Николай Овчаров: И 632, и 681 година имат своето място в историята
Хан Кубрат и Аспарух са част от един държавен развой, твърди историкът
Известният български археолог проф. Николай Овчаров приготвя издаването на своя нов труд „ Живот и гибел във Второто българско царство “, който ще приключи трилогията му за този исторически интервал. На професионалния празник на археолозите – 14 февруари, ученият разяснява както елементи от всекидневието на средновековните българи, по този начин и настоящия спор за датата на основаване на българската страна, съобщи БГНЕС.
" Селището на хобитите " като исторически извор
В новата си монография проф. Овчаров преглежда обществената конструкция на обществото през ХІІ–ХІV век, като прави любопитна отпратка към известната просвета. Той разказва съответен пласт от разкопките на Перперикон като " селището на хобитите ", което съгласно него дава основна информация за живота на най-бедните пластове от популацията.
" Второто царство е моята тръпка. Много постоянно обектите, които съм проучвал са многослойни, какъвто е Перперикон. Периодът на Второто царство, т.е. сред ХІІ и ХІV век е един от най-важните и за Перперикон ", съобщи проф. Овчаров, представен от организацията.
Дипломатичен метод към разногласието за 632 година
Професорът взе отношение и по самодейността за публична смяна на годината на основаване на България от 681 на 632 година (свързана със Стара Велика България на хан Кубрат). Според него двете дати не би трябвало да се опълчват, а да се преглеждат като стадии от един развой.
" Макар и условна, 632 година е добра дата, само че без да подценяваме 681 година Защото в случай че 632 година я одобряваме като датата на основаването на Велика Кубратова България, то 681 година е времето, в което е основана Дунавска България - нашата България ", акцентира Овчаров.
Той напомни смисъла на съкровището от Мала Пересчепина, намерено през 1912 година, което съдържа пръстените на хан Кубрат и потвърждава статута на България на картата на Европа още при започване на VII век.
Сянката на изчезналия бюджет
Въпреки празничния мотив, археологът маркира и сериозните структурни проблеми пред гилдията. Овчаров предизвести, че и през тази година разкопките на основни обекти като Перперикон, Хераклея Синтика, Провадия и Рациария ще се организират в условия на финансова неустановеност поради неналичието на постоянен държавен бюджет. Това слага под риск плануваните изследвания и социализацията на обектите.
Известният български археолог проф. Николай Овчаров приготвя издаването на своя нов труд „ Живот и гибел във Второто българско царство “, който ще приключи трилогията му за този исторически интервал. На професионалния празник на археолозите – 14 февруари, ученият разяснява както елементи от всекидневието на средновековните българи, по този начин и настоящия спор за датата на основаване на българската страна, съобщи БГНЕС.
" Селището на хобитите " като исторически извор
В новата си монография проф. Овчаров преглежда обществената конструкция на обществото през ХІІ–ХІV век, като прави любопитна отпратка към известната просвета. Той разказва съответен пласт от разкопките на Перперикон като " селището на хобитите ", което съгласно него дава основна информация за живота на най-бедните пластове от популацията.
" Второто царство е моята тръпка. Много постоянно обектите, които съм проучвал са многослойни, какъвто е Перперикон. Периодът на Второто царство, т.е. сред ХІІ и ХІV век е един от най-важните и за Перперикон ", съобщи проф. Овчаров, представен от организацията.
Дипломатичен метод към разногласието за 632 година
Професорът взе отношение и по самодейността за публична смяна на годината на основаване на България от 681 на 632 година (свързана със Стара Велика България на хан Кубрат). Според него двете дати не би трябвало да се опълчват, а да се преглеждат като стадии от един развой.
" Макар и условна, 632 година е добра дата, само че без да подценяваме 681 година Защото в случай че 632 година я одобряваме като датата на основаването на Велика Кубратова България, то 681 година е времето, в което е основана Дунавска България - нашата България ", акцентира Овчаров.
Той напомни смисъла на съкровището от Мала Пересчепина, намерено през 1912 година, което съдържа пръстените на хан Кубрат и потвърждава статута на България на картата на Европа още при започване на VII век.
Сянката на изчезналия бюджет
Въпреки празничния мотив, археологът маркира и сериозните структурни проблеми пред гилдията. Овчаров предизвести, че и през тази година разкопките на основни обекти като Перперикон, Хераклея Синтика, Провадия и Рациария ще се организират в условия на финансова неустановеност поради неналичието на постоянен държавен бюджет. Това слага под риск плануваните изследвания и социализацията на обектите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ