Опасният съюз между САЩ, Израел и Саудитска Арабия, който е на път да взриви Близкия Изток
Халифатът на " Ислямска страна " към този момент е съвсем погубен, само че затихващите спорове , или по-скоро тези, които бяха на втори проект по времето на възхода и падението на джихадистката формация, още веднъж се разсънват в Близкия Изток .
Започвайки с претенциите на иракските кюрди за лична самостоятелна страна, които бързо бяха охладени, в очакване да разберем каква ще бъде ориста, отредена на братовчедите им в Сирия. И най-много латентният спор сред Саудитска Арабия и Иран, двете съществени районни сили, който е олицетворение на това, което всекидневно назоваваме с неразбираемото и заблуждаващо име " война сред сунити и шиити ".
Този огън преди малко още веднъж се разпали с цялостна мощ, подклаждан от Съединени американски щати , чиито президент Доналд Тръмп насъска кучетата, настоявайки в средата на октомври за проверка на комплицираната нуклеарна договорка, реализирана през лятото на 2015 година сред 6-те велики сили (САЩ, Англия, Франция, Русия, Китай и Германия) и Ислямска република Иран по отношение на противоречивата й нуклеарна стратегия.
Източник:
Изведнъж Саудитска Арабия стартира да покачва напрежението в района , принуждавайки ливанския министър председател Саад Харири (сунит) обществено да подаде оставка и да осъди намесата на Хизбула (шиитската военизирана партия в Ливан) и нейния съдружник Иран във вътрешните работи на страната.
На идващия ден саудитския министър по въпросите на Персийския залив публично заяви, че Саудитска Арабия смята, че е " в положение на война " с Ливан и приписа непосредствено на Техеран изстрелването на ракетата против саудитската столица Рияд от бунтовниците хути в Йемен, за които се подозира, че са финансирани от шиитски Иран.
Ненавистта против Иран
Това, което се обрисува в актуалното преустрояване на Близкия Изток, е една нова необявена коалиция сред Саудитска Арабия, Израел и Съединени американски щати , обединени от общата им злоба към иранския режим и желанието да отслабят мощното въздействие на Техеран в района.
Иран посредством своите локални съдружници в действителност дърпа конците в Сирия, Ливан, Ирак (малко по-малко) и Йемен (още по-малко) . Неговият непрекъснат блян към оръжия за всеобщо заличаване (ядрени, които сега са замразени, и балистични, развивани с цялостна скорост) има за цел да му обезпечи стратегическо предимство - Техеран по-скоро го дефинира като паритет - нещо, което Израел и Саудитска Арабия изрично не могат да одобряват.
Източник:
Дълго време президентът на Съединени американски щати Барак Обама се опитваше да вразуми своите саудитски и израелски съдружници и даже игнорираше техните паники. Пристигането в Белия дом на Доналд Тръмп и светкавичното издигане на младия саудитски принц Мохамед бин Салман объркаха всичко .
От януари зетят на Тръмп Джаред Къшнър не стопира да прави совалки сред Йерусалим и Рияд (както и Абу Даби, столицата на ОАЕ), държейки се като че ли нищо не следва от обиколките му. Той в действителност работи върху една остаряла израелска фантазия: да приближи арабите - най-малкото монархиите в Персийския залив - до Израел .
Израел има потребност от нови " другари "
В район, който е неприятелски към него още от появяването му, поради неналичието на палестинска страна, Израел е заставен да откри съдружници или най-малко " другарски " сили. Дълго време това бяха монархически Иран и кемалистка Турция, съдружници на Съединени американски щати и даже дирек на НАТО що се отнася до Турция.
Арабите, и най-много палестинците, бяха огромните губещи в това безмълвно споразумение. Ислямската гражданска война в Иран от 1979 година промени всичко: Иран на аятолах Хомейни се самопровъзгласи за главен бранител на палестинската идея, без несъмнено да попита самите палестинци за мнението им, или по-скоро застана отпред на " фронт на отказване " на Израел.
Източник:
После Турция стана враждебна под управлението на ислямиста Реджеп Тайип Ердоган, като Анкара и Йерусалим даже прекратиха дипломатически връзки от 2010 до 2016 година Впоследствие връзките бяха възобновени, само че не и доверието .
Израел има потребност да си откри нови " другари " - Египет и Йордания - които подписаха мирни контракти, само че остават в положение на " леден мир " с Йерусалим поради враждебните публични настройки по отношение на евреите в двете страни. От друга страна водачите в Персийския залив постепенно се доближават към Израел , изключително след разкритията от 2002 година за съществуването на напреднала иранска нуклеарна стратегия.
Руско-ирано-турската ос
Това тектонично придвижване, което дълго време бе постепенно и подземно, се форсира с идването на власт в Залива на ново потомство, което не се смути от табутата на старейшините си. Мохамед бин Салман, мощният човек в саудитското кралство, и Мохамед бин Зайед, водещата мощ в ОАЕ, не са обременени от палестинската " свещена идея ". Техният главен боязън, както и този на Израел, е Иран . Те осъзнават, че арабите елементарно могат да се разделят - както в актуалната рецесия в Катар.
Днес нищо не пречи този нов съюз да бъде разгласен обществено. Алиансът на Съединени американски щати, Израел и Персийския залив ще бъде невиждана композиция от военна и софтуерна мощност, финансов капитал и енергийни запаси . От другата страна е руско-ирано-турската ос, която се оформя като неясно сходство на съперник: многочислени армии, само че остарели технологии, обезкървени стопански системи, разнообразни стратегически ползи.
Източник:
Но това съпоставяне е най-много на хартия, защото най-малко за момента това е една прекомерно невероятна коалиция, в която Анкара е с единия крайник вътре, а с другия на открито. Тя управлява терена и не стопира да напредва.
Всъщност това, което най-вече липсва в зараждащия се съюз сред Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, е най-малък политически нюх и надлежно положително разузнаване на ситуацията на терен. Всяка от тези 3 страни се впусна в невъзможни за печелене спорове през последните години: Съединени американски щати в Ирак (през 2003 г.), Саудитска Арабия в Йемен (от 2015 година до днес), Израел в Ливан (през 1982 година и 2006 г.), след това в линията Газа (2008, 2012 и 2014 г.).
Да влезеш във война е елементарно, само че след първичните победи би трябвало да знаеш по какъв начин да продължиш. А това е главното качество на Иран: умее да чака търпеливо и в никакъв случай да не се отклонява от задачата си .
Започвайки с претенциите на иракските кюрди за лична самостоятелна страна, които бързо бяха охладени, в очакване да разберем каква ще бъде ориста, отредена на братовчедите им в Сирия. И най-много латентният спор сред Саудитска Арабия и Иран, двете съществени районни сили, който е олицетворение на това, което всекидневно назоваваме с неразбираемото и заблуждаващо име " война сред сунити и шиити ".
Този огън преди малко още веднъж се разпали с цялостна мощ, подклаждан от Съединени американски щати , чиито президент Доналд Тръмп насъска кучетата, настоявайки в средата на октомври за проверка на комплицираната нуклеарна договорка, реализирана през лятото на 2015 година сред 6-те велики сили (САЩ, Англия, Франция, Русия, Китай и Германия) и Ислямска република Иран по отношение на противоречивата й нуклеарна стратегия.
Източник:
Изведнъж Саудитска Арабия стартира да покачва напрежението в района , принуждавайки ливанския министър председател Саад Харири (сунит) обществено да подаде оставка и да осъди намесата на Хизбула (шиитската военизирана партия в Ливан) и нейния съдружник Иран във вътрешните работи на страната.
На идващия ден саудитския министър по въпросите на Персийския залив публично заяви, че Саудитска Арабия смята, че е " в положение на война " с Ливан и приписа непосредствено на Техеран изстрелването на ракетата против саудитската столица Рияд от бунтовниците хути в Йемен, за които се подозира, че са финансирани от шиитски Иран.
Ненавистта против Иран
Това, което се обрисува в актуалното преустрояване на Близкия Изток, е една нова необявена коалиция сред Саудитска Арабия, Израел и Съединени американски щати , обединени от общата им злоба към иранския режим и желанието да отслабят мощното въздействие на Техеран в района.
Иран посредством своите локални съдружници в действителност дърпа конците в Сирия, Ливан, Ирак (малко по-малко) и Йемен (още по-малко) . Неговият непрекъснат блян към оръжия за всеобщо заличаване (ядрени, които сега са замразени, и балистични, развивани с цялостна скорост) има за цел да му обезпечи стратегическо предимство - Техеран по-скоро го дефинира като паритет - нещо, което Израел и Саудитска Арабия изрично не могат да одобряват.
Източник:
Дълго време президентът на Съединени американски щати Барак Обама се опитваше да вразуми своите саудитски и израелски съдружници и даже игнорираше техните паники. Пристигането в Белия дом на Доналд Тръмп и светкавичното издигане на младия саудитски принц Мохамед бин Салман объркаха всичко .
От януари зетят на Тръмп Джаред Къшнър не стопира да прави совалки сред Йерусалим и Рияд (както и Абу Даби, столицата на ОАЕ), държейки се като че ли нищо не следва от обиколките му. Той в действителност работи върху една остаряла израелска фантазия: да приближи арабите - най-малкото монархиите в Персийския залив - до Израел .
Израел има потребност от нови " другари "
В район, който е неприятелски към него още от появяването му, поради неналичието на палестинска страна, Израел е заставен да откри съдружници или най-малко " другарски " сили. Дълго време това бяха монархически Иран и кемалистка Турция, съдружници на Съединени американски щати и даже дирек на НАТО що се отнася до Турция.
Арабите, и най-много палестинците, бяха огромните губещи в това безмълвно споразумение. Ислямската гражданска война в Иран от 1979 година промени всичко: Иран на аятолах Хомейни се самопровъзгласи за главен бранител на палестинската идея, без несъмнено да попита самите палестинци за мнението им, или по-скоро застана отпред на " фронт на отказване " на Израел.
Източник:
После Турция стана враждебна под управлението на ислямиста Реджеп Тайип Ердоган, като Анкара и Йерусалим даже прекратиха дипломатически връзки от 2010 до 2016 година Впоследствие връзките бяха възобновени, само че не и доверието .
Израел има потребност да си откри нови " другари " - Египет и Йордания - които подписаха мирни контракти, само че остават в положение на " леден мир " с Йерусалим поради враждебните публични настройки по отношение на евреите в двете страни. От друга страна водачите в Персийския залив постепенно се доближават към Израел , изключително след разкритията от 2002 година за съществуването на напреднала иранска нуклеарна стратегия.
Руско-ирано-турската ос
Това тектонично придвижване, което дълго време бе постепенно и подземно, се форсира с идването на власт в Залива на ново потомство, което не се смути от табутата на старейшините си. Мохамед бин Салман, мощният човек в саудитското кралство, и Мохамед бин Зайед, водещата мощ в ОАЕ, не са обременени от палестинската " свещена идея ". Техният главен боязън, както и този на Израел, е Иран . Те осъзнават, че арабите елементарно могат да се разделят - както в актуалната рецесия в Катар.
Днес нищо не пречи този нов съюз да бъде разгласен обществено. Алиансът на Съединени американски щати, Израел и Персийския залив ще бъде невиждана композиция от военна и софтуерна мощност, финансов капитал и енергийни запаси . От другата страна е руско-ирано-турската ос, която се оформя като неясно сходство на съперник: многочислени армии, само че остарели технологии, обезкървени стопански системи, разнообразни стратегически ползи.
Източник:
Но това съпоставяне е най-много на хартия, защото най-малко за момента това е една прекомерно невероятна коалиция, в която Анкара е с единия крайник вътре, а с другия на открито. Тя управлява терена и не стопира да напредва.
Всъщност това, което най-вече липсва в зараждащия се съюз сред Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, е най-малък политически нюх и надлежно положително разузнаване на ситуацията на терен. Всяка от тези 3 страни се впусна в невъзможни за печелене спорове през последните години: Съединени американски щати в Ирак (през 2003 г.), Саудитска Арабия в Йемен (от 2015 година до днес), Израел в Ливан (през 1982 година и 2006 г.), след това в линията Газа (2008, 2012 и 2014 г.).
Да влезеш във война е елементарно, само че след първичните победи би трябвало да знаеш по какъв начин да продължиш. А това е главното качество на Иран: умее да чака търпеливо и в никакъв случай да не се отклонява от задачата си .
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ