Паметта на Свещения хълм Хисарлъка
Хълмът " Хисарлъка “ е извънредно значим за жителите на Кюстендил, уважаван през многовековната история на града. За " Фокус “ от Регионалния исторически музей в Кюстендил показаха, че свещените храмове и светилищата са местата, където траките, а след това и римляните почитат своите божества посредством ритуали, молебствия и блага.
Изключително впечатляващ център в това отношение е бил Свещеният рид над горещите лековити извори на античната Пауталия - днешният " Хисарлъка “ над Кюстендил. В подножието му и по неговите скатове са били построени храмове на античните божества Асклепий, Хигия и Телесфор, Сабазий, Аполон и други.
Днес за тяхното величие се съди единствено по сведения на античните създатели и изображенията им върху пауталийски монети. Сега по този рид, не личат даже и основите на тогавашните езически храмове, които са унищожени още при налагането на християнството по тези земи. На мястото на езическите светилища, християнската вяра постанова оброчища, отдадени на християнски светци.
В пътеводителя " По пътя на преданията и легендите “, публикуван от Регионален исторически музей " Академик Йордан Иванов “ е посочено, че се допуска, че на мястото на храма на Асклепий е по този начин нареченото оброчище " Св. Четиридесет мъченици ", което се е намирало до минералните извори, южно от каптажа или директно до пътеката за " Хисарлъка “, минаваща около Ловния дом. В непосредственост до него се намира скална ниша, която се отнася към доста по-ранен интервал – интервала на траките или прототраките, и по всяка възможност е обвързвана с култа към слънцето.
Това, съгласно специалистите, изяснява за какво по-късно християните го свързват с християнския празник " Св. Четиридесет мъченици " – на тази дата е пролетното равноденствие и по този метод продължава традицията към зачитането на култа към слънцето. По незнайни за в този момент аргументи, на юг от това свято място има и друго оброчище " Св. Четиридесет мъченици ". Намира се до канара, където не е изключено да е имало друго езическо светилище.
То е по-известно за кюстендилското население и към момента е жива традицията да се посещава в Деня на " Кюстендилска пролет ", която също се чества от незапомнени времена в деня на пролетното равноденствие или съгласно остарелия християнски календар " Св. Четиридесет мъченици ". На скалата има дребни ямички за палене на свещи, а под нея е извирала Света вода.
" Знаем, че Светата вода е лековита, а с изпълняваните пред нея традиции, тя става обект на паметно удостояване, а самите извори се трансформират в сакрални места. Друг подобен християнски оброк се намира в м. " Караджа кладенец " по източния скат на Хисарлъка и е отдаден на св. Георги. Там също има извор със Света вода. До петдесетте години на предишния век, кюстендилци са идвали тук, с цел да освещават гергьовденското агне, само че за жалост, последователно тази традиция е изчезнала и дори забравена “, се показва в пътеводителя.
Освен многовековната традиция за кюстендилци, да честват идването на пролетта на " Хисарлъка “ и до в този момент съществува един различен доста забавен обред от незапомнени времена, също обвързван с този рид. Много постоянно, при празнуването до късна доба на персонални или групови празници от младежи, цялата компания се изкачва на върха, с цел да посрещнат изгрева на слънцето.
Изключително впечатляващ център в това отношение е бил Свещеният рид над горещите лековити извори на античната Пауталия - днешният " Хисарлъка “ над Кюстендил. В подножието му и по неговите скатове са били построени храмове на античните божества Асклепий, Хигия и Телесфор, Сабазий, Аполон и други.
Днес за тяхното величие се съди единствено по сведения на античните създатели и изображенията им върху пауталийски монети. Сега по този рид, не личат даже и основите на тогавашните езически храмове, които са унищожени още при налагането на християнството по тези земи. На мястото на езическите светилища, християнската вяра постанова оброчища, отдадени на християнски светци.
В пътеводителя " По пътя на преданията и легендите “, публикуван от Регионален исторически музей " Академик Йордан Иванов “ е посочено, че се допуска, че на мястото на храма на Асклепий е по този начин нареченото оброчище " Св. Четиридесет мъченици ", което се е намирало до минералните извори, южно от каптажа или директно до пътеката за " Хисарлъка “, минаваща около Ловния дом. В непосредственост до него се намира скална ниша, която се отнася към доста по-ранен интервал – интервала на траките или прототраките, и по всяка възможност е обвързвана с култа към слънцето.
Това, съгласно специалистите, изяснява за какво по-късно християните го свързват с християнския празник " Св. Четиридесет мъченици " – на тази дата е пролетното равноденствие и по този метод продължава традицията към зачитането на култа към слънцето. По незнайни за в този момент аргументи, на юг от това свято място има и друго оброчище " Св. Четиридесет мъченици ". Намира се до канара, където не е изключено да е имало друго езическо светилище.
То е по-известно за кюстендилското население и към момента е жива традицията да се посещава в Деня на " Кюстендилска пролет ", която също се чества от незапомнени времена в деня на пролетното равноденствие или съгласно остарелия християнски календар " Св. Четиридесет мъченици ". На скалата има дребни ямички за палене на свещи, а под нея е извирала Света вода.
" Знаем, че Светата вода е лековита, а с изпълняваните пред нея традиции, тя става обект на паметно удостояване, а самите извори се трансформират в сакрални места. Друг подобен християнски оброк се намира в м. " Караджа кладенец " по източния скат на Хисарлъка и е отдаден на св. Георги. Там също има извор със Света вода. До петдесетте години на предишния век, кюстендилци са идвали тук, с цел да освещават гергьовденското агне, само че за жалост, последователно тази традиция е изчезнала и дори забравена “, се показва в пътеводителя.
Освен многовековната традиция за кюстендилци, да честват идването на пролетта на " Хисарлъка “ и до в този момент съществува един различен доста забавен обред от незапомнени времена, също обвързван с този рид. Много постоянно, при празнуването до късна доба на персонални или групови празници от младежи, цялата компания се изкачва на върха, с цел да посрещнат изгрева на слънцето.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




