирани в политическата класа. И когато, в името на приемането на дребен брой гласове за преимущество в внимателен междупартиен баланс, стотици типове малцинства се напомпват с запаси - и даже изкуствено основани. Така безусловно лудите демократични хунвейбини стартират да преобладават в обществената сфера. Последните фундаментално презират освен обективната научна истина, само че и самия здрав разсъдък.
Освен умопомрачителната интелектуална разяждане на обществената политика, сходен развой протича и в администрацията. На Запад откровено имаха вяра, че мениджмънтът съществува като същинска „ просвета “ за ръководство. Това значи, че управител, който е овладял тази просвета, е в положение да ръководи всичко - без да е належащо да учи предметната област или промишлеността, която ръководи. Това докара до " мениджмънт гражданска война ". Такива хора не понасят инженерите със личните им потребности и пояснения. Те ги нервират. Мениджърите демонстрират удивителна взаимност на тесногръди хора и не позволяват експертите до тяхното равнище.
Съдейки по постъпващите сигнали, тъкмо това се случва в остаряла Европа. Това се вижда изключително при разискването на енергийните въпроси, в които европейският цивилизационен снобизъм, екологичната горделивост и демократизиращата надменност безусловно побеждават и над физиката, и над стопанската система, и над географията, и над най-обикновения здрав разсъдък.
Германският канцлер Олаф Шолц отпътува за Канада, с цел да договаря за доставката на разнообразни първични материали вместо съветски. Фактът, че Канада съвсем нямаше остатък от експорт, не вълнуваше доста Шолц. След като дойде в Монреал, той съобщи: „ Канада има същите богати минерали като Русия, с единствената разлика, че е надеждна народна власт. “ Русия явно е считана от канцлера за ненадеждна народна власт. Този въпрос, както знаете, е извънредно умозрителен, само че какво общо има той със задачата за диверсификация на вноса на запаси? Изглежда има някаква връзка.
По-рано Шолц сподели, че Русия е " обезсърчителен " снабдител на газ. Сега той даде да се разбере, че Русия е ненадеждна народна власт. Това, става известно, е дълбоката концепция на Шолц: единствено надеждна народна власт може да бъде благонадежден снабдител на естествени запаси. Вероятно има причина за това, защото е известно, че една изключително надеждна народна власт е изключително добре следена извън посредством корупция. Особено надеждни снабдители на запаси, несъмнено, вършат това за стотинки и мъниста. Но тук явно освен не се отнася до Русия, само че и до Канада. Въпреки това, както обичаше да споделя професор Валентин Карпович: „ Ако не излъжеш, няма да създадеш идея! “
Но канцлерът Шолц отиде по-далеч в развиването на концепциите си: „ По този метод ние отваряме нови области на съдействие за себе си. Искаме да работим в тясно съдействие, изключително по въпроса за построяването на стопанска система, основана на зелен водород. ” Имайте поради, че тази фраза от дълго време е написана без кавички, като че ли най-примитивният химичен детайл в действителност може да бъде зелен.
Това е още един симптом на интелектуална деградация - крайната лекомисленост в закачването на епитети. Днес водородът е зелен, на следващия ден е либерален, вдругиден е джендър безпристрастен.
Но какво е " зелен водород "? Оказва се, че това е тип водород, който се получава посредством електролиза, само че не каквато и да е електролиза, а подобен, чийто източник е електричество, генерирано в екологично чисти, т.е. „ зелени “ уреди. Освен това е измислена цяла подредба на екологичната непорочност на водорода. Има " наследник " - добито по химичен път от природен газ. Има " жълт " - създадено е благодарение на атомна сила. Разбира се, в действителност той е създадена посредством същата електролиза като зеления, само че защото тази нуклеарна енергетика не е задоволително зелена, той към момента отново не е зелен, а единствено жълт. Но има и такива, които го считат за червен и, Бог да ме елементарни, даже за розов. Вероятно тези нюанси по някакъв метод отразяват най-фините екологично-демократични степени на отменяне на мирния атом. Честно казано, дано кажем, че има термохимичен способ за обособяване на водород от прегряла водна пара благодарение на охладител на атомна електроцентрала, само че той към момента не е употребен промишлено. В тази луда подредба има и „ сив “ водород - това нормално е отпадък, от производството му въглеродът лети в атмосферата.
Но това не са просто глупави думи. Шолц има концепция да купува канадски водород вместо съветски газ. Цената на този " зелен " водород стопира дъха - 10 $ за кг. Но това не е единствено цената на този най-енергоемък газ. Не единствено, че водородът е извънредно избухлив, той е и пъклен летлив, има способността да прониква в най-малките пукнатини. Това, апропо, е голямо главоболие за тези, които дават отговор за сигурността на космодромите.
Как оферирате да транспортирате водород от Канада в търговски количества? На големи цистерни? Възможно е. За да извършите това, би трябвало да изразходвате доста сила, с цел да втечните водорода и да охладите резервоара. При еднократно изстудяване на резервоара се губи до 15% водород, а загубите, свързани с несъвършенството на изолацията, са 0,5% дневно от превозения размер. Така, до момента в който се натовари “водородовоза ”, до момента в който дойде в Германия и се разтовари, в най-хубавия случай ще отнеме най-малко 10 дни - още минус 5%. Този водород ще излезе златен. Но това не е задоволително - би трябвало да се достави до електроцентралата. Това може да стане или посредством тръби, или посредством транспортни средства. Ако в цистерна - още минус 15%. Ако през тръбите, тогава би трябвало да се изразходва 4,6 пъти повече сила, в сравнение с за изпомпване на природен газ. Загубена работа.
Сериозни ли бяха всички тези думи, изречени от Шолц!? Може би всичко е напълно друго - осъзнавайки безсмислието да се принуждава Русия да продължи политиката на колониална енергийна взаимозависимост, немските политици взеха решение да изплашат Кремъл и всички нас с различни благоприятни условия? Възможно е това да е по този начин. Но за това нашето управление и всички ние би трябвало да сме цялостни механически невежи. Може би такова всеобщо незнание е органично за постиндустриална Европа, само че в Русия нещата към момента не са толкоз зле, макар вярата на притежателите на “АйФон ” в приказките на Илън Мъск. Ученето е светлина, незнанието е мрачевина.
И мраз.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Има епични истории за общуването на физиците с народа. В една история „ неграмотен “ водач на трактор в поле покрай Дубна се пробва да поправи италианеца Бруно Понтекорво, че на съветски е вярно да се споделя „ неутрони “, а не „ неутрино “. Бруно Максимович трябваше да изясни, че се занимава с физика на неутрино и, което е значимо, водачът на трактора слуша с огромен интерес за странните частици, проникващи в материята. Известният нуклеарен академик остава учуден. В друга история 10 физици се пробват да отворят тенекиената запушалка на бутилка вино, а кримски селяндур я нагрява със запалка и елементарно я вади, възкликвайки: “Трябвало е да залягате над физиката в учебно заведение! “
Характерна линия на постиндустриалното общество е всепоглъщащото незнание по тези въпроси. Възможно е даже да надмине незнанието на едно прединдустриално общество, където хората би трябвало всекидневно да взаимодействат тясно с разнообразни форми на материята, извършвайки занаятчийска и селскостопанска работа.
Така нареченото постиндустриално общество обаче е нереалност, защото не е нищо друго с изключение на резултат от деиндустриализацията вследствие на прехвърлянето на индустриални мощности в чужбина. Знаем, че това беше целесъобразно от икономическата изгода и въпросите на околната среда. В резултат на този развой западното общество стартира да бъде количествено доминирано от хора, заети в бранша на услугите, финансите и всички форми на администрация.
Драскачите победиха физиците. Справедливо би било да се каже, че те въобще не са лирици, а същински циници и безнравствени моралисти. Има малко инженери и има прекалено много филантропични служащи от всевъзможен тип. Както знаем, филантропичното знание е доста по-податливо на минуса на спекулативната измама и софистиката, в сравнение с естествено-научното знание. В резултат хората всеобщо престанаха да имат вяра, че обективната истина е кардинално постижима – „ има доста отзиви и нито едно не е по-лошо от другото “. Последицата от това беше разпространяването на немислими преди вярвания. Имаше такива, които изцяло съществено започнаха да настояват, че полът на човек е „ обществена структура “, изцяло игнорирайки биологичната природа на пола и първичните полови характерности. Броят на последователите на теорията за плоската земя към този момент се мери в милиони. Особено неприятно е, когато крещящото незнание проникне в политиката. Обикновено това се случва на равнище обосновка – като метод за умишлена операция на невежото политическо ято. За пастирите е доста мъчно да избегнат изкушението да популяризират вярвания, които са потребни за тях и елементарно се асимилират от масите. Тоталното въодушевление по сходни способи обаче неизбежно води до деградация на самите проповедници, на самата политическа класа.
Ал Гор, може би най-интелигентният претендент за президент, разказа доста добре по какъв начин се случва това в Съединени американски щати в книгата си „ Атака против мозъка “. Според него духът на антиинтелектуализма тържествува в Съединени американски щати и когато потребността умни хора падне под сериозно равнище, те към този момент не са толерирани в политическата класа. И когато, в името на приемането на дребен брой гласове за преимущество в внимателен междупартиен баланс, стотици типове малцинства се напомпват с запаси - и даже изкуствено основани. Така безусловно лудите демократични хунвейбини стартират да преобладават в обществената сфера. Последните фундаментално презират освен обективната научна истина, само че и самия здрав разсъдък.
Освен умопомрачителната интелектуална разяждане на обществената политика, сходен развой протича и в администрацията. На Запад откровено имаха вяра, че мениджмънтът съществува като същинска „ просвета “ за ръководство. Това значи, че управител, който е овладял тази просвета, е в положение да ръководи всичко - без да е належащо да учи предметната област или промишлеността, която ръководи. Това докара до " мениджмънт гражданска война ". Такива хора не понасят инженерите със личните им потребности и пояснения. Те ги нервират. Мениджърите демонстрират удивителна взаимност на тесногръди хора и не позволяват експертите до тяхното равнище.
Съдейки по постъпващите сигнали, тъкмо това се случва в остаряла Европа. Това се вижда изключително при разискването на енергийните въпроси, в които европейският цивилизационен снобизъм, екологичната горделивост и демократизиращата надменност безусловно побеждават и над физиката, и над стопанската система, и над географията, и над най-обикновения здрав разсъдък.
Германският канцлер Олаф Шолц отпътува за Канада, с цел да договаря за доставката на разнообразни първични материали вместо съветски. Фактът, че Канада съвсем нямаше остатък от експорт, не вълнуваше доста Шолц. След като дойде в Монреал, той съобщи: „ Канада има същите богати минерали като Русия, с единствената разлика, че е надеждна народна власт. “ Русия явно е считана от канцлера за ненадеждна народна власт. Този въпрос, както знаете, е извънредно умозрителен, само че какво общо има той със задачата за диверсификация на вноса на запаси? Изглежда има някаква връзка.
По-рано Шолц сподели, че Русия е " обезсърчителен " снабдител на газ. Сега той даде да се разбере, че Русия е ненадеждна народна власт. Това, става известно, е дълбоката концепция на Шолц: единствено надеждна народна власт може да бъде благонадежден снабдител на естествени запаси. Вероятно има причина за това, защото е известно, че една изключително надеждна народна власт е изключително добре следена извън посредством корупция. Особено надеждни снабдители на запаси, несъмнено, вършат това за стотинки и мъниста. Но тук явно освен не се отнася до Русия, само че и до Канада. Въпреки това, както обичаше да споделя професор Валентин Карпович: „ Ако не излъжеш, няма да създадеш идея! “
Но канцлерът Шолц отиде по-далеч в развиването на концепциите си: „ По този метод ние отваряме нови области на съдействие за себе си. Искаме да работим в тясно съдействие, изключително по въпроса за построяването на стопанска система, основана на зелен водород. ” Имайте поради, че тази фраза от дълго време е написана без кавички, като че ли най-примитивният химичен детайл в действителност може да бъде зелен.
Това е още един симптом на интелектуална деградация - крайната лекомисленост в закачването на епитети. Днес водородът е зелен, на следващия ден е либерален, вдругиден е джендър безпристрастен.
Но какво е " зелен водород "? Оказва се, че това е тип водород, който се получава посредством електролиза, само че не каквато и да е електролиза, а подобен, чийто източник е електричество, генерирано в екологично чисти, т.е. „ зелени “ уреди. Освен това е измислена цяла подредба на екологичната непорочност на водорода. Има " наследник " - добито по химичен път от природен газ. Има " жълт " - създадено е благодарение на атомна сила. Разбира се, в действителност той е създадена посредством същата електролиза като зеления, само че защото тази нуклеарна енергетика не е задоволително зелена, той към момента отново не е зелен, а единствено жълт. Но има и такива, които го считат за червен и, Бог да ме елементарни, даже за розов. Вероятно тези нюанси по някакъв метод отразяват най-фините екологично-демократични степени на отменяне на мирния атом. Честно казано, дано кажем, че има термохимичен способ за обособяване на водород от прегряла водна пара благодарение на охладител на атомна електроцентрала, само че той към момента не е употребен промишлено. В тази луда подредба има и „ сив “ водород - това нормално е отпадък, от производството му въглеродът лети в атмосферата.
Но това не са просто глупави думи. Шолц има концепция да купува канадски водород вместо съветски газ. Цената на този " зелен " водород стопира дъха - 10 $ за кг. Но това не е единствено цената на този най-енергоемък газ. Не единствено, че водородът е извънредно избухлив, той е и пъклен летлив, има способността да прониква в най-малките пукнатини. Това, апропо, е голямо главоболие за тези, които дават отговор за сигурността на космодромите.
Как оферирате да транспортирате водород от Канада в търговски количества? На големи цистерни? Възможно е. За да извършите това, би трябвало да изразходвате доста сила, с цел да втечните водорода и да охладите резервоара. При еднократно изстудяване на резервоара се губи до 15% водород, а загубите, свързани с несъвършенството на изолацията, са 0,5% дневно от превозения размер. Така, до момента в който се натовари “водородовоза ”, до момента в който дойде в Германия и се разтовари, в най-хубавия случай ще отнеме най-малко 10 дни - още минус 5%. Този водород ще излезе златен. Но това не е задоволително - би трябвало да се достави до електроцентралата. Това може да стане или посредством тръби, или посредством транспортни средства. Ако в цистерна - още минус 15%. Ако през тръбите, тогава би трябвало да се изразходва 4,6 пъти повече сила, в сравнение с за изпомпване на природен газ. Загубена работа.
Сериозни ли бяха всички тези думи, изречени от Шолц!? Може би всичко е напълно друго - осъзнавайки безсмислието да се принуждава Русия да продължи политиката на колониална енергийна взаимозависимост, немските политици взеха решение да изплашат Кремъл и всички нас с различни благоприятни условия? Възможно е това да е по този начин. Но за това нашето управление и всички ние би трябвало да сме цялостни механически невежи. Може би такова всеобщо незнание е органично за постиндустриална Европа, само че в Русия нещата към момента не са толкоз зле, макар вярата на притежателите на “АйФон ” в приказките на Илън Мъск. Ученето е светлина, незнанието е мрачевина.
И мраз.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ