За първи път: Пуснаха посетители в харема на Топкапъ
Хамамът, тайнствено и завладяващо място в двореца на османските султани Топкапъ (на турски: Топкапъ сарайъ - б.а.) в историческия център на Истанбул, за пръв път бе открит за визити на туристите от страната и от чужбина след продължителна реституция, написа Българска телеграфна агенция.
Хамамът се обитава в тъй наречените Ташлък, който е издигнат през 16 в. и е прочут като дребния двор на харема. Освен хамама (турска баня-б.а), там е имало стаи за наложниците и евнусите (кадъефенди - б.а), както и кухня, сервизни пространства.
За отбелязване е, че тези секции
са оградени с дебели зидове, с цел да защищават от любопитни очи.
Специален тунел, който се употребил единствено от султана и евнусите, свързвал харема с резиденцията и другите елементи на двореца.
Много години тези секции бяха затворени за гости, заради което предизвикваха още по-голям интерес. Не на последно място би трябвало да се означи, че са осеяни с
митове и предания за секрети и интриги, някои от които са нaмерили място в литературата.
След продължителна реституция новите секции за пръв път бяха отворени за гости.
Хамамът е една от най-старите здания на двореца Топкапъ. Състои се от три елементи: студена, прохладна и топла част. Той е мястото, където най-ярко се открояват присъщите особености и балнео културата в османската ера, показват експертите.
В реставрирания хамам са изложени към 120 творби на изкуството на тази тематика.
Предстои до края на тази година да завърши реставрацията и на другите секции в харема и да бъдат отворени за гости.
Сред тях са жилищата на майката на султана (Валиде султан - б.а) с прозорчета, гледащи към Истанбул, спални, дневни стаи, подредени съгласно йерархията, стаи за дребните принцове, просторна градинска тераса с аспект към Истанбул, която е оградена с дебели каменни стени, с цел да не се вижда от любопитни очи, и други.
По специфичния тунел, свързващ харема с резиденцията и другите елементи на двореца, имала право да минава и Валиде султан, с цел да следи зад специфичен заслон някои от срещите и диалозите на височайшия ѝ наследник.
От епохи насам харемът е един от най-интригуващите аспекти на двореца Топкапъ.
Специалистите по османска история показват, че е значима институция в османската страна - школа, която е просъществувало до 18 в.
Освен жилище на османските владетели и техните фамилии, харемът е приютявал и стотици наложници.
Зад стените му обаче се е вихрил свят на секрети, политически маневри и схеми за придобиване на власт.
Хамамът се обитава в тъй наречените Ташлък, който е издигнат през 16 в. и е прочут като дребния двор на харема. Освен хамама (турска баня-б.а), там е имало стаи за наложниците и евнусите (кадъефенди - б.а), както и кухня, сервизни пространства.
За отбелязване е, че тези секции
са оградени с дебели зидове, с цел да защищават от любопитни очи.
Специален тунел, който се употребил единствено от султана и евнусите, свързвал харема с резиденцията и другите елементи на двореца.
Много години тези секции бяха затворени за гости, заради което предизвикваха още по-голям интерес. Не на последно място би трябвало да се означи, че са осеяни с
митове и предания за секрети и интриги, някои от които са нaмерили място в литературата.
След продължителна реституция новите секции за пръв път бяха отворени за гости.
Хамамът е една от най-старите здания на двореца Топкапъ. Състои се от три елементи: студена, прохладна и топла част. Той е мястото, където най-ярко се открояват присъщите особености и балнео културата в османската ера, показват експертите.
В реставрирания хамам са изложени към 120 творби на изкуството на тази тематика.
Предстои до края на тази година да завърши реставрацията и на другите секции в харема и да бъдат отворени за гости.
Сред тях са жилищата на майката на султана (Валиде султан - б.а) с прозорчета, гледащи към Истанбул, спални, дневни стаи, подредени съгласно йерархията, стаи за дребните принцове, просторна градинска тераса с аспект към Истанбул, която е оградена с дебели каменни стени, с цел да не се вижда от любопитни очи, и други.
По специфичния тунел, свързващ харема с резиденцията и другите елементи на двореца, имала право да минава и Валиде султан, с цел да следи зад специфичен заслон някои от срещите и диалозите на височайшия ѝ наследник.
От епохи насам харемът е един от най-интригуващите аспекти на двореца Топкапъ.
Специалистите по османска история показват, че е значима институция в османската страна - школа, която е просъществувало до 18 в.
Освен жилище на османските владетели и техните фамилии, харемът е приютявал и стотици наложници.
Зад стените му обаче се е вихрил свят на секрети, политически маневри и схеми за придобиване на власт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ